РЕШЕНИЕ
№ 3928
гр. Варна, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20253110108261 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба на Т. А. Г., ЕГН **********, за налагане на мерки за защита
спрямо молителя и детето И. Т. Г., ЕГН **********, от ответницата С. Т. П., ЕГН
**********.
В молбата се твърди, че Т. Г. е баща на детето И. Г., което било родено от
преустановената му връзка с Б. Д. У.. Считано от началото на 2024 г. до края на месец април
2025 г. Т. Г. и С. П. живеели фактически на семейни начала в *, в къща собственост на
майката на Т. Г..
Конкретно са декларирани следните релевантни актове на насилие спрямо
молителите:
На 09.04.2025 г. около 22.00 ч. С. е дошла с колата си пред дома на молителите и
запушила гаража им. Започна да звъни на мобилния телефон на Т. Г., за да говори с него. Т.
не е излязъл и тя започнала да свири с клаксона продължително, точно до прозореца на
детето И., което заспивало. Започнала да хвърля камъни по прозореца. Детето се притеснило
и питало какво се случва и чуло С. да вика и то питало баща си защо С. прави така. Т.
извикал полиция, дошъл патрул от * РУ, майката на Т. слязла при полицаите. Те говорили
със С. и я предупредили писмено, като я накарали да премести колата си и да не ги
притеснява. Полицаите си тръгнали, но С. не преместила колата и тръгнала с друга кола,
която била на дядо й. Колата, с която дошла С., останала паркирана пред гаража. Ключовете
за колата били все още в нея. Същата вечер тя отново се върнала след полунощ и влязла в
двора, прескачайки оградата и започнала да крещи на молителите да викат полицаите,
псувала Т. и майка му, блъскала по прозореца на спалнята, където детето спяло. То отново се
събудило и се стреснало. Блъскала в двора, но Т. и майка му не излезли и отново повикали
полиция. Дошли пак от * РУ, но С. се скрила някъде. Полицаите я търсили, но не я
намерили. Полицаите си тръгнали. Сутринта тя отново дошла към 08.30 часа и изпратила
съобщение на майка му, че започва наново. Започнала пак да крещи, влязла в двора, счупила
с камък един прозорец и викала и крещяла Т. да излиза. Последният звъннал на майка си и
тя се обадила в полицията. Отново дошъл патрул на * РУ, който я заварил на входа на
1
къщата. Полицаите й казали да си вземе най-необходимия багаж от вкъщи и да се разберат.
Но Т. нямал какво да се разбира с нея, тъй като не живеели заедно, но тя не желаела да си
прибере багажа и не спирала да го притеснява - него, детето му и майка му.
На 30.05.2025 г. спряла автомобила на майка му, който тя взела да ползва и не го е
върнала, пред гаража на къщата и по този начин запушила изхода на гаража. Свирела
постоянно с клаксон, крещяла и викала Т. да излиза, за да говори с него. Детето било в дома
и чуло и видяло всичко това, като било уплашено и питало Т. какво се случва. Това
продължило няколко часа. Т. отишъл до колата и се разбрал със С. да й занесе багажа в
квартирата. Отишли с неговата кола и когато й носил багажа тя започнала да изпада в
истерия и да се удря сама в лицето. Заставала пред колата на Т. и той не можел да си тръгне,
а тя крещяла. Тръгнал пеша и след това си взел колата и се прибрал.
На 31.05.2025 г. в 22.00 часа С. отново дошла до дома на Т. да иска документи от
майка му и паркирала автомобила си пред гаража и тръгнала. Цяла нощ гаражът бил
запушен и чак на сутринта колата я нямала.
Последния случай бил от 21.06.2025 г., когато пак е паркирала колата си пред гаража
и до момента колата била там. Т. извикал два пъти полиция, но колата все още била там и
той нямал възможност да излезе с неговата кола.
С тези си действия поддържа се, че с тези действия С. осъществила психически
тормоз над Т. и детето И. и те се чувствали заплашени и физически, защото нейното
поведение ескалирало и можело да се стигне до по-сериозен конфликт, като се визира, това
че чупила прозорци, хвърляла камъни, самонаранявала се и употребявала наркотици.
Твърди се, че гореописаните случаи и други извън релевантния по ЗЗДН период
предизвикват страх за живота и здравето на молителката и на детето, поради което се моли
за постановяване на мерки за закрила по чл. 5 от ЗЗДН.
По делото е подадена молба-становище с вх. № 62612/11.07.2025 г. от ответницата
С. П., в която молба ответницата С. П. оспорва твърдените и декларирани актове на насилие
спрямо молителите, извършени от нейна страна. Твърди, че на тези дати не е извършила
актове на насилие нито спрямо бащата, нито спрямо детето.
В хода на о.с.з. молителите, редовно призовани, не се явяват лично. Представляват се
от адв. Д., който пледира молбата да бъде уважена единствено спрямо Т. Г., доколкото по
отношение на детето И. Г. твърдените актове на насилие останали недоказани.
Ответницата, редовно призована за същото о.с.з., явява се лично. Чрез адв. Г. оспорва
молбата и моли същата да бъде отхвърлена.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от представеното удостоверение за раждане на л. 8, че И. Т. Г. е родена на
25.01.2016 г. Нейните родители са Б. Д. У. – майка и Т. А. Г. – баща.
Не се спори, че Т. А. Г. и ответницата са живеели фактически на семейни начала и са
имали интимни отношения.
Представена е декларация по чл. 9 от ЗЗДН, в която са декларирани сочените в
исковата молба твърдения на молителите.
На 26.06.2025 г. е постъпила по делото справка за съдимост на лицето С. Т. П., от
която е видно, че същата не е осъждана.
На 27.06.2025 г. по делото е постъпила справка от Районна прокуратура – В. относно
депозирани жалби и сигнали срещу лицето С. Т. П., от която е видно следното:
- Преписка № 2838/2024 г. по описа на РП-В., ДП № 226/2024 г. по описа на * РУ при
ОД на МВР-В., образувано на 23.02.2024 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. По
отношение на С. П. към настоящия момент няма повдигнато обвинение. Разследването по
досъдебното производство не е приключило;
- Преписка № 13147/2023 г. по описа на * РУ при ОД на МВР-В., регистрирана на
19.09.2023 г. срещу С. П., с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 216, ал. 4 от
НК. На 28.09.2023 г. е постановен отказ от образуване на досъдебно производство, на
2
основание чл. 213, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК;
- Преписка № 17593/2021 г. по описа на * РУ при ОД на МВР-В., регистрирана на
30.12.2021 г. срещу С. П., с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от
НК. На 05.01.2022 г. е постановен отказ от образуване на досъдебно производство, на
основание чл. 213, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
На 03.07.2025 г. по делото е постъпило писмо от Дирекция „Национална система 112-
МВР“, Районен център 112-В., в което е посочено, че след извършена проверка в АИС на
РСП на Национална система 112 за периода от 01.04.2025 г. до 01.07.2025 г. са открити
сигнали подадени за следните дати: 10.04.2025 г., 21.06.2025 г. и 22.06.2025 г., а именно:
- В 00:59 часа на 10.04.2025 г. в РЦ 112-В. е прието обаждане, което е
идентифицирано от комуникационно-информационната система на НС 112 като телефонен
номер *. Сигналът е регистриран с електронен картон с номер ********* и е предаден в
01:03 часа на дежурен ОДЧ при ОД МВР-В. с електронен картон с номер *********;
- В 01:43 часа на 10.04.2025 г. в РЦ 112-В. е прието обаждане, което е
идентифицирано от комуникационно-информационната система на НС 112 като телефонен
номер *. Сигналът е регистриран с електронен картон с номер *********;
- В 08:24 часа на 10.04.2025 г. в РЦ 112-В. е прието обаждане, което е
идентифицирано от комуникационно-информационната система на НС 112 като телефонен
номер *. Сигналът е регистриран с електронен картон с номер ********* и е предаден в
08:30 часа на дежурен ОДЧ при ОД МВР-В. с електронен картон с номер *********;
- В 23:30 часа на 21.06.2025 г. в РЦ 112-В. е прието обаждане, което е
идентифицирано от комуникационно-информационната система на НС 112 като телефонен
номер *. Сигналът е регистриран с електронен картон с номер ********* и е предаден в
23:36 часа на дежурен ОДЧ при ОД МВР-В. с електронен картон с номер *********;
- В 13:54 часа на 22.06.2025 г. в РЦ 112-В. е прието обаждане, което е
идентифицирано от комуникационно-информационната система на НС 112 като телефонен
номер *. Сигналът е регистриран с електронен картон с номер ********* и е предаден в
13:57 часа на дежурен ОДЧ при ОД МВР-В. с електронен картон с номер ********* и на
дежурен ОДЧ при ОД МВР-В. с електронен картон с номер *********;
- В 14:40 часа на 22.06.2025 г. в РЦ 112-В. е прието обаждане, което е
идентифицирано от комуникационно-информационната система на НС 112 като телефонен
номер *. Сигналът е регистриран с електронен картон с номер ********* и е предаден в
14:45 часа на дежурен ОДЧ при ОД МВР-В. с електронен картон с номер *********;
- В 01:19 часа на 22.06.2025 г. в РЦ 112-В. е прието обаждане, което е
идентифицирано от комуникационно-информационната система на НС 112 като телефонен
номер *. Сигналът е регистриран с електронен картон с номер ********* и е предаден в
01:26 часа на дежурен ОДЧ при ОД МВР-В. с електронен картон с номер *********.
Приложено е CD с 14 файла с електронни картони и 7 бр. аудио записи, които не са
възпроизведени в о.с.з. поради липса на спор по повод горепосочените сигнали, вкл. за това
кой ги е подал и за какво ги е подал.
На 04.07.2025 г. по делото е постъпила справка от ОД на МВР – В. от извършена
проверка за наличие на сигнали и жалби срещу С. Т. П., от която е видно, следното:
- Образувано е ДП № 439ЗМ-226/23.02.2024 г. по описа на * РУ-Варна, за това, че на
23.02.2024 г. около 00.50 часа в * е спрян за проверка л.а. „*“ с ДКН *, с водач С. Т. П., като
същата е дала положителна проба на тест за амфетамин и метаамфетамин. При оглед на
автомобила са намерени 5 бр. пликчета, съдържащи прахообразни и кристални вещества.
Към момента ДП 226/2024 г. е на производство в * РУ-В.;
- Образувано е ДП № 439ЗМ-251/28.02.2024 г. по описа на * РУ при ОД на МВР-В. за
това, че в хода на разследването по ДП № 226/2025 г. е установено, че С. Т. П. е осъществила
и втори състав на престъпление – чл. 354а, ал. 3 от НК. Към момента ДП 251/2024 г. е на
производство в * РУ-В..
С вх. № 439000-17062/24.06.2025 г. по описа на * РУ-Варна е заведена Заповед за
незабавна защита № 127/2025 г. на Районен съд – Варна срещу С. Т. П. спрямо Т. А. Г..
3
С вх. № 439000-17435/27.06.2025 г. по описа на * РУ-Варна е заведен препис от
Определение № 8577/2025 г. на Районен съд – Варна по гражданско дело № 8261/2025 г.
срещу С. Т. П..
На 04.07.2025 г. е постъпило писмо от * РУ при ОД на МВР-В., от което е видно, че на
09.04.2025 г. служителите посетили адреса на молителите са мл. експ. И. К. А., КО и мл.
инсп. Р. Д. П., полицай, а съответно на 21.06.2025 г. – мл. инсп. Д. З. Д., полицай и мл. инсп.
И. Н. Я., ст. полицай.
На 09.07.2025 г. по делото е постъпила справка от УМБАЛ „Света М.“ ЕАД – В., от
която е видно, че в болничната информационна система няма данни С. Т. П. да е настанявана
за лечение в Психиатричните клиники на УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД – град В..
Извършени са служебни справки в Единната информационна система на съдилищата
и в САС „Съдебно деловодство“ за това дали са водени дела по Закона за защита от домашно
насилие срещу С. Т. П., като от справката се установява, че освен настоящото производство
е образувано и гражданско дело № 16579/2021 г. с предмет по ЗЗДН, което е прекратено
поради неотстраняване на нередовностите в сезиралата съда молба.
На 29.09.2025 г. по делото е постъпило писмо от Директора на В. ОУ „Н. Й. В.“, към
което е приложено заверено копие на поименен списък на учениците, включени в
осъществила се в края на учебната година 2024/2025 г. ученическа екскурзия, включваща
датата 30.05.2025 г., в който е включена ученичката И. Т. Г. (кл. 2 „ж“). В списъка е вписана
И.ка А. Г., като придружаваща И. Т. Г., в качеството й на личен асистент.
На 01.10.2025 г. по делото е постъпила справка от Районна прокуратура – В., от която
е видно, че пр.пр. № 10020/2025 г. по описа на Районна прокуратура – В., преписка УРИ №
365000-49303/2025 г. по описа на * РУ – гр. В. е образувана по повод постъпила жалба от
И.ка А. Г. срещу С. Т. П.. Жалбата е входирана в Районна прокуратура – гр. В. на 09.07.2025
г. С постановление от 11.07.2025 г. е възложено извършването на проверка. Тъй като не са
установени достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, преписката е
прекратена с постановление за отказ да се образува наказателно производство на 24.09.2025
г. Препис от постановлението е изпратен на И.ка А. Г. на посочен от нея адрес. Приложени
са заверено копие от жалба, постановление за възлагане на проверка и постановление за
отказ да се образува наказателно производство.
По делото са разпитани и четиримата полицейски служители, които са посетили
адреса в * след подадените сигнали. В показанията си свид. Р. Д. П., свид. И. К. А., свид. И.
Н. Я. и свид. Д. З. Д. сочат, че на процесните дати 09.04.2025 г. и 21.06.2025 г. в
действителност между ответницата и Т. Г. е имало конфликт. С. П. била спряла автомобила
си пред гаража, като затруднявала излизането на собственика на автомобила, който бил
вътре в гаража. Говорили с нея, предупредили я да спре да притеснява Т. Г., който живеел на
адреса, като тя им обяснила, че няма къде да остане да живее и предпочита отново да
създаде проблем, като така ще остане да спи в ареста, ще бъде прибрана и там поне ще може
да преспи. Казала, че повече няма да се повтори, след което полицейските служители си
тръгнали. Малко след това получили втори сигнал и се върнали, но нея вече я нямало. И
четиримата свидетели сочат, че детето не е присъствало на процесните конфликтни
ситуации на 09.04.2025 г. и 21.06.2025 г. В тази насока са и показанията на свид. И.ка А. Г. –
баба на детето по бащина линия и майка на молителя Т. Г., която сочи, че именно тя се е
обадила на тел. 112, за да се жалва от поведението на ответницата и че детето по това време
е било в къщата и е спяло. Молителят Т. Г. не е излязъл от къщата, но е чувал как
ответницата го псува, вика, свири с клаксона на колата, но предпочел да останве вътре, за да
тушира напрежението. За конфликта от месец април свидетелства и свид. С. Г. И.ова, която
сочи в показанията си, че С. й се обадила вечерта, че няма къде да остане да спи и се
наложило да отиде да я вземе, защото не я пуснали да си влезе в къщата. Знае, че е станал
някакъв конфликт, че вратата е била заключена и че С. не можела да влезе. Останала е у
дома на свид. И.ова, като на сутринта отишла да си вземе нещата и по разговора, който
водила с нея останала с впечатление, че те са се оправили с Т., за тогавашната случка. След
този случай, може би, месец след това пак имало някакъв скандал, но свид. И.ова не знае
точно подробности. Ответницата и Т. Г. се събирали, разделяли и това е било нормално да се
карат, обаче проблемът за скандалите не произтичал само от страна на С..
4
Становищата на участниците в производството и личното впечатление на съда от тях
в о.с.з. се вземат предвид при решаване на делото на основание чл. 11 от ГПК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна
регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Законът за защита срещу домашното насилие осъществява концепцията за бърза
защита на пострадалите от домашно насилие, като се предвижда всяко лице, пострадало от
домашно насилие, ако е навършило 14 години, или някое от изрично изброените в чл. 8, т. 2-
4 от ЗЗДН лица, да може да се обърне към съда за защита. Производството по чл. 12 и сл. от
ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не
разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и
начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран,
съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за
съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в
закона критерии, като не е обвързан с исканите от молителя мерки за защита.
Предметът на производствата по ЗЗДН е строго лимитиран и касае разглеждане
единствено на ясно дефинираните в сезиращата съда молба актове на домашно насилие,
които се твърди да са извършени точно от ответника и конкретно в срок до три месеца преди
сезиране на съда. В тези производства не се разглеждат абстрактни твърдения; не се
разглеждат деяния на други лица, извън ответника.
Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен
акт на физическо, психическо, емоционално или друго принудително въздействие или
ограничаване на личната свобода и/или личния живот, насочено спрямо лица, които се
намират или са /били/ в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство, като за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие. Водещи характеристики на насилственото деяние са не
само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но и
специфичните условия, цел и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди
на пострадалия или поне допускане на същото, както и с общата нагласа към противоправна
доминация над жертвата. Затова и актът на домашно насилие по ЗЗДН се характеризира
както с обективното извършване на увреждаща пострадалия деятелност, така и с наличието
на интелектуален и волеви елемент в дееца при извършването й. Или по друг начин казано –
по реда на ЗЗДН е съставомерно само такова противоправно, обективно вредящо деяние,
което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на дееца за
приемлива и което се докаже да е извършено от обвинения ответник.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителите
насилствени въздействия са декларирани по реда на чл. 9 от ЗЗДН. Тази декларация по ЗЗДН
има смесена същност - на процесуална предпоставка за допустимостта на производството и
на доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното от ответника,
като последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без
присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да
се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН – арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани още и други
доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено значение.
В разглеждания казус молителите твърдят, че на 09.04.2025 г., 30.05.2025 г.,
31.05.2025 г. и 21.06.2025 г. пред семейното им жилище, находящо се в *, по отношение на
тях са осъществени актове на психо-емоционално насилие от ответницата С. П., с която Т. Г.
е живял на семейни начала и имал интимни отношения.
В случая агресивното поведение на ответника спрямо детето И. Т. Г. на процесните
дати остава недоказано. Напротив, декларираните факти и обстооятелства са опровергани от
показанията на четиримата полицейски служители и бабата на детето по бащина линия, на
които съдът дава вяра, тъй като са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и
взаимнодопълващи се. Всичките сочат в показанията си, че детето не е присъствало на
конфликтните ситуации и не е възприело агресивното поведение на С. спрямо неговия баща
Т., което обуславя отхвърлянето на молбата по отношение на И. Г., в каквато насока е и
пледоарията на адв. Д..
5
Горепосочените конфликтни ситуации обаче от 09.04.2025 г. и 21.06.2025 г.,
анализирани съвкупно, проявяват белези на психическо и емоционално противоправно
деяние на ответницата, пряко към молителя Т. Г., поради което и тъй като не могат да бъдат
толерирани, те са съставомерни по ЗЗДН. За тях следва да се даде защита на пострадалото
лице, която освен да я превентира следва да даде ясен сигнал на ответницата С. за
недопустимост на такова поведение.
Отговорността за домашно насилие, предвидена в ЗЗДН, е отделен вид отговорност,
която не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната
отговорност. Тъй като всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно
естество, интензивност и последици, и законът предвижда различни мерки за защита от
домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт,
съобразно неговата тежест, продължителност, последици. Целта на защитата по ЗЗДН е да се
преустанови осъществено срещу молителя посегателство, едва след което да се прояви и
превантивното и възпиращо действие на наложената спрямо извършителя защитна мярка.
Всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от съда, следва да бъде
санкциониран като се наложи поне една от мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като съдът не е
обвързан от поисканите от пострадалото лице мерки. При избора на мярката, която да бъде
наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя. Мярката
няма за цел да го превъзпита /макар косвено да може да се постигне подобен ефект/, а да
преустанови, евентуално да предотврати по-нататъшни посегателства върху пострадалото
лице. В конкретния случай се касае за упражнено психо-емоционално насилие върху
молителя Т. Г., което не се отличава с висок интензитет на въздействие върху последния.
Крайният извод на съда е, че следва да се вземат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗНД.
Следва да се отбележи, че сама по себе си мярката по т. 1 е безсрочна и всяко нейно
нарушение ще съставлява /обективно/ престъпление по Наказателния кодекс, което е
основание за реализирането на наказателната отговорност на ответника чрез налагане на
углавно наказание „лишаване от свобода“ – арг. от чл. 296 от НК.
Искането за налагане на глоба по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН е несъстоятелно, доколкото след
последните изменения в закона /изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./
налагането на глоба като санкция за противоправното поведение на насилника не се
предвижда.
Относно съдебно-деловодните разноски:
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна
следва да се присъди държавна такса в размер от 25.00 лева, която остава в тежест на
ответника.
Водим от горното, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. А. Г., ЕГН **********, действащ като законен
представител и баща на И. Т. Г., ЕГН **********, за налагане на мерки за защита спрямо
детето И. Т. Г., ЕГН ********** от ответницата С. Т. П., ЕГН **********.
НАЛАГА мерки за защита спрямо Т. А. Г., ЕГН ********** от ответницата С. Т. П.,
ЕГН **********, КАТО
ЗАДЪЛЖАВА С. Т. П., ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо Т. А. Г., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, като
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. А. Г., ЕГН ********** в останалата й част, в която е
обективирано искане за налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ЗЗДН и за налагане на
глоба.
6
ОСЪЖДА С. Т. П., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС-Варна, държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/,
на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на Т. А. Г., ЕГН ********** заповед за защита.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ съгласно чл.
16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Варна, в
седемдневен срок от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено, а именно от
06.11.2025 г. по арг. от чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7