Р Е
Ш Е Н
И Е
№161
гр.Перник, 14.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд - гражданска
колегия, в публичното заседание на 14.04.2015 г. в състав:
Председател: Красимир Маринов
Членове:
Методи Величков
Ивета Павлова
при секретаря Мария Стоянова и с участието на прокурора ______________ като
разгледа докладваното от съдия Маринов в. гр. дело N812 по описа за 2014
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №617/18.07.2014 г., постановено по гр.д. №1409/2013 г. по описа на П. районен съд е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от “М.-П.” ЕАД /л/ ЕИК:*********, със седалище и адрес ***** чрез ликвидатора Ж. Д. Г. срещу С.М.Б. ***, Б.М.Н. ***, Е.М. ***, В.А. ******** и Н.А.Й. ****, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищцовото дружество е собственик на недвижим имот - дворно място с планоснимачен номер *** /****/, в квартал ****/****/ по рег. план на ***, с площ от 775 кв.м. при граници: улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ****; както и “М.-П.” ЕАД /л/, гр.П. е осъдено да заплати на С.М.Б., Б.М.Н., Е.М.М., В.А.С. и Н.А.Й. направените разноски по делото от 650 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба вх.№**** г. от “М.-П.” ЕАД /л/, гр.П., в която се излагат доводи, че същото е незаконосъобразно, неправилно, несъобразено с процесуалните изисквания на закона, поради което, както и по изложените съображения в съдебно заседание и писмена защита се иска отмяната му и постановяване на ново, с което се уважи предявения иск и се присъдят разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК другите страни - С.М.Б., Б.М.Н., Е.М.М., В.А.С. и Н.А.Й. са подали отговор на въззивната жалба, с който я оспорват като неоснователна и по изложените в него в съдебно заседание съображения молят съда да я остави без уважение като потвърди така обжалваното решение.
Пернишкият
окръжен съд, преценявайки доводите на страните с оглед оплакванията в жалбата и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 от ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество се явява неоснователна.
Производството
пред П. районен съд е инициирано от “М.-П.” ЕАД /л/, гр.П.с иск срещу С.М.Б., Б.М.Н.,
Е.М.М., В.А.С. и Н.А.Й., с който се иска да бъде признато за установено спрямо
ответниците, че ищцовото дружество е собственик на недвижим имот - дворно място
с планоснимачен номер ****, в квартал *** по рег. план на ****, с площ от 775
кв.м. при граници: улица, УПИ ***, ***, УПИ ** и УПИ ***.
Ищецът основава исковата си претенцията на твърденията, че е собственик на имота чрез трансформиране на държавна собственост, предоставена през ***г. със Заповед № *** г. на М. н.к. с. и б. з. о. у. на СМЕК "Г. Д." с включването на имота в активите на ищеца като правоприемник на държавното предприятие, с регистрирането му с Решение № *** г. по ф. д. № *** г. на П. ОС. Твърди, че процесния имот представляващ дворно място винаги е бил част от активите на дружеството на ищеца и е придобит от дружеството по силата на Заповед № **** год. на М. н.к. с.и б., с която заповед имота е отчужден в полза на проводателя на ищцовото дружество; че ищецът е правоприемник на държавното м. п., в чиято полза е отчужден процесния имот; че от *** година имотът е бил част от активите на дружеството и вписан в баланса и в инвентарна книга в сметка *** “***” и че ответниците се легитимират с нот. акт за собственост на имота, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на иска.
С молба пред въззивния съд вх.№**** г. ищецът е конкретизирал основанието, на което претендира правото си на собственост върху процесния имот, а именно – извършено със заповед №**** г. отчуждаване на имота в полза на праводателя на ищеца ДМП м. „Г.Д.”
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, ответниците Б.М.Н., Е.М.М. и Н.А.Й. са депозирали писмен отговор, в който оспорват иска като недопустим и неоснователен. Излагат подробни доводи, че са собственици на имота на основание наследство и земеделска реституция. Останалите ответници - С.М.Б. и В.А.С. не са подали в законния срок отговор на исковата молба.
От своя страна, районният съд, като се е позовал на събраните по делото доказателства е приел така предявения иск за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил изцяло.
Въззивният съд намира, че се касае за установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, който е процесуално допустим и като такъв подлежи на разглеждане, както и правилно е отбелязал районният съд, в отговор на възражението на ответниците. В случая, налице е правен интерес за ищеца да предяви установителен иск за собственост, независимо, че разполага и с възможността да води и осъдителен иск за същото право, в какъвто смисъл е и задължителната съдебна практика – т.2 от ТР №8/2012 на ОСГК.
Относно
законосъобразността на решението по същество на спора, на основание чл.269 ГПК,
въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба
доводи, при което намира следното:
Страните не спорят, а и се установява от представените с исковата молба документи, че М. „П." е образувана с протокол № ****г. на М. с.. Съгласно указ № *****г. на *** е утвърден Закон за експлоатация на държавните каменовъглени мини във В.-М.-П. к., като м. „П." е част от тези държавни мини - ДВ. Брой ******. С Постановление на МС от ****г. се образува Д. м. о.-М. „П.". Със заповед №*** г. съгласно 41 - Постановление на МС Д.м. о.-М.„П." се реорганизира в М. „П." - държавно минно предприятие. С указ № *** г. д. м. п. се преименува в д. м.п. – м. „Г. Д.". Със заповед №****. на м. н.т.п. ДМП „Г. Д." и ДМП „Т.Н.” се обединяват под наименованието ДМП „Г.Д.". С разпореждане № ***** г. на КСК се образува ДМ „Г. Д." към ДСО „Е. и в.". С разпореждане №**** г. се образува С. м. – е. к. /СМЕК/ „Г. Д.". Съгласно Разпореждане №**** г. на МС на основание Закона за образуване на ЕТД с държавно имущество са преобразувани предприятията в еднолични АД и еднолични ООД с държавно имущество, като е образувано „М. – П." ЕАД. „М. – П." ЕАД е вписано в търговския регистър на Пернишки окръжен съд с решение №4273/29.12.1991 г. по фирмено дело №*** по описа на съда за *** г., като едноличното акционерно дружество поело активите и пасивите на СМЕК „Г. Д." гр.П.. Същото дружество е вписано в TP на АВ с ЕИК:*********.
С протокол №12 от 20.12.1955 г. изпълкома на МНС с.Кладница – Димиторвско, по повод искане на ДМП „Г.Димитров" за изменение на регулационния план на м.Рударско за кв.1,3,21,22,27,28,29,33,34,35,36 и 45 за отреждане и направа на парк за отдих и спорт, след като разгледал разписния лист и проекто скица дал мнението си да бъдат отчуждени имотите засегнати от проекта.
Със 3аповед №**** г. на министъра на М. н. к.с. и б. е одобрено сливане на кв. ***, част от кв.*** в един квартал за парк за отдих и спорт към ДМП "Г. Д." и изменението на регулацията на кв. **** по плана на село К.– б. м. Р.. Не се спори, че 3аповед №***г. е издадена при действието на ЗПИНМ (обн. ДВ бр.227/01.10.1949г. и отм. ДВ бр.29 от 10.04.1973г.). За частните имоти, находящи се в махала Р., К. община, които се отчуждават за парк за отдих и спорт е съставена скица №** и поименен списък, в който процесния имот е означен под номер ***и записан на името на С. В.С., в който смисъл са и констатациите на в.л. инж. Р. Н..
Като доказателство по делото е приет и приложен Акт №*** г. за завземане на недвижим имот за държавен, б.с. на С.В. С. за дворно място от 130 кв.м.; дворно място от 1390 кв.м.; дворно място от 1340 кв.м.; дворно място от 790 кв.м.; дворно място от 1450 кв.м.; дворно място от 2360 кв.м.; 1/6 ид. част от 1400 кв.м. или 234 кв.м., находящи се в землището на с. К.-Д.на основание заповед №*** год. на МКСБ, от който е видно, че завземането на описаните имоти е към *** г.
По делото е представен АДС № ***г. за терен с площ от 130.593 кв.м. в с.Р., с построена в него сграда столова за пионерски лагер, застроена през *** год. находяща се комплекс предвиден за “****” по плана на с.Р.. В акта е отразено, че имота “***” за пионерски лагер в с.Р., са отстъпени за ползване на ДМ „Г. Д.". Видно от приетия регистър на имотите, включени в капитала на “М.-П.” ЕАД в ликвидация, под №*** е включен П. Р. с площ от 182,1 дка, на основание Акт №***г., РМС *** и 3аповед № ****г.
С постановление за възлагане на недвижим имот от **** г. на съдия изпълнител при РС П., по изп.д.№****г. е възложен на “Е.” ООД минен имот /собственик на длъжника “М.-П.” ЕАД в ликвидация/ с площ от 125,528 дка намиращ се в кв.** по действащия регулационен план на с.Р., при граници подробно описани в постановлението.
Видно от приетия неоспорен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №***, дело № *** год. на нотариуса при Д. районен съд С. В. С. е признат за собственик на седем недвижими имота, сред които и дворно място от 790 кв.м. в местността „Л." при съседи: Ц. Д., Т. П., С. В., Л.С. и път.
Видно от удостоверение за наследници №****г. издадено от Община П., С. В. С. бивш жител ***, починал на *** г. е оставил като законни наследници дъщеря си Н. С.С. и В. С. З.. Н. С. С. /починала ****г./ и съпругът и М. Б. С. /починал **** г./, след смъртта си са оставили като законни наследници ответниците по делото - С.М.Б., Б.М.Н., Е.М.М., В.А.С. и Н.А.Й..
Видно от Решение № 2202 от 01.06.2010 г. ОСЗ – П.
възстановила правото на собственост на наследниците на М. Б. С. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на нива от 0,775 дка, четвърта категория,
находящ се в землището на село Р. в местността „Л." имот пл.№ ***от
кадастрален план изработен
От Заповед № *** г. на кмета на община П.е видно, че одобрено попълване на кадастралния план с ПИ пл.№ ** в кв** по плана на с. Р., Община П.с площ на имота: ПИ пл.№ ***от 775 кв.м.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Р. Н., а впоследствие такава експертиза е изготвена и от вещото лице Р. И., при което изводите на двете вещи лица съвпадат напълно. От тях се установява се, че процесният имот по действащия рег. план на с. Р., общ. П. утвърден със заповед №***г. и изменен със заповед №***г. съставлява имот с планоснимачен № ***, в квартал ** и е с граници: улица, *****, като същия е с площ от 775 кв.м. Ппроцесния имот с пл. № *** по действащия план, отговаря на имот пл.№*** по отменения план на с.Р. от ****г. действал към момента на издаване на Заповед №***г., като имот пл.№ *** по разписния лист към плана от ***г. е записан на С. В.. Процесният имот с пл. № *** по действащия план, отговаря на част от имот ** по скица №*** на частните имоти находящи се в мах.Р., К. община, които се отчуждават за парк за отдих и спорт е съставен поименен списък, в който процесния имот е означен под номер *** и записан на името на С. В. С.. В акт № **** г. за завземане на недвижим имот за държавен, б.с. на С. В. С. е записано дворно място от 790 кв.м., отговарящо по площ и собственик на имот *** по Скица № ** на частните имоти, находящи се в мах. „Р.", К. община – Д. землище, които се отчуждават за парк за отдих и спорт на ДМП „Г. Д." със заповед № *** г. Също така, според вещите лица, в сметка *** по баланса на „М. П." ЕАД/л/ е заведена земя 182 дка въз основа на разделителен протокол от ***г., с който „М.П." ЕАД е било преобразувано в „М.П.О.в." ЕАД и в „М. П." ЕАД. В Община П. не е открита отчуждителна преписка относно процесния имот, а само непълен списък с оценка на имоти. В момента ищцовото дружество не притежава описаните по сметка *** “земи к-с Р. 182100 кв.м.”, тъй като тази площ е намаляла след възлагането извършено с постановление за възлагане на недвижим имот от ****г. на съдия изпълнител при РС П. на “Е.” ООД, като реално възложената площ съобразно описаните в постановлението граници надвишава онова, което е посочено в сметка ***на ищцовото дружество. В счетоводството на ищцовото дружество земи се водят само по площ и стойност, без описание на граници.
По делото са събрани и гласни доказателства – разпитани са свидетелите В. Н. К., Д. Т. П.и Н. Н. И..
Свидетелката К. твърди, че работи в ответното дружество “М.-П.” ЕАД /л/, гр.П.като главен счетоводител и познава процесния имот, който се намира в с.Р. и заедно с други имоти на ищеца се охранява от назначен охранител. Свидетелката сочи, че имота е ограден с ограда с бетонови колове, но не знае коя година е изградена оградата и не знае как този имот е станал собственост на “М.-П.” ЕАД /л/, гр.П..
Свидетелят Д. Т. П. /***. без родство/ заявява, че знае, че С. В. е имал имот от около 700-800 кв.м. в местността “Л.” в с.Р., в който се сеели грах, фасул и леща. Познава имота от 1933г.-1934г., защото са от една махала със С.В., дъщеря му Н. и зет му М. Б.. Свидетелят посочва, че е бил партиен секретар на с.К. и с.Р., както и председател на ТКЗС и знае, че през 1959г. гореописания имот е внесен в ТКЗС от М. Б. и че в този имот парк не е имало.
Свидетелят Н.Н. И. /**г. без родство/, също посочва, че познава С.В. и дъщеря му Н.,***. Твърди, че С. В. е имал имот над плажа в с.Р. в местността “Л.”, в който се садили различни култури. С. обработвал имота с помощта на зет си М. Б.. ТКЗС в селото било образувано през 1958г., когато и М. Б. станал член на стопанството и внесъл и описания имот. Свидетелят И.сочи, че наследниците на С.В.ползват имота.
С оглед на така установеното от фактическа страна, от правна такава, въззивния съд намира, че законосъобразно и обосновано районният съд е приел така предявеният иск за неоснователен и го е отхвърлил. Правилни са изводите по обжалваното решение, че ищецът не е доказал, че е придобил правото на собственост върху процесния имот на твърдяното от него основание.
Заповед № ****г., на която се позовава ищеца е издадена при действието на ЗПИНМ (обн. ДВ бр.227/01.10.1949г. и отм. ДВ бр.29 от 10.04.1973г.). Съгласно чл. 36 от ЗМИНМ (отм.) отчуждения за мероприятия, които са се осъществявали въз основа на уличнорегулационния план, са се извършвали само по реда на ЗПИНМ (отм.).
При действието па ЗПИНМ /отм./, за имотите, отчуждени за мероприятия по улично -регулационния план, същият не е имал пряко отчуждително действие, съгласно чл.39,ал.1 от ЗПИНМ /отм./. Съгласно първоначална редакция на чл.39,ап.1 /ДВ. бр.227/1949г./- отчуждаването се извършва по силата на самата улична регулация, т.е. с влизане в сила на плана се поражда отчуждителното действие. С изменение на нормата па чл.39.ал,1 от ЗПИПМ , обнародвано в ДВ, бр.54/1956г., режимът на преминаване на собствеността за недвижимите имоти, отредени за мероприятия по улично регулационния план е променен, като е въведено изискването за заплащаме на обезщетение на собственика им като елемент от фактическия състав на отчуждаването - имотите се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика им. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.74а от ЗПИНМ /отм./, съгласно която разпоредбите на чл.39, ал.1 се прилагат и по отношение на досегашни улични регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение и допълнение на закона имотът е зает по законовия ред или дължимото за него обезщетение е изцяло или отчасти изплатено. Следователно, имот, който е бил предмет на отчуждаване с уличнорегулационен план, одобрен преди влизане в сила на изменението на чл.39,ал.1 от ЗПИНМ /отм./ от 1956г., ще се счита отчужден не от момента на влизане в сила на плана, а от датата на обезщетяване на собственика му, освен, ако до влизане в сила на изменението на закона имотът не е бил завзет по предвидения от закона ред или дължимото за него обезщетение е изплатено отчасти или изцяло. Поради това, независимо от правната уредба по предходни благоустройствени закони, когато имотът не е бил завзет *** г., по силата на чл.74а от ЗПИНМ /отм./, отчуждаването се осъществява по правилата на новия закон - чл.39,ал.1 от ЗПИНМ /отм./ от 1956г. В този смисъл е и съдебната практика – постановени решения от ВКС по реда на чл.290, ал.1 ГПК: №447/30.12.2010 г. по гр.д. №333/2010 г., ІІ-ро г.д.; №331/06.07.2010 г. по гр.д. №330/2009 г., ІІ-ро г.д.; №300/28.06.2011 г. по гр.д. №3248/2008 г., ІV-то г.о.; №823/31.08.2011 г. по гр.д. №1829/2009 г., І-во г.о.
С оглед на тези съображения, в случая, предвид и твърдяното придобивно основание, в тежест на ищеца е да докаже не само, че заповедта, с която имотът е отреден за обществено мероприятие е влязла в сила, но и че обезщетението е било изплатено, респективно, че преди *** г. имотът е бил зает за реализиране на мероприятието по предвидения в закона ред.
Именно последните две обстоятелства не са доказани по делото.
От приетия Акт №****г. се установява, че имотът е зает към ***г., т.е. почти година след релевантната дата - *** г., при което намира приложение новата разпоредба на чл.39, ал.1 от ЗПИНМ, обнородвана в ДВ, бр.54/1956г. от 06.07.1956 г., с която е въведено изискването за заплащане на обезщетение на собственика като елемент от фактическия състав на отчуждаването и след като по делото не е установено за процесния имот да е заплатено обезщетение, то и същият не е бил отчужден по силата на улично – регулационния план.
Предвид така изложените съображения и като препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК, въззивният съд намира, че на основание чл.271, ал.1 ГПК обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на въззивното производство, жалбоподателят “М.-П.” ЕАД /л/ следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Е.М.М. сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща направени разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №617/18.07.2014 г., постановено по гр.д. №1409/2013 г. по описа на П.районен съд.
ОСЪЖДА “М.-П.” ЕАД /л/ ЕИК:*********, със седалище и адрес **** да заплати на Е.М. ***50 /триста и петдесет/ лева, представляваща направени разноски във въззивното производство - заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: 1. 2.