Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 25.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на двадесети ноември , през две хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Р. Димитрова…..………….…………………
и в присъствието на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от
районен съдия Н. Попова гражданско дело
№ 2609 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявена искова молба от „МДМ -99” ООД, гр.А., ул.”Ал.С.”№**, ЕИК ********* представлявано от управителя А.Й. Д., чрез адв. В. А. Р.,*** срещу ЕТ "З.А.М. – З. М.", със седалище и адрес на управление ****, ЕИК112065398, представлявано от едноличния търговец З. А. М., в
която се излагат обстоятелства, че на
02.02.2017 г. били продадени на ответното дружество 335,5 кг. БОПП фолио с
печат „Тоалетна хартия бк... 161“ с единична цена от 7,05лв./кг.без ДДС на обща
стойност от 265,28лв., 305,8кг. БОПП фолио с печат „Тоалетна хартия Океан“ с
единична цена от 7,05лв./кг.без ДДС на обща стойност от 2155,89лв., като
продажбата била оформена с данъчна фактура №**********/02.02.2017г., като върху
посочените доставки бил начислен и дължимият ДДС от 20% и общо дължимата сума
от ответника по тази фактура била в
размер на 5425,40лв. с ДДС, а начинът на плащане уговорен по сметка и срокът за
плащане бил посочен в самата фактура - 40 дни от издаването и на 02.02.2017г.
Сочи се, че на 29.03.2017 г. били продадени на ответното дружество 541,75 кг. БОПП фолио с
печат „Тоалетна хартия бк... 161“ с единична цена от 7,05лв./кг.без ДДС на обща
стойност от 3819,34 лв., 517, 3 кг.БОПП фолио с печат „Тоалетна хартия Океан“ с
единична цена от 7,05лв./кг.без ДДС на обща стойност от 3646,97лв. и
фотополимерно клише 2802 кв.см. с единична цена от 0,064лв./кв.см. без ДДС на
обща стойност от 3646,97лв, като продажбата била оформена с данъчна фактура
№**********/29.03.2017г., а върху посочените доставки бил начислен и
дължимият ДДС от 20% и общо дължимата сума от ответника по тази фактура била в
размер на 9174,77лв. с ДДС, а начинът на плащане уговорен по сметка и срокът за
плащане бил посочен в самата фактура - 40 дни от издаването и на 29.03.2017 г. Поддържа се , че купувачът бил в забава, тъй
като не е изпълнил задължението си за плащане на стоките в срока посочен във
фактурите. Забавата на купувача да заплати стойността на закупената стока
обосновавала и претенциите на ищцовото дружество за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва за срока на забавата на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД. Главниците по данъчна фактура №**********/02.02.2017г. и данъчна
фактура №**********/29.03.2017г. ведно със законната лихва от 29.06.2018 г. били присъдени с Решение
№328/12.03.2019г. по гр.д.№4704/18г. на РС-Пазарджик.
Сочи се още, че били изпратили писмена покана за плащане получена от
ответното дружество на 29.03.2018 г., но плащане по горепосочените фактури по сметките на ищцовото
дружество не настъпило. Наличието на обезщетение за забава в размер на
законната лихва за срока на забавата на основание чл.86, ал.1 ЗЗД обосновавал
правният интерес от сезирането на съда с възникналия гражданскоправен спор.
Във
връзка с изложеното, моли съда да
постанови решение, с което осъди ЕТ "З.А.М* – З* М*", седалище и адрес на
управление ****, ЕИК *********,
представлявано от едноличния търговец ЗД. А. М. да заплати на „МДМ -99” ООД, гр. А., ул.”А*.С*”№**, ЕИК ********* представлявано от управителя А. Й. Д., чрез адв. В. А.Р.,*** сумата от 300,00 лв.на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на сумата от
5425,40лв. дължима по данъчна фактура №**********/02.02.2017г. с период на
забавата от 14.03.2017г. до подаване на исковата молба в съда, както и да бъде
осъден ответника да заплати сумата от
1062.98 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на сумата от
9174,74лв. дължима по данъчна фактура №**********/29.03.2017г. с период на
забавата от 08.05.2017г. до 28.06.2018г., както и всички направени от ищеца
разноски по делото. Посочва се сметка на
ищеца по която следва да се извърши плащането от ответника, IBAN:***, BIC:***. Претендират се разноските. Представени са писмени доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока за
отговор по чл. 131 от ГПК от процесуалният
представител на ответника адвокат М.М. ***
е постъпил писмен отговор в който изразява
следното становище: Поддържа се
становище , че ответникът не оспорва извършените доставки, описани в исковата
молба и фактическото предаване на стоките. Не се оспорват и обстоятелствата,че
горецитираните фактури били осчетоводени в счетоводството на ответника, както и
че за същите бил ползван данъчен кредит.
Не било спорно освен това, че с решение № 328/12.03.2019 г.,
постановено гр. д. № 4704/2018 г. по описа на районен съд Пазарджик в полза на
ищеца били присъдени сумите, както следва: 1658 лв., представляваща неизплатен
остатък от дължима цена по данъчна фактура № **********/02.02.2017 г. и 9174.77
лв. представляваща продажна цена по данъчна фактура № **********/29.03.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тези суми считано от 29.06.2018г. до
окончателното им изплащане.
Следвало да се отбележи обаче, че задължението по фактура №
**********/02.02.2017 г. в общ размер на 5425.45 лв. била частично заплатено на
22.03.2017 г., като остатъчният размер на задължението по тази фактура била имено сумата от 1658,00 лв., която
била предмет на горецитираното съдебно решение. Във връзка с изложеното, ответникът не оспорва
задълженията за забавено плащане по цитираните фактури, които би следвало да се
конкретизират по следния начин: по фактура № **********/02.02.2017 г. на обща стойност 5425.45 лв,
върху сумата от 1658 лв. (неизплатен остатък по цитираната фактура) за периода
от 14.03.2017 г. до 28.06.2018г.,което задължение съгласно електронен калкулатор възлизало
на сумата от 217.38 лв.; по фактура № **********/29.03.2017 г. на обща стойност
9174.74 лв, за периода от 08.05.2017 г. до 28.06.2018 г., което задължение
съгласно електронен калкулатор възлизало на сумата от 1062.74 лв.
Представени са писмени доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В първото съдебно заседание ищецът,
чрез пълномощника си е поискал да бъде постановено решение съобразно
направеното признание на иска. Претендира разноските по делото за заплатена
държавна такса, като моли съдът да присъди възнаграждение на пълномощника на
ищеца , като адвокатски хонорар.
След така направеното изявление е
прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Предвид дотук изложеното съдът
намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК,
поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което
предявените искове да бъдат уважени до размера на извършеното признание , а именно : по фактура № **********/02.02.2017 г. на обща
стойност 5425.45 лв, върху сумата от 1658 лв. лихва за забава за
периода от 14.03.2017 г. до
28.06.2018г. в размер на 217.38 лв.; по фактура № **********/29.03.2017
г. на обща стойност 9174.74 лв, лихва за забава за периода от 08.05.2017 г. до 28.06.2018 г. в размер на 1062.74 лв. От представените по делото
доказателства безспорно се установява, че с влязло в сила съдебно решение ,
ответникът ЕТ „за. М. – З. М. „ е бил
осъден да заплати на ищеца „МДМ-99
„ООД сумата от 1 658,00 лв., представляваща неизплатен
остатък от дължимата цена по данъчна фактура № **********/02.02.2017 г., и
сумата от 9 174,77 лв., представляваща продажната цена по данъчна фактура №
*********/29.03.2017 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на
подаване на исковата молба в съда – 29.06.2018 г., до окончателното изплащане
на сумите. Не е спорно и се установява , че ответникът е допуснал забава при
плащането , поради което на ищеца се дължи обезщетение за тази забава в размер
на законната лихва , считано от датата на падежа на всяка една от
фактурите върху дължимите главници като
неиздължен остатък - до дата на подаване на исковата молба по гр.д. № 4704/2018
г. по описа на ПРС / 28.06.2018 г. / . В настоящото производство е направеното признание на иска, представляващо
по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от
защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното
твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение
- т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя
страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.
Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в
хипотезите на чл.237,ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона
изключения. Признато е право, с което страната може да се разпорежда, като признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние
или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете
извършеното признание, уважавайки на това основание предявения иск. По размера
на исковите претенции съдът намира за
частично основателна претенцията за
лихва за забава на дължимия остатък от главницата до размер на 217,38 лв. по фактура № 7426/
02.02.2017 г., тъй като това е размерът признат от ответника и този размер
съдът определя на основание чл. 162 ГПК на база на електронна изчислителна
система. В останалата част исковата претенция е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. По втората претенция , същата е изцяло основателна в претендирания
в исковата молба и признат от ответника размер от 1062,98
лв.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 1
от ГПК за постановяване на решение при признание на иска в посочените по-горе
размери , поради което и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се
постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат до тези
размери .
Ищецът претендира разноските,
заплатени за държавна такса в исковото производство – 100,00 лева и възнаграждение на адвокат в размер на 500,00
лв., като тези разноски се дължат , но техния размер следва да бъде съобразен и
с уважената част от исковите претенции. Поради това и с оглед на изхода от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ
размер от 566,03 лв.
Водим от изложеното, Пазарджишкият
районен съд :
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА ЕТ "З.А.М. – З. М.", със седалище и адрес на
управление гр.**** No **, ЕИК112065398, представлявано от едноличния
търговец З. А. М. да заплати на „МДМ -99” ООД, гр.А., ул.”Ал.С.”№**, ЕИК *********
представлявано от управителя АТ. Й. Д., чрез адв. В. А. Р.,*** на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД следните суми : по фактура №
**********/02.02.2017 г. на обща стойност 5425.45 лв, върху сумата от 1658 лв.
(неизплатен остатък ) за периода от 14.03.2017 г. до 28.06.2018г. лихва за забава в размер на 217.38
лв.; по фактура № **********/29.03.2017 г. на обща стойност 9174.74 лв, за
периода от 08.05.2017 г. до 28.06.2018 г., лихва за забава в размер на 1062.74 лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на
лихва за забава по фактура № **********/02.02.2017 г. на обща
стойност 5425.45 лв. за периода от 14.03.2017
г. до 28.06.2018г.
над размера от 217.38 лв. до претендирания размер от
300,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ "З.А.М. – З. М.", със седалище и адрес на
управление гр.***,ул. „ **** No **, ЕИК112065398, представлявано от едноличния
търговец З.А. М. да заплати на „МДМ -99” ООД, гр.А., ул.”А.С.”№**, ЕИК *********
представлявано от управителя А. Й. Д., чрез адв. В. Ал.Р.,***
сторените в настоящото производство разноски в общ размер от 566, 03 лв.
Сметка на ищеца по която следва да се извърши плащането от
ответника, IBAN:***, BIC:***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: