Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260199 15.10.2021 г. град С.З.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети септември две хиляди, двадесет и първа година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
Съдебен секретар Т. Кемерова
Прокурор ………………..
като разгледа докладваното от съдията - докладчик
МАВРОДИЕВА гражданско дело № 133 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба от М.П.И. от гр.К., чрез пълномощника си адв.Ц.М. против А.И.С. и М.М.С.,***, с цена на иска 23 793,51 евро,
с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че
ответниците са нейни дъщеря и зет, към настоящия момент - съпрузи. Сочи, че на
23.03.2012 г. с договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL56924,
сключен с „Ю.Е.Д.Б.“ АД, на същите бил предоставен кредит в размер на 43740
евро за срок от 249 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка
или от 30.05.2012 г. Вноските по договора за кредит следвало да се заплащат в
размер и срок по погасителен план, впоследствие променен с допълнително
споразумение между страните от 02.01.2018г. Сочи, че заплащането следвало да
става по банкова сметка ***, открита за случая, съгласно договор за
разплащателна сметка от 19.03.2012 г. Кредитът бил обезпечен и с ипотека върху
общ апартамент на ответниците в гр.С.З.ж.к. „******, съгласно договора.
Непосредствено след сключване на договора ответниците заминали да живеят и
работят в чужбина и упълномощили ищцата да заплаща кредита. Тя твърди, че в
началото и давали средства, за да погасява вноските, но впоследствие, тъй като
започнали да изпитват затруднения, спрели да плащат и я помолили тя да заплаща
вноските с нейни средства, а те като укрепнат финансово, да и ги върнат.
Финансовите и личните проблеми на ответниците продължили толкова дълго, че на
практика тя изплатила почти целия дълг по кредита вместо тях. Тъй като се
притеснявала, че апартаментът на длъжниците стои ипотекиран и че ако закъснеят
с някоя вноска банката ще го продаде, се разбрали тя да заплати кредита
предсрочно, а те да и върнат парите. Вноските по кредита превеждала по
откритата сметка на името на втория ответник, каквито били условията на
договора за кредит. Така в крайна сметка, ищцата посочва, че в полза на
ответниците, но с лични нейни средства, по сключения от тях договор за кредит
HL56924, с „Ю.Е.Д.Б.“ АД била заплатила 23793.51 евро. Твърди, че многократно
провеждали разговори с ответниците и обещанията им били, че ще и върнат парите,
но до настоящия момент същите не са и върнати.
Моли съда да постанови
решение, с което да бъдат осъдени солидарно ответниците да и заплатят сумата от
общо 23793.51 евро, представляващи внесени от нея суми за погасяване на техен
кредит по договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL56924 сключен
с „Ю.Е.Д.Б.“ АД, подробно описани в исковата молба. В съдебно заседание на
16.09.2021г. уточнява, че отговорността на ответниците е разделна, поради което
заявява, че претендира от всеки един от ответниците заплащане на сумата
11896.75 евро. Претендира разноски.
Ответникът М.М.С., чрез процесуалният си представител адв. Е.Ц., заявява,
че предявения иск е
допустим, но неоснователен. Сочи, че на 11.01.2007 год. съвместно с А.И.С. -
негова съпруга закупили самостоятелен обект в сграда - апартамент с
идентификатор 68850.501.498.1.26 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.С.З., с адрес ул.“*********ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж
върху дворното място, който самостоятелен обект попадал в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.501.498, при което станали
съсобственици при равни права върху описания самостоятелен обект. Започнали да
изплащат апартамента, като междувременно на 12.05.2007 год. сключили граждански
брак. Плащали кредита за закупуване на жилището и през 2012 г. сключили Договор
за рефинансиране на жилищния кредит, като за целта ответникът си открил и
разплащателна сметка за обслужване на кредита. Тъй като им предстояло
заминаване в чужбина, двамата решили да издадат пълномощно на майката на
съпругата му - настояща ищца по делото, с което пълномощно да я упълномощят за
редица права, включително и да внася пари по разплащателната сметка за
погасяване на задължението им към банката. На 06.07.2012 г. издали такова
пълномощно на майката на съпругата му - настояща ищца по делото. Същата година
заминали за Г., където започнали работа и където се намират и днес.
Междувременно започнали да изпращат ежемесечно средства на майката на съпругата
му, които тя да внася в банката за покриване на задължението им. Ответникът М.С. твърди, че по никакъв повод
не е искал или молил майката на съпругата му да заплаща вноските към банката с
нейни средства. Сочи, че съпругата му ежемесечно изпращала на майка си
необходимите средства за погасяване на кредита, като тези средства били или
предоставени от него или предоставени от съпругата му. Посочва, че ищцата по
делото никога не била разполагала ежемесечно с такива средства, каквито твърди,
че превеждала по разплащателната му сметка. Нещо повече, с Договора за кредит
за рефинансиране на жилищен кредит HL56924 от 23.03.2012 год. с „Ю.Е.Д.Б.“ АД,
той и съпругата му уговорили срок за погасяване /издължаване/ на кредита, вкл.
дължимите лихви - 249 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка
по кредита. Тази сметка била открита именно на 23.03.2012 година, което
означава, че крайния срок за погасяване на кредита бил двадесет години и девет
месеца - т.е. до 23.12.2036 година. По- късно - на 02.01.2018 год., с
допълнително споразумение бил променен крайния срок за погасяване на кредита до
28.02.2023 година. При така установеното, твърденията на ищцата, че поради
нейни притеснения, че банката ще продаде имота, тя погасила кредита предсрочно
звучали нелогично и абсурдно и целили да създадат у съда впечатления, че ищцата
била силно загрижена да изпълни чуждите задължения като внесла една последна
вноска в размер на 11315 евро и то 4 години преди изтичане на крайния срок на
договора. Твърди, че никога не било имало просрочена вноска по кредита и
банката не ги била уведомявала, че предстои обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Ответникът М.С. твърди, че никога не се бил договарял, нито пък искал
и се съгласявал майката на съпругата му - ищца по делото да погаси предсрочно
кредита, още по-малко пък със свои лични средства. Сочи, че с предсрочното
погасяване на кредита, той бил поставен в абсолютно неизгодно положение - без
негово съгласие кредитът се погасявал и следвало регрес срещу него за нещо,
което той нито искал, нито предполагал, нито имал готовност да представи
парични средства в такъв голям размер. По друг начин щял да стои въпроса, ако
банката ги предупредила, че ще направи кредита предсрочно изискуем или пък го
направила такъв и тогава ищцата, „притеснявайки се“ вече основателно би могла
да го погаси изцяло. Но това не се било случило. Твърди, че целта на настоящото
производство била да бъде лишен той от правото си на собственост върху една
втора идеална част от описания имот, тъй като му предстоял развод със съпругата
му - съдлъжник А.И.С.. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди
сторените разноски по делото.
Вторият ответник А.И.С.,
чрез пълномощника си адв.Т.Д., взема становище, че признава изложените в
исковата молба факти и обстоятелства. Потвърждава, че ищцата и е майка и е
заплащала с нейни средства голяма част от кредита, който изтеглили с втория
ответник по делото. Сочи, че от момента на сключване на процесния договор за
кредит до 2015 г. плащали те, но в
последствие, някъде след 2015 г. изпаднали във финансови затруднения и се
разбрали с ищцата, че тя ще заплаща вноските, а те ще и дадат парите, когато
могат. Идеята била да работят в чужбина и да осигуряват средствата. В чужбина
се оказало, че средствата, които изкарвали
едва стигали да покриват разходите си там. Твърди, че от 2015 г. с
ответника имали, както проблеми в съвместния им живот, така и финансови
проблеми, тъй като живеели и двамата в чужбина, което довело и до раздялата им.
Посочва, че от 2015 г. били разделени и това наложило да помоли майка си да
плаща вноските, а те - след време да и върнат парите. Ответницата сочи, че
последния път, когато разговаряла с ищцата и казала, че е затруднена финансово
и ако не може тя да плаща вноските, ще им вземат апартамента. Тя се притеснила,
събрала всичките си спестявания и решила
да изплати каквото било останало по кредита, тъй като не искала да даде
апартамента на банката. Това я мотивирало да плати последната голяма вноска от
около 12000 евро, за да е спокойна. Ответницата
признава, че и дължат парите и ще и ги върнат, но нямат никаква
възможност, особено на фона на ситуацията, която е в момента с пандемията.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе
предвид становищата и доводите на страните, както и приложимите по казуса
материално-правни и процесуални норми, намира за установено следното:
Страните по делото
не спорят, че ответниците са изтеглили кредит за рефинансиране на жилищен
крадит № HL56924 от 23.03.2021г. от „Ю.Е.Д.Б.“ АД,
гр.С.за сумата 43 740 евро със срок за погасяване 249 месеца. За
обезпечаване на вземанията на банката, ответниците са учредили договорна
ипотека върху свой недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.С.З.ул. ****. На
19.03.2012 г. М.М.С. е сключил договор за разкриване на негово име
разплащателна сметка в банката. С допълнително споразумение от 02.01.2018г.
ответниците С. са предоговорили крайния срок на договора да е до
28.02.2023г. С пълономощно, с нотариално
заверени подписи, ответниците М.С. и А. С. са упълномощили М.П.И. с редица
правомощия, сред които да извършва от тяхно име превод на суми по кредита и да
захранва и тегли суми от сметките, както и да подписва упълномощителите
навсякъде, където е необходимо, във връзка с правата по пълномощното.
По делото е
представено с писмо от „Ю.Б.“ АД, гр.С. от 13.11.2020г. /л. 140 от делото/ Искане
за пълно предсрочно погасяване на ипотечен кредит от 08.10.2019г., подадено от
името на М.М.С., подписано от ищцата М.П.И., което обстоятелство е обявено за
безспорно от съда в съдебно заседание на 16.11.2020г.
От представените
служебни бележки от РС – К. и Удостоверение от НОИ – ТД – С.З.от 22.10.2020г.
/л. 152-156/ се установява, че за 2015г. ищцата има доход от трудово
възнаграждение в размер на 6344.34 лв. , за 2016г. – 16444.66 лв., за 2017г. –
17 689.82 лв., за 2018г. – 18596. 83 лв., за 2019г. – 20791.82 лв., както
и доходи от пенсия, считано от м. 08.2015г. до м. 06.2016г. вкл. - 562 лв. месечно, от м. 07.2016г. до м.
06.2017г. вкл.– 576 лв. месечно, от м. 07.2017г. до м. 10. 2017г. – 590.35 лв. месечно
, от м. 11.2017г. до м. 06.2018г. вкл. – 571.93 лв. месечно, от м. 07.2018г. до
м. 10.2018г. вкл. – 593.78 лв. месечно, от м. 11.2018г. до м. 06.2019г. вкл. –
574.72 лв. месечно, от м. 07. 2019г. до
м. 12. 2019г. вкл. – 607.48 лв. месечно.
От заключението по
назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че внесените от
ищцата М.П.И. парични следства по договора за кредит за рефинансиране на
жилищен кредит № HL56924 от 23.03.2021г., сключен с „Ю.Е.Д.Б.“
АД, гр.С.за целия период от 2016г. до 2019г. вкл. са в размер на 24 133.51
евро, посочени по години: за 2016- - 2940 евро, за 2017г. – 4098.51 евро, за
2018г. – 3500 евро, за 2019г. – 13595 евро, конкретизирани като вноски в
таблицата, към заключението на вещото лице – л. 146 – 148 от делото.
По делото са
представени удостоверения за доходи на ответницата А.С., в превод от немски
език /л. 163 – 177/, от които се установява, че доходите на ответницата С. от
трудово възнаграждение за 2015г. са 6600 евро, за 2016г. – 6600 евро, за 2017г.
– 6789 евро, за 2018г. – 16535.14 евро, за 2019г. – 21359.40 евро.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Правното основание на исковете е чл.59 от ЗЗД. В тежест на ищеца
е да установи обедняването си, чрез заплащане дължимите вноски по кредита на
ответниците за процесния период и в посочения размер, обогатяването на
ответниците в същия размер, липсата на правно основание за разместване на
блага, връзката между обогатяването и обедняването, която трябва да произтича
от един и същ факт или група общи факти – заплащането на вноските по кредита на
ответниците. В тежест на ответника М.М.С. е да установи възраженията си в
отговора, че той е превеждал
суми за погасяване на процесните вноски по кредита, чрез съпругата си.
Основните характеристики на института на неоснователното обогатяване са
развити в Постановление № 1/ 28.05.1979г. на Пленума на ВС. Фактическият състав
на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД включва следните елементи: 1. обедняване на ищеца, което обикновено се изразява в:
ефективно изгубване на имуществена облага; пропускане на сигурно имуществено
увеличение; увеличаване пасивите на имуществото; 2. обогатяване
на ответника , което
обикновено се изразява в: реално увеличаване на имуществото; избягване
намаление на имуществото, чрез спестяване на разходи, които ответникът нормално
би направил; намаляване на пасивите на имуществото на ответника; 3.
обогатяването, респективно обедняването да са без правно основание - липса на валидно правоотношение (договор или
еднострА.а правна сделка ) или липсата на юридически
факт (извъндоговорно правоотношение ), като конкретен източник
на права и задължения, въз основа на който едната страна дава, а другата
получава облагата. 4. връзка между обогатяването и обедняването,
която се изразява в това, че както
обедняването, така и обогатяването трябва да произтичат от един
и същи общ факт или от обща група факти; 5. субсидиарност на иска - когато за
страната не съществува друг договорен или деликтен иск, или друга правна
възможност да осъществи имущественото изравняване.
При иска с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и
обогатяването на ответника както и обусловената връзка между тях (доколко
обедняването и обогатяването произтичат от един общ факт), а в тежест на
ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е
налице такова.
Подлежащите на установяване по делото факти с оглед
доказателствената тежест на ищеца, са доказани. От изслушаната по делото
съдебно-икономическа експертиза се установяват твърденията на ищцата относно
факта на внасени от нея суми по разплащателната сметка, с титуляр -ответника М.М.С.,
за погасяване на кредит по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит
№ HL56924 от 23.03.2021г. към „Ю.Б.Е.Д.Б.“
АД, гр.С.. Вноските по
кредита са погасени от ищцата в полза на двамата ответници, които са задължени
по договора за кредит. Не се установява по делото наличието на правно основание
по силата на което М.П.И. да е погасявала задължението по кредита на
ответниците. Налице е неоснователно обогатяване поради липса на друг валиден
източник на възникване на облигационна връзка между страните.
Съдът намира, че всички
тези елементи от фактическият състав на неоснователното обогатяване са
установени и доказани по делото. Установи се по делото, че на 23.03.2012г.
между ответниците и „Ю.Е.Д.Б.“ АД, гр.С. е сключен договор за кредит за
рефинасиране на жилищен кредит. По силата на този договор ответниците са поели
задължението да погасяват кредита на месечни вноски, съгласно погасителен
план и в срок съгласно допълнително споразумение към договора от 02.01.2018г.
до 28.02.2023г. Установено е по делото
по категоричен начин, че за периода м. 03.2016г. до м. 10.2019г.,
погасяването на месечните вноски по договора за кредит на ответниците е
извършено от ищцата М.П.И.. По
делото не е спорно, че ответниците живеят и работят в Г. през
процесния период от време. Ответницата С. признава изцяло иска, а ответникът С.
навежда твърдения, че съпругата му – другата ответница е изпращала пари на
майка си за погасяване на кредита. Сочи, че не е искал и молил ищцата да
заплаща вноските към банката с нейни средства, нито да погаси предсрочно
кредита им. Твърди, че ищцата не е разполагала ежемесечно с такива средства, а
съпругата му е изпращала ежемесечно на майка си необходимите средства за
погасяване на кредита, като средствата били предоставени или от ответника или
от съпругата му.
В подкрепа на твърденията си ответникът не е ангажирал
никакви доказателства. От друга страна от събраните доказателства за доходите
на ищцата се установява, че същата е разполагала ежемесечно със собствени
средства за погасяването на кредита на ответниците. За периода 2015- 2019г.
ищцата е получила трудови възнаграждения в общ размер 75 115.12 лв. или
38 324 евро и пенсии в размер на 29 862.09 лв. или 15 235.76
евро. Общият размер на доходите на ищцата за процесния период е 104 977.21
лв. или 53 559.80 евро. Общият размер на погасените от нея вноски по
кредита на ответниците е 24133.51 евро или 47 301.68 лв. От посочените
суми е видно, че за процесния период ищцата е разполагала със собствени
средства от получаваните от нея доходи за погасяването на кредита на
ответниците.
След като за процесния период от време погасявенето на
месечните вноски по договора за банков кредит на ответницете е
извършвано от ищцата по делото, то ответниците
са се обогатили неоснователно, без
правно основание, за
сметка на обедняването на ищцата. Обогатяването на ответниците е под формата на “спестяване на разходи“, които
ответниците обичайно биха направили, като длъжници по договора за банков
кредит. Обедняването на ищцата се изразява в реална загуба на имущество. Обогатяването на ответниците е без правно основание. Установено е по делото, че между ищеца и ответниците не
съществува облигационно
правоотношение, по
силата на което да се извърши престирането на паричните суми. Налице е връзка между обогатяването и
обедняването, тъй
като произтичат от един и същи факт - погасяването на месечните
вноски по кредита на ответниците от ищцата.
Твърденията на
ответника, че същият не е искал ищцата да погасява предсрочно кредита им, както
и че сумата за предсрочното погасяване следва да остане за нейна сметка, съдът
намира за неоснователно. Това е така, защото кредитът на ответниците е погасен,
макар и предсрочно от ищцата. Пълната сума по кредита е дължима от ответниците,
макар и да не е изтекъл срокът на договора за кредит. Като последица от
заплащането на кредита имуществото на ищцата е намаляло, а ответниците са си
спестили разходите за погасяване на кредита си. Налице е разместване в
имуществената сфера на ищцата и ответниците, което разместване е без правно
основание. Поради което е осъществен фактическия състав на неоснователното
обгатяване.
При неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД се дължи по –малката сума
между обогатяването и обедняването. Дължимата сума е в размер на погашенията, извършени ищцата за сметка на ответниците, по договора за банков кредит на ответниците, за процесния период от време. С
тази сума ответниците са се обогатили, а ищцата е обедняла. Съгласно
заключението на вещото лице това е сумата 24 133.51 евро. Доколкото ищцата
претендира заплащане на сумата 23 793.51 евро, съответно по 11896.75 лв.
от всеки един от ответниците, съдът намира, че в този размер следва да бъдат
уважени исковете.
С оглед на изхода
от делото, в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски
за адвокат, експертизи и държавна такса в размер на 3112 лв. Възнаграждението
за адвокат е дължимо в размера на 1000 лв., доколкото за тази сума е налице
доказателства, че е платена. Дължимата държавна такса е в размер но 1862 лв. и
250 лв. възнаграждение за вещо лице. Двамата ответници следва да понесат
отговорността за разноските на ищцата по равно – по 1556 лв. Първата ответница
Ана С. макар и да признава иска е дала повод за завеждане на делото, поради
което също дължи разноски на ищцата.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН **********,***
да заплати на М.П.И., ЕГН **********,*** сумата 11 896.75 евро /единадесет
хиляди осемстотин деветдесет и шест евро и 75 евро цента/, представляващи
внесени от ищцата суми за погасяване на жилищен кредит по договор за кредит за рефинансиране на
жилищен кредит № HL56924 от 23.03.2021г., сключен с „Ю.Е.Д.Б.“ АД, гр.С..
ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН **********,***
да заплати на М.П.И., ЕГН **********,*** сумата 1556 лв. / хиляда петстотин
петдесет и шест лв./, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА М.М.С., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване: гр. Т., ул. ******, чрез адв. Е.Ц. *** да заплати на М.П.И.,
ЕГН **********,*** сумата 11 896.75 евро /единадесет хиляди осемстотин деветдесет
и шест евро и 75 евро цента/, представляващи внесени от ищцата суми за
погасяване на жилищен кредит по договор за кредит за рефинансиране на жилищен
кредит № HL56924 от 23.03.2021г., сключен с „Ю.Е.Д.Б.“ АД, гр.С..
ОСЪЖДА М.М.С., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване: гр. Т., ул. ******, чрез адв. Е.Ц. *** да заплати на М.П.И.,
ЕГН **********,*** както и сумата 1556 лв. / хиляда петстотин петдесет и шест
лв./, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му чрез Окръжен съд С.З.пред
Апелативен съд П..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: