№ 8
гр. К., 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.А
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510101773 по описа за 2023 година
Гражданско дело № 1773/2023 г. е образувано по искова молба от адв.
Л. Д., гр. К., ул. „**********" ***, пълномощник на С. И. Д., ЕГН
********** от гр. К., ул. „***************, против „***********" ООД със
седалище и адрес на управление в гр. К., ****, бул. „***********" № ***,
ЕИК ********, представя, от Управителя О. И. И. с правно основание чл. 221
КТ и чл. 224 КТ и цена на иска 3905,14 лева.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че започнал работа за
ответното дружество по трудово правоотношение, учредено с трудов договор
№ ********* г. за длъжността „Инженер, производствено планиране,
прогнозиране и развитие" с код по НКП 2141-6003, място на работа в
предприятието на работодателя, находящо се в гр. К., бул. „***********" №
***, работно време 8 часа дневно, брутно трудово 2061,91 лева (1978,80 лева -
основно месечно възнаграждение и 83,11 лева - допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Със заповед № ********* г. ответникът прекратил трудовото им
правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (взаимно съгласие),
считано от ******** г.
Сочи, че ответникът не е заплатил на ищеца трудовите му
възнаграждения за целия месец март и за 11 отработени дни през април 2023
г. (от 1-ви до 20-ти вкл.).
Твърди, че през 2023 г. ищецът не е използвал платен годишен отпуск, поради
което претендира заплащането и на обезщетение по чл. 224 КТ за 5 работни
дни неползван платен годишен отпуск за 2023 г. - пропорционално на
времето на съществуване на трудовото правоотношение.
Сочи, че с прекратяване на трудовото правоотношение всички вземания на
1
работника ставали изискуеми, т.е. работодателят и длъжен да ги изплати на
работника.
Ответникът не изпълнил това си задължение и продължавал да дължи на
ищеца изплащането на: 2061,91 лева - трудово възнаграждение за месец март
2023 г.; 1374,61 лева - трудово възнаграждение за 12 отработени (от общо 18
работни дни) през април 2023 г.; 468,62 лева - обезщетение за 5 дни
неползван платен годишен отпуск през 2023 г., изчислено по реда на чл. 224,
ал. 2 КТ във вр. с чл. 177 КТ и предвид брутното трудово възнаграждение и
22 работни дни през месец март 2023 г.
Моли съда да постанови решение, с което осъди „***********" ООД
със седалище и адрес на управление в гр. К., ****, бул. „***********" № ***,
ЕИК ********, представяно от управителя О. И. И. да заплати С. И. Д., гр. К.,
ул. „***************, ЕГН **********, както следва:
1/ 2061,91 лева - трудово възнаграждение за месец март 2023 г.;
2/ 1374,61 лева - трудово възнаграждение за 12 отработени (от общо 18
работни дни) през април 2023 г.;
3/ 468,62 лева - обезщетение по чл. 224 КТ за 5 дни неползван платен
годишен отпуск през 2023 г.;
4/ законната лихва върху горните суми за времето от предявяване на
исковата молба до окончателното им изплащане;
5/ разноските за водене на делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответното
дружество „***********" ООД. На същия са редовно връчени препис от
исковата молба и приложенията към нея на осн. разпоредбата на чл. 50 ГПК.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и
процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за
постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните
съображения:
В първото по делото съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си
адвокат Л. Д. е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение от 28.12.2023 г. съдът е приключил
съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника „***********“ ООД.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представили писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на 28.12.2023 г.,
не изпраща процесуален представител, и не е направил искане делото да бъде
гледано в тяхно отсъствие. От разпореждането на съда от 17.03.2023 г. /лист 9
от делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. Освен това, исковете се явяват вероятно
2
основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Представените с исковата молба писмени доказателства: Трудов
договор № ********** г.; Заповед № *********** г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявеният иск
бъде уважен изцяло.
Относно разноските в производството:
По отношение на претендираните от страната разноски, съдът
възприема следното: На основание чл.78 ал.1 ГПК ответното дружество
следва да заплати на ищеца сумата от 740,00 лева, представляващи направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
На основание чл.78 ал.6 ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните
такси по ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати в полза
на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.
сумата от 78,10 лева, представляваща дължима държавна такса за
производството от заплащането на която е бил освободен ищецът на
основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***********“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление град К., булевард „************“ №***, представлявано от
управителя О. И. И. да заплати на С. И. Д., ЕГН ********** с адрес за
кореспонденция: гр. К., ул. „***************, сумите: 2061,91 лева - трудово
възнаграждение за месец март 2023 г.; 1374,61 лева - трудово
възнаграждение за 12 отработени дни през април 2023 г.; 468,62 лева -
обезщетение по чл. 224 КТ за 5 дни неползван платен годишен отпуск през
2023 г., ведно със законната лихва върху сумите за времето от предявяване на
исковата молба – 02.08.2023 г. до окончателното им изплащане;
ОСЪЖДА „***********“ ООД , ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление град К., булевард „************“ №***, представлявано от
управителя О. И. И. да заплати на С. И. Д., ЕГН ********** с адрес за
кореспонденция: гр. К., ул. „*************** , сумата от 740,00 лева,
представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „***********“ ООД , ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление град К., булевард „************“ №***, представлявано от
управителя О. И. И. да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 78,10
лева, представляващи дължима държавна такса по производството.
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4