РЕШЕНИЕ
№ 1189
гр. В., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Ивелина М. Събева
Мая Недкова
при участието на секретаря П.П.П.
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502916 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивни жалби от страните по гр.д.№ 980/ 2020г., както следва:
1. Въззивна жалба от В. С. Г., чрез адвокат И. З., срещу решение № 262435/06.08.2021г.
постановено по гр.д.№ 980/ 2020г. на Районен съд-В. в частите, с които е отхвърлена претенцията
по чл.349, ал.2 ГПК, за поставяне в негов дял на допуснатия до делба имот – апартамент № 40 в
гр.В., ул. **** и са уважени претенциите по чл.31, ал.2 ЗС за сумите от по 173.21 лв. за движимите
вещи – лек автомобил с рег. № ***** марка и модел *****“, рама № *********, лек автомобил с
рег. № *****, марка и модел „****“, рама № *****, и лек автомобил с рег. № ***, марка и модел
„*****“, рама № ****** и сумата от 1286.91 лв. за процесния недвижим имот за периода от
18.02.2020г. до 11.02.2021г. Делбата е извършена чрез разпределяне на описания имот и три
автомобила, между съделителите В. Г. и С. С., на основание чл.353 ГПК. За уравнение на дяловете
В. Г. е осъден да заплати на С. С. сумата 29 433.33лв., със законната лихва от датата на влизане на
решението в сила.
Уважени са предявените претенции по сметки от съделителя С. С., с присъждане на сумата
1286.91лв. – обезщетение за ползване на съсобствения недвижим имот- апартамент№ 40, за
периода от 18.02.2020г. до 11.02.2021г. , със законната лихва върху главницата от 12.02.2021г.;
сумата 173.21лв.- обезщетение за ползване на съсобствения лек автомобил-рег.№ *****, марка и
модел „****“, за периода от 18.02.2020го. до 11.02.2021г., със законната лихва от 12.02.2021г.;-
сумата 173.21лв. - обезщетение за ползване на съсобствения лек автомобил-рег.№ ***, марка и
модел „*******“, за периода от 18.02.2020го. до 11.02.2021г., със законната лихва от 12.02.2021г.;
и сумата 173.21лв. - обезщетение за ползване на съсобствения лек автомобил-рег.№ ***** марка и
модел *****“, за периода от 18.02.2020го. до 11.02.2021г., със законната лихва от 12.02.2021г. С
решението са присъдени следващите се такси и съдебни разноски.
Изложени са възражения за незаконосъобразност на решението относно избрания способ за
подялба, с доводи за наличието на предпоставките предвидени в чл. 349, ал.2 ГПК, за възлагане на
имота, със следното съдържание: имотът е жилищен, при откриване на наследството в него е
живял В. Г., който не притежава друго жилище. Притежава идеална част от друг имот в зона за
1
земеделско ползване, но изградената в него постройка не отговаря на законовите изисквания за
„жилище“, като счита за неправилни изводите относно жилищния характер на сезонната постройка
и възприетата стойност на апартамента.
Оспорва изводите, че е възпрепятствал ползването на съсобствени вещи, предмет на
претенциите по сметки, поради недоказани твърдения за спорен факт и при наличието на
представени доказателства, че С. С. е притежавал ключ от апартамента още със смъртта на
наследодателя, държал е там свои вещи и определени от него вещи на наследодателя; за него е
била освободена стая от апартамента и той е поканен да ползва отстъпените части, съответстващи
на дела му от съсобствените вещи. Счита, че претенцията за леките автомобили е недоказана и по
размер, визирайки заключението за наемните цени.
С молба вх.№ 301039/ 28.10.2021г. поддържа искане за отмяна на решението в посочените
части и постановяване на друго, с което да се уважи претенцията за възлагане на недвижимия
имот, както и да се отхвърлят изцяло като неоснователни предявените от ответника претенции за
обезщетение за ползване на съсобствения имот и леки автомобили.
В срока по чл.263 ГПК С. С. е депозирал отговор, с който оспорва жалбата.
2.Въззивна жалба от съделителя С. В. С., чрез адвокат В. Т., срещу решението по
извършване на делбата на недвижим имот – апартамент № *** в гр.В., ул. **** и движими вещи –
лек автомобил с рег. № ***** марка и модел *****“, рама № *********, лек автомобил с рег. №
*****, марка и модел „****“, рама № *****, и лек автомобил с рег. № ***, марка и модел „*****“,
рама № ****** чрез разпределение, на основание чл. 353 ГПК, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на приложимия материален закон
и процесуалните правила. Съображенията си обосновава с цитираната съдебна практика на
касационния съд. Счита, че по отношение на делбения имот и движимите вещи, като имущества от
различен вид, не са налице условия за служебно разпределение по чл.353 ГПК, а единственият
способ на делба е публична продан на апартамента и обособяване на два дяла за движимите вещи,
съобразени с квотите на съделителите. Изложени са доводи, че решението, с което е отхвърлено
искането за възлагане на апартамента по реда на чл.349, ал.2 ГПК е правилно, при отсъствието на
една от кумулативно изискуемите предпоставки –притежаването на друго жилище. Неправилно е
разпределил този имот на ищеца, по мотиви, че той трайно живее в него – обстоятелство, което е
от значение при възлагането, а не при разпределението по чл. 353 ГПК.
По същество претендира отмяна на решението по извършване на делбата и постановяване
на друго,с което апартамента и движимите вещи да бъдат изнесени на публична продан.
Евентуално, при постигане на съгласие, по отношение на леките автомобили да бъде приложена
разпоредбата на чл. 353 ГПК, чрез разпределяне по посочения начин.
В срока по чл. 263 ГПК В. Г. е депозирал отговор, с който оспорва жалбата.
В първото по делото съдебно заседание във втората фаза на съдебната делба, проведено на
12.02.2021 г. по реда на чл.349, ал.2 ГПК В. Г. е направил искане за възлагане на допуснатия до
делба апартамент, с твърдения, че е живял в него при откриване на наследството, не притежава
друго жилище, както и че същото е неподеляемо. Ответникът оспорва с аргумент, че ищецът
притежава друго жилище.
В срока по чл.346 ГПК С. С. е предявил претенции по сметки, на осн. чл.31, ал.2 ЗС, както
следва: за ползване на съсобствения недвижим имот – апартамент №**** в гр.В., ул. **** сума в
размер на 200 лв. месечно за периода от 18.02.2020г. до 11.02.2021г., със законната лихва върху
главницата от 12.02.2021г.; за ползване на съсобствения лек автомобил с рег.
№ ***** марка и модел *****“ за периода от 18.02.2020го. до 11.02.2021г., със законната лихва от
12.02.2021г.; за ползване на съсобствения лек автомобил с рег. № *****, марка и модел „****“,
сума в размер на 50 лв. месечно за периода от 18.02.2020г. до 11.02.2021г., със законната лихва от
12.02.2021г. и за ползването на съсобствения лек автомобил с рег. № ***, марка и модел „*****“,
за периода от 18.02.2020го. до 11.02.2021г., със законната лихва от 12.02.2021г., с аргументи, че
апартамента и трите леки автомобила са ползвани единствено от ищеца и същият е лишен от
ползването им. Впоследствие с молба по чл.214 ГПК е изменил размерът им, като за недвижимия
имот е поискал обезщетение за лишаване от ползване в размер на 109 лв. месечно, а за движимите
вещи по 15 лв. месечно за всеки един от автомобилите.
В. Г., чрез процесуалния си представител счита претенциите по сметки за неоснователни,
доколкото не е възпрепятствал ползването, както на апартамента, така и на трите автомобила.
2
Съдът, като прецени събраните доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
С влязло в сила Решение № 260970/30.10.2020 г., постановено по гр. д. № 980/2020 г. по
описа на ВРС, 53-ти състав, е допусната делба на недвижим имот, представляващ:
АПАРТАМЕНТ с идентификатор 10135.1503.284.2.38 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
98/10.11.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се на адрес: гр. В., Район *******, целият със застроена
площ от 64,44 кв. м., в сграда с идентификатор 10135.1503.284.2, брой надземни етажи 16, брой
подземни етажи 0, предназначение – жилищна сграда – многофамилна, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.1503.284, ведно с прилежащите части – Изба
№ 22 с площ от 4,68 кв. м. и 1,1563 % от общите части на сградата и от правото на строеж, при
съседни обекти в сградата: на същия етаж – с идентификатори 10135.1503.284.2.39 и
10135.1503.284.2.42; под обекта – с идентификатор 10135.1503.284.2.33 и над обекта – с
идентификатор 10135.1503.284.2.43 между съделителите при следните квоти: 2/3 ид.ч. за В. С. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „******* и 1/3 ид.ч. за С. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. **********, както и делба на три движими вещи , а именно: ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег.
№ ***** марка и модел *****“, рама № *********, двигател № A*******, произведен на
06.02.1996 г. между съделителите при следните квоти 5/6 ид.ч. за В. С. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. *******, и 1/6 ид.ч. за С. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ********;
ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № *****, марка и модел „****“, рама № *****, двигател №*******,
произведен на 11.05.2000 г. между съделителите при следните квоти 5/6 ид.ч. за В. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „********, и 1/6 ид.ч. за С. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. Г******** и ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № ***, марка и модел „*****“, рама № ********,
двигател № *********, произведен на 08.01.1999 г. между съделителите при следните квоти 5/6
ид.ч. за В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ********, и 1/6 ид.ч. за С. В. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. Г*******.
Производството е за делба във фазата на извършването.
От заключението на съдебно-техническата експертиза с в.л. ****** /л. 92-95 от делото/ и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че пазарната стойност на
апартамент с ид. № 10135.1503.284.2.38 по КККР е 97 400лв., както и че процесния имот е реално
неподеляем.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза с в.л. ******* /л.283-289 от делото/
и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че пазарната стойност на
апартамент с ид. № 10135.1503.284.2.38 по КККР е 111 000лв.
Във връзка с данните по делото, че ищецът притежава друго жилище в обикновена
съсобственост с трето за делбата лице е допусната съдебно-техническа експертиза с в.л. Ш.Х., от
заключението на която се установява, че в новообразуван имот № 501.714 по ПНИ на местност
„******“, с. ******, общ. ****** има основна двуетажна сграда заснета в КП-1988г. и
допълнително изградените стопански постройки. Технически са налице изискуемите помощения
за жилище, но липсва изпълнена баня. Възможно е да се обособят самостоятелни дялове в
сградата.
Във връзка с претенциите по чл.31, ал.2 ЗС е допусната съдебно-техническата експертиза с
в.л. ****** /223-230 от делото/, от заключението на която се установява пазарната цена на всеки
един от автомобилите и средната наемна цена на допуснатите до делба недвижим имот и леки
автомобили е, както следва: за лек автомобил с рег. № ***** марка и модел *****“, рама №
*********, двигател № ******, пазарна стойност в размер на 1 290лв. и средна пазарна наемна
стойност в размер на 88лв. месечно; за лек автомобил марка и модел „*****“, рама № *****,
двигател № ******* пазарна стойност в размер на 1 800лв. и средна пазарна наемна стойност в
размер на 88лв. месечно; за лек автомобил с рег. № *****, марка и модел „****“, рама № *****,
двигател № ****** пазарна стойност в размер на 7 538 лв. и средна пазарна наемна стойност в
размер на 88лв. месечно и месечна наемна стойност за процесното жилище - апартамент с
идентификатор 10135.1503.284.2.38 по КККР, находящ се на адрес: гр. В., Район *****, ул.
„********** в размер на 327 лв.
Във връзка с доказване на обстоятелството, че ищецът по чл.31,ал.2 ЗС е бил
възпрепятстван да използва процесния имот и трите автомобила е разпитана св. ********– С.а.
Същата заявява, че при опит да посетят процесния имот със съпруга й /С. С./ не са били допуснати
3
от В. Г.. Не са влизали в апартамента. За колите никой не се е обаждал. С. С. говорил няколко пъти
с В. Г., но същият давал уклончиви отговори. За колите никакви ключове не са получавали, като не
знаят и къде се намират.
1. По извършване на делбата на апартамент с идентификатор 10135.1503.284.2.38 по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се на адрес: гр. В.,
Район ********.
Възлагане на допуснатия до делба апартамент в хипотезата на чл.349, ал.2 ГПК е възможно
при кумулативното наличие на следните предпоставки: имота да е жилищен по предназначение; да
е реално неподеляем; съсобствеността да е възникнала от наследяване; съделителят, който е
предявил претенцията да е живял в имота към момента на откриване на наследството и да не
притежава друго жилище.
Безспорно установено по делото е, че имота е жилищен по предназначение. От приетото
заключение по допуснатата СТЕ с в.л. Р.П, необжалвана в тази и част, се установява и че е реално
неподеляем. Съсобствеността е възникнала на основание наследяване от В.С.а, починала на
30.01.2019 г. Между страните не е спорно и обстоятелството, че към момента на откриване на
наследството В. Г. е живял в процесния апартамент. Спорът е относно наличието на последната
предпоставка за уважаване на искането по чл.349, ал.2 ГПК, а именно – притежава ли В. Г. друго
жилище по смисъла на посочената разпоредба.
Според разясненията дадени в т.7 на ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС под израза „не
притежава друго жилище“ следва да се разбира съделителят да не притежава в своя индивидуална
собственост самостоятелен жилищен имот. Притежаването на идеална част от друг жилищен имот
не е пречка да се извърши възлагането. В този смисъл е и формираната съдебна практика на
касационния съд, че отрицателното условие на чл.349, ал.2 ГПК не е налице, когато съделителят с
възлагателната претенция притежава друго жилище в обикновена съсобственост. В случая, В. Г. е
придобил недвижим имот в СИО със съпругата му от предходния брак, което се установява от
приложената по делото преписка по придобиване на новообразуван имот № 501.714 по ПНИ на СО
„*****“, с. *******, общ. ******* Без значение е дали имота е жилище по смисъла на ЗУТ и дали
може да се обитава целогодишно, след като е налице обикновена съсобственост, поради което
следва да се приеме, че и тази предпоставка е налице.
При едновременното наличие на всички предпоставки, възлагателната претенция по чл.349,
ал.2 ГПК следва да се уважи. Затова и публичната продан, като способ за извършване на делба на
процесния имот е неприложим. Обжалваното решение в тази му част следва да се отмени и да се
постанови ново, с което апартамента да бъде възложен на съделителя В. Г.. За уравнение на
дяловете, В. Г. следва да заплати на С. С. паричната равностойност на неговия дял, а именно 1/3
ид. ч., съобразно действителната стойност на апартамента.
Пазарната стойност на апартамента следва да се определи като средноаритметично между
оценките от двете експертизи /СТЕ с в.л.******* и СОЕ/, а именно – 104 200 лв. Стойността на
дяловете са съответно: 69 466,66 лв. равняващи се на 2/3 ид. ч. за В. Г. и 34 733,33 лв. равняващи се
на 1/3 ид. ч. за С. С..
В. Г. следва да бъде осъден да заплати на С. С. сумата от 34 733,33 лв. за уравнение на дела
му от процесния апартамент, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното й
изплащане.
2. По извършване на делбата на трите леки автомобила, а именно: лек автомобил с рег. №
***** марка и модел *****“, р******** и лек автомобил с рег. № ***, марка и модел
„*****“, рама № ********, двигател № *******.
Способът за ликвидиране на съсобствеността по отношение на движимите вещи е правилно
избран от ВРС. Съобразно разясненията, дадени в ППВС № 7/73 г., извършването на делба на
процесните автомобили чрез жребий е невъзможно в хипотеза като настоящата, при която квотите
на съделителите съществено се различават: 5/6 ид.ч. притежава съделителят В. Г., а С. С. е с квота
1/6 ид.ч. Ако при такава хипотеза се пристъпи към разпределение на имотите чрез жребий, може
да се получи така, че съделителя с по-голяма част да получи по-малък дял, а този с по-малка част –
по-голям дял, което е несправедливо.
Неправилно обаче ВРС е извършил разпределението на автомобилите между съделителите,
несъобразявайки се с изискването всеки дял да е приблизително равен по стойност до дела от
4
наследството, което се пада на съответния съделител, както и сумите за уравнение на дяловете да
са най-ниски. За определяне пазарната стойност на автомобилите е прието заключение по СТЕ с в.
л. ********, неоспорено от страните. В случая на В. Г. следва да се разпределят в дял лек
автомобил с рег. № ***** марка и модел *****“, рама № *********, произведен на 06.02.1996 г., с
пазарна стойност 1290 лв. и лек автомобил с рег. № *****, марка и модел „****“, рама № *****,
произведен на 11.05.2000 г., с пазарна стойност 7538 лв., доколкото сбора от стойностите на двата
автомобила е максимално близък до общата стойност на дела от наследството на В. Г. по
отношение на движимите вещи. В полза на С. С. следва да се разпредели в дял лек автомобил с
рег. № ***, марка и модел „*****“, рама № *****, двигател № ********, произведен на 08.01.1999
г. по същите съображения.
С оглед извършеното служебно разпределение С. С. следва да бъде осъден да заплати на В.
Г. сума в размер на 28,67 лв за уравнение на дяловете, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху посочената сума, считано от влизане в сила на решението до окончателното
й изплащане.
3. По исканията за сметки.
В срока по чл.346 ГПК са приети за разглеждане предявените от С. С. претенциите по
сметки на осн. чл.31, ал.2 ЗС за периода от 18.02.2020 г. до 11.02.2021 г. ВРС правилно ги е уважил
за посочения период, след като всички предпоставки са налице. Представена е нотариална покана
и разписка, чрез която се установява началния период, а именно 18.02.2020 г. Ответникът по
претенциите си е служил в размер по-голям от припадащата му се част, както с недвижимия имот,
така и по отношение на движимите вещи. Твърдението на В. Г., че не е възпрепятствал С. С. да
ползва съсобствените вещи е неоснователно, доколкото от показанията на св. Р.-Р. – С.а, които
съдът цени съобразно чл. 172 ГПК, се установява точно обратното. С. С. е имал ключове за
процесния имот, но В. Г. фактически го е възпрепятствал да посещава имота. При опит да вземе
вещи със сантиментална стойност от имота същият не е бил допускан с аргумент, че „нещо може
да открадне“, като за ползване на жилището въобще не е ставало дума. За трите автомобила не е
разполагал с ключове, че да ги ползва. Няма други доказателства, които да опровергават
показанията на свидетелката.
Размерът на обезщетението по иска по чл.31, ал.2 ЗС се определя на базата на дължимия
наем и съответната част от него според дела на съсобственика, на който той би имал право, ако
общата вещ се отдаваше под наем. Това важи както за недвижимия имот, така и за движимите
вещи. Така, за определяне размерът на обезщетението е допусната СТЕ с в.л. Н.М., неоспорена от
страните, от която се установява средния пазарен наем на недвижимия имот и на движимите вещи.
Като е съобразил каква идеална част от имуществото притежава ищеца по претенциите и периода,
за който се претендират, ВРС правилно е изчислил размера на обезщетението, поради което в тази
част решението следва да се потвърди.
4. По разноските.
Когато е повдигнат спор досежно способа, по който следва да бъде извършена делбата,
както и по присъединените искове по сметки в делбеното производство, какъвто е настоящия
случай, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК, а не специалното правило на чл.355 ГПК.
От представените договори за правна помощ не може да се прецени съразмерност на разходите за
защита по всеки един от исковете, поради което съдът ги определя по равно за всеки иск, като
разделя определеното възнаграждение на броя на исковете. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение направено от проц. представител на въззивника е неоснователно,
доколкото размерът му не надвишава предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум. С оглед изхода на спора на В. Г. следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 1372.66 лв. на осн. чл.78, ал.1 ГПК, а на С. С. разноски в
размер на 389.67 лв. на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262435/ 06.08.2021г. постановено по гр.д.№ 980/ 2020г. на ВРС-53
с-в, в частта му, с която е отхвърлена претенцията на В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
**********, с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК, за поставяне в негов дял на допуснатия до
делба недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ с идентификатор 10135.1503.284.2.38 по
5
КККР, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се на адрес: град В.,
Район ***** ул. „********, целият със застроена площ от 64,44 кв.м., в сграда с идентификатор
10135.1503.284.2, брой надземни етажи 16, брой подземни етажи 0, предназначение – жилищна
сграда – многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.1503.284, ведно с прилежащите части – Изба № 22 с площ от 4,68 кв.м. и 1,1563% от общите
части на сградата и от правото на строеж, при съседни обекти в сградата: на същия етаж – с
идентификатори 10135.1503.284.2.39 и 10135.1503.284.2.42; под обекта – с идентификатор
10135.1503.284.2.33 и над обекта – с идентификатор 10135.1503.284.2.43; в частта, с която са
разпределени в дял на В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „******** делбени имоти:
АПАРТАМЕНТ с идентификатор 10135.1503.284.2.38 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
98/10.11.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се на адрес: град В., Район *****, ул. *********, целият
със застроена площ от 64,44 кв.м., в сграда с идентификатор 10135.1503.284.2, брой надземни
етажи 16, брой подземни етажи 0, предназначение – жилищна сграда – многофамилна, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.1503.284, ведно с прилежащите
части – Изба № 22 с площ от 4,68 кв.м. и 1,1563% от общите части на сградата и от правото на
строеж, при съседни обекти в сградата: на същия етаж – с идентификатори 10135.1503.284.2.39 и
10135.1503.284.2.42; под обекта – с идентификатор 10135.1503.284.2.33 и над обекта – с
идентификатор 10135.1503.284.2.43 и ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № ***** марка и модел
*****“, рама № *********, двигател № *******, произведен на 06.02.1996 г.; в частта, с която са
разпределени в дял на С. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Г********, следните делбени
имоти: ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № *****, марка и модел „****“, рама № *****, двигател №
*****, произведен на 11.05.2000 г. и ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № ***, марка и модел „*****“,
рама № ********, двигател № *******, произведен на 08.01.1999 г. и в частта, с която В. С. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ********* е осъден да заплати на С. В. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. ******** сумата от 29 433,33 (двадесет и девет хиляди четиристотин тридесет и
три лева и тридесет и три стотинки) лева за уравнение на дяловете на разпределените по реда и на
основание чл. 353 ГПК делбени имоти, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в
сила на настоящото решение до окончателното изплащане на задължението и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на осн. чл.349, ал. 2 ГПК на В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. „Г******18 г. на ИД на АГКК, находящ се на адрес: град В., Район О*****, ул. „********,
целият със застроена площ от 64,44 кв.м., в сграда с идентификатор 10135.1503.284.2, брой
надземни етажи 16, брой подземни етажи 0, предназначение – жилищна сграда – многофамилна,
като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.1503.284, ведно с
прилежащите части – Изба № 22 с площ от 4,68 кв.м. и 1,1563% от общите части на сградата и от
правото на строеж, при съседни обекти в сградата: на същия етаж – с идентификатори
10135.1503.284.2.39 и 10135.1503.284.2.42; под обекта – с идентификатор 10135.1503.284.2.33 и
над обекта – с идентификатор 10135.1503.284.2.43.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „********, да заплати за уравнение
на дяловете на С. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Г********** сумата от 34 733,33
/тридесет и четири хиляди седемстотин тридесет и три лева и 33 ст./ със законната лихва върху
посочената сума в 6-месечен срок от влизане на решението за възлагане в сила, на основание
чл.349, ал. 5 ГПК.
УКАЗВА на В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г*********, че ако паричното
уравнение не бъде изплатено в горепосочения срок, решението за възлагане се обезсилва по право
и имотът се изнася на публична продан, на основание чл.349, ал.6 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 353 ГПК, допуснатите до делба с Решение №
260970/30.10.2020 г., постановено по гр. д. № 980/2020 г. по описа на ВРС, 53-ти състав движими
вещи представляващи: ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № ***** марка и модел *****“, рама №
*********, двигател № *******, произведен на 06.02.1996 г.; ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № *****,
марка и модел „****“, рама № *****, двигател № *********, произведен на 11.05.2000 г. и ЛЕК
АВТОМОБИЛ с рег. № ***, марка и модел „*****“, рама № *********, двигател № ********,
произведен на 08.01.1999 г. между съделителите при следните квоти 5/6 ид.ч. за В. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „*********, и 1/6 ид.ч. за С. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. ********, ПО СЛЕДНИЯ НАЧИН:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на осн. чл. 353 ГПК на В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
6
„*********, следното делбено имущество: ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № ***** марка и модел
*****“, рама № *********, двигател № *********, произведен на 06.02.1996 г. и ЛЕК
АВТОМОБИЛ с рег. № *****, марка и модел „****“, рама № *****, двигател № *********,
произведен на 11.05.2000 г.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на осн. чл. 353 ГПК на С. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
********** ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № ***, марка и модел „*****“, рама № ********, двигател
№ ********, произведен на 08.01.1999 г.
ОСЪЖДА на осн.чл. 353 ГПК С. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Г********** да
заплати на В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „********** сумата от 28,67 лв. /двадесет
и осем лева и 67 ст./ за уравнение на дяловете, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху горната сума, считано от влизане в сила на решението до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение 262435/ 06.08.2021г. постановено по гр.д.№ 980/ 2020г. на
ВРС-53
с-в, в частите му, с които:
В. С. Г. , ЕГН **********, с адрес: град В., ул. „********* е осъден да заплати на С. В.
С., ЕГН **********, с адрес: град В., ул. „********** сумата от 1 286,91 (хиляда двеста
осемдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки) лева, представляваща обезщетение за
ползване на съсобствения недвижим имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ с идентификатор
10135.1503.284.2.38 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2018 г. на ИД на АГКК,
находящ се на адрес: град В., Район ****** ул. „********, целият със застроена площ от 64,44
кв.м., в сграда с идентификатор 10135.1503.284.2, брой надземни етажи 16, брой подземни етажи 0,
предназначение – жилищна сграда – многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот
с идентификатор 10135.1503.284, ведно с прилежащите части – Изба № 22 с площ от 4,68 кв.м. и
1,1563% от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни обекти в сградата: на
същия етаж – с идентификатори 10135.1503.284.2.39 и 10135.1503.284.2.42; под обекта – с
идентификатор 10135.1503.284.2.33 и над обекта – с идентификатор 10135.1503.284.2.43, за
периода от 18.02.2020 г. до 11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на претенциите – 12.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС;
В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: град В., ул. „********, е осъден да заплати на С. В. С.,
ЕГН **********, с адрес: град В., ул. „*********, сумата от 173,21 (сто седемдесет и три лева и
двадесет и една стотинки) лева, представляваща обезщетение за ползване на съсобствения лек
автомобил рег. № *****, марка и модел „****“, рама № *****, двигател № *******, произведен на
11.05.2000 г., за периода от 18.02.2020 г. до 11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на претенциите – 12.02.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС;
В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: град В., ул. „Г******** е осъден да заплати на С. В. С.,
ЕГН **********, с адрес: град В., ул. „******** сумата от 173,21 (сто седемдесет и три лева и
двадесет и една стотинки) лева, представляваща обезщетение за ползване на съсобствения лек
автомобил с рег. № ***, марка и модел „*******, рама № *****, двигател № *******, произведен
на 08.01.1999 г., за периода от 18.02.2020 г. до 11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на претенциите – 12.02.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС;
В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: град В., ул. „******** е осъден да заплати на С. В. С.,
ЕГН **********, с адрес: град В., ул. „**********, сумата от 173,21 (сто седемдесет и три лева и
двадесет и една стотинки) лева, представляваща обезщетение за ползване на съсобствения лек
автомобил с рег. № ***** марка и модел *****“, рама № *********, двигател № *****,
произведен на 06.02.1996 г., за периода от 18.02.2020 г. до 11.02.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на претенциите – 12.02.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА С. В. С. , ЕГН **********, с адрес: град В., ул. „********** ДА ЗАПЛАТИ на
В. С. Г. , ЕГН **********, с адрес: град В., ул. ********* сумата от 1372.66 (хиляда триста
седемдесет и два лева и 66 ст.), представляваща сторените в настоящото производство разноски
за защита по повдигнатите спорни въпроси, съразмерно с уважената част от исковете, на
7
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. С. Г. , ЕГН **********, с адрес: град В., ул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на С.
В. С., ЕГН **********, с адрес: град В., ул. ********, сумата от 389.67 (триста осемдесет и девет
лева и 67 ст.), представляваща сторените в настоящото производство разноски за защита по
повдигнатите спорни въпроси, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд само в частите, с които е извършена делбата на съсобствените
вещи.
В останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8