Решение по адм. дело №632/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Работяги-транспортни и хамалски услуги“ ЕООД, със седалище [населено място], представлявано от В. Д. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 476 - ФК/29.07.2025 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на търговското дружество е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – офис с адрес [населено място], [улица], стопанисван от дружеството и забрана за достъпа до него за срок от 20 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на административния акт поради нарушаване на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми; претендира се отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита, че оспореният акт е законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

От представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че на 02.06.2025 г., служители на НАП – Варна, след извършен анализ на представени от „Работяги-транспортни и хамалски услуги“ ЕООД документи установили, че дружеството-търговец е приело плащане в брой по издадени фактури за предоставени услуги, без да има монтирано и въведено в експлоатация и регистриране в компетентната ТД на НАП Варна, офис Русе фискално устройство с изградена дистанционна мобилна връзка с НАП за отчитане на регистрираните продажби и получени суми в брой.

Резултатите от проверката били материализирани в Протокол за извършена проверка № 1872852 от 22.06.2025 г. Във връзка с констатациите при проверката било прието, че търговецът е извършил нарушение на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което със ЗНПАМ № 476 - ФК/29.07.2025 г., на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ – 1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „б“ от ЗДДС и чл. 186 от ЗДДС, на търговеца е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект" – офис с адрес [населено място], [улица], както и забрана за достъп до него за срок от 20 дни.

Като мотиви относно продължителността на срока, АО е посочил, че при определяне на продължителността на срока за запечатване на търговския обект били взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, необходимостта от осигуряване на защита на обществения интерес, както и за да се предотврати възможността за извършване на ново нарушение.

За нарушението е съставен АУАН №[рег. номер]/23.06.2025г., а впоследствие и Наказателно постановление № 841417 – [рег. номер]/29.07.2025г./стр.6-9 от преписката/.

В към жалбата е представен приемо-предавателен протокол, видно от който дружеството-жалбоподател, в качеството му на наемател на магазин №2, с площ 30.00 [жк], [улица]предмет на запечатване, съгл. оспорената заповед/, е предал на наемодателя имота поради прекратяване от 01.09.2025г.на сключения договор за наем. Представеното доказателство не е оспорено от ответната страна.

С оглед на установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от представляващия търговското дружество на 29.09.2025г., видно от собственоръчно попълнена и подписана от него разписка (л. 5 от преписката). Жалба до съда е подадена чрез куриер на 23.09.2025г., с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган – в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ – 1148 от 25.08.2020бг. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС.

Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато от страна на търговеца, се налага процесната ПАМ, а именно – продажба на услуги без да има монтирано и въведено в експлоатация и регистриране в компетентната ТД на НАП Варна, офис Русе фискално устройство с изградена дистанционна мобилна връзка с НАП за отчитане на регистрираните продажби и получени суми в брой. Описаната в ЗНПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и от ПИП № 1872852 от 22.06.2025 г., по отношение на който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.

Спазени са процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед.

Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред с протоколи за извършени проверки, в които са посочени проверените документи.

Обжалваната заповед издадена в несъответствие с материалноправните разпоредби. При определяне на продължителността на запечатването на търговския обект органът не е съобразил, че 20 дни са прекомерно дълъг срок. При съобразяване на визираните в глава трета от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ срокове съдът намира, че двуседмичен такъв е напълно достатъчен за изпълнението на процедурите по монтиране, въвеждане в експлоатация и регистриране на фискално устройство. Развитите подробни мотиви за необходимостта от по-продължителен срок – значимост на охраняваното обществено отношение, тежестта на извършеното нарушение и последиците от него са относими към административнонаказателното производство и определяне на административното наказание, но не и към мотивиране на конкретната продължителност на запечатване на търговския обект, която продължителност следва да има превантивен, а не санкционен характер.

Заповедта се явява несъответна на целта на закона.

Съгласно чл.22 от ЗАНН, принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Видно от мотивите на оспорения административен акт, в конкретния случай се цели предотвратяване на извършване на ново нарушение, чрез принудително ограничаване на достъпа до офиса на търговеца, за да му се даде достатъчно време да монтира и въведе в експлоатация и регистрира в компетентната ТД на НАП Варна, офис Русе фискално устройство с изградена дистанционна мобилна връзка с НАП. Към момента на издаване на акта така приложената мярка е била подходяща като вид за изпълнение на законовата цел. Съдът, съобразявайки на основание чл.142, ал.2 от АПК, новонастъпилия факт – прекратяване на договора за наем за недвижимия имот, предмет на ПАМ, както и освобождаването му и фактическото му предаване на собственика намира, че към настоящия момент мярката, от една страна няма да постигне целения ефект, защото принудата вече не е върху „Работяги-транспортни и хамалски услуги“ ЕООД, а върху собственика на имота, а от друга страна ефектът от прилагането й пряко се отразява върху упражняването на правото на собственост на последното лице /което не е извършило никакво нарушение/ и в този смисъл е в нарушение на чл.17 от Конституцията, на Протокол №1 към ЕСПЧ, на чл.17 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Неоснователни са изложените от процесуалния представител доводи за приложението на чл.187, ал.1, изр.второ от ЗДДС. Съгласно тази норма, мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан. Явно волята на законодателя е била да не се допуска избягване на административната принуда, като един търговски обект се преотстъпва/прехвърля на друго лице за продължаване на извършване на същата дейност.При липса на легална дефиниция на „стопанисва“ съдът приема, че за нуждите на данъчното законодателство конкретно вложения в термина смисъл включва дейностите, извършвани от лице – стопанин, по използване и поддържане на конкретен недвижим имот с търговско предназначение. Тези функции само частично покриват правото на собственост, доколкото не обхващат присъщите на правото на собственост според доктрината владеене и разпореждане. От друга страна, нормата борави с членуваната форма на обект – „обекта или обектите“, което сочи на точно определен обект и то именно този, по отношение на който е приложена ПАМ. С други думи, за да бъде принудата противопоставима на трето по см. на чл.187, ал.1, изр.второ от ЗДДС лице, трябва да се касае до точно същия обект и това лице да е новият му стопанин. В случая тези предпоставки не са налице – „обектът“ е нает от наемодателя „Астра8“ ЕООД като магазин, а не като офис и след прекратяване на договора за наем той се връща на собственика му отново като магазин. Тук не е налице предоставяне на стопанисването на един офис на друго лице, отново за офис или на магазин – отново за магазин, т.е. вече се касае до друг обект, различен от този, в който „Работяги-транспортни и хамалски услуги“ ЕООД е упражнявал дейността си.

Предвид изложено дотук съдът намира, че постановената заповед за прилагане на ПАМ е материално незаконосъобразна и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

По разноските.

Жалбоподателят претендира такива в общ размер [рег. номер]., от които 50 лева държавна такса и 1000 лева адвокатски хонорар /платени в брой, видно от договор за правна защита и съдействие на стр.9 от делото/. Ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Не са налице и кумулативните предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК – ответникът да не е дал повод с поведението си за завеждане на делото и да е признал основателността на жалбата. Поради това следва да се възложат в тежест на НАП направените от на „Работяги-транспортни и хамалски услуги“ ЕООД разноски в общ размер 1050 лева.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по оспорване на „Работяги-транспортни и хамалски услуги“ ЕООД, със седалище [населено място], представлявано от В. Д. Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 476 - ФК/29.07.2025 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите, представлявана от изпълнителния директор, да заплати на „Работяги-транспортни и хамалски услуги“ ЕООД, със седалище [населено място], представлявано от В. Д., [ЕИК], сумата от 1050 лева – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.