№ 76
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора А. и Е. Ст. П.
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000600322 по описа за 2024 година
Въззивната проверка по гл. XXI от НПК е спрямо постановената от Софийския
градски съд (СГС) Присъда № 260018/10.05.23 г. по н.о.х.д. № 1001/19 г., с която
подсъдимите М. И. Г., П. Х. К. и К. С. П. били оправдани по отделно повдигнатите им
обвинения за престъпления по чл. 255, ал.1, т.2 НК (за Г.), по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.т.
2, 6 и 7, вр. чл. 26 НК (за К.) и по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.т. 2, 6 и 7, вр. чл. 26 НК (за
П.).
Присъдата е оспорена в срока по чл. 319, ал.1 НПК с протест на прокурора с
искане за нейната отмяна и осъждане на подсъдимите (чл. 336, ал.1, т.2 НПК) по тези
обвинения с лаконично изложени доводи, изцяло поддържани (в също така пестелива
форма) от представителя на САП в откритото заседание пред въззивния съд –
претенция, която тримата оправдани подсъдими и техните защитници (адвокатите М.,
В. и Х.) намират за неоснователна поради липсата на субективна страна в поведението
им (ползвана и като аргумент за тяхното оправдаване от първата инстанция).
САС прецени, че се налага повторно разглеждане на делото от първата
инстанция; при това – още от разпоредителното й заседание (чл. 248 НПК), защото
допуснати в обвинителния акт непълноти и вътрешни противоречия са били дословно
„мултиплицирани“ с присъдата. И макар тя да е оправдателна, с което подсъдимите са
постигнали най-благоприятния за себе си резултат, искането във въззивния протест за
1
тяхното осъждане (чл. 336, ал.1, т.2 НПК) би могло да бъде надлежно разгледано от
съда (без да се нарушава забраната за „reformatio in peius“) само при ясно и
недвусмислено формулирано обвинение, с конкретно предявени факти, срещу които да
се организира адекватна защита. Точно това условие не е било изпълнено още при
изготвянето на обвинителния акт и вместо да го констатира, Градският съд е допуснал
същинското разглеждане на делото, без да е надлежно очертан предметът на доказване
по него. Така, че правото на защита на подсъдимите е било съществено ограничено по
неотстраним от въззивната инстанция начин (чл. 348, ал. 3, т.1, вр. чл. 335, ал.2 НПК).
А нарушението би било още по-сериозно, ако при това положение САС изобщо
пристъпи към обсъждане на възможността за приложение на чл. 336, ал.1, т.2 НПК,
тъй като подобен процесуален подход (поискан в случая от страната, която атакува
присъдата) изисква, все пак, относимият материален закон да бъде преценяван спрямо
прецизно предявени и правилно установени факти.
Неясна е, на първо място, тезата на държавното обвинение каква е ролята на
подсъдимите П., К. и Г. в твърдените престъпления. При фактическото описание на
деянията в обвинителния акт (л.4, л.6-гръб и л.7 от н.о.х.д.) се твърди, че при подаване
на данъчно-отчетната информация пред НАП и тримата са действали чрез своите
счетоводители (свидетелите М., Л. и Т.), без последните да са наясно с декларираните
неверни данни. Предявените обстоятелства са христоматиен пример за института на
посредственото извършителство, при който деецът (посредственият извършител)
умишлено ползва като „оръдие“ друго лице („фактически“ извършител), което действа
при условията на чл. 14, ал.1 НК (Стойнов, Ал., „Наказателно право. Об.ч.“, изд.
„Сиела“, С., 2019 г., с. 370). Противно на това, обаче, прокурорът е застъпил съвсем
други правни изводи, които правят обвинителната му концепция изцяло неясна,
защото в заключителната част (диспозитива) на ОА (л.10-гръб – л. 12 от н.о.х.д.) е
обявил за посредствени извършители не самите подсъдими (което би било в пълно
съответствие с предявените фактически положения), а тримата счетоводители, като е
квалифицирал, че отделните данъчни престъпления са осъществени „чрез действията
на посредствен извършител – Т. И. Т.…, Л. Л. Л. … и С. Р. М.…“. При този
противоречиво дефиниран предмет на доказване възниква и съвсем логичният въпрос
– би ли могъл съдът, давайки правилната квалификация на фактите при евентуално
осъждане на подсъдимите, без да накърнява съществено правото им на защита за
първи път с присъдата да приеме, че именно те, а не счетоводителите им, са
посредствените извършители на деянията, при условие, че самото обвинение твърди
друго.
Освен за избягване на ДДС, обвиненията срещу тримата подсъдими включват и
различни случаи на престъпление по чл. 255 НК с предмет т.нар. „годишен
корпоративен данък“ на управляваните от тях търговски дружества (чл.92 ЗКПО), но в
тази насока обстоятелствената част на обвинителния акт не отговаря дори и на
2
минималните стандарти относно изискването да се опише „начинът на извършване“
(чл. 246, ал.2 НПК) на деянията. Защото по абсолютно еднотипен начин при П., К. и Г.
се твърди, че предоставената от тях на счетоводителите им данъчна информация
(отразена във фактури, по които липсват реални сделки) по съответно
инкриминираните периоди е довела до „намаляване на финансовия резултат“ за
отчетната година и в това се изразява цялостното описание на престъпната дейност по
този пункт. В същото време – и за подсъдимите (с оглед правото им на защита по
фактите), и за съда (във връзка с правомощието му да установява фактите единствено
в рамките на обвинението, без да ги надскача в тежест на подсъдимите) подлежащите
на изследване в съдебната фаза обстоятелства следва да съдържат ясно предявени
фактически положения, разкриващи конкретното престъпление. А когато става дума за
избегнат „корпоративен данък“, изясняването на механизма на извършване на
деянието изисква да се посочи като минимум: какво е декларирал деецът в раздел
„Общо разходи“ към годишната декларация по чл. 92 ЗКПО (каква е фактически
декларираната и действителната стойност, която е следвало да бъде отчетена); какъв е
декларираният „данъчен финансов резултат“ за инкриминирания период; върху каква
сума (като финансов резултат) в крайна сметка е определен дължимият 10-процентов
корпоративен данък; какви са в случая престъпно (невярно) декларираните му
стойности и действителните такива. Липсата на тези фактически реквизити прави
невъзможно провеждането на пълноценно съдебно следствие, а на още по-голямо
основание – и претендираното с въззивния протест осъждане на тримата подсъдими и
по този пункт на обвиненията им.
Спрямо двама от подсъдимите – П. К. и К. П., обвиненията по чл. 255 НК,
касаещи избегнатия ДДС на дружествата „Бедитон“ ЕООД и „Кра Сто“ ЕООД, също
съдържат неотстраними от въззивната инстанция противоречия, които са пречка за
същинското им разглеждане.
При описанието на 5-те деяния относно този вид данък при подс. П. в
обстоятелствената част на ОА (л.4 – л. 5 от н.о.х.д) се твърди, че избягването му е
постигнато чрез подадените 5 неверни справки-декларации, основаващи се на
„документите с невярно съдържание/фактури“, докато едва за първи път с
диспозитива (чл.246, ал.3 НПК) е формулирано съществено различно обвинение – че
при всяко от деянията избягването е станало „чрез използване на документ с невярно
съдържание – Дневник за покупки …“ и „…като приспаднал неследващ се данъчен
кредит“. Като се остави настрана проблемът, че съставомерният признак относно
данъчния кредит (чл. 255, ал.1, т.7 НК) е вменен едва при правната формулировка на
обвинението, остава изцяло неясно кои и какви (според тезата на прокурора) са
порочно (престъпно) ползваните от този подсъдим документи по чл. 255, ал.1, т.6 НК,
спрямо които се налага да има изрично съдебно произнасяне с присъдата (фактурите
и/или дневниците за покупки) и как е осъществено ползването им (при воденето на
3
счетоводството и/или при представянето на информацията пред НАП).
Объркана и противоречива е и тази част на обвинението срещу подс. К. (за
избегнат ДДС), защото при фактическото му описание (л.7 от н.о.х.д.) прокурорът е
посочил, че данъкът в размер на 14 214, 33 лв. по СД № 22021482859/14.04.16 г. е
избегнат и чрез ползване на „…документ с невярно съдържание – Дневник за покупки
за месец 08.2016 г….“, докато в диспозитива (л.11 от н.о.х.д.) е инкриминиран друг
(различен) неверен документ – „дневник за покупки … за месец март 2016 година … “.
В случая дори е трудно установимо дали става дума са очевидна фактическа грешка,
защото ако се проследят внимателно предявените по това обвинение факти, прави
впечатление, че макар да се касае за данък, избегнат с декларация от м. април 2016 г.,
неверните фактури, отразени в нея, датират от месеците април, юни, юли, август и
септември 2015 г. И при К., както и при подс. П., съставомерният признак относно
приспаднатия данъчен кредит (чл. 255, ал.1, т.7 НК) е предявен за първи път със
заключителната част на обвинението (чл. 246, ал.3 НПК), без преди това да е
фактологично включен в обстоятелственото му съдържание.
Преди да постанови сега проверяваната присъда, СГС по същество е преценил,
че и тримата подсъдими не са били наясно (от субективна страна), че ползваните от
тях фактури (с издател ЕТ „БМД Д. Г.“) не отразяват действителни сделки и по този
начин е приел, че липсва базова предпоставка за изследването на останалите аспекти
на обвинението. Това, обаче, е довело до поставянето на втората инстанция в
положение на невъзможност - в случай, че не споделя въпросната теза – да застъпи
друго (противоположно) виждане, защото дори да се установи, че подсъдимите са
знаели за неверността на документите, вътрешната противоречивост и непълнотата на
обвинителния акт не позволяват същинските въпроси на делото (за авторството,
деянието и правната му квалификация) да бъдат изследвани по същество. Ето защо,
отмяната на протестирания съдебен акт налага и ново разпоредително заседание, в
хода на което Градският съд да подходи по-критично към проверката по чл. 248, ал.1
НПК.
Водим от всичко изложено дотук и съобразно чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.1
НПК, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, III състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260018/10.05.2023 г. по н.о.х.д. № 1001/19 г. на СГС.
ВРЪЩА делото на СГС за ново разглеждане от стадия на разпоредителното
заседание по чл. 248 и сл. НПК.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5