Решение по дело №4770/2018 на Районен съд - Перник

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 640

 

гр. Перник, 03.04.2019г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4770 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК

Образувано е по искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против С.И.М. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 921.61 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент ****** за периода от 01.11.2011г. до 30.06.2012г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 03.05.2018г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 572.32 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения, формиращи главницата, за периода от 02.01.2012г. до 20.04.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2214/03.05.2018г. по ч. гр. д. № 2896/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник,  срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Ищецът поддържа, че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота на С.И.М. на посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи законна лихва за забава.

В законоустановения срок за отговор, ответникът не изразява становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

От представения по делото договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 18, том II, нот. дело № 192/2016г. по описа на нотариус Ивайло Иванов, с район на действие Районен съд – гр. Перник, се установява, че трети за спора лица – М.П.Б. и Т. Р. Т.в са прехвърлили правото на собственост върху процесния имот на З. Г. Г.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот, се измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на одобрения тип и е преминал през изискуемите метрологични проверки.  Вещото лице сочи, че технологичните разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. От заключението се установява, че всички отоплителните тела в имота, включително и щранг – лира са демонтирани, поради което и не е начислявана енергия за отопление. Вещото лице сочи, че разходът за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е изчислен посредством отчитане на показанията на монтирания в имота водомер за топла вода. Вещото лице разяснява, че стойността на доставената от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД топлинна енергия за процесния имот и период възлиза на 698.80 лева.

От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на начислената цена на доставена топлинна енергия за процесния имот и период възлиза на сумата в размер на 698.79 лева, а обезщетението за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания възлиза на 506.81 лева.

Изложената фактическа обстановка по спора налага следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 7 и 8 от делото), както и в един централен ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с предмет установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД топлинна енергия. 

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –  етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дялово разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.

Съдът намира, че ищецът не е ангажирал доказателства, че в процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, поради което предявеният установителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е неоснователен.

При недоказаност на главния иск, акцесорната претенция за лихви за забава върху главницата, също се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ против С.И.М., ЕГН **********,***, пл. „******, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 921.61 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент ******* „ТЕЦ Република“, бл. 1 за периода от 01.11.2011г. до 30.06.2012г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 03.05.2018г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 572.32 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения, формиращи главницата, за периода от 02.01.2012г. до 20.04.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2214/03.05.2018г. по ч. гр. д. № 2896/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 2896/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

 

Районен съдия:

Дата на обявяване на Решението: 03.04.2019г.

Съдебен деловодител: