Решение по дело №1007/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            10.03.2020 г.                             Град С.З.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 11.02.                                                                                            2020 г.

В публичното заседание в следния състав:       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  АННА ТРИФОНОВА

                                                                                   РУМЯНА ТАНЕВА

                                              

Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

в.т.д. № 1007 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Обжалвано е решение № 1556/14.11.2019г., постановено по гр.д. № 2532/2019г. по описа на Районен съд – С.З., в частта с която с “Е.Б.ЕС.” ЕАД е осъдено да заплати на „В.” ЕООД сумата от 1293.44 лв., представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.П.В.”, ИТ ***, за периода 23.06.2015г. – 22.07.2015г., ведно със законната лихва, върху сумата, считано от 14.05.2019г. до окончателното й изплащане и сумата от 635 лв., представляваща направените по делото разноски.

         Във въззивната жалба “Е.Б.ЕС.” ЕАД излага подробни съображения, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната част. В случай, че жалбата бъде уважена моли да бъдат присъдени направените разноски, съобразно представения списък. В случай, че бъде отхвърлена прави възражение срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в размер по – голям от еднократния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия “В.” ЕООД взема становище, че жалбата е неоснователна, като излага съображения в тази връзка. Направено е искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноските пред настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и на двете инстанции.

 

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Ищецът „В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди ответника „Е.Б.ЕС." ЕАД да заплати  сумата от 1 200 лв., представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.П.В.”, ИТ № ***, за периода 23.06.2015г. – 22.07.2015г., представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, по фактура № **********/31.07.2015г., от общо платената сума за цена пренос в размер на 1723.44 лв. ведно със законната лихва от датата завеждане на исковата молба в съда до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца и сумата от       450 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 1200 лв. по фактура №**********/31.07.2015г., за периода от 08.08.2015г. до датата на предявяване на молбата в съда - 14.05.2019г.

Съдът, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е допуснал изменение на предявения от „В.” ЕООД, гр. С.З., против ответника „Е.Б.ЕС.” ЕАД, гр. П., иск, като е увеличил размера на същия от 1200 лв. на 1293.44 лв.

Ответникът „Е.Б.ЕС.” ЕАД П. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер.

Процесният обект на ищеца с ИТН *** – помпена станция „К.П.В." е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.Ю.” ЕАД на ниво ниско напрежение и на 19.11.2015 г. е променено меренето на ниво средно напрежение, видно и от констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 19.11.2015 г.

Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт обр.16 за Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В.", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, се установява, че ищецът е собственик на Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В.", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в капитала на дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.

По делото е представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на мерене, съгласно която „Е.Б.ЕР." ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „Е.Б.ЕР. АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „Е.Б.ЕС.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №2939032 ПС „О.”, с. О. и на ИТ № *** В. с. К.П.В., като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на „В.“ ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. Е.Б.ЕС.“ АД отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи, че след представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно напрежение.

По делото е представена: Фактура № **********/31.07.2015г. и платежно нареждане от 07.08.2015г. за внесената по фактурата сума от 21019.69 лв.

Видно от заключението на съдебно - техническата експертиза през периода 23.06.2015г. – 22.07.2015г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната фактура за обект ПС „К.П.В.”, ИТ № ***, се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „К.П.В.". Ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от подстанция „Т.”, е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод „В.” в ЗРУ на подстанция „Т.” на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В.", в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Тъй като измервателната група е следвало да бъде поставена на ниво средно напрежение 20 kV в ЗРУ на подстанция „Т.”, ищецът не дължи заплащане за пренос на ел.енергия по ел.разпределителната мрежа средно напрежение 20 kV /електропровод „В."/ до обект ПС „К.П.В.", ИТ № *** за съответния период.

Видно от заключението на съдебно - икономическата експертиза се установява, че фактурата е платена изцяло от ищеца на ответника “Е.Б.ЕС.” ЕАД. Размерът на платената сума по тази фактура за такса пренос по ел. разпределителна мрежа до обект ПС ”К.П.В.", ИТН ***, е 2068.13лв., с ДДС. Посочено е в заключението, че ако се приеме, че ищецът не дължи такса пренос на ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, а до обект средно напрежение ПК „К.П.В.” ИТ № ***, за периода 23.06.2015г. до 22.07.2015г., размерът на недължимо платените от ищеца суми за такса пренос на този обект за процесния период възлиза на 1293.44лв. без ДДС. Размерът на законната лихва за забава в плащането върху сумата за главница за периода от датата на плащането 07.08.2015г. до датата на подаване на исковата молба в съда 14.05.2019г. е 450.88лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът „Е.Б.ЕС.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „Е.Б.ЕС.” ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема,че Общите условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ищеца.

В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско напрежение" и такса "средно напрежение", каквото според него е дължима при положение, че собственият му трафопост извършва преобразуването от средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.

Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.

Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същият момент е липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.

Впоследствие съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната /мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение са потребителят да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя, които в настоящия случай са безспорно установени. Ако съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Поради това в случая следва да се установи границата на собственост на електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.

В настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Поради това въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка обедняването на ищеца. „Е.Б.ЕС.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение, което не отговаря на установеното от закона. Поради това за ответното дружество не е налице основание за получаване на такси за посочените услуги, поради което платената сума е недължима и на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.

 

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

По отговорността за разноски:

Въззивникът „Е.Б.ЕС.” ЕАД е направил възражение за прекомерност на заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното производство, което е в размер на 360 лв. с вкл. ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. - 300 лв.  Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокатско дружество “Милушев и съдружници” е регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното производство се претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС  = 360 лв. В настоящия случай въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Поради  това настоящата съдебна инстанция намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено.

Въззивникът “Е.ЕС.” ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                      Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1559/14.11.2019г., постановено по гр.д. № 2532/2019г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част.

ОСЪЖДА “Е.Б.ЕС.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „***да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *** направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. по банкова сметка *** “Ц.” АД, IBAN - ***, BIC - ***.

 

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.                      

 

 

                                              

                                                                              2.