Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 783
гр.Бургас, 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-
БУРГАС, в публично
заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Диляна Бодурова, като разгледа НАХД № 5884 по
описа на РС-Бургас за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Т.Н.Д.
с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № */02.11.2018
г.,
издадено от началника на 05 РУ към ОД на МВР-гр. Бургас, с което за нарушение
на чл. 64, ал. 4 ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се поддържат доводи за допуснати процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не се представлява.
Административно - наказващият орган, надлежно призован,
не се представлява в последното съдебно заседание.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (върху НП е отбелязано, че
същото е връчено на жалбоподателя на 12.12.2018 г., а
жалбата е подадена по куриер на 19.12.2018 г.). Действително, от АНО е
представен плик без пощенско клеймо, но жалбоподателката
е представила документ за изпращане по куриер, което съответства на изложеното
от представителя на АНО в първото съдебно заседание, че когато жалбата е
подадена по куриер, не се пазят найлоновите пликове. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след преценка на доказателствата по делото намира за установено
следното:
На 28.09.2018 г., в гр. Бургас,
св. Д.Н.- полицай при Пето РУ на ОД на МВР-Бургас, посетил хотел „*“ в ж.к. „*“
по постъпил сигнал. На място му било заявено, че се нарушавала тишината в
хотела от група младежи. Била установена
жалбоподателката Т.Н.Д., като на същата бил съставен
АУАН бл. № * от 28.09.2018 г., в който било записано, че „не изпълнява
полицейско разпореждане, като с това си действие пречи на служебните задължения
и извършването на полицейска проверка“.
Въз основа на АУАН-а, на 02.11.2018 г. е било издадено и атакуваното НП, с
което за нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1
от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лева. В
постановлението е записано, че лицето се наказва за това, че „не изпълнява
полицейско разпореждане, като с това си действие пречи на полицейския орган да
изпълни задължението си по служба”.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – началник на 01 РУ
към ОД на МВР- Бургас, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице. Въпреки
това в административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения.
На първо място,
налице е разминаване между фактическото описание на извършеното нарушение и
приложената санкционна разпоредба. В НП е посочено, че жалбоподателката
не изпълнила полицейско разпореждане, с което „пречи на полицейския орган да
изпълни задължението си по служба”. Посоченото описание може да бъде съотнесено към разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗМВР,
съгласно която, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява
функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не
съставлява престъпление. Така описаното деяние обаче е било квалифицирано по
чл. 257, ал. 1 ЗМВР, който предвижда, че който не изпълни разпореждане на орган
на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Очевидно е същественото
разминаване между двете цитирани разпоредби, респ. между описаното поведение на
жалбоподателя и приложената санкционна разпоредба на чл. 257 ЗМВР, която
едновременно очертава и изпълнителното деяние на нарушението. Освен това не
става ясно изпълнението на кое задължение са били възпрепятствани да изпълнят
полицейските органи.
Така посоченото
нарушение безспорно накърнява правото на защита на жалбоподателя и няма как да
бъде отстранено, тъй като прилагането на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗМВР би
означавало едновременна промяна на фактическите обстоятелства и прилагане на
закон за по-тежко наказауемо нарушение.
Дори и да се приеме, че АНО е имал предвид, че деянието
на жалбоподателката се изразява в неизпълнение на
полицейско разпореждане и само за това следва да бъде санкционирана, то отново
е налице липса на съществен реквизит. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН
в наказателното постановление следва да се съдържа описание на нарушението,
датата и мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е
извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Иначе
казано, изискване към този правораздавателен акт е, нарушението да бъде
очертано както от фактическа, така и от правна страна. Очертаването от
фактическа страна означава да се опишат именно конкретни факти- какво точно е
извършено като действие или бездействие, от кого и по какъв начин. След
преценка на така описаните факти, същите се субсумират
под съответната правна норма, която се посочва при очертаване на нарушението от
правна страна. Иначе казано, административно наказващият орган първо описва
факти, а после посочва правната оценка, която дава на тези факти. Това
законодателно изискване съществува с оглед възможността на наказаното лице да
се защитава. Същото може да оборва както фактическите констатации,
претендирайки, че отразеното в постановлението не съответства на обективната
истина, така и да оборва правната оценка на приетото за установено от
фактическа страна. Задължителността на този реквизит следва и от тълкуването на
самия закон. Така в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че наказателно постановление
се издава и когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, т.е. неминуемо отново се изисква
да се опишат фактите, които наказващият орган счита за основание за ангажиране
на административнонакзателна отговорност ( в този
смисъл е и Решение №1533 от 30.12.2010 г. по КНАХД №1319/2010 г. по описа на
Административен съд- Бургас). Пропускането на този реквизит ограничава и
възможностите на съда за осъществяване на контролните си правомощия, тъй като
при липса на описани факти, не може да се прецени дали е извършено нарушение,
или не.
В конкретния случай, в обжалваното наказателно
постановление са посочени дата и място, но после е записано, че жалбоподателката не е изпълнила полицейско разпореждане.
Така използваните изрази по никакъв начин не дават информация за това какво
точно е извършено, какво е било конкретното поведение на лицето. Напротив, така
използваните изрази по същество представляват правна оценка на поведение,
доколкото неизпълнението на полицейско разпореждане може да има многообразни
форми. Още повече, чл. 257, ал. 1 ЗМВР, въз основа на който е наложено
наказанието използва израза „неизпълнение на полицейско разпореждане”, т.е.
видно е, че изпълнителното деяние на нарушението не е запълнено с описание на
конкретни действия и бездействия. Празнотата в постановлението не може да бъде
преодоляна чрез препращане към АУАН (в който всъщност също не е отразено
поведението на жалбоподателката), доколкото
преценката какво е извършено, която подлежи на контрол, е тази на наказващия
орган (в този смисъл е и Решение №753 от 25.06.2010 г. по КНАХД №761/2010 г. по
описа на Административен съд- Бургас). Напълно възможно е например, органът да
счете, че част от описаните в АУАН факти не са се осъществили или да ги намери
за правно ирелевантни. В конкретната хипотеза обаче,
такава преценка отново не може да бъде направена. Самият съд също е лишен от
възможността да прецени дали действията на жалбоподателката
представляват неизпълнение на разпореждане. Напълно е възможно всъщност да е
налице изпълнение, но преценката на актосъставителя
да е неправилна. Освен това не става ясно какво разпореждане не е било
изпълнено, като е възможно да са налице причини за неизпълнението му, които да
изключват възникването на юридическа отговорност ( например, когато налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават
живота или здравето му съгласно чл. 64, ал. 4 ЗМВР). Посочените празноти не
могат да се преодолеят и чрез свидетелски показания, тъй като по този начин за
първи път едва в съдебна фаза се въвеждат съставомерни
факти, което неминуемо накърнява правото на защита на жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът намира,
че атакуваното НП е издадено при съществени процесуални нарушения и следва да
се отмени.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Районен съд- Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № */02.11.2018 г., издадено
от началника на 05 РУ към ОД на МВР-гр. Бургас, с което
за нарушение на чл. 64,
ал. 4 ЗМВР на основание чл.
257, ал. 1 от ЗМВР, на Т.Н.Д. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, е наложено наказание глоба в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.