Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 12.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 926/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.Х.Н., с ЕГН- **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 19-1006-001029
от 04.04.2019 г. издадено от Началник група КПДГПА към ОД на МВР- Пазарджик, с
което за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон, с оглед на което се иска отмяна
на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован не се явява лично, но изпраща процесуален представител. Последният
поддържа жалбата и излага обосновано писмено становище за отмяна на НП като
незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния
закон.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. От
същата с изпращането на административната преписка е депозирано становище, в
което са изложени доводи за законосъобразност на НП, издадено в съответствие с
относимите материално правни и процесуални разпоредби, с което се иска
потвърждаване на същото и отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, съдът прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 19.03.2019 г., около
16,38 часа, в Община Септември, на АМ „Тракия“, км 71 в посока от гр. София за
гр. Пловдив, е управлявал товарен автомобил „***“ с руг. № ***, като се е
движил в лентата за принудително спиране, без да има повреда на МПС, както и
здравословни проблеми на водача или пътниците.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, за което на водача
бил съставен АУАН по повод на образувана преписка рег. № 1006р-3070/15.03.2019
г. на Сектор „ПП“. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, като му
бил предявен и връчен срещу подпис. В акта жалбоподателят вписал
собственоръчно, че е спрял поради техническа неизправност и че се е движил за
кратко разстояние.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, което било връчено лично
на санкционираното лице на 22.04.2019 г., видно от разписката към НП. Жалбата
против НП била депозирана лично от санкционирания чрез АНО до РС- Пазарджик и
била входирана в деловодството на ОД на МВР- Пазарджик на 22.04.2019 г., поради
което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя св. П.Х..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата.
При извършената такава, съдът констатира, че в хода на
АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице.
Видно
от АУАН е, че същият е съставен в присъствието на свидетел на неговото
съставяне. Видно обаче от писмените доказателства по делото, а и от показанията
на св. Х. е, че при извършване на нарушението е имало свидетел-очевидец. Тъкмо
този свидетел е и подал сигнала до контролните органи за извършеното от
жалбоподателя нарушение. При това положение съдът намира, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН при съставянето на АУАН. Разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, въз основа на
която в случая е съставен АУАН, се прилага единствено в случаите, когато няма
свидетели присъствали при извършването или установяването на нарушението. както
се посочи вече от доказателствата по делото стана ясно, че свидетели на
извършване на нарушението е имало. При това положение актосъставителят е
следвало да състави АУАН в присъствието на свидетел-очевидец. Като не е сторил
това същият драстично е нарушил процедурата по съставяне на АУАН и по конкретно
разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН Първата разпоредба разписва, че АУАН
се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. А при невъзможност да се състави
акт в присъствието на свидетелите, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, актът се съставя в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в него (според втората разпоредба). С
посоченото нарушение е засегнато правото на защита на санкционираното лице.
Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН, респ. на
изключението от нея визирано в ал.3 на същия член, е предпоставка за
гарантиране правото на защита и разкриване на обективната истина и по никакъв
начин не може да се игнорира, освен в строго и лимитативно определени от закона
случаи. Това изискване корелира и на правото на обвиненото в извършване на
административно нарушение лице да научи въз основа на кои доказателства- в
случая гласни, е установено самото извършване. В настоящото производство обаче
актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в
разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до
отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт.
По-нататък е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, с оглед на това, че е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при съставяне на НП. това е така, тъй като видно от АУАН, с който на
въззивника за първи път е повдигнато административното обвинение е, че
нарушението което му се вменява е извършено на 12.03.2019 г. С НП обаче
наказващият орган е повдигнал едно ново обвинение, тъй като е санкционирал
жалбоподателя за извършено друго нарушение- на 19.03.2019 г. В този смисъл
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е лишено от
възможността да разбере какво нарушение му се вменява и от там адекватно да
организира своята защита. Допуснатото нарушение е съществено и всякога води до
незаконосъобразност на НП, която пък влече необходимостта от неговата отмяна.
Освен това категорично от доказателствата по делото стана ясно, че датата на
извършване на нарушението е 12.03.2019 г., както сам жалбоподателят е посочил в
писмените си обяснения пред контролните органи, когато е управлявал процесното
МПС (л.11 от делото).
На следващо място, съдът намира, че е налице и още
едно основание за отмяна на НП.п Дори и хипотетично да се приеме, че не са
налице допуснатите по-горе процесуални нарушения, то съдът намира, че в хода на
АНП вмененото във вина на въззивника нарушение не е доказано до изискуемата
степен на несъмненост. Казано с други думи административното обвинение е
доказателствено необезпечено. Единствено от писмените обяснения на
жалбоподателя става ясно, че той е управлявал въпросния товарен автомобил на АМ
и то на 12.03.2019 г. в аварийната лента. Административното обвинение обаче не
може да почива само и единствено на това гласно доказателство. АНО не ангажира
доказателства от които по категоричен начин да се установява, че процесното МПС
е било управлявано на 12.03.2019 г. и то от жалбоподателя и че се е движило в
аварийната лента в участъка на км 71 на
АМ „Тракия“. Въпреки че изрично бе изискан от съда подадения писмен сигнал от
свидетеля-очевидец на нарушението, такъв не беше представен. Предоставените две
снимки обаче също не дават достатъчна информация относно датата и мястото на
нарушението, както и извършителя на същото. При това положение остава неясно
как АНО, а и актосъставителят са преценили, че процесното МПС е било
управлявано от жалбоподателя и то на АМ в района на км 71 в посока от гр. София
за гр. Пловдив. Неясно е и защо актосъставителят е приел, че нарушението е
осъществено на 12.03.2019 г. в 16,38 часа. по нататък не стана ясно и защо
актосъставителят и АНО са приели, че не са
налице, предвидените в закона изключения от забраната на чл.58 т.3 от ЗДвП, още
повече, че в АУАН е било направено възражение от жалбоподателя, че е била
налице техническа неизправност на ,управляваното от него МПС. Доказателства
опровергаващи възражението на жалбоподателя не са ангажирани от АНО, а в негова
тежест е да докаже твърдените с НП обстоятелства. При това положение, липсват категорични доказателства, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение, поради което и съдът счита, че незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Обжалваното наказателно постановление се явява
необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални
нарушения, поради което и следва да бъде отменено.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1006-001029
от 04.04.2019 г. издадено
от Началник група КПДГПА към ОД на МВР- Пазарджик, с което на П.Х.Н., с ЕГН- **********, с адрес ***, за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: