Решение по дело №395/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1488
Дата: 27 юли 2015 г.
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20153100100395
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

РЕШЕНИЕ

 

       /

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, IX - ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юли, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Окръжен съдия: Д.Х.

След като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 395 по опис на ВОС за 2015 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 и чл. 247 от ГПК.

Образувано е служебно с оглед задължителните указания на въззивния съд, дадени в Определение № 434 по в.гр.д. № 311 по опис на Варненски апелативен съд за 2015 г. , с което делото е върнато за произнасяне по молбата на К.Р.Д., М.И.Х. и В.И.И. и Д.Й.В., с правно основание чл. 248 от ГПК инкорпорирана във въззивната им жалба, както и за наличието на предпоставките по чл. 247 от ГПК, евентуално чл. 250 от ГПК по твърденията на Д.И.В., инкорпорирани във въззивната жалба подаД. от адв. И. Андревеа.

По искането за изменение на решението в частта за разноските /чл. 248 от ГПК/, съдът приема, че е  направено в срок, тъй като се съдържа във въззивна жалба вх. Рег. № 13 436 от 30.04.2015 г., която е администрирана от първоинстанциония съд като подаД. в срока за обжалване на съдебното решение. По същество възраженията се свеждат до присъденото адвокатско възнаграждение в неговия пълен размер като се твърди, че е направено възражение за прекомерност и че липсва списък на разноските.

В писмен отговор с вх. Рег. № 22 898 от 20.07.2015 г. пр. представител на ответника К. Райчев К., а именно – адв. И.А. от ВАК възразява срещу искането за изменение на решението в частта за разноските като твърди, че е представил списък, че не е направено възражение за прекомерност и че делото представлява фактическа и правна сложност, проведени са множество пр. действия в това число и оглед на спорния обект.

Съдът след като се запозна с постановеното присъждане на разноски, констатира, че с Решение № 569 от 25.03.2015 г. съдът е осъдил К.Р.Д. с ЕГН ********** ***, М.И.Х. с ЕГН ********** ***, В.И.И. с ЕГГН ********** ***, представлявани от.адв. И.А. от ВАК с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа гр.Врана, ул. „Неофит Бозвели" № 13 ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Р.К. с ЕГН ********** ***. В., бл. ***, вх. *, ап. **,представляван от адв. И.А. от ВАК с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа - гр.Варна, ул. „Петър Енчев" № 7, сумата от 9 069 /девет хиляди шестдесет и девет/ лева, представляващи разноски в пъроинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В мотивите към решението се сочи, че е представен списък на разноските и че той не е оспорен от ищците.

Спорни в настоящото производство са следните факти – съществува ли списък на разноските представен от адв. И.А., оспорен ли е размера на посочените в списъка разноски и налице ли е прекомерност на присъдените разноски.

С писмен отговор вх. Рег. № 25334 от 10.08.2012 г. ответникът К.Р.И. е представил договор за правна помощ и съдействие серия В № 181981 от 29.07.2012 г. от който е видно, че са заплатени 500 лева адвокатско възнаграждение. Със същата молба е представен договор за правна услуга от 04.08.2012 г. от съдържанието на която се установява, че уговореното възнаграждение е в размер на 10 % от защитавания интерес, който е посочен като сумата от 155 112 лева, т.е. сумата от 15 511 лева, която е следвало да бъде платена на три вноски , при подписване на договора  7 755 лева, но не по-късно от 17.08.2012 г. , при положителен резултат в която е да е съдебна инстанция по още 3 878 лева, като уговореното възнаграждение не включва останалите разноски в производството. Пред първоинстанционният окръжен съд е представено платежно за сумата от 150 лева – стр. 138, второ платежно за сумата от 150 лева – стр. 161 . С протоколно определение от 25.04.2013 г.  възнаграждението е увеличено с 100 лева, които са платени от ответника К. с вносна бележка, приложена на 210 страница. Друга вносна бележка за сумата от 50 лва е приложена на стр. 226 от делото. Пред първоинстанционният районен съд  /гр.д.№ 2294 по опис на ВРС за 2014 г. са представени доказателства – вносни бележки за извършени разходи за възнаграждения на вещи лица, както следва 100 лева – л. 13 от делото1 100 лева – л. 25 от делото.

Непосредствено преди провеждане на последното съдебно заседание  на 04.11.2014 г. по гр.д . № 2464 по опис на Варненски районен съд за 2014 г., ответникът К.Р.К. е представил списък на разноските – л. 46 от делото, в който  са посочени всички разходи и отново са приложени доказателствата за действителното им извършване. Видно от съдържанието на протокола, който представлява доказателство за извършените от страните и съда процесуални действия, адв. А. е представил списък на разноските с искане за тяхното присъждане. В протокола не се съдържа изявление за оспорване.

Следователно по първите два спорни въпроса – представен ли е списък на разноски и направено ли и възражение срещу размера, съдът приема, че  е налице искане за присъждане на разноски, както и  списък с разноски, който сочи размер идентичен с присъдения и липсва възражение за прекомерност.

Съгласно Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, която възприема като базисен критерий  материалният интерес, който в случая е цената на иска в размер на 155 112 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 5183.36 лева, а претендирания по представения списък, след приспадане на платените такси за възнаграждения на вещи лица е 8250 лева. Разликата е в размер на 67 лева, следователно искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно.

По констатираната от въззивния съд очевидна фактическа грешка , съдът намира следното:

Във въззивната жаба с вх. Рег. № 13436 от 30.04.2015 г. се посочва, че първоинстанционият съд надлежно е конституирал Десисислава Й.В. като страна в процеса, но по отношение на това лице липсва произнасяне в диспозитива на постановеното решение.

Съдът, след като се запозна с постановения съдебен акт, констатира че е налице пропуск изразяващ се в липсата на името на една от ищците, а именно Д. Й.В.. Същото лице е надлежно конституирано и присъства във всеки списък на лицата за призоваване и връчване на съдебни книжа. Същото лице е надлежно представлявано от пр. представител в лицето на адв. И.А., която лично е присъствала във всяко съдебно заседание, по което е даван ход на делото. Това лице е надлежно изписано като страна в съдебният акт акта, с който първоинстанционният районен съд е повдигнал  препирня за подсъдност с първоинстанционния въззивен съд пред Апелативен съд Варна /определение № 17043 от 04.12.2014 г. по грд. № 2264/2014 г.,/. След определяне на Варненски окръжен съд за компетентен съд е изпратено съобщение на ищците в това число и на Д.Й.В., чрез пр. представител адв. И.А., която от името на общо четиримата ищци /посочени като „К.Р.Д. и др.  е подала уточняваща молба с вх. Рег. № 7006 от 04.03.2015 г. Във всички съобщения изпращани  от съда, са изписвани имената на всички ищци, включително и  на ищцата Д.Й.В., а във всички протоколи от проведени съдебни заседания името на ищцата е изписвано с отразяване на факта, че се представлява от адв. И.А..

В постановеното съдебно решение името на ищцата не се съдържа в диспозитива вкл. и за разноските, но е посочено двукратно в частите относно установяваната активна процесуална легитимация на страните. При тази фактическа установеност, съдът приема, че порокът представлява очевидна фактическа грешка, тъй като всички мотиви по основателността на предявения иск се отнасят и за ищцата, която черпи своята активна процесуална легитимация от един и същ с останалите ищци правопораждащ факт – давност , вкл. с присъединяване на нейното владение към това на наследодателите й.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  молбата на адв.  И.А. от ВАК, която се съдържа въззивна жалба вх. Рег. № 13 436 от 30.04.2015 г., за изменение на Решение № 569 от 25.03.2015 г. в частта,  в която съдът се е произнесъл по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК, на основание чл. 248 от ГПК

ДОПУСКА  поправка на очевидна фактическа грешка Решение № 569 от 25.03.2015 г. , както следва:

На страница 10 и страница 11 от решението, номерирани като стр. 28 – гръб и 29 от съдържанието на гр.д. № 395 по опис на ВОС за 2015 г. , на ред  22 от стр.10/28 гръб и ред 6  от страница 11/29 , след „……ул. „Битоля“ № 9“  ДА СЕ ЧЕТЕ

„ и Д.Й.В. с ЕГН ********** ***…..“, на основание чл. 247 от ГПК

 

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.

Окръжен съдия: