№ 45
гр. Свиленград, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200150 по описа за 2025 година
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № BG2024/1000-
3047/НП от 13.01.2025 година на и.д. Зам.директор на Териториална
дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на С. Д. С. с ЕГН
********** с адрес гр.************ за нарушение на чл.233,ал.3 във врс.
чл.233,ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.233, ал.3 във вр.с
ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 3750,00 лв. ,която глоба представлява 200% от
продажната цена на стока по пункт 2-ри от НП и на основание чл.233,ал.6 вр с
чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА
ДЪЛЖАВАТА -еднократни електронни наргилета „ VOZOL VISTA 2000 ” -
50 броя– всички с продажна цена 1875,00лева .
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателя,който обжалва горецитираното в законопредвидения за това
срок. Същият в жалбата си до съда твърди,че били допуснати съществени
процесуални нарушения в административното производство без да сочи
конкретни такива. Оспорва извършеното нарушение,като твърди че не било
извършено от него,като твърди,че не били изяснени всички факти и
обстоятелства по случая. Оспорва също отнемането на предмета на
нарушението . Поради изложеното моли съда да отмени обжалваният акт като
неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява.За него
се явява пълномощника му –адв.И. Д.,който поддържа жалбата по изложените
в нея доводи, като излага допълнителни съображения в подкрепа на жалбата,а
1
именно ,че процесното противоречало на Решение на СЕС по съединени дела
С -717/22 и С-372/23,като излага мотиви в тази насока.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган /АНО/ - и.д. Зам.директор на
Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници чрез
процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за
правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено,като излага
подробни съображения в тази насока и оспорва приложимостта на цитираното
от пълномощника на жалбоподателя решение на СЕС.
В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.
Претендира присъждане на юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна :
На 08.08.2024г. в 06,45часа на МП „Капитан Андреево“ на трасе „Изходящи
леки автомобили и автобуси „ пристигнал лек автомобил марка Хюндай с рег.
№ Х3813МА,който пътувал от България за Турция и бил управляван от
жалбоподателя, който пътувал сам в автомобила.
По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявала
служебните си задължения митническия инспектор св.К. Н. Д. и св.Д. Л. Л..
Преди предприемане на митническа проверка, митническите служители
приканили лицето да обяви и да декларира носените от него стоки – в
търговско количество ,както и акцизни такива и валутни ценности, в отговор
на което жалбоподателят отрекъл да носи подобни стоки и не декларирал
нищо .
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена митническа проверка
от свидетеля К. Н. Д. съвместно с колегата му св.Д. Л. Л. на багажа и
автомобила, управляван от жалбоподателя , при която открили в гредите
около двигателя,за които била захваната предната броня, , укрити и
недекларирани еднократни електронни наргилета „ VOZOL VISTA 2000 ” -50
броя и 840 бр. лекарствени продукта/инжекционен разтвор/, които след
открИ.ето им жалбоподателят признал че са негови.
Съставен бил Протокол за извършена митническа проверка с №
24BG001015М034007 от дата 08.08.2024 година.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано
Писмено обяснение, в което вписал че ги карал за Турция,като ги бил закупил
от интернет,за което го бил помолил един приятел.
На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя и
свидетелят К. Н. Д. съставил и предявил Акт за установяване на
2
административно нарушение (АУАН) № BG08082024/1000/М-2701 /08.08.2024
година,който акт бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя срещу
подпис.
Описаните по–горе стоки са иззети с Разписка № 24010127 от дата
08.08.2024 година.
С разписка № 24010128 от дата 08.08.2024 година, от жалбоподателя
била задържана сума в размер на 1000лева за обезпечение на евентуално
налагане на глоба за така констатираното нарушение.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено
възражение от жалбоподателя.
Продажната стойност на стоката, предмет на конкретното нарушение,
тъй като представлява тютюнево изделие – ел.наргилета, по правилото на
чл.233,ал.3 in fine ЗМ се формира и е равна на тяхната продажна цена, която е
опредЕ. от вещо лице /О.Б./ по назначена в АНПр експертиза в размер, както
следва: на сумата 1875,00 лв – общо за цялото количество наргилета.
От съдържанието на цитираното Заключение, се установява, че
продажната цена е опредЕ. от вещото лице, към датата на нарушението, на
база средна продажна цена,използвана в процеса на продажба на стоките в
непроменена форма на независим партньор,където продавачи и купувачи
могат да бъдат открити нормално по всяко време и цените са общодостъпни.
Съобразно така посочената индивидуална пазарна цена и количеството
наргилета от посочената марка, в резултат на просто математическо
пресмятане, вещото лице е получило и приело общата продажна цена в размер
на 1875,00 ,лв за цялото количество – 50 кутии наргилета от посочената
марка,като за единична цена е посочило 37,50лева.
Така пресметната стойност на предмета на нарушението , не се оспорва
от жалбоподателя.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, АНО е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3 вр с ал.1 от ЗМ.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, тъй
като е направил опит да превози стоки, за които се дължи акциз през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи.
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на
основание чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 3750 лв., на основание чл.
233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.
Обжалваното НП е редовно връчено на пълномощника на
жалбоподателя на 23.01.2025 година.Разписката, надлежно оформена -
3
датирана и подписана, се намира приложена в Административнонаказателната
преписка (АНП), с отбелязване, че е получено НП лично от жалбоподателя .
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ –
502/32-817160 от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници”,
Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н.
имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за
нарушения по ЗМ.
Налична е и Заповед №1002/09.08.2024г. на Директора на Агенция
„Митници”, видно от която И. Д.П. е преместен на длъжността на И.Д.
Зам.Директор на ТД Митница Бургас,за периода от 09.08.2024г. до
08.02.2025г.вкл.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена
стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал
насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – К. Н. Д. и Д.
Л. Л., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на
противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като те
са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според
начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени
възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство,
като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за
фактите, вкл. и с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на
нарушителя. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за
достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството
и времето на извършването му, като потвърждават излизането на
жалбоподателя от страната ни към Р Турция; извършването на митническа
проверка на жалбоподателя и намирането на конкретното количество
наргилета укрити от същия в личния му багаж и в лекият автомобил на
различни места в него ,който е превозвал в управляваното от него МПС, а
досежно бездействието и отрицателния факт на недекларирането на тези
носени стоки от страна на жалбоподателя, относими са показанията на К. Н.
Д. и Д. Л. Л..
С доверие се възприе заключението по извършената оценителна –
експертиза, назначена във фазата развила се административно наказателното
производство, като се приема от настоящият съдебен състав за компетентно и
обосновано в пълнота, с оглед специалната компетентността на изготвилото го
вещо лице, предвид което напълно кредитира същото по отношение избрания
4
метод за определяне на процесната стойност и получения за същата краен
резултат .
Въз основа на последните/основна и допълнителна/, се установяват
вида и качеството на стоките предмет на нарушението и стойността на
процесните вещи,след проверка на реалните продажни цени в търговската
мрежа,както и на интернет онлайн магазините в платформи в България ,е
определило средната продажна цена на стоката към датата на извършване на
нарушението в размер на 37,50лева за 1брой или общо за 50бр.-1875,00лева.
Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на
съдебното производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК,
вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от експерт - специалист с
необходимата квалификация, обективира необходимите данни ползвани за
оценката и фактически констатации, липсват индиции за предубеденост.
Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я счита за обоснована
и правилна,независимо от резервите си по отношение на външната й форма и
реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства,
приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН,
които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги
кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП
е редовно връчено на жалбоподателя на 23.01.2025г видно от известие за
доставяне приложено по АНПр,а жалбата срещу него е входирана в
регистратурата на съда на 04.02.2025г./, от легитимирано лице и е
процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на
жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо от
АНО/.
Преценена по същество, съдът намира същата за неоснователна, за
което се излагат следващите правни съображения:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
5
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Съгласно чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки
през държавната граница или направи опит за това без знанието и
разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не
представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията
на митническата проверка предвид спецификата на разположение на
службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна
граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на
Република България.
От показания на свидетелите – К. Н. Д. и Д. Л. Л. (митнически
служители, осъществили митническата проверка и последвалата щателна
митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че
на 08.08.2024 година при излизането си от Република България, през МП
„Капитан Андреево”, за Република Турция жалбоподателят е направил опит
да превози през държавната граница стоки, за които се дължи акциз, а именно
процесните наргилета.
Същите, установи се, той не е обявил и декларирал в момента на
преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно
обратното, процесните ел. наргилета са били скрити в личния му багаж и на
различни места в лекият автомобил– местата са изяснени конкретно в
свидетелските показания, като реалното им наличие там и разкрИ.ето им е
последващо, в резултат на действията на контролните органи и извършената
от тях митническа - физическа проверка. А последното фактическо
обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание от
страна на митническите органи за опита за изнасянето на тези стоки от
митническата територия на страната.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на
носените тютюневи изделия, който също е несъмнено и пряко доказан от
гласните доказателства (показанията на свидетелите К. Н. Д. и Д. Л. Л.),
субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни
органи, последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки,
извеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните по
делото свидетели – К. Н. Д. и Д. Л. Л. са формирали непосредствени
възприятия относно разкрИ.ето на наргилетата и намирането им укрити, по
начин – горе указан, тяхното количество, уточняват точното им
6
местоположение и начина на укрИ.ето им. Иначе казано, въз основа на тези
гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко
доказан е фактът на реалното наличие на процесните тютюневи изделия в
държане и фактическата власт на жалбоподателя при опита за преминаването
на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея,
но без знанието и разрешението на митническите органи.
Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в
кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от
състава митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е
фактът на укрИ.ето или непредставянето на вярна информация на Митниците
за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ.
излизащи/износ от митническата територия на Република България.
Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние
от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло
фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар.
митническа контрабанда) и то в недовършена изпълнителна форма-опит, а от
фактическа страна изразило се в опит за превозване през държавната граница,
при излизане от страната ни, на стоки за които се дължи акциз, по вид
конкретно – ел. наргилета, без знанието и разрешението на митническите
органи.
За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е
липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да
преминат от митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната
такава .
Относно правната квалификация на деянието като опит, практиката на
касационната инстанция е категорична , поради което и съдът счита, че за да е
осъществен състава на вмененото с НП административно нарушение е
необходимо да се пренася или превозва стока през държавната граница, или да
е направен опит за това, да няма разрешение на митническите органи или да
няма знание на митническите органи.т.е. стоката да не е представена,
декларирана или обявена пред митническите органи. Не е нарушена
процедурата и квалификацията заради посочване, че с деянието си ,,е
направил опит да превози през държавната граница……” .Такова посочване
не е в противоречие с фактическото описание на извършеното деяние.За да е
налице довършено нарушение в случая е необходимо деецът да е преминал не
само държавната граница, но и линията на митническия контрол. Липсата на
знание или разрешение от митническите органи е част от фактическия състав
на нарушението от обективна страна. За да бъде установена тази липса, трябва
да е налице обективна възможност такова разрешение от митническите
органи да бъде дадено или пренасянето на стоки през държавната граница да
бъде доведено до тяхното знание. Това може единствено да се осъществи при
преминаване на пункта за митническа проверка, който поради обективни
7
причини се намира вътре в страната.
Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно
задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като
действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос,
така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната
разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с
директно действие след присъединяването на Република България към
Европейския съюз (ЕС).
Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия
писмено или устно деклариране.
Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и
жалбоподателят, възникнало за него още в момента на пристигането му на
границата на страната и започването на формалностите по митнически
контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се установи от
свидетелските показания и от писмените документи приложени към АНП.
Ето защо, след като водача – жалбоподателят , излизайки от страната ни
не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически
контрол и не е декларирал носените от него акцизни стоки - тютюневи
изделия, каквито реално са открити едва при последваща физическа
митническа проверка, безспорно с това си бездействие той е консумирал от
обективна страна квалифицирания състав на административно нарушение по
чл. 233, ал. 3 от ЗМ, с изпълнително деяние – „превозва”, дефинирано в
основаната хипотеза на ал. 1 на същата норма, чийто предмет са стоки, за
които се дължи акциз - наргилета.
Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество тютюневи
изделия - общо 50 броя електронни наргилета , изнасяни от страната ни до
трета Държава (извън ЕС) надлежното за тях деклариране е било писменото,
по аргумент за обратното от чл. 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от
2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността, с директно действие за вътрешното ни законодателство, след
присъединяването на Република България към ЕС, вр.чл. 66, ал.1 от ЗМ.
Но такова, не се доказа да е било направено от жалбоподателя, нещо
повече, той дори не е обявил устно тези факти - за носени стоки, още по-малко
от конкретния вид. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което
пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите,
подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект,
който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по
уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната
граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за
митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите
8
служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и
пренасяни стоки.
В случая доказан е и квалифициращият признак на нарушението, с оглед
вида и естеството на пренесените стоки - електронни наргилета , които по
родов признак, имат особеното качество на тютюнево изделие, по смисъла на
легалната дефиниция на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия - § 1, т. 4 и т. 39 от ДР, а като такива представляват и акцизна стока,
т.е. за която се дължи акциз, на основание чл. 4, т. 1 , вр.чл. 2, т. 2 и чл. 12б ,
ал. 1, -ал.3 от ЗАДС.
Ирелевантно е видът им и тяхното бройно количество - 50 броя-
електронни наргилета, установено по делото като предмет на процесното
нарушение , доколкото същите са били предназначени за износ за държава
извън другите държави членки /за Р.Турция/, следва да се приеме,че не са
налице предпоставките за безмитен износ, доколкото не е налице едно от
възможните условия за освобождаване от плащане на акциз на пренасяната/
превозваната стока, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 17 от ЗАДС.
След като е така, извършеното от жалбоподателя деяние, изразяващо се
в опит за превози на електронни наргилета, покрива по обективните си
признаци - изцяло квалифицираният фактически състав на митническо
нарушение по ал. 3 на чл. 233 от ЗМ. Категоричен и закономерно обоснован от
събраните по делото доказателства е и правният извод за неговото авторство -
в лицето на жалбоподателя.
Последният е лицето, подписало Разписката за задържането на същите и
предвид факта, че електронни наргилета са открити в личния му багаж,както и
на различни места в лекият автомобил, липсва каквото и да е основание да се
изключи държането им от негова страна към момента на опита за пресичането
на границата и излизането му от Република България.
Изпълнителното деяние на превозването, като една от съставомерните
форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото
извеждане на стоките - в случая електронни наргилета, от митническата
територия на страната от излизащото от нея лице, което ги държи, а по този
начин и ги превозва, като последното не изисква непременно непрекъснато
чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е
установено по делото, наред и с другия изискуем признак - укрИ.ето на
информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на
знание и дадено разрешение от последните за тяхното изнасяне - извеждане от
страната, както вече се посочи.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в
закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Правилна е дадената правна квалификация на нарушението в АУАН и в
НП, а именно: чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ, както е и правилно основанието,
на което жалбоподателят е санкциониран – за извършено нарушение на
основание чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ,която разпоредба се явява и
9
материална и санкционна такава.
Налице е и субективния елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за
което се налага от факта на укрИ.ето на тютюневите изделия / електронни
наргилета / в личния багаж на въззивника и на различни места в управлявания
от него лек автомобил. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук
разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните
последици - укрИ.ето на информация на митническите органи, при наличие и
на представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки,
въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния
характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия
контрол. Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат
от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка.
Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим,
респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно,
от една страна с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на
указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо
пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според
създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан Андреево” . Поради
изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен
извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя .
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав
намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото,
квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното
деяние – опит да превози. До същия правен извод е достигнал и АНО,
издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен.
В допълнение към вече изложени съображения, необходимо е да се
разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на
контрабанда – превозна и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически
състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 3 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било
невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен
превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото
обстоятелство за пътуване с МПС и управлението му от нарушителя, респ.
намиране на електронни наргилета в това МПС, не обосновава изпълнително
деяние във форма - превозва, за осъществяване на митническата контрабанда.
И това е така, тъй като формата на изпълнително деяние следва да се съобрази
с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от
жалбоподателя по обективните си характеристики, покрива признаците на
изпълнително деяние - превозва/превозвал, следователно и приетата от АНО
10
правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на
нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – еднократни електронни наргилета.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието
на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни
такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена
опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък
изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално
нарушение - на просто извършване, чийто предмет - еднократни електронни
наргилета, те и акцизна стока, в количеството си - 50 броя /както и други
стоки-инжекционен разтвор-предмет на друго адм.производство/ фактически
многократно надвишава минималното допустимото за необлагаем износ -
освободен от митни сборове - акциз и ДДС, както начина на превозването им,
следва да се отчитат за завишаващи обществената опасност на конкретното
нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени
характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка -
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и
пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84
от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, преценката на АНО, обективирана
с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя
за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за
незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно
санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
Съгласно чл. 233, ал. 3 от ЗМ за митническа контрабанда / независимо
дали при внос или износ/ на тютюневи изделия на виновните лица се налага
„Глоба” в размер от 200 % до 250 % от продажната цена на недекларираните
стоки; а при повторно нарушение по ал. 3 се налага „Глоба” в максималния
размер, предвиден за съответното нарушение, но не по-малко от 1 000 лв., а
когато предмет на нарушението са тютюневи изделия – не по-малко от 2 000
лв.; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки
- предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата,
независимо чия собственост са.
11
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер, както по отношение на вида му -глоба, така
и базата за неговото пресмятане, според осъществения
административнонаказателен състав – чл.233,ал.3 ЗМ,във вр.ал.1 ЗМ.
Съгласно нормата, санкцията-глобата е дефинирана като
пропорционална - процентна част, в границите от 200-250% от продажната
цена на стоките предмет на нарушението, конкретно за процесното количество
възлизаща в размер 1875,00лв, за общо 50 бр. електронни наргилета,съобразно
събраните по делото доказателствени средства – заключението на вещото
лице,което след проверка на реалните продажни цени в търговската
мрежа,както и на интернет онлайн магазините в платформи в България е
заключило, че средната продажна цена на стоката към датата на извършване
на нарушението в размер на 37,50лева за 1брой или общо за 50бр.-
1875,00лева.
Предвид така доказаната обща продажна цена на процесното количество
електронни наргилета, предмет на конкретното нарушение, на тази база АНО
е индивидуализирал и наложил на жалбоподателя наказание – глоба, в размер
3750,00 лв, представляваща 200% от продажната цена, т.е. в размер на
установения минимум предвиден в закона –чл.233,ал.3 ЗМ.
От тук и при явно съобразяване разпоредбата на чл.27 ЗАНН за
преценка всички релевантни за отговорността обстоятелства- смекчаващи и
отегчаващи такива. Поради това, така проведената индивидуализация, както
относно вида, така и досежно размера на наложената парична санкция, съдът
счита за правилна и законосъобразна, според критериите на закона - чл.27
ЗАНН, като очевидно съобразено е обстоятелствата че нарушението е първо
по ред за лицето -нарушител, доколкото АНО не ангажира доказателства за
предходно наказване с влезли в сила НП, наред с отчитане и на конкретното
количество електронни наргилета – в цифровия брой на 50 броя, а от друга
страна и фактите за мястото, начина и средствата за укрИ.ето им в ползваното
превозно средство. Ето защо, наказанието глоба в размер 3750,00 лв, се
намери за законосъобразно определено, правилно отмерено и справедливо -
съответно на тежестта на извършеното. И предвид обективния факт на
съответствието му с минималния предвиден размер, в случая не съществува
правна възможност за намаляването на тази санкция, под установения в
закона минимум.
Не се констатираха смекчаващи вината обстоятелство ,доколкото такива
не се ангажираха от страна на жалбоподателя.
Поради което следва да се потвърди НП, в частта по наложеното
наказание, съгласно т.1 от същото,като съдът намира възражението на
процесуалният представител на жалбоподателя за приложимост на Решение
на СЕС по съединени дела С -717/22 и С-372/23 за неприложимо ,за които ще
изложи мотиви по долу в съдебният акт .
Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за
12
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в
полза на Държавата на стоките предмет на нарушението/ доколкото същите
са акцизни стоки,за които има специален режим за вноса или износа им/,като
съдът намира възражението на процесуалният представител на жалбоподателя
за приложимост на Решение на СЕС по съединени дела С -717/22 и С-372/23
,както относно наложено наказание по пункт Първи,така и относно
отнемането на процесните вещи пункт Втори от обжалваното НП за
неоснователно , доколкото горецитираното Решение на СЕС се отнася до
адм.състав по чл.233,ал.1 от ЗМ и то извършени при непредпазливост от
нарушителя ,а в настоящият случай се касае за нарушение по чл.233,ал.3 от
ЗМ,което е извършено умишлено от извършителя и то на стоки ,които са
акцизни или имат специален режим за вноса или износа им,тъй като са
забранени за внасянето или изнасянето им. При това положение следва да се
приеме,че подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на
съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е
императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези
стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като
друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
Поради гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна,а
обжалваното НП за правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се претендират разноски и от двете страни.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането от страна на
жалбоподателя за присъждане на разноски.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които съдът определя в размер на 80 лв.
Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа
е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в съдебно заседание, поради което юрисконсултско
13
възнаграждение в посочения размер ,съдът намира за справедлив и
съразмерен.
Сумата следва да се присъди в полза на Агенция „Митници” в качеството
й на юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на
Агенция „Митници” (в сила от 31.07.2021 година), в чиято структура се
намира издателят на потвърденото НП.
Водим от изложеното и на основание 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ № BG2024/1000-3047/НП от 13.01.2025 година на и.д.
Зам.директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция
Митници, с което на С. Д. С. с ЕГН ********** с адрес гр.************ за
нарушение на чл.233,ал.3 във врс. чл.233,ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на
основание чл.233, ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 3750,00 лв. ,която глоба
представлява 200% от продажната цена на стока по пункт 2-ри от НП и на
основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В
ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -еднократни електронни наргилета „ VOZOL
VISTA 2000 ” -50 броя– всички с продажна цена 1875,00лева .
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, С. Д. С. с ЕГН
********** с адрес гр.************ , ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, сумата
от 80 лв., представляваща направените разноските за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 150 / 2025година на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14