Р
Е Ш Е
Н И Е № 262008
гр. Пловдив, 16.07.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година
Председател: Димитрина
Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15249 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
иск по 124 от ГПК вр. чл. 26,
ал. 1, предл. І от ЗЗД от В.К.К. с ЕГН ********** с адрес ***,
чрез И. против "Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалищее и адрес
на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20, за провъзгласяване нищожността на договор за кредит от 11.08.2017 г. поради
противоречие със закона-ЗЗП и ЗПК, евентуално провъзгласяване нищожност на
клаузата предвиждаща обезпечение на договор с поръчителство.Притендира
разноски.
В исковата молба
се твърди, че на 11.08.2017 г. между страните е сключен договор за паричен заем
№ ......, за сума от 1000 лв. при ГПР
49.11 %, лихвен процент 23 %. и общо задължение от 1230 лв. Предвидено е
заплащане на неустойка при неизпълнени ена задължение за предоставяне на обезпечение
в размер от 770 лв. Сумата е усвоена. Не се дължи заплащане на лихва,
тъй като договорът е недействителен поради нарушение на ЗПК. Липсва методика за
формиране на ГПР. Предвидената неустойка за непредоставяне на обезпечение не е
включена в ГПР. Не
е ясно, при какви условия може да бъде упражнено правото на отказ на
потребителя от договора.
В предоставения
срок за отговор ответника оспорва иска. Признава
сключването на договора при заявените
клаузи. Оспорва наличието на нарушения на ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-договор за заем от 11.08.2017 г. е
видно, че на същата дата на
ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 1000 лева, дължима на 12 вноски, при 23 % лихва; 49,11% ГПР.
Договорено е предоставяне на обезпечение чрез поръчителство от „Фератум Банк“.
От представения договор за гаранция (лист 11-13 от делото) е видно, че на
същата дата между ищеца и трето лице „Фератум Банк“ е сключен договор за
гарантиране плащането на заема по договора с „Фератум България“ ЕООД срещу
възнаграждение от 770 лв. дължима на 12 вноски
От изготвеното заключение от 03.06.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че в
размера на ГПР е включена единствено възнаградителната лихва. В него не е
включена таксата „Гарант“. При включване размера на ГПР ще бъде 79.85 %
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Няма спор по
делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има
правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
Изследвайки съдържанието на договора за кредит,
съдът намира, че са спазени изискванията към него,
предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал.
1, т. 7-9 ЗПК. Посочен
е фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 23 %,
представляващ реквизит по чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора,
не е необходимо да се посочват условията за прилагането му, защото такива няма и не се прилагат. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5 пъти
по-голяма от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. Друг разход в договора не е посочен. Ето защо съдът намира, че
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави.
По отношение ГПР съдът изхождайки от заключението по изготвената ССЕ, че в
същия се включва единствено лихвата намира, че обтоятелството дали така посочения
ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК не влече след себе си недействителност
на целия договор, защото то има отношение към действителността
на клаузите определящи размера на отделните вземания, по аргумент
на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, а не
на договора за кредит като цяло.
На следващо място в
договорът ясно е посочено с фиксирани суми какъв заем се отпуска при каква
възнаградителна лихва. Други вземания по този договор няма. Поради това неможе да се приеме, че същия е неясен откъм
икономическа целесъобразност.
Ето защо този иска за провъзгласяване нищожността на договор за кредит от
11.08.2017 г. поради противоречие със закона-ЗЗП и ЗПК се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
По отношение евентуалния иск за провъзгласяване нищожност на клаузата
предвиждаща обезпечение на договор с поръчителство, съдът изхождайки от липсата
на спор между страните, че е налице такова съглашение между длъжника и трето
лице „Фератум Банк“, намира че независимо от наименованието на договора „за
гаранция“ по своята правна същност той има характер на встъпване в дълг по
см. на чл. 101 ЗЗД, осъществено със
знанието и съгласието на кредитора "Фератум България" ЕООД,
обективирано в клаузата на т. 5 от процесния договор за предоставяне на
финансови услуги от 11. 08.2017 г. Следва
да се има предвид, че при договор за поръчителство
съгласно чл. 138 и сл. ЗЗД съгласието следва
да е постигнато между поръчителят
и кредиторът на длъжника.. Ето
защо, с оглед характера на уговорените права и задължения между страните по силата на
процесния договор за гаранция от между дружеството-гарант "Фератум
Банк" и длъжника
следва да се приеме, че между тях е
възниква солидарна отговорност спрямо заемодателя по договора за заем за
изпълнение на задълженията по него.
При
съвкупна преценка на посочената клауза в договора за потребителски кредит, заедно с клаузите в
договора за гаранция (поръчителство), предвиждащи такса за предоставяне на
гаранция в размер на сумата 770
лв., и параметрите на договора за потребителски
кредит заемна сума от 1000 лв., при уговорен
годишен лихвен процент в размер на 23
%, и годишен процент на разходите 49, 11%, като е уговорено и личното
обезпечение на трето лице – "поръчителство" от страна на
"Фератум Банк" ЕООД, като одобряването на обезпечението се извършва с
одобряването на кредита., се
налага извод, че последните клаузи са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
поради накърняване на добрите нрави, като нарушаващи принципа на справедливост
и създаващи условия за неоснователно обогатяване на гаранта. Посочените клаузи,
наред с горепосочените ГЛП и ГПР, водят до нееквивалентност на насрещните
престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни
разходи или риск, поети от заемодателя за срока на договора, които да
оправдават договарянето на такса в такъв висок размер. Накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно
изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта,
на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за
сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се
установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или
вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава
насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само
възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз основа
на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът
може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси
с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът
прави извод дали са налице действия, които да правят договорката нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в гражданските отношения. В случая е налице такова
явно несъответствие и липса на еквивалентност на насрещните престации - при
потребителски кредит за сума, в невисок размер – 1000 лв., със сравнително кратък срок на ползване – година, при
договорени високи годишен лихвен процент – 23 %, и годишен процент на разходите в размер на 49, 11%,
уговорената такса в размер, съизмерим със стойността на заетата сума – 770 лв., и то за услуга с
предмет предоставяне на допълнително обезпечение, не е обяснима нито с
разходите, които правят заемодателя и гарантът, нито с риска, който носят, нито с размера на добросъвестно очакваната от
сделката печалба.
Предвид изложеното този иск се явява основателен и следва да се уважи.
С оглед
изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски за държавна такса-50
лв. и 100 лв. за възнаграждение на вещо лице. Тъй като същия е представляван от
пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба
№ 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 300 лв.
На ответника разноски не се дължат.
Поради
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.К.К. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез И.
против "Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20, иск за провъзгласяване нищожността на сключения между тях договор
за кредит от 11.08.2017 г. поради противоречие със закона-ЗЗП и ЗПК.
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 5 от на сключения между В.К.К. с ЕГН ********** с адрес ***,
чрез И. и "Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20, договор за кредит от 11.08.2017 г., предвиждаща
обезпечение на договор с поръчителство поради противоречие на добрите нрави.
ОСЪЖДА "Фератум България”
ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20 да заплати на В.К.К. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 150
лв.(сто и петдесет лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА "Фератум България”
ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20 да заплати на адвокат Е.Г.И.- М., ЕГН: **********,***,
сумата от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./
ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ