Решение по дело №15249/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262008
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 23 май 2022 г.)
Съдия: Димитрина Илиева Тенева
Дело: 20205330115249
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     262008

 

 

гр. Пловдив, 16.07.2021 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15249 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск по 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД от В.К.К. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез И. против "Фератум БългарияЕООД, ЕИК: *********, със седалищее и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20, за провъзгласяване нищожността на договор за кредит от 11.08.2017 г. поради противоречие със закона-ЗЗП и ЗПК, евентуално провъзгласяване нищожност на клаузата предвиждаща обезпечение на договор с поръчителство.Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 11.08.2017 г. между страните е сключен договор за паричен заем № ......, за сума от 1000 лв. при  ГПР 49.11 %, лихвен процент 23 %.  и общо задължение от 1230 лв. Предвидено е заплащане на неустойка при неизпълнени ена задължение за предоставяне на обезпечение в размер от 770 лв. Сумата е усвоена. Не се дължи заплащане на лихва, тъй като договорът е недействителен поради нарушение на ЗПК. Липсва методика за формиране на ГПР. Предвидената неустойка за непредоставяне на обезпечение не е включена в ГПР. Не е ясно, при какви условия може да бъде упражнено правото на отказ на потребителя от договора.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора при заявените  клаузи. Оспорва наличието на нарушения на ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем от 11.08.2017 г. е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 1000 лева, дължима на 12 вноски, при 23 % лихва; 49,11% ГПР. Договорено е предоставяне на обезпечение чрез поръчителство от „Фератум Банк“.

От представения договор за гаранция (лист 11-13 от делото) е видно, че на същата дата между ищеца и трето лице „Фератум Банк“ е сключен договор за гарантиране плащането на заема по договора с „Фератум България“ ЕООД срещу възнаграждение от 770 лв. дължима на 12 вноски

От изготвеното заключение от 03.06.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че в размера на ГПР е включена единствено възнаградителната лихва. В него не е включена таксата „Гарант“. При включване размера на ГПР ще бъде 79.85 %

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Изследвайки съдържанието на договора за кредит, съдът намира, че са спазени изискванията към него, предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент по заема от 23 %, представляващ реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му, защото такива няма и не се прилагат. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. Друг разход в договора не е посочен. Ето защо съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави.

По отношение ГПР съдът изхождайки от заключението по изготвената ССЕ, че в същия се включва единствено лихвата намира, че обтоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК  не влече след себе си недействителност на целия договор, защото то има отношение към действителността на клаузите определящи размера на отделните вземания, по аргумент на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, а не на договора за кредит като цяло.

На следващо място в договорът ясно е посочено с фиксирани суми какъв заем се отпуска при каква възнаградителна лихва. Други вземания по този договор няма. Поради това неможе да се приеме, че същия е неясен откъм икономическа целесъобразност.

Ето защо този иска за провъзгласяване нищожността на договор за кредит от 11.08.2017 г. поради противоречие със закона-ЗЗП и ЗПК се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение евентуалния иск за провъзгласяване нищожност на клаузата предвиждаща обезпечение на договор с поръчителство, съдът изхождайки от липсата на спор между страните, че е налице такова съглашение между длъжника и трето лице „Фератум Банк“, намира че независимо от наименованието на договора „за гаранция“ по своята правна същност той има характер на встъпване в дълг по см. на чл. 101 ЗЗД, осъществено със знанието и съгласието на кредитора "Фератум България" ЕООД, обективирано в клаузата на т. 5 от процесния договор за предоставяне на финансови услуги от 11. 08.2017 г. Следва да се има предвид, че при договор за поръчителство съгласно чл. 138 и сл. ЗЗД съгласието следва да е постигнато между поръчителят и кредиторът на длъжника.. Ето защо, с оглед характера на уговорените права и задължения между страните по силата на процесния договор за гаранция от между дружеството-гарант "Фератум Банк" и длъжника следва да се приеме, че между тях е възниква солидарна отговорност спрямо заемодателя по договора за заем за изпълнение на задълженията по него.

При съвкупна преценка на посочената клауза в договора за потребителски кредит, заедно с клаузите в договора за гаранция (поръчителство), предвиждащи такса за предоставяне на гаранция в размер на сумата 770 лв., и параметрите на договора за потребителски кредит заемна сума от 1000 лв., при уговорен годишен лихвен процент в размер на 23 %, и годишен процент на разходите 49, 11%, като е уговорено и личното обезпечение на трето лице – "поръчителство" от страна на "Фератум Банк" ЕООД, като одобряването на обезпечението се извършва с одобряването на кредита., се налага извод, че последните клаузи са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, като нарушаващи принципа на справедливост и създаващи условия за неоснователно обогатяване на гаранта. Посочените клаузи, наред с горепосочените ГЛП и ГПР, водят до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поети от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на такса в такъв висок размер. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които да правят договорката нищожна поради накърняване на добрите нрави. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в гражданските отношения. В случая е налице такова явно несъответствие и липса на еквивалентност на насрещните престации - при потребителски кредит за сума, в невисок размер – 1000 лв., със сравнително кратък срок на ползване – година, при договорени високи годишен лихвен процент – 23 %, и годишен процент на разходите в размер на 49, 11%, уговорената такса в размер, съизмерим със стойността на заетата сума – 770 лв., и то за услуга с предмет предоставяне на допълнително обезпечение, не е обяснима нито с разходите, които правят заемодателя и гарантът, нито с риска, който носят, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.

Предвид изложеното този иск се явява основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1  от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. и 100 лв. за възнаграждение на вещо лице. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 300 лв.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.К.К. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез И. против "Фератум БългарияЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20, иск за провъзгласяване нищожността на сключения между тях договор за кредит от 11.08.2017 г. поради противоречие със закона-ЗЗП и ЗПК.

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 5 от на сключения между В.К.К. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез И. и "Фератум БългарияЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20, договор за кредит от 11.08.2017 г., предвиждаща обезпечение на договор с поръчителство поради противоречие на добрите нрави.

ОСЪЖДА "Фератум БългарияЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20 да заплати на В.К.К. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 150 лв.(сто и петдесет лева) за разноски за производството.

 

ОСЪЖДА "Фератум БългарияЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20 да заплати на адвокат Е.Г.И.- М., ЕГН: **********,***, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

 

 

Вярно с оригинала!

ММ