№ 5262
гр. София, 28.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20211110163101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД срещу Р. Р. М..
Ответникът – Р. Р. М., е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
На ищеца следва да бъдат дадени указания за конкретизиране на основанието на
заявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства са допустими и относими и следва да се приемат.
Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 192 ГПК за изискване на
разписка за усвоена от ответника сума от 15.01.2020 г., не следва да бъде уважено,
доколкото фактът, към чието установяване е насочено това искане, не е спорен между
страните по делото.
Доколкото по делото са спорни обстоятелствата относно отпуснатия пълен
размер на заема и този на непогасените задължения на ответника, по делото следва
служебно да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, предвид необходимостта
от специални знания за установяване на тези факти.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проекта за доклад по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до насроченото с настоящото определение съдебно
заседание да уточни основанието на заявения в условията на евентуалност осъдителен
1
иск, като при неизпълнение в срок, исковата молба в тази част ще бъде върната.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по реда на чл.
192 ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на следните въпроси:
1/ Усвоена ли сума по договор за потребителски кредит от 15.01.2020 г. от Р.
Р. М. и ако е усвоена – на коя дата и в какъв размер; сумата от 1449,45 лв. усвоена ли
е чрез рефинансиране на остатъчно задължение по договор за кредит №
2103963/08.10.2019 г.
2/ Какъв е размерът на извършените от Р. Р. М. плащания по процесния
договор за кредит, и каква част от тях са отнесени за погасяване на главница,
договорна лихва, такси и др.?
3/ Какъв е непогасеният размер на вземанията за главница по договора, както и
непогасеният размер на дължимите лихви?
4/ Ищецът извършил ли е плащания в полза на „Кредисимо“ ЕАД в погасяване
на задължения на Р. Р. М. по договор за потребителски кредит от 15.01.2020 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски за вещото лице в размер на
300 лв., вносими от ищцовото дружество по сметка на СРС в 1-седмичен срок от
връчването на определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице – Виолета Стоянова Стоянова, тел. 0888 846 913.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2101,12 лева главница по
договор за заем с Кредисимо от 15.01.2020 г., сумата 325,64 лева- договорна лихва за
периода 21.05.2020 г. - 09.06.2021 г., сумата 73,93 лева – наказателна лихва за периода
21.06.2020 г. - 08.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по частно гр. дело № 48402/2021 г. на СРС, 56 състав.
Ищецът твърди, че на 15.01.2020 г. ответникът кандидатствал онлайн за
отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“ ЕАД, вследствие на което на
същата дата между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, под формата на електронен
документ, е сключен договор за потребителски кредит № 2166447 по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно който на ответника е
предоставен кредит в размер на 2500 лв. срещу задължението му да го върне до
20.01.2022 г. С част от заемната сума ответникът погасил предходно задължение към
„Кредисимо“ в размер на 1449,45 лв., а остатъкът от усвоената сума в размер на
1050,55 лв. била получена от ответника в същия ден на каса на „Изипей“ АД.
Ответникът избрал да обезпечи кредита чрез сключване на договор за предоставяне на
поръчителство, като между ищеца и ответника бил сключен договор за поръчителство
2
/поръчка/ чрез размяна на електронни изявления. Ищецът твърди, че в изпълнение на
договора с ответника сключил със заемодателя Договор за поръчителство, според
който той се задължил да отговаря солидарно със заемополучателя за всички негови
задължения по кредита. Твърди се още, че между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца се
сключил договор за поръчителство, като предвид неизпълнение на задълженията на
длъжника по договора за кредит и след изпратено уведомление до ответника, на
16.06.2021 г. ищецът погасил всички дължими от кредитополучателя по процесния
договор за кредит суми, с оглед което са предявени настоящите искове. При условията
на евентуалност, предявява осъдителен иск за сумата от 2500 лв., ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноските по
делото, както и направените такива в хода на заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в
който исковете се оспорват по основание и размер. Навежда се довод за нищожност за
договора за потребителски кредит, както и на договора за предоставяне на
поръчителство, поради което счита, че дължи единствено чистата стойност на кредита.
Навежда твърдения за извършени доброволни плащания на обща стойност от 2 867,45
лв. Не оспорва получаване на сума в размер на 1050,55 лева. Претендира разноски за
заповедното и за исковото производство.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 143
ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК е да докаже, че между
ответника и „Кредисимо“ ЕАД е налице валидно облигационно отношение, възникнало
по силата на договор за заем от 15.01.2020 г., по което правоотношение ответникът е
неизправна страна; сключен договор за поръчителство между ищеца и „Кредисимо“
ЕАД, по силата на който ищецът е поел задължение срещу възнаграждение да обезпечи
вземанията на кредитора срещу длъжника, че е уведомил ответника за отправено към
него от кредитора искане за плащане и за самото плащане.
В тежест на ответника е да докаже, че е платил задължението си на кредитора
преди да бъде уведомен от поръчителя, респ. че надлежно е погасил регресното
вземане на поръчителя.
По акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно
главно задължение и изпадане в забава на ответника.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: сключване
на 15.01.2020 г. между ответника и „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски
кредит, получаване от ответника на 15.01.2020 г. на каса на „Изипей“ АД сумата от
1050,55 лв., сключване на договор за предоставяне на поръчителство между ответника
и ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.04.2022
г. от 14.30 ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
3
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а
и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено
друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като
страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4