РЕШЕНИЕ
№ 2235
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110171708 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Г. Н. В., ЕГН **********,
с адрес ************, подадена чрез адвокат В. Б. – САК, със съдебен адрес
*******************, срещу П, с искане ответникът да заплати на ищеца на основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД обезщетение за претърпени от ищеца вреди от незаконно
обвинение по образуваното досъдебно производство ******************************
както следва: сумата от 11 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 3 800,00 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законна лихва от 26.08.2024г. до
окончателното плащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че на 13.04.2020г. е било образувано досъдебно
производство *************** което приключило с присъда от 20.05.2022г., с която ищецът
В. бил признат за виновен по така повдигнатото му обвинение. А въз основа на подадена от
него въззивна жалба било образувано ******************, в хода на което
първоинстанционната присъда била отменена и на 01.02.2023г. била постановена нова
присъда, с която ищецът е признат за невиновен. Допълва се, че присъдата на въззивния съд
е била потвърдена с *************
Ищецът поддържа, че в резултат на неоснователното обвинение за извършване на
престъпление от общ характер били накърнени името и авторитетът му в обществото за
продължителен период от време, в рамките на почти 5 години. Създаден му бил непрекъснат
дискомфорт, той отделил значително време за участие в наказателния процес и организиране
на защитата си. По време на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса
ползвал услугите на адвокат, на когото заплатил адвокатски хонорар в размер общо на 3 800
лева.
Самото наказателно преследване създало сериозен страх от неизвестното относно
края на наказателния процес. Ищецът мислел непрекъснато за делото и какъв ще е резултата
от него. Станал много обран в действията и преценките и нямал това доверие към хората,
което е имал. Започнал да се стряска като шофьор при непредвидени ситуации на пътя,
изпитвал съмнения във възможностите си, колебаел се в преценките си в ситуации, при
които следвало да има бърза реакция. По време на наказателното производство срещу
отложил ученето си и завършването на магистратура. Изтеглил кредит за закупуване на
1
жилище, но през цялото време се страхувал как ще се справя с вноските, ако съдът потвърди
първоначалната осъдителна присъда и той трябва да дължи и обезщетение за причинени
вреди.
Спял неспокойно, живеел в постоянен страх от изхода на наказателния процес, бил
потиснат. Бял задържан за срок от 24 часа по ЗМВР на 24.12.2019 г. когато се канел да
празнува Бъдни вечер с близките си и това довело до допълнителни болки и страдания.
Претендират се направените в настоящото производство разноски.
В отговора на исковата молба, ответникът не отрича, изложената от ищеца
фактология, очертаваща развитието на образуваното спрямо него наказателно производство,
но намира, че не е доказано същото да се е отразило негативно спрямо личността на ищеца.
Алтернативно се оспорва размерът на претендираните неимуществени вреди, който се
третира като изключително завишен, предвид тежестта на обвинението, продължителността
на производството, както и липсата на приложени спрямо ищеца мерки за процесуална
принуда или настъпили трайни вреди върху неговото психично или физическо здраве.
Оспорва се и размерът на претендираните от ищеца имуществени вреди. Изтъква се, че
сумата от 3800,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, е прекомерна и
надхвърляща установените минимални размери. Отделно се навеждат доводи, че за част от
вредите не са представени доказателства за реалното им реализиране.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, ищецът редовно
призован, се явява лично и се представлява от адвокат Б., която моли исковите претенции да
бъдат уважени от съда, придържайки се към изложените в исковата молба съображения.
Акцентира се, че ищецът е бил задържан за срок от 24 часа, точно на 24.12.2019г., а от
показанията на разпитаните свидетели са се доказали видът и обемът на претърпените от
него вреди. Претендират се разноски.
Ответникът се представлява от прокурор *** която оспорва исковете като недоказани
и неоснователни. Въвежда възражение за прекомерност спрямо размера на адвокатския
хонорар, претендиран от ищеца.
Въз основа на доводите и възраженията на страните, както и на събрания
доказателствен материал, съдът намира от фактическа страна следното:
Видно от така представените писмени доказателства, които съдът цени като
относими, необходими и допустими, се извежда, че с ******************* се доказва, че
ищецът Г. Н. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем, за това, че на 24.12.2019г., в гр.
София, на кръстовището на **************** е причинил на същия средна телесна повреда
- постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в
многофрагментно счупване на костите на носа с изкривяване на носната пирамида наляво и
силно стеснение на десните носни ходове.
Така посоченият прокурорски акт спомага да се установи, че същият е връчен лично
на ищеца В., в присъствието на адвокат Б., на 22.03.2021г., в 13:30 часа. От приобщените
към делото материали – протокол за разпит на обвиняем от 22.03.2021г. и протокол за
предявяване на разследването от 22.03.2021г. се конкретизират действията, в които е
участвал ищецът и неговият защитник в хода на образуваното досъдебно производство,
както и че спрямо него не са приложени мерки за процесуална принуда, а единствено
първоначално на 24.12.2019г. е бил задържан за срок от 24 часа на основание Заповед за
задържане ***************
В тази последователност от обвинителния акт и писмо с номер 21021308/01.04.2021г.
по описа на Софийски районен съд се установява, че обвинителният акт срещу ищеца е
внесен в съда на *************
С оглед характера на настоящото производство следва да се посочи, че събраните в
хода на наказателното производство доказателствени материали не подлежат на оценка и
обсъждане от настоящия съдебен състав, като материалите по ******* се използваха
единствено за изясняване на хронологията на събитията и за проследяване на ритмичността
на образуваното спрямо ищеца производство. С така посочените предварителни разяснения,
2
безспорно се доказва, че в хода на първоинстанционното наказателно производство са
проведени 8 открити съдебни заседания, в които са взели участие ищецът В. и адвокат Б..
По нататък, по категоричен начин се доказва от приобщените крайни съдебни актове от
провелото се наказателно производство, че с********************ищецът В. е бил признат
за виновен по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК и
му е наложено наказание „пробация“, включващо следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ два пъти седмично за срок от осем месеца и
„задължителна среща с пробационен служител“ за срок от осем месеца, приспаднато е
времето, през което В. е бил задържан по реда на ЗМВР, както и е бил осъден да заплати,
направените в хода на наказателното производство разноски в размер на 1514,02 лева по
сметка на СДВР и 710,00 лева по сметка на СРС. Доказва се също така, че постановената
присъда е била обект на проверка от въззивния съд, поради подадена от ищеца и неговия
защитник въззивна жалба и с Определение от ******************* първоинстанционната
присъда е изцяло отменена и ищецът В. е признат за невиновен и е оправдан по така
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, тъй като е действал
при условията на неизбежна отбрана, по смисъла на чл.12, ал.1 НК. Така посочената
присъда е влязла в сила на 26.08.2024г. след постановяване на*************, с което същата
е потвърдена. Посочените писмени доказателства, доколкото изхождат от съответните
компетентни органи и не са налице основания съдът да се съмнява в тяхната достоверност,
спомагат да се изяснят характерът и продължителността на наказателното производство,
броят на проведените съдебни заседания и участието на ищеца в тях, както и се установява
датата на влизане в сила на присъдата, с която ищецът В. е признат за невиновен и е
оправдан по повдигнатото му обвинение.
На следващо място за изясняване на относимата към настоящото производство
фактология като годен източник на информация съдът цени показанията на разпитаните в
хода на съдебното дирене свидетели МВ ТК. Съдът кредитира като обективни, вътрешно
логични и непротиворечиви показанията на посочените свидетели и въпреки установената
емоционална обвързаност, която имат с ищеца В., в техните разкази не се откриват
противоречия или стремеж за преувеличаване на изложените от тях възприятия, както и не
са налице доказателства, които да ги оборват, поради което се кредитират от настоящия
съдебен състав.
В тази последователност от показанията на свидетелите В.а и К безпротиворечиво се
извежда психичното състояние и неразположение на ищеца В. по време на протеклото
повече от 3 години наказателно производство. Свидетелят В.а в своя непосредствен разказ
пред съда споделя, че след настъпване на инцидента от 24.12.2019г. синът й е бил задържан
от органите на реда и е бил обект на наказателно преследване. Същата допълва, че след тези
събития и по време на цялото производство, продължило близо 5 години, синът й
значително е променил своето поведение, затворил се е в себе си, отказвал е да поддържа
социални контакти със своето семейство, дистанцирал се е от ежедневните си занимания,
преустановил е обучението си. Свидетелят В.а акцентира, че синът й се е оплаквал от
безпокойство, безсъние, световъртеж, проявявал е силно притеснение за финансовото си
състояние и възможността да се справи с разходите за медицинско лечение, адвокатски
хонорар, разноските в наказателното производство, както и да покрива задълженията си към
съответните банкови институции.
Отражение на горното се открива и в показанията на свидетеля К, която сочи, че се
познава с ищеца от около 7 години, а 5 години вече съжителстват заедно. С утвърден спомен
свидетелят допълва, че в поведението на ищеца са настъпили значителни негативни
промени, в резултат на обвинението, което му е било повдигнато, както и поради
продължителността на наказателното производство. Допълва, че ищецът е бил притеснен и
се е страхувал за своето бъдеще. Свидетелят изтъква, че наказателното обвинение е
рефлектирало върху ищеца и той е неглижирал образованието си, здравето си, семейството
си, споделя, че той е изпитвал несигурност и страх от възможността да бъде признат за
виновен. Свидетелят К обрисува състоянието на ищеца като съпроводено с безсъние,
учестен пулс, паник атаки, а за подобряване на неговото състояние единствено са помогнали
срещите му с психолог.
Доколкото свидетелите В.а и К са били в най – тясна връзка с ищеца и са могли
3
непосредствено да проследят отражението на развилите се събития върху неговото психично
здраве, а разказите им са логични, последователни и взаимнодопълващи се, то съдът намира,
че същите с достатъчна красноречивост установяват претърпените от ищеца страдания.
Относно обстоятелството, че същите определят продължителността на наказателното
производството като такова, с продължителност от 5 години, съдът намира, че това е
несъществен факт, който не променя извода на съда за достоверността на техните показания.
Съдът отдава това несъответствие на личното възприятие, че от настъпване на инцидента
през 2019г. до настоящия момент е изминал този период. Налице са достатъчно други
писмени доказателства, които с точност очертават темпоралните рамки на развитието на
обсъжданото производство, поради което и не е налице съществено разминаване между
събраните и обсъдени доказателствени материали.
На следващо място съдът кредитира и приложените пълномощни и договори за
правна защита и съдействие, които разгледани съвкупно и с останалия доказателствен
материал, спомагат да се установи, че ищецът В. е бил представляван от адвокат Б. в хода на
образуваното досъдебно производство, първоинстанционно наказателно, въззивно и
касационно такова. Отделно се извлича, че уговореният между страните размер на
адвокатско възнаграждение за цялото наказателно производство е бил 3 800,00 лева,
разпределен както следва: 1000,00 лева по **************** наказателно отделение,
1000,00 лева за подаване на въззивна жалба и процесуално представителство през въззивния
съд, 1000,00 лева за защита по ********************. От съдържанието на процесните
договори се доказва тяхното основание, размерът на договореното адвокатско
възнаграждение между страните, както и начинът му на плащане.
Единствено по последната претенция за сумата от 800,00 лева, представляваща
оказана на ищеца адвокатска защита в хода на досъдебното производство, в представения
договор не е изрично посочено, че сумата е заплатена. Договорът не служи за разписка, не е
представено доказателство за плащане на сумата по банков път/т. 1 от Тълкувателно
решение по тълк.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Налице е забрана за погасяване на
установени с писмен акт парични задължение – чл. 164, ал.1, т.4 ГПК, като сами по себе си и
показанията на св. В.а не доказват плащане на сумата, респективно настъпване на
имуществена вреда от страна на ищеца, тъй като тя разказва, че самата тя и бащата на ищеца
са събирали пари, като лично тя е заплатила сумата на адв. Б..
По делото не са налице други относими и необходими доказателства.
При така установената фактология, въз основа на годно събраните
доказателствените материали, от правна страна съдът намира следното:
По иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ищецът следва, при условията на
пълно и главно доказване, да установи повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, наличието на претърпени
вреди, които да са следствие от противоправното поведение на ответната страна, както и
техния вид и размер. В тежест на ответната страна е, при условията на насрещно и непълно
доказване, да опровергае ищцовите твърдения.
Както предвижда чл.1 ЗОДОВ, българската държава е отговорна за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни действия/актове на свои органи. Поради тази
законодателна уредба, отговорността на последната е обективна, гаранционна,
обезщетителна.
В настоящото производство се установиха по безспорен начин предпоставките на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, имащи обективен характер и ангажиращи отговорността на държавата
за обезвреда - ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление, след което
наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, с която ищецът е
признат за невиновен.
Относно претенцията за имуществени вреди в размер на 3000,00 лева,
представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, съдът прие следното. Доколкото в Наказателно-процесуалния кодекс на
Република България не е уреден ред, по който да бъдат репарирани направените в хода на
4
наказателното производство разноски от подсъдим, спрямо когато производството е
приключило с влязла в сила присъда, с която е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление, то безспорно тези разноски могат
да бъдат претендирани като имуществени вреди в производство за обезщетяване от
последиците от незаконосъобразно обвинение. Така заплатеното адвокатско възнаграждение
е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното обвинение, което е било
повдигнато на ищеца В.. В отговора на исковата молба от страна на ответника са релевирани
доводи, че размерът на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца е прекомерен и значително
надхвърлящ разумния такъв.
Съдът обаче намира отправеното възражение на ответника за неоснователно. На
първо място следва да бъде взето под внимание, че спрямо ищеца е било повдигнато
обвинение за престъпление от общ характер по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, за което е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 6 години, от което следва, че по смисъла на
чл.93, т.7 НК същото се явява тежко такова. От горното еднозначно се извежда, че от
момента, в който ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност пред него е стояла
угрозата да бъде обект, спрямо когато могат да бъдат приложени мерки за процесуална
принуда, и то такива засягащи едно от най – изконните му права, а именно това на свободно
движение. Горното от своя страна предполага ангажиране на квалифицирана адвокатска
защита, тъй като същият е следвало да се защитава спрямо обвинение, за което се е
предвиждало налагане на едно най – тежко предвидените в НК наказания. В този ранен етап
на производството, когато ищецът е организирал своята защита, същият не би могъл да знае
каква е фактическата и правна сложност на делото и колко и какви усилия е нужно да
предприеме неговият защитник. Но видно от развитието на производството същото е било
със средна фактическа и правна сложност, доколкото на първа инстанция са проведени
регулярно 8 открити съдебни заседания, разпитани са непосредствено пред съда, с участието
на ищеца и неговия защитник, общо 7 свидетели, приети са три експертни заключения и
редица писмени доказателства. Така посоченият обемист по своему доказателствен
материал е предполагал и изисквал полагането на нужната професионална грижа,
ангажираност и усилия на защитника на ищеца и не би могло да се търси укор в
договорения между страните размер на адвокатско възнаграждение или ищецът да бъде
преценяван като лице, което не е положило дължимата грижа, уговаряйки прекомерно
високо адвокатско възнаграждение. Дори и по дело с незначителна фактическа и правна
сложност е допустимо адвокатското възнаграждение да нахвърля минималните такива,
доколкото в наказателното производство, възможността от ограничаване и засягане на
основни човешки права е интензивна и предвидима.
Нещо повече от характеристиките на производството, което се е развило спрямо
ищеца В. обосновано се извежда, че доколкото първоинстанционният съд го е признал за
виновен и въз основа на въззивната жалба, подадена от защитника на ищеца, с развити
доводи за наличието на основания да се приложи институтът на неизбежна отбрана, делото е
било пренесено на втора инстанция, която е оправдала ищеца по така повдигнатото му
обвинение и го е признала за невиновен, т.е. защитата му е била осъществена в пълен обем.
Всички тези аргументи водят до обоснован извод, че претендираните и доказани от ищеца
имуществени вреди в размер на 3000,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
осъществено от адвокат Б. процесуално представителство не е прекомерен.
Неоснователни са и позоваванията на ответника на чл.13 от необвързващата съда
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира, че такова възнаграждение съответства на принципите на разумност,
пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C
428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС
Поради което и съдът намира, че имуществените вреди са установени в своето
основание - изразяват се в заплатен адвокатски хонорар за защита срещу незаконно
поддържаното обвинение, поставят се в причинно-следствена връзка от същото. Установен е
и техният размер – 3000,00 лева, който не надвишава разумния и обичаен размер на
дължимите адвокатски възнаграждения, поради което искът за репарирането им се явява
изцяло основателен.
По отношение на неимуществените вреди съдът отчита, че справедливостта не е
5
абстрактно понятие - ПП № 4/1968 год., ВС на РБ, а винаги е свързана с преценката на
конкретни, установени по делото обстоятелства, с цел адекватно овъзмездяване на
пострадалия, без същият да се обогати неоснователно. Обезщетението за неимуществени
вреди и в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД - по
справедливост.
Размерът на обезщетенията се определя след преценка на всички конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и
при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, в който
смисъл са и задължителните постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС. Обстоятелства от
значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било
повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно
преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността
на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия, с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и
социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му
състояние и пр. Фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези обстоятелства, при определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост,
свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за
съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, в който смисъл е и
константната съдебна практика - решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. IV
г. о. ВКС; г. IV г. о. ВКС; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 178/2010 г. III г. о. ВКС;
решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 242 от
13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012г. III г. о. ВКС.
На първо място съдът съобрази, че още със задържането на ищеца на дата
24.12.2019г. със Заповед за задържане за срок от 24 часа, същият е станал „обект на
наказателно обвинение“ и е бил поставен в ситуация на несигурност, неудобство, изпитване
на страх и унижение, което се извлича и от показанията на неговите близки.
На следващо място, видно от събраните писмени материали, ищецът едва на
01.03.2021г. е бил привлечен към наказателна отговорност, което обстоятелство съдът
третира като такова, че ищецът повече от една година е бил поставен в положение на
несигурност и неизвестност за начина, по който се развива разследваното. Бил е поставен в
състояние на очакване във всеки един момент спрямо него да бъде оказана държавна
принуда, и то без да е уведомен за възможностите, които има пред себе си за защита на
своите основани права - Решение № 425 от 01.12.2015 г. по гр.д. № 3143/2015 г. на ІV г.о.;
Определение № 610/3.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1586/2018 г., IV г. о., ГК.
Съдът прецени, че за определяне на размера на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от съществено значение е и обстоятелството, че е бил привлечен към
наказателна отговорност за престъпление, което е от общ характер, както и че е тежко такова
и за него се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“. Тези обстоятелства, съчетани с
младата възраст на ищеца към процесния момент (23 години), фактът, че до тогава не е бил
осъждан, както и че е бил трудово ангажиран, са все фрагменти, които допълнително са
засилили проявата на негативни усещания в неговото съзнание и са отключили чувство за
страх, срам, притеснение.
Отделно бе доказано, че ищецът е бил силно привързан към своето семейство, имал е
стабилна връзка с лицето, с което е живял на семейни начала, но така развилото се
наказателно производство го е принудило да се затвори в себе си, да ограничи контактите си
с тях, което се обяснява и с нагласата, че същият е разочаровал своите близки. Горното
кореспондира на заявеното от свидетелите и споделеното от тях за настъпването на
значителни по своето естество промени в психичното състояние на ищеца, в резултат на
повдигнатото му обвинение и необходимостта от това да провежда регулярни срещи с
психолог, за да се възстанови.
Доколкото ищецът В. те първа е започвал да гради своето самостоятелно положение в
6
обществото и да се изгражда като отговорна, съзнателна, социална личност, със стремеж за
развитие и планове за своето бъдеще, то пряко и неразривно свързано с необоснованите
действия на държавното обвинение са проявилите се в ищеца, споделени и от свидетелите,
емоции на силно притеснение от възможността да бъде осъден, страх, тревожност, безсъние,
чувство за несигурност за бъдещото си професионално, семейно и финансово развитие.
Като допълнителен аргумент, който се явява от значение за определяне на размера на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът отчете и обстоятелството, че първата
постановена спрямо него присъда е била осъдителна, от което следва, че той е преживял
допълнително страдание, страх и притеснение за един продължителен период от време от
20.05.2022г. до 26.08.2024г., повече от две години е бил в неведение за своето бъдеще и е
търпял негативите за начина, по който го приема социалното му обкръжение, поради
обстоятелството, че е бил признат за виновен за извършено от него престъпление от общ
характер. Изложените в тази връзка възражения от страна на ответника, че прокуратурата не
носи отговорност, че първоначално ищецът е бил осъден на първа инстанция, са
несъстоятелни, доколкото именно прокуратурата е страната в наказателното производство,
която поддържа обвинението и носи тежестта за доказването му и вредите се поемат от този,
който е създал риска, а именно държавното обвинение. Съдът не носи отговорност, когато
по-горната инстанция отмени осъдителна присъда, в който смисъл е и Тълкувателно
решение № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГК, докладчик съдията
**********.
На следващо място, съобразявайки и Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК, докладчик съдията***********съдът намира, че от
момента на привличане на ищеца към наказателна отговорност на 01.03.2021г. до влизане в
сила на окончателния съдебен акт, с който е оправдан – 26.08.2024г. са изминали 3 години и
5 месеца и този период следва да бъде оценен през призмата на провеждането на справедлив
съдебен процес по смисъла на чл.6, §1 ЕКЗПЧОС, а именно разглеждане на делото в
„разумен срок“.
В тази последователност от момента, в който ищецът е бил привлечен към
наказателна отговорност до момента, в който в СРС е внесен обвинителният акт срещу него
(01.04.2021г.) е изминал незначителен период от време. След стартиране на съдебното
производство са проведени 8 открити съдебни заседания, разпитани са 7 свидетели,
изслушани са експертните заключения на вещите лица, проведени са две заседания пред
въззивната инстанция и едно пред касационна такава. В хода на производството липсват
данни процесуалното поведение на ищеца да е станало причина за отлагане на делото или за
забавяне на неговата ритмичност, което се извлича и от липсата на взети спрямо него мерки
за неотклонение. От друга страна общата продължителност на наказателното производство
не се явява прекомерна или нарушаваща разумния му срок, доколкото този критерий се
разглежда във връзка с цялата продължителност на наказателното производство, която в
конкретния случай е 3 години и 5 месеца. Обстоятелството, че в определен етап от
развитието му е имало забавяне не повлиява на горния извод, доколкото се извършва
всеобхватна преценка за продължителността, а не на всяка отделна негова фаза, стадий или
етап. Поради което и продължителността на производство бе преценена с оглед отражението
й върху ищеца, но при определяне на размера на неимуществените вреди не бе отчетено
допълнително наличие на основание за повишаване на неговия размер на основание чл.6, §1
ЕКЗПЧОС.
Съдът отчете, че производството не е повлияло на трудовата ангажираност на ищеца,
няма данни да е имало публично или медийно разпространяване на информация за воденото
срещу него разследване, както и настъпване на вреди за неговото общо здравословно
състояние, извън коментираното влошаване на психическото му такова.
Ето защо, отчитайки гореизложеното, както и съобразявайки, че емоционалното
отражение от провеждането на едно незаконосъобразно обвинение се отразява различно на
всяко лице, зачитайки и индивидуалните характеристики на настоящия случай и отчитайки,
че всички универсални права на човека следва да бъдат защитавани и оценявани, но и
признати на всеки отделен индивид, независимо от негова персонална реакция и
интензитета, с която я изразява в своето социално обкръжение, стъпвайки на изложените
принципни съображения и най - вече на обективно установените по делото факти, на
7
основание чл.162 ГПК съдът счита, че в процесния случай, справедливо, по смисъла на
чл.52 ЗЗД, би било обезщетение в размер на 5500,00 лева.
Предвид горното, основателен се явява и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД - за мораторна
лихва, начислена върху основателния размер на обезщетението, за периода от влизане в сила
на присъдата, с която ищецът е оправдан – 26.08.2024г. до окончателното му изплащане.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което исковете на Г. Н. В. да се уважат
до основателните им размери, като на същия, се присъдят деловодни разноски в размер от
10,00 лева, изцяло заплатена от ищеца държавна такса, съобразно чл.10, ал.3 ЗОДОВ и
сумата от 1148.65 лева адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.10, ал.3, изр.2 ЗОДОВ. Възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение, доколкото претендираният пълен размер на адвокатско възнаграждение е 2000,00
лева, който съответства на фактическата и правна сложност на делото и на защитавания
интерес.
Воден от горните мотиви, на основание чл.235 и чл.236 ГПК, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА П,********* да заплати на Г. Н. В., ЕГН **********, с адрес
************, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 5500,00
лева - обезщетение за неимуществени вреди - негативни емоции, стрес и притеснения, както
и сумата от 3000,00 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение, претърпени в резултат на незаконно обвинение по досъдебно
производство ****************************** ведно със законната лихва върху
посочените обезщетения, считано от 26.08.2024г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения –
5500,00 лева до пълния предявен размер от 11 000,00 лева, иска за обезщетение за
имуществени вреди за разликата над уважения – 3000,00 лева до пълния предявен размер от
3800,00 лева, както и претенцията за мораторна лихва, начислена върху неоснователните
части на претендираното обезщетение.
ОСЪЖДА П, ***********, да заплати на Г. Н. В., ЕГН **********, с адрес
************, съдебно-деловодни разноски в размер на 1158,65 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8