РЕШЕНИЕ
№. 741
гр. Пловдив,12.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVIII състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря
Ваня Петкова, като разгледа административно дело № 3150/2020 година по описа на съда, докладвано от председателя, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 186, ал. 1 , т.1 , буква „а“, във вр. с чл. 188 от ЗДДС.
Делото е образувано по жалбата на ЕТ "Д.-К.Г.",
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.С.Г.,
чрез адв.М.Н., с адрес ***, срещу заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-718-0075589/09.11.2020г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“,
ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1 и чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка
с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискалните устройства на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски
обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в общ.Брезово, с.Борец, ул.“20-та“
№3, стопанисван от ЕТ "Д.-К.Г." и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от пълномощника адв.Н., която поддържа жалбата и ангажира
гласни доказателства. По същество на спора сочи, че наложената ПАМ се явява
несъразмерно определена с оглед извършеното административно нарушение. Навежда
доводи за допуснати процесуални нарушения и липса на мотиви при издаване на
процесната ПАМ. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк.А. и в
писмено становище на юрк. И.А., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като изслуша становището на страните, на база
приобщените по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
На 02.11.2020г., в 11,05 часа органи по приходите
извършили проверка на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се
в общ.Брезово, с.Борец, ул.“20-та“ №3, стопанисван от ЕТ "Д.-К.Г.".
При проверката, е направена контролна покупка на 1 брой вафла на стойност 0,50
лв., заплатени в брой от проверяващите, за което от лицето приемащо плащания в
обекта и назначено за продавач –консултант не е издадена фискална касова
бележка от наличното ФУ, работещо в обекта, нито от кочан с ръчни касови
бележки. В обекта е установено монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство /ФУ/, модел „ЕЛТРЕЙД А 3 КЛ“ с ИН на ФП 44338774, с инд. № ЕД 338774.
От проверяващите органи е установено, че за продажбата е следвало да бъде
издаден касов бон с № 0003632 от 02.11.2020г., като с този номер е изведен „Х“
отчет от проверяващите, изведен е и КЛЕН от фискалното устройство, от които е
видно, че не е налице маркиране на извършената продажба. Установена е и
положителна касова разлика в размерна 4,35 лева. Констатациите от проверката
били отразени в протокол сер. АА № 0075587/02.11.2020г.. Въз основа на горните
фактически данни ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция
„Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП издал процесната
заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в мотивите на която
е посочил за нарушена нормата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ
за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните
устройства, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС, по
отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин
за хранителни стоки и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта
била връчена лично срещу подпис на К.С.Г., в качеството му на собственик на
дружеството жалбоподател на 11.11.2020г., който инициирал и настоящото съдебно
производство. В хода на неговото провеждане се представят от жалбоподателят
гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля М.И.Г., бивша съпруга на
жалбоподателя и счетоводител на търговеца. Г. изяснява факти, на които е била
очевидец. Посочва, че в помещението, представляващо смесен магазин, има поставени
два броя касови апарата, разположени един до друг. Единият е регистриран на
жалбоподателя във връзка дейността на хранителния магазин, а другият в
помещението е регистриран на друг търговец, развиващ дейност като железария. Същият
ден продавача на двата обекта бил един и същ и затова маркирала стоки и на
двата касови апарата. Сочи, че в бързината да обслужи клиенти тя е объркала
касовите апарати и парите за строителния магазин, постъпили в касата на
жалбоподателят, развиващ дейност по търговия с хранителни стоки, на което се
дължи и установената положителна касова разлика при проверката.
При така
изяснената фактическа обстановка, като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното от правна
страна:
Жалбата е подадена
в срока по чл.149,ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:
При съдебен
контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно
нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът проверява неговата валидност. Това се
налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа,
възведен с нормата на чл.9 от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи
основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във
всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168,
ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК. При така вменената на съда от закона служебна
проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, съдът
прие, че така оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
съобразно изискванията за това по чл.186, ал.3 от ЗДДС –началник на отдел
„Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите,
който е упълномощен с надлежна заповед на изпълнителен директор на НАП (л.9 и
л.10). Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и е мотивирана –
съдържа фактически и правни основания за нейното издаване – наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на
ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт,
които да пораждат неговата нищожност.
При преценка
на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. Видно от ал.4 на същата разпоредба условията, редът и
начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити
на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите. В
разпоредбата на чл.25 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. е посочено, че лицата, задължени
да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка за всяка
продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с
изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член
сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Нормата
на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС указва, че принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Анализът на посочените правни норми налага извод, че при извършена
контролната покупка и извършена съпоставка между разчетената касова наличност
към момента на проверката от фискалното устройство, фактическата наличност на
парични средства, съгласно приложен опис, сума на паричните средства в началото
на работния ден, въведени пари в касата и изведени пари от касата, при която е
установена положителна касова разлика в размер на 4,35 лв., която според
проверяващите се дължи на неотчитане на извършените в обекта продажби. В случай
на неиздаване на съответния документ за продажба, компетентният орган прилага
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни. Съдът
намира за необходимо да изясни още, че административно-наказателната
отговорност се реализира независимо от налагането на принудителната
административна мярка, тъй като единият акт цели налагане на санкция за
извършено нарушение, а другия съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН цели
да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се
предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. Следователно общото
между двете процедури е факта на нарушението, но като производства те протичат
независимо едно от друго. Отделно от изложеното органът по приходите правилно
се е позовал на нарушението на цитираната разпоредба и е упражнил правомощието
си по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС, като в условията на обвързана компетентност е издал
оспорената заповед. В този смисъл контролните органи нямат право на преценка
дали да наложат принудителна административна мярка. Останалите обстоятелства по
случая са без правно значение, тъй като стоят извън очертания от закона
фактически състав, при който за контролния орган възниква задължението да
наложи съответна принудителна мярка. В тези случаи преценката на органа се
свежда само до продължителността на срока за налагане на принудителната
административна мярка. Разпоредбата на
чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до 30 дни.
След като законодателят е предвидил такъв срок за налагането на мярката – без
минимум и при посочен максимум в широк диапазон, то административният орган се
явява задължен да обоснове размера, определен от него. Административният орган
е изложил мотиви по отношение на продължителността на наложената ПАМ, които се
възприемат от съда с оглед установените по делото факти и приобщени доказателства.
Наред с това съдебният състав намира срока и за правилно обоснован с оглед
необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения. При наличието в търговския обект
на констатирана касова разлика, неиздаване на фискален бон, ниския среднодневен
оборот, със затварянето на обекта за четеринадесет дни фискът ще бъде минимално
ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на
оспорващата страна, ще му въздействат предупредително-възпиращо. В този смисъл
определената продължителност на мярката е правилна. Съгласно разпоредбата на
чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки могат да притежават една или
повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна.
Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по
реализирането й, която в случая е не само на преустановителната, но и на
превантивната функция. Предвид неоснователността на направените оплаквания и
въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че
оспорената заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва да се
отхвърли, на основание чл.172 ал.2 АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ЗДДС.
Съобразно
изхода на спора и направеното от ответника искане за тяхното присъждане, на ТД
на НАП – Пловдив се дължи юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се
поредели по реда на чл.78 ал.8 ГПК, във
връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
размер на 100 лева, тъй като производството е по реда на АПК.
Мотивиран от
горното, на осн.чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ "Д.-К.Г.", с ЕИК *********,
със седалище ***, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-718-0075589/09.11.2020г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с
която на основание чл.186, ал.1 и чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.1
от ЗДДС, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните
устройства на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –
магазин за хранителни стоки, находящ се в общ.Брезово, с.Борец, ул.“20-та“ №3,
стопанисван от ЕТ "Д.-К.Г." и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
ОСЪЖДА ЕТ "Д.-К.Г.", с ЕИК *********, със седалище
***, да заплати на ТД на НАП - гр. Пловдив сумата в размер на 100 /сто/ лева
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14 - дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му.
СЪДИЯ: