№ 410
гр. Пазарджик, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20255200500502 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК - въззивно обжалване .
Районен съд Панагюрище е сезиран с искова молба,подадена от И. М. Т.
ЕГН ********** с постоянен адрес : с. П.к. „ ул. „Х.Б. „ № 6, ет.3, ап.11 със съдебен адрес :
гр. П., бул. „Ц.Б. ІІІ О. „ № 54 , лява секция , ет.4, ап.25 чрез мл. адвокат М. Т. от АК П.
против „Асарел Медет „ АД гр.Панагюрище , ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление на дейността гр. Панагюрище , 4500 ,м. „Асарел“ ,представлявано от
изпълнителния директор на дружеството Н.И.П. .
С исковата молба са предявени обективно съединени искове по чл. 344 ал.
1 т. 1 и т. 2 и т.3 от КТ във връзка с чл. 225 КТ и чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД .
С Решение № 43/ 08.04.2025 г. постановено по гр.д. № 573/2024 г. на
районен съд Панагюрище, предявените искове са уважени. Присъдени са разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство. Излагат се доводи и възражения за неправилност на
обжалването решение,поради нарушение на материалния закон , необоснованост и
нарушение на процесуалните правила . Искането е да се отмени решението на районния съд
и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се
отхвърлят предявените искове. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски в двете инстанции. Във въззивната жалба не се правят нови
доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
1
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната
страна ,подаден чрез пълномощника на страната, адвокат М. Т. от Адвокатска колегия П.. В
отговора се оспорва въззивната жалба. Моли съда решението на районния съд , като
правилно и законосъобразно да се остави в сила. Не прави нови доказателствени искания.
Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното
производство на основание чл. 38 ал.1 т.3 ЗА .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат
становищата си. Не правят нови доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност
на съдебното решение, които са посочени във въззивната жалба, като взе предвид
становището на противната страна, изразено в писмения отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК и
събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от
ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима.Жалбата е подадена от активно
легитимирана страна / ответник в производството пред районния съд /.Жалбата е подадена в
преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява ,че трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено поради наложено дисциплинарно уволнение със Заповед №
53/29.05.2024 г. на изпълнителния директор на дружеството . В исковата молба са посочени
следните основания за незаконосъобразност на уволнението : Твърдения за обстоятелства,
според които ищецът не е извършил нарушението, което е посочено в уволнителната
заповед , Изложени твърдения и доводи за неспазване императивните изисквания на чл.189,
чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ ;
Същите доводи и възражения ищцовата страна в качеството й на ответник по
въззивната жалба поддържа и в представения писмен отговор.
По възражението за неизвършване на дисциплинарното нарушение на
трудовата дисциплина.
Възражението е неоснователно.По делото не се спори, че страните са били в
трудово правоотношение от 04.03.1996 г. до 29.05.2024 г., по силата на което ищецът е
работила в ответното дружество на длъжност „М., ПМС“.
Представена е като доказателство длъжностна характеристика за длъжността
„М., пътно-строителни машини“, връчена на ищеца 10.01.2023 г.,в която се установяват
правата, задълженията и отговорността на изпълняваната работа.
Представен е също така като писмено доказателство /л. 60 и сл. от делото/
правилник за вътрешния трудов ред на ответното търговско дружество, утвърден от УС с
Протокол № 328/31.03.2022 г., чийто чл. 16 ал.2 забранява на работниците да се явяват и
през работно време да внасят, държат и употребяват алкохол или да приемат упойващи
2
вещества. Разпоредбата на чл. 34, ал. 6 от правилника за вътрешни трудов ред изрично
посочва, че на работниците или служителите се налага дисциплинарно наказание при
нарушение съставляващо употреба на алкохол или явяване на работа след употреба на
алкохол установена с техническо средство съобразно вътрешните правила на дружеството, а
според чл. 34 ал.8 употребата на алкохол в работно време или явяване на работа след такава
употреба е тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 КТ.
С представена по делото и приета като писмено доказателство работна
инструкция от 10.12.2022 г., действаща през процесния период е определен реда за
извършване на проверка за алкохол, наркотични вещества и упойващи вещества в
дружеството, като са приложени и одобрени протоколи и удостоверение за одобрен тип
средство за измерване А. 7510, срок на валидност до 24.10.2028 г., съобразно допълнение
към удостоверение издадено от Български институт по метереология. Видно от
представения протокол № 9, че на дрегер А. 7510 № 4812.1 е извършена проверка на
20.01.2023 г. г. от „Хигитест“ ООД, като заключението е за съответствие . От протокол № 221
приложен по делото и приет като писмено доказателство се установява, че на дрегер А. 7510
№ 4812.1 е извършена проверка на 07.07.2023 г. от „Хигитест“ ООД, като заключението е,
че съответства. Видно от Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на ДАМТН, приета по делото
като доказателство, анализатори за алкохол в дъха следва да минават периодична контрол на
всеки 6 месеца.
Видно от представени по делото и приети като писмени доказателства извадки
от книги за проведени инструктажи/ л. 49 до л. 53 от делото/ ищецът е бил запознат с
правилника за вътрешния трудов ред и инструкцията за алкохола.
Със Заповед № 3-1112 от 04.10.2021 г./л.47/ издадена от ответното търговско
дружество са определени лицата, които са оторизирани да извършват периодични, редовни
и извънредни проверки на всички работници в дружеството, сред които са С.Д.К. и Х.И.Ч..
От представен и приет като писмено доказателство по делото протокол за
констатиране на употреба на алкохол и/или отказ от проверка от 11.03.2023 г. / л. 46/се
установява, че Х.И.Ч., С.Д.К. и А.Н.С. са извършили проверка за алкохол на лицето И. М. Т.
с техническо средство „Д.А.“ модел 7510, № ********. Установява се, че резултата от
проверката е както следва: в 06:46 часа-0,16 промила, в 07:09 часа-0,11 промила. В
протокола е посочено, че проверяваното лице се съгласява с резултатите от контролния тест,
като е посочил, че същият се дължи на рефлукс, употребявани противоалергични
медикаменти и хранителна диета.
Представено е като писмено доказателство писмо № **********/14.05.2024 г./
л.54/от което се установява, че от ответното търговско дружество са изискани от служителя
Т. писмени обяснения по реда на чл. 193 ГПК. Същите са дадени (л. 55), в които е посочено,
че ищецът не е употребявал алкохол нито сутринта, нито на предния ден, а резултатът от
теста се дължи на приети противоалергични медикаменти, като има завишено количество
амилаза, което при наличие на състояние кетоза може да доведе до отчитане на фалшиво
положителен резултат и единствено с кръвен тест може да се потвърди употребата на
3
алкохол.
От представено и прието като доказателство по делото искане от ответното
дружество до ищеца от 14.05.2024 г /л. 58 от делото/ се установява, че ищецът е поканен да
представи декларация и документация във връзка със закрилата предвидена по чл. 333 КТ,
каквато декларация същия е представил /л. 59 от делото/.
С оспорената в настоящото производство Заповед № 53 от 29.05.2024 г.
трудовото правоотношение съществуващо между страните е било прекратено на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във вр. чл. 190, т. 1, т. 7 КТ във вр. с чл. 16, ал. 2 и чл. 34, ал. 6 и ал. 8 от
ПВТР. В заповедта е посочено, че служителят Т. е извършил нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в явяване на работа на 11.03.2023 г. в нетрезво състояние, което е
неизпълнение на основното му трудово задължение - чл. 126, т. 2, 6 и 10 КТ - да се явява на
работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените му работа, и да не
употребява алкохол и друго упойващо вещество, да спазва правилата за здравословни и
безопасни условия на труда и вътрешните правила приети в предприятието.
От представено като писмено доказателство писмо от м. август 2021 г. от ответника
до ищеца се установява, че към Т. е изказана благодарност за 25 години всеотдаен труд към
ответното дружество. Не се установява на ищеца да са налагани други дисциплинарни
наказания освен процесното.
По делото като писмени доказателства са приети КТД и допълнително
споразумение сключено между страните, с което е определено трудовото възнаграждение на
ищеца, както и инструкция за стимулиране на персонала за резултати от 01.05.2022 г., от
която се установява, че към основната работна заплата се начисляват еднократни
допълнителни възнаграждения, чиито размери са договорени в КТД, като тяхното изплащане
зависи от постигнатите резултати посочени в КТД, както и средномесечната цена за медта,
като в чл. 10 е посочено, че това възнаграждение е с непостоянен характер и се изплащат
при възникване на уговорени условия в индивидуални трудов договор и в КТД.
Според представената по делото Заповед № 3-522 от 28.04.2022 г. на ответното
търговско дружество се установява, че ищецът И. Т. е полагал труд на 12- часов двусменен
режим, като е представен график за работа на ищеца за месеците март, април и май 2024 г.
По делото е представена и приета като доказателство трудова книжка № 20 на И. Т.
/л. 166 и сл. от делото/, от която се установява, че от 18.07.2024 г. ищецът е започнал работа
при друг работодател- “ВиК-П” ЕООД с основно трудово възнаграждение в размер на
1014,00 лева, като за периода от 30.05.2024 г. до 18.07.2024 г. не е полагал труд.Това се
установява и от приета по делото извадка от НОИ за лицето И. Т..
По делото е прието заключение на допусната и приета съдебно-счетоводна
експертиза от 30.10.2024 г. и допълнителна такова от 04.12.2024 г. изготвени от вещото лице
Л.А., които съдът цени като компетентно изготвени и неоспорени от страните. Вещото лице
е дало два варианта за изчисляване на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, като при първия
вариант са взети предвид допълнителните бонуси за производствени резултати и еднократни
4
възнаграждения по КТД, съобразно м. май 2024 г., в който случай вещото лице е посочило,
че за периода от 30.05.2024 г. до 17.07.2024 г. обезщетението за оставане без работа е в
размер на 6960 лева, а за периода от 18.07.2024 г. до 30.11.2024 г. е в размер на 12843,47 лева
след приспадане на полученото трудово възнаграждение получено от “ВиК П”ЕООД. При
вариант две е взето като основа възнаграждението получавано от ищеца без
допълнителните трудови възнаграждения като възнаграждения с непостоянен характер, като
в този случай за периода от 30.05.2024 г. до 17.07.2024 г. обезщетението за оставане без
работа е в размер на 3282,92 лева, а за периода от 18.07.2024 г. до 30.11.2024 г. е в размер на
3663,63 лева след приспадане на полученото трудово възнаграждение получено от “ВиК
П”ЕООД или общо в размер на 6946,55 лева.
За изясняване на спора от фактическа страна са събрани гласни доказателства , а
именно чрез разпит на свидетелите М. Т., Р.К., Х.Ч. и И. А.. При разпита си свидетелят М. Т.
- съпруга на ищеца, която е и в трудови правоотношения с ответника, твърди и поддържа ,
че на 11.03. ищецът не е употребявал алкохол сутринта, нито предишната вечер. Не се
чувствал добре и си легнал рано. Посочва, че ищецът пие лекарства за киселини и поради
тази причина не се е чувствал добре, като приемал и лекарство против алергия. Свидетелят
посочва, че ищецът е провеждал кето диета, която се изразява в това да се храни с месо, с
протеини с различна интензивност. Поддържа , че ищецът И. Т. никога не е бил наказван на
работното си място преди процесния случай, като даже е бил награждаван за 25 години
непрекъснат трудов стаж през 2021 г. При разпита си свидетел Р.К. заявява, че познава добре
ищецът, тъй като заедно са работи ли в ответното дружество. От 2017 - 2018 г. ежедневно ги
проверявали в предприятието за употреба на алкохол, като на ищеца до процесния случай не
са отчитали наличие на алкохол. Установява се, че ищецът през годините е работил с няколко
вида машини- грейдер, булдозер и фадроми.
В показанията си св. Х.Ч., / който също е в трудови правоотношения с ответника/
поддържа , че ежедневно извършва проверка на работниците за употреба на алкохол с
техническо средство, на тяхното работното място преди започване на работа. Свидетелят
посочва, че на 11.03 той лично е извършил проверката, като в след 06.30 часа сутринта
ищецът бил доведен в сградата на АСС и на уреда бил поставен мундщук за еднократна
проверка. Уредът показал наличие на концентрация на алкохол в издишания въздух, за което
била направена разпечатка от уреда. Сочи се, че преди това на работното място било
установено наличие на алкохол у лицето с друг апарат, поради това била извършена
проверката пред комисията. След това се извършило повторни изследване не по-малко от 15
минути, дори се изчаквало и повече, като отново се поставил еднократен мундщук и отново
резултатът от проверката бил положителен. Свидетеля изяснява, че ищецът не е завалял
думите , не е залитал и е оказал съдействие при проверката. Другият разпитан свидетел И.
А. твърди, че неговите функции са, да се управлява работата на целия цех и производствен
процес, за да се върши работата безопасно и безаварийно. Свидетелят сочи, че извършваната
от ищеца работа е високорискова понеже той предимно работи на грейдер- машина, която
почиства пътищата, подравнява наклона - тежка машина - 25 тона, дълга 12 метра, като при
5
неправилно управление същата може да застраши живота дори на хората, с които се
разминава.
Допуснато е по делото изслушване на съдебно -медицинска експертиза, чието
заключение съдът цени като надлежно мотивирано и обосновано. Във връзка с изложените в
исковата молба възражения, вещото лице е посочило, че при свръх консумация на месо и
особено при болести състояния може да има завишено отделяне на отпадни продукти и
наличие на кетони, но същите в нормални условия не могат да предизвикат отделяне на
алкохол. Вещото лице е посочило, че лекарствата приемани от ищеца не съдържат алкохол и
не се метаболизират в алкохол при едновременно съвместяване, както и че не е възможно
повишеното съдържание ензима амилаза да доведе до наличие на алкохол в организма на
човек.
При тези фактически данни , въззивният съд приема от правна страна следното:
Според текста на чл. 186 от КТ дисциплинарното нарушение представлява
виновно неизпълнение на трудовите задължения.Според съдебната практиката на ВКС
обема на трудовите задължения се определя от длъжностната характеристика на работника
или служителя .Съгласно чл. 187 ал. 1 т. 2 от КТ нарушение на трудовата дисциплина
представлява явяването на работника или служителя на работа в състояние , което не му
позволява да изпълнява възложените задачи.
Дисциплинарното наказание е наложено за това ,че на 11.03.2023 г. работникът се е
явил на работа след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 0,16 промила
при първа проба, извършена в 6,46 ч. и 0,11 промила при втора проба, извършена в 7, 09 ч.
Дисциплинарното нарушение е установено по безспорен начин в проведеното от
работодателя дисциплинарно производство .
Употребата на алкохол е установена чрез лицензиран и технически изправен апарат
„Д.А. 7510“. По делото е приложен Протокол за констатиране употребата на алкохол в
издишвания въздух и/или отказ от проверка от 11.03.2023 г. В протокола се констатира, че в
изпълнение на РИ от ИСУ „Проверка за алкохол, наркотични и упойващи вещества в
дружеството“ е извършена проверка за алкохол на ищеца И. М. Т. на длъжност „М. ПМС „
към цех „Р.“ , с техническо средство, модел „А. 7510“, с № *********. Извършеният
контролен тест включва двукратни измервания през около 20 минути. При начало на
работната смяна в 6,30 ч. в 06, 46 часа показанията на апарата са 0,16 промила, а в 7,09 часа -
0,11 промила. Положени са подписите на проверяващия и на проверявания И. Т. .
В представения по делото Правилник за вътрешния трудов ред, - чл. 16 ал. 2 е
посочено ,че работниците и служителите в дружеството нямат право да се явяват и през
работно време да внасят, държат и употребяват алкохол или да приемат упойващи средства
и вещества. По делото е приложена длъжностна характеристика за длъжността изпълнявана
от ищеца , като в раздел 2.2. пар. 8 „ Основни трудови задължения, отговорности и
правомощия “ е посочено , че е забранено на територията на предприятието употребата на
алкохол, наркотични и упойващи вещества .
6
По делото е приложена Работна инструкция първо ниво към Процедура от
Интегрираната система за управление на качеството, околната среда, здраве и безопасност
при работа, № РИ- ИСУ ***************2022 в сила от 01.12.2022 г. / л.78/ ,за проверка за
алкохол, наркотични и упойващи вещества в дружеството.В инструкцията е посочено ,че
лицата, които желаят да влязат и да се намират на територията на дружеството подлежат на
проверка по всяко време на денонощието, на всяко място на територията, в стаите за
назначение ,по цехове, отдели и звена или на работното място - постоянна проверка, както и
на контролно-пропусквателните пунктове, след влизане на територията на дружеството, на
работното им място или на друго място на територията - внезапна проверка.
Тук е мястото да се посочи , че неправилно в исковата молба ищецът се позовава на
разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, относно допустимата концентрация на алкохол в
кръвта при управление на МПС /На водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози/.Посочената правна норма
касае участниците в движението по пътищата и е неотносима към правното положение на
работника или служителя при изпълнение на трудовите му задължения по индивидуалния
му трудов договор. Правното положение на работника или служителя при изпълнение на
трудовите му задължения се регламентира от нормите на КТ , от Правилата за вътрешния
трудов ред , които са установени от работодателя и от индивидуалния трудов договор.
С оглед събраните по делото доказателства, които съдът намира за безспорни , приема
за установено и доказано, че изложеното в заповедта съответства на действителната
фактическа обстановка, като ищецът Т. на 11.03.2023 г. се е явил на работа с констатирана
концентрация на алкохол, което е установено чрез надлежно техническо средство и според
изготвения надлежен протокол Т. е приел резултатите от проверката, но е посочил
евентуални причини за констатираните резултати. Едва при даване на обяснения по реда на
чл. 193 КТ м. през м. май 2024 г. ищецът за пръв път е посочил, че е бил лишен от
възможност да даде кръвна проба, което не се установява и доказва по настоящото дело. Във
връзка с тези доводи, следва да се посочи , че работодателят няма задължение и правомощие
да взема кръвна проба, не се установява да е имало пречка Т. сам да предприеме
съответните мерки за това- така и Решение № 372 от 1.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. на
IV г. о., ВКС. От допуснатата и приета съдебно-медицинска експертиза безспорно се
установява, че резултатът от проверката - 0.16 промила и 0,11 промила не се дължи на
употреба на лекарства или в резултат на провеждана кето-диета. Напротив вещото лице
категорично обоснова, че промяната на концентрацията на алкохол в рамките на 20-25
минути съответства на метода на Видмарк и се дължи на отчистване на организма от
алкохола.
По възраженията за нарушение на чл. 189, чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ.
Анализирайки събрани по делото доказателства, съдът приема , че при извършване
на процесното прекратяване на трудовото правоотношение, с налагане на дисциплинарно
наказание „ уволнение „, работодателят е спазил точно императивните разпоредби на чл.
193, чл. 194 и чл. 195 КТ. Преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е
приел писмените обяснения на работника във връзка с вменяваното му нарушение на
трудовата дисциплина, спазени са сроковете за налагане на дисциплинарното наказание-до
7
2месеца / като се отчете спирането на процесуалните срокове за времето , през което
работникът е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност - 20.03.2023 г. до
13.03.2024 г.и разрешен му от работодателя платен годишен отпуск – 14.03.2024 г. до
15.05.2024 г./ от открИ.е на нарушението.
Заповедта е и надлежно мотивирана. Според работодателя ищецът И. М. Т. е
извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 11.03.
2023 г. се е явил на работа редовна смяна употребил алкохол, предвид изрична
регламентирана забрана в чл.16 ал.2, чл.34 ал.6 и ал.8 от ПВТР, според която работници и
служители да се явяват, внасят, държат и употребяват алкохол или да приемат упойващи
средства и вещества, и съгласно т.1.2 от РИ от ИСУ“Проверка за алкохол,наркотични и
упойващи вещества в дружеството“ и изискванията на длъжностната характеристика на
ищеца, с които документи последният е запознат. Работодателят изрично е посочил в
заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение, че концентрацията на алкохол е
установена с лицензиран и технически изправен апарат като при първа проба в 6,46 ч. е
отчетено 0, 16 промила алкохол, а при повторно извършения тест в 7,09 ч. е отчетено 0.11
промила или само в рамките на около 25 минути между двата теста спадът на
концентрацията алкохол е с около 0,05 промила.
Формално установената концентрация на алкохол, обаче не е достатъчна сама по
себе си, за да обоснове законосъобразното налагане на най- тежкото дисциплинарно
наказание. Тежестта на доказване на законността на дисциплинарното уволнение е на
работодателя, който следва да обори и всички факти и обстоятелства, изложени от
работника в исковата молба. По делото е изслушана съдебно- медицинска експертиза, от
заключението на която безспорно се установява, че отчетната проба при ищеца попада в
границите за достоверност съобразно техническите характеристики на апарата, с който е
извършено изследването / при теоретична граница на достоверност 0,15 промила/. При
изслушването си в о.с.з. вещото лице посочва , че в конкретния случай намерената
концентрация е много ниска - 0,16 промила и 0,11 промила, която няма клинична значимост.
Нищожните стойности не повлияват на организма.
Неизпълнението на установените правила и норми в предприятието,
създадени във връзка с изискванията към работодателя да осигури здравословни и безопасни
условия на труд, само по себе си, представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина,
което в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т.7 КТ, законодателят е посочил като основание за
налагане на дисциплинарно уволнение. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за
работодателя, която в случая се основава единствено на констатираните положителни
резултати от теста за алкохол.
При констатиране нарушение на трудовата дисциплина работодателят
винаги има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или
служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на
наказание обаче работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл. 189,
ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението /определя се от значимостта на неизпълненото
8
задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на
работника или служителя. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства
на извършеното нарушение - така Решение № 117 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1306/2011 г., IV г. о., ГК.
Няма спор, че принципно употребата на алкохол е тежко дисциплинарно нарушение,
но в случая работодателят приема, че и концентрация от 0.01 промила алкохол е тежко
дисциплинарно нарушение, както и концентрация от 0. 16 промила, или примерно от 3.00
промила алкохол също е тежко нарушение на трудовата дисциплина и безусловно се наказва
само с дисциплинарно уволнение. В конкретния случай обаче, съобразявайки нормата на чл.
189 КТ , въззивният съд приема, че работодателят е допуснал нарушение на чл.189 от КТ
като не е отчел при определяне на дисциплинарното наказание тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
Ищецът Т. е безупречен работник, не е наказван дисциплинарно от постъпването си на
работа в „Асарел Медет“ АД, през период от 28 години /в трудовото досие липсват данни
за обратното/, съдействал е при проверката, но е и изразил писмено категорично
несъгласието за причините за отчетените стойности концентрация на алкохол,позовавайки се
на вземани от него медикаменти във връзка със здравословните му проблеми. По делото не
се твърди, на ищеца да са налагани други дисциплинарни наказания. Напротив – събрани са
гласни и писмени доказателства / поздравително писмо - л.16/ ,според които ищецът е
изпълнявал безупречно своите задължения , за което е бил и поздравен от работодателя си.
Освен това не се твърди и не се доказва, при въведената от работодателя политика на „
нулева толерантност към алкохол“ и провежданите ежедневните проверки за употреба на
алкохол, ищецът да е дал други положителни проби при дългогодишния си стаж в
предприятието.
В случая не става въпрос за толериране на поведение на работник или служител,
водещо до заобикаляне на разпоредбите на работодателя касаещи „нулевата толерантност“
спрямо употребата на алкохол. Тежестта на нарушението е различна в зависимост от вида и
количеството на употребения алкохол, отражението на алкохолното повлияване върху
способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на
труд / решение № 551/15.07.2010 г. по гр. д. № 64/2009 г., IV г. о./. Принципно при значителна
степен на опиянение всяка професия става рискова, защото нараства опасността от трудови
злополуки с хипотетичната възможност от получаване на тежки травматични увреждания.
Безспорно е установено по делото, че професията на ищеца, като „М. на пътно-
строителни машини“, изисква висока концентрация непозволяваща употреба дори на
минимално количество алкохол. В своята практика по сходни казуси ВКС , никъде обаче не
приема, че преценка за тежестта на наказанието спрямо тежестта на нарушението и
обстоятелства , при които е извършено , не се прави щом нарушението се изразява в
употреба на алкохол. Напротив , няма никакво съмнение , както в практиката , така и в
правната теория, че работодателят е винаги задължен да съобрази и точно да приложи
императивното правило на чл. 189 ал.1 КТ , във всички случаи, когато налага
9
дисциплинарни наказания, без значение дали са за нарушения, които са квалифицирани като
тежки. / Определение № 357 / 05.05.2021 г. по гр.д. № 4113/2020 г. , ГК, ІV г.о. на ВКС/.
При констатирана по съответния ред , концентрация на алкохол в организма на
явяващия се на работа работник , работодателят и в настоящия случай, с оглед ангажиране
на неговата дисциплинарна отговорност, е следвало да отчете и съобрази обстоятелствата по
чл. 189 ал.1 КТ. Между тези обстоятелства е състоянието , в което се е явил на работа
ищецът Т., което не е препятствало по никакъв начин да изпълнява точно и безопасно
трудовите си функции / ВЛ - нищожните стойности не повлияват на организма…/,
работникът не е залитал или завалял думи, оказал е съдействие при извършване на
проверката / показания на св. Червенков/. При тези обстоятелства и като се вземе предвид,
че ищецът е дългогодишен работник с над 28 години стаж в същото предприятие, данните
за добрата му трудова дисциплина / не са му налагани други дисциплинарни наказания,
поощряван е за отлична работа, не са констатирани други случаи, в които ежедневно
извършваните му проверки за употреба на алкохол да са дали положителни резултати/ ,
настоящата съдебна инстанция намира за прекомерно тежко наложеното от работодателя
дисциплинарно наказание „ уволнение“.
Предвид изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество си е
правилно. Като такова следва да се потвърди.Не са налице пороците на съдебното решение
посочени във въззивната жалба, които въззивната инстанция не приема за основателни по
изложените по-горе съображения. Цитираната съдебна практика от въззивника-работодател
само потвърждава тезата на въззивната инстанция. Не са изложени конкретни доводи и
възражения за незаконосъобразност на обжалваното решение , по отношение на другите
уважени от районния съд комулативно съединени искови претенции, но техният акцесорен
характер и изхода на делото по иска за отмяна на уволнението – обуславя и тяхната
основателност, в параметрите посочени в обжалваното съдебно решение съобразно
събраните по делото доказателства.
По разноските. При този изход на спора в полза на адвоката на ответника по
въззивната жалба И. М. Т. ще следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 1000,00 лв. /хиляда/лева за осъществено процесуално представителство за тази
въззивната инстанция. При определяне на този размер съдът отчита правната и фактическа
сложност на делото , която приема, че не надхвърля характерната за тази категория дела и
съобразява актуалната съдебна практика на СЕС и ВКС, както и ориентира даден в
разпоредбата на чл. 7 ал.1 НВАР.Ответникът е представляван по реда на чл. 38 ал.1 т.3 ЗА
във връзка с чл. 38 ал.2 ЗА , поради което тези разноски следва да бъдат присъдени в полза
на адвокат М. Т..
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК Пазарджишкият окръжен съд :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43/ 08.04.2025 г. постановено по гр.д. 573/2024 г. на
10
районен съд Панагюрище.
ОСЪЖДА „Асарел Медет „ АД гр.Панагюрище , ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление на дейността гр. Панагюрище , 4500 ,м. „Асарел“ да заплати в полза на
адвокат М. И. Т. от АК- П., личен № *********** и адрес : гр. П., бул. „Ц.Б. ІІІ О. „ № 54,
ет.4 , ап.25 на основание чл. 38 ал.2 ЗА възнаграждение в размер на 1000,00 лв. във
въззивното производство .
На основание чл. 280 ал.3 т.3 от ГПК решението по исковете по чл. 344 ал.1 т.1, 2 и 3
от КТ подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11