Р Е Ш Е Н И Е № 65
гр. Враца, 25 февруари 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, в открито съдебно заседание на 19 февруари 2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: Маргаритка Алипиева като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, ІV състав, Адм.д. № 685 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4 и
чл. 9б от ЗМДТ, във връзка с чл. 107 и 152 и сл. от ДОПК, във връзка § 2 от ДР
на ДОПК, вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по
жалба на П.К.Д.,***, чрез адв. К.К. против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3192-1/04.10.2018 г. на инспектор по приходите, оправомощен със Заповед
№ 1611/14.092018 г. на Кмета на Община Враца. Актът изцяло е обжалван по
административен ред и е потвърден с Решение № 3687 от 21.11.2018 г. на Директор
Дирекция Местни данъци и такси при Община Враца.
В жалбата се твърди,
че не са изяснени фактите и обстоятелствата по издаване на оспорения акт. В
тази връзка по отношение на декларирания недвижим имот с декларация вх. №
238381-238381/31.03.1998 г. за имот с партиден № 5403281862002, се позовава на сключен
Договор за наем от 01.03.2009 г. и сключеният въз основа на него Договор от 13.05.2009
г., от които се установява, че за имотите е договорено с „Б.-**“ АД събирането,
транспортирането и обезвреждането на страничните продукти, свързани с
производството на „Ч.“ ООД. Твърди идентичност на ситуацията с лекия автомобил,
за който не се дължи данък превозни средства. Твърди подаването на декларация
за недължимост на ДНИ и ТБО и освобождаване от тези задължения, което
обстоятелство не е обсъдено, нито в съставения акт, нито в решението. Твърди
немотивираност относно начина на изчисляване на ТБО, неиндивидуализиране на
обекта – земя и сгради, за който се претендира дължимост на таксата, респ.
съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради
непосочване на дължимия размер за периода по години. Твърди погасяване по давност
на установените с акта задължения, както на главницата, така и на лихвите върху
тях. В съдебно заседание, процесуалният представител адв. К. поддържа жалбата и
твърди несъответствие в квадратурата на имота, което променя съществено размера
на данъка и ТБО. В писмена защита подробни излага съображения за отмяна на
оспорения акт.
Ответната страна
- Директор Дирекция Местни данъци и
такси при Община Враца, конституирана с протоколно определение от 19.02.2019 г.,
с оглед изискването на чл. 159, ал. 2 от ДОПК, чрез процесуалния си
представител юрк Б.С. оспорва жалбата като неоснователна и моли издаденият акт
да остане в сила. Твърди, че актът е издаден от компетентен органа, при
спазване на административнопроизводствените правила, в установената форма и в съответствие
с материалния закон. При неговото издаване
са отчетени подадените декларации и налични документи. В производството пред
съда са представени и доказателства за реалното извършване на услугите за
процесния период. Моли присъждане на юрисконсулстко възнаграждение в размер на
200 лева, за което представя списък с разноски.
Доказателствата по делото са писмени.
Административен съд Враца след като обсъди сочените в жалбата
основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Определение от
08.01.2019 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните,
дадени са и допълнителни указания при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК, във
връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Предмет на
делото е Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
3192-1/04.10.2018 г. на инспектор по приходите, същият потвърден с Решение №
3687 от 21.11.2018 г. на Директор Дирекция Местни данъци и такси при Община
Враца, последният надлежна страна в производството.
С оспорения Акт на
П.К.Д.,*** са установени задължения, както следва: данък върху недвижим имот,
находящ се в гр. Враца и деклариран с Декларация вх. № 238381/31.03.1998 г. за
периода 2014 - 2017 г., такса битови отпадъци за същия недвижим имот и за периода 2014
- 2017 г. и данък върху лек автомобил с рег. № ВР5632АР единствено за 2017 г.
Със Заповеди № 1710 от 28.10.2013 г. за 2014
г.; № 1661 от 09.10.2014 г. за 2015 г.; № 1630 от 27.10.2015 г. за 2016 г. и №
1501 от 28.10.2016 г. и № 119 от 27.01.2017 г. за 2017 г. на Кмета на Община
Враца /л. 58-75/ са определени границите на районите и видът на предлаганите
услуги съгласно чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на тяхното извършване а
именно: събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо или
други съоръжения за битови отпадъци, както и чистота на териториите за
обществено ползване.
С решение № 4 от протокол № 22.12.2015 г. на
общински съвет Враца са определени годишните стойности на услугите по
сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на битовите отпадъци и поддържане
чистотата на територията за обществено ползване за населените места в Община
Враца, с интензивност по райони съгласно издадената заповед № 1630/27.10.2015
г. на Кмета на Общината за 2016 г. и годишният размер на ставките и основите за
облагане на жилищните и нежилищните имоти с ТБО за 2016 г.
Съгласно Молба – Декларация № 6 от
29.12.2015 г. за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за
нежилищни и жилищни имоти от М.М.Д. и П.К.Д. е поискано освобождаване от
таксата по сметосъбиране и сметоизвозване на декларирания имот с партиден №
238381/31.03.1998 г., ул. „Илинден“, представляващ Стар месокомбинат, който се
ползва като Предприятие за добив и обработка на птиче месо от „Ч.“ ООД с
Договор за наем от 01.03.2009 г., за годината 2016 г., както и за предходните
години. Към молбата са приложени
Договора за наем, Скица на имота, Удостоверение за регистрация на обект за
производство на храни от животински произход, Договор сключен между „Ч.“ ООД,
гр. Враца и „Б. – **“ АД, гр. Шумен и фактура, касаеща трети лица.
Съгласно Молба – Декларация № 1748 от 30.12.2016
г. за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни и
жилищни имоти от М.М.Д. и П.К.Д. е поискано освобождаване от таксата по
сметосъбиране и сметоизвозване на декларирания имот с партиден №
238381/31.03.1998 г., ул. „Илинден“, представляващ Стар месокомбинат, който се
ползва като Предприятие за добив и обработка на птиче месо от „Ч.“ ООД с
Договор за наем от 01.03.2009 г., за годината 2017 г., както и за предходните
години. Към молбата са приложени доказателствата, приложени към молбата – декларация
от 2015 г.
Съгласно Договор сключен между Регионално
сдружение за управление на отпадъците за регион Враца и „Е.“ ООД, гр. Враца,
последното дружество е приело да извършва в регионално депо за неопасни
отпадъци /РДНО/, ПИ 12259.788.1, местност „Шумака“, землище на гр. Враца,
всички дейности свързани със съхранение на битови отпадъци генерирани на
територията на Община Враца и Мездра.
По делото са приложени още доказателства за
компетентността на административните органи, издали оспорените административни
актове /л. 49-57/, Наредба за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Враца, Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца
/Наредба/, два договора сключени между Община Враца и БКС-Враца ЕООД с предмет
сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, както и почистване на
обществените територии в Община Враца, Свидетелство за регистрация част I на МПС, рег. № *** и декларация по чл. 54,
ал. 4 от ЗМДТ /л. 177, 178/, извлечение от фирмено досие на БКС-Враца, заличен
търговец, считано от 31.05.2018 г. /л. 248/, справка за данъчната оценка за
всеки един обект и за всеки един то собствениците на недвижимия имот, предмет
на оспорения акт /л. 270-277/.
Приложено е и адм.д. № 198/2017 г. по описа
на Административен съд Враца.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения
срок - решението на оспорения по административен ред Акт е получено на 28.11.2018
г, жалбата е подадена на 05.12.2018 г. /л. 6/, поради което се явява допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 64 от ЗМДТ /действащ за
периода на определяне на задължението/ такса битови отпадъци заплащат данъчно задължените
лица по чл. 11 заедно с данъка върху недвижимите имоти.
Съгласно чл. 11 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с
данък недвижими имоти, собственикът на сграда, построена върху държавен или
общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот, а при учредено вещно
право на ползване данъчно задължен е ползвателят.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата
се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се
определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване.
Съгласно чл. 66 и 67 от ЗМДТ, действащи за процесния
период - Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение
на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност и според
количеството битови отпадъци. Когато не може да се установи количеството на
битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове или пропорционално
върху основа, определена от общинския съвет.
Съгласно чл. 71, т. 1, т. 3 от ЗМДТ /в сила от 1.01.2014
г./ - Не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не
се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота; поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се
предоставя от общината; обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа
за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци -
когато няма такива.
Съгласно § 13, ал. (1) от ЗР на ЗМДТ (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014
г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 97
от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 88 от 2017 г., в сила от 3.11.2017 г.,
бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Законът влиза в сила от 1 януари
2014 г., с изключение на § 6, който влиза в сила от 31 декември 2021 г.
Съгласно § 6. (В сила от 1.01.2015 г. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от
1.01.2016 г. - бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2017 г. - бр. 95 от 2015 г.,
в сила от 1.01.2018 г. - бр. 97 от 2016 г., в сила от 31.12.2019 г. - бр. 88 от
2017 г., в сила от 31.12.2021 г. - бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 1.01.2019
г.). В чл. 67, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "която не може
да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или
пазарната им цена."
Съгласно
чл. 20 от ЗМДТ - Данъчната оценка на недвижимите
имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по
норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението,
площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
Съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ - Норми за данъчна оценка на
недвижимите имоти, I. Общи положения, т. 1 и т. 3. - Данъчната оценка на
недвижимите имоти се определя в левове и представлява сума от данъчните оценки
на отделните обекти. Данъчната оценка се определя от служителите на общинската
администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на
искане по образец. Данъчната оценка се определя от служителите на общинската
администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на
искане по образец.
Съгласно чл. 15а, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на
територията на Община Враца /редакция в сила за периода 2014-2016 г./ - За
имоти, които няма да се ползват през цялата година, собствениците или
ползвателите подават декларация в Дирекция „МДТ“ в срок до 30 декември на
предходната година, а за придобитите през годината – в двумесечен срок от
датата на придобиването им.
Съгласно чл. 15а, ал. 1, т. 1 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на
територията на Община Враца /редакция в сила от 2016 г./ - Не се събира такса
за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината
или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по
образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината
по местонахождение на имота.
С чл. 17, ал. 1 от Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на
Община Враца е определен размерът на таксата битови отпадъци през 2012 г.
Съгласно § 14 от ПЗР на същата Наредба, когато общинският съвет не е взел
решение, с което се определя размерът на таксата битови отпадъци, от всеки
длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година.
Поради което текстът на чл. 17, ал. 1 от Наредбата е приложим за периода 2014,
2015 г.
Безспорно е между страните, че оспорващата за процесния период 2014-2017
г. е собственик при права 1/2 идеални части на имот, находящ се в гр. Враца, същият надлежно деклариран с
Декларация вх. № 238381/31.03.1998 г., ведно с построените в същия имот сгради. Другата 1/2 идеални части е собственост на М.М.Д.
Данъчната оценка за целия
имот, в това число земя и сгради
е в размер на 360321.50 лв. или за оспорващата този размер е 180160.75 лева. Същият размер на данъчна оценка е посочен
и в съобщенията до оспорващата. Размерът и начинът на определяне на
данъчната оценка не са предмет на настоящото производство, поради което релевантно
значение за правилното решаване на спора има размерът посочен от
административния орган.
Спорно е дали собственикът на имота
е задължен да заплаща данък и такса битови отпадъци, след като е предоставил
имота за ползване на друго лице, при наличието на надлежно сключен договор за
наем, има ли допуснати съществени процесуални нарушения в производството по
издаване на АУЗ, дали подадените декларации за освобождаване от такса
сметосъбиране и сметоизвозване са взети предвид при определяне размерът на
задълженията, респ. погасени ли са последните по давност.
АУЗ и решението с което е потвърден
са издадени от компетентните за това органи, съгласно представените по делото
доказателства – Заповед и длъжностни характеристики.
Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 3 и чл.
64, ал. 1 от ЗМДТ - задължени лица за данък и такса битови отпадъци са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. При учредено вещно право на ползване
данъчно задължен е ползвателят.
В случая представеният договор за
наем с „Ч.“ ООД, гр. Враца няма вещноправен характер, поради което задължението
за заплащане на данък недвижими имоти, респ. ТБО, е на собственика на имота, а
не на ползвателя по този договор. По отношение на дължимия данък за
притежаваните превозни средства - чл. 53 от закона, аналогично урежда
собственика на това МПС като задължено лице.
Неоснователно и несъстоятелно е
възражението за неиндивидуализиране на недвижимия имот, за който се претендират
задължения за данък и ТБО. В оспорения АУЗ изрично е посочено, че задълженията
са за недвижим имот, деклариран при условията на чл. 14 от ЗМДТ и в тази връзка
е посочен входящият номер на декларацията, партидния номер на имота, както и че
същият се състои от земя и два производствени обекта със съответните им
характеристики, съответстващи на декларираното /л. 23-28/. В случай, че
собственикът установи други индивидуализиращи данни за имота, то това следва да
удостовери с нарочна декларация, с която да извърши корекция по предходно
подадената такава, поради което възраженията за разлика в квадратурата и
етажността на недвижимия имот са неотносими, респ. такова възражение е
направено след приключване на съдебното следствие.
Неоснователно е възражението за
немотивираност на издадения акт, респ. за допуснати съществени процесуални
нарушения. В тази връзка следва да се има предвид, че съществени процесуални
нарушения са тези, които водят до постановяването на друг краен резултат, т.е.
такива, които се отразяват на взетото, от административния орган, решение. Задълженията
за местните данъци и ТБО са нормативни такива, а условията за тях са установени в нормативни
актове, респ. в актове на общинските съвети и Кметовете на Общини, които са
публични актове, поради което посочването на данъка и ТБО като годишен общ
размер, не представлява съществено процесуално нарушени. Размерът на
задължението за всяка една услуга, респ. данък може да бъде установен без да са
необходими специални знания, тъй като това е резултат на елементарно
математическо изчисление, а съдът има задължение съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК да реши спорът по същество. В
този смисъл са и мотивите на Решение № 748/2019 г.
по адм.д. № 13439/2017 г. на ВАС.
В жалбата не се твърди недължимост
поради непредоставяне на услугите, предвидени в чл. 62 от ЗМДТ – сметосъбиране,
сметоизвозвнеане, обезвреждане и поддържане на чистотата, поради което съдът
приема, че страните не спорят по това обстоятелство. Такива възражения се
излагат и то декларативно едва в писмената защита към делото, която единствено има
за цел да анализира събраните в хода на производството доказателства с оглед
наведените възражения. Навеждането на нови обстоятелства е недопустимо, с оглед
приключилото състезателно производство по събиране на доказателства и
невъзможността за вземане на становище и ангажиране на доказателства от
ответната страна.
За пълнота на изложението, съдът
счита, че по делото е установено с надлежни доказателствени средства и
предоставяне на услугите по сметосъбиране, извозване, обезвреждане и чистота.
В тази връзка следва да се
разграничи въпросът по предоставяне на услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване от въпросът по тяхното реално ползване от задължените лица. Сключеният
договор за наем е ирелевантен към дължимостта на
таксата битови отпадъци. От една страна същият има за предмет различни продукти
от битовите отпадъци, а дори и да има такъв предмет, то след като законодателят
не предвижда самостоятелно събиране и извозване на битовите отпадъци, то задължените
лица не се освобождават от заплащане на този вид услуги. Единствената хипотеза,
при която такса сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, /извън хипотезата,
когато услугите не се предоставят/ е когато имотите не се ползват през цялата
година, което обстоятелство се удостоверява с декларация, подадена до края на предходната
година - чл. 15а от Наредбата за местните такси. Неподаването на декларация за
процесните 2014 и 2015 г. в нормативно определения срок и при наличието на
предоставяни услуги по сметосъбиране и сметоизвозване таксата остава дължима за
тези години. Подадените през 2015 г. и 2016 г. декларации при условията на чл.
15а на Наредбата ползват съответните години и няма действие за предходните, без
значение какво допълнително е посочено в тях.
Видно от представените Заповеди на Кмета на Община Враца и решения на общинския съвет, имотът на оспорващата попада в
границите на районите, където Общината предоставят услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване, със съответната честота на тези услуги. За процесния период са
представени Договори с БКС Враца, което дружество извършва услугите по
събиране, извозване и почистване на територията на Общината, одобрени план-сметки
за предстоящите разходи, справка за изпълнение на одобрените план-сметки,
последните публикувани на сайта на Общината /http://www.vratza.bg/?category=3&sub=352 и http://www.vratza.bg/?category=3&sub=669
- Заседание на 25.11.2014 год. –
Приложенията към т. 4; Заседание на
22.12.2015 г. - Приложенията към т. 5;
Заседание на 20.12.2016 г. - Приложенията към т. 6; Заседание
на 19.12.2017 г.-Приложенията към т. 8 и конкретно за всички заседания относимо
е Приложения № 5/, протоколи и фактури, които установяват
планираните, съответно извършените от Общината разходи, както по събиране,
извозване, така и по поддържане чистотата на обществените места. Съдът намира
тези доказателства за достатъчни и обосноваващи извършването на тези услуги на
територията на Общината за процесния период и при определената честота, без да
е необходимо такива да бъдат представяни поотделно за всеки отделен имот. От
една страна – предоставянето на услугите е предвидено и организирано за цялата
територия на гр. Враца, поради което и при обслужването на тази територия, недвижимите
имоти, които попада в тези граници, също се обслужват, поради което за тези
услуги се дължи съответна такса. В случай, че собственикът на конкретен имот е
счел, че за определен период от време по отношение на неговия имот не са предоставяни
услугите по сметосъбиране и извозване, то същият е имал възможност своевременно
да уведоми за това Общината, която да извърши съответната проверка, а обстоятелства
в тази насока по делото не се твърдят. Доколко на някои от представените протоколи
са извършени поправки, то след като страните по тях са ги приели, същите са
меродавни, освен това, тези поправки не касаят съществото по предоставяне на
услугите, а единствено стойността, която е заплатена за тях.
По отношение на услугата по обезвреждане
на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци, следва да се има
предвид, че законодателят предвижда освобождаване на задължените лица от този
вид такса, в случай че няма депа, респ. съоръжения, в които да се извършва тази
услуга. По делото са представени доказателства за наличие на функциониращо депо
на територията на Общината – местност „Шумака“, землище на гр. Враца, което се
установява от сключения през 2014 г., безсрочен договор, между Регионално
сдружение за управление на отпадъците за регион Враца и „Е.“ ООД, гр. Враца
през 2014 г. /л. 87/, с предмет - извършване на всички дейности в регионално
депо за неопасни отпадъци /РДНО/, свързани със съхранение на битови отпадъци
генерирани на територията на Община Враца и Мездра, на чиято територия се намира
имотът на оспорващата. В тази връзка дали имотът генерира отпадъци е въпрос,
който няма релевантно значение за дължимостта на този вид услуга. По смисъла на
закона за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци
не се събира такса само тогава, когато няма такива, като заплащането не е
обвързано от използването му, а от наличието на депо и след като на територията
на общината съществува такова, то изключението по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ не може
да намери приложение. При аналогични съображения за дължимостта на този вид
услуга, този въпрос е разрешен по отношение на другия собственик на имота -
Мариян Давидов, съгласно влязлото в сила решение по по адм.д. № 13439/2017 г.
по описа на ВАС, с което постановеното Решение
по адм.д. № 198/2017 г. по описа на Адм Съд Враца е отменено в съответната част.
По отношение размерът на данъка за
недвижимия имот:
Размерът на данъка за недвижимия
имот се определя като размерът на данъчната оценка се умножи по коефициента,
който е определен в чл. 15, ал. 1 на Наредба за определяне на местните данъци
на територията на Община Враца и който за целия процесен период е 1.5 на хиляда
или размерът на данъка е 270.24 лева, каквато стойност е посочена в оспорения
АУЗД. (180160.75 × 1.5 / 1000 = 270.24 лв.)
По отношение размерът на ТБО за
недвижимия имот:
Неоснователно е твърдението на адв. К.,
че административният орган не е зачел подадените от оспорващата декларации за
освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни и жилищни
имоти. Следва да се има предвид, обаче, че декларациите са подадени през 2015 и
2016 г. и се отнасят за процесните 2016 г. и 2017 г. Подадените през 2017 г. и
2018 г. декларации, относими към 2018 г. и 2019 г. са извън предмета на
издадените актове, поради което се явяват ирелевантни за настоящото
производство.
За 2014 г. и 2015 година оспорващата
дължи такса битови отпадъци за всички предоставяни услуги, а именно: за
сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и чистота. Размерът на цялата ТБО е
общо 7.50 промила /л. 266, в т.ч. 2.40 за услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване; 1.50 за депо и 3.60 - поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване/ - чл. 17 от действащата към този период Наредба и се получава като
размерът на данъчната оценка се умножи по съответния промил или 180160.75 × 7.50 / 1000 = 1351.21 лева.
За 2016 и 2017 г. – ТБО е само по
отношение на услугите по поддържане на чистота на обществените територии, с
оглед на подадената в определения нормативен срок декларация, а именно: 2.70
промила за почистване и 2.90 промила за депо или общо 5.60 промила, който
размер е определен с Решение на Общински съвет Враца – л. 108-111. Размерът на
таксата се определя като размерът на данъчната се умножи по съответния промил
или 180160.75 × 5.6 / 1000 = 1008.90 лв., какъвто размер е посочен за
всяка една от процесните години в оспорения акт.
По отношение размерът на данъка на
МПС, рег. № *** за 2017 г.
Данъкът се получава като се умножи мощността
на двигателя, който е 55 kW, видно от представеното по делото свидетелство за
регистрация /л. 177/ с определения от общинския съвет размер за 1 kW, който е
0.40 лв. – чл. 41 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Враца. Взема се предвид коефицентът на годината на
производство /2000 г./, който е 1 за МПС над 14 г. и намалението от 30 % за наличието
на катализатор, както и притежаваните идеални части. 55 kW × 0.40 лв. = 22 лв. × 1 ×
30%/2 = 7.70 лв. за 2017 г. Неоснователно в тази връзка е възражението, че
липсва декларация от оспорващата – такава е подадена /л. 178/ от М.Д. с изрично
отбелязване за съсобственост с П.Д., последната подписала декларацията.
По отношение на лихвите върху
определените задължения.
Лихвата е акцесорно задължение,
поради което същата се дължи при дължимост на основното задължение. Съдът
извърши проверка на посочените в АУЗ с лихвен калкулатор на НАП и намира, че
посочените в акта размери на лихвите за всяко едно от задълженията е изчислен в
съответствие с нормативно установените периоди - 30 юни и 31 октомври на годината, за която са
дължими, съгласно текстовете на чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ за данък недвижими имоти;
чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ за данък ППС и чл. 69, във връзка с 28 от ЗМДТ и чл. 18,
ал. 1 от Наредбата за местните такси за ТБО за недвижимият имот. Установените
разлики от 0.01 лв. до 0.10 лв. са в полза на данъчнозадълженото лице, поради
което няма основание за отмяна на акта в тази част.
По отношение на възражението за
изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК - Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или
разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Задълженията за данъци, такса битови
отпадъци и лихвите към тях са публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 1 и 2 от ДОПК, поради което се погасяват с изтичането на петгодишен, респ. десетгодишен
давностен срок. Оспореният АУЗ е издаден на 04.10.2018 г., връчен е на
09.10.2018 г. и е за периода 2014 – 2017 г. Погасяването на задължението по този
акт за 2014 г. изтича на 01.01.2019 г., за 2015 г. – на 01.01.2020 г. и т.н.
или за периода, за който са установени задълженията, погасителната давност, не
е изтекла. С издаването на АУЗ, съгласно чл. 172 от ДОПК, давността се прекъсва
и започва да тече нова давност, освен в случаите на отмяна на този акт.
Във връзка с приложеното адм.д. по
описа на същия съд, по което е постановено влязло в сила решение по отношение
на М.М.Д., собственик на другата 1/2 идеална част върху същия недвижим имот, от
една страна касае друг процесен период 2010 г. - 2014 г. /извън 2014 г./, а от
друга доколко по това производство не са ангажирани всички релевантни
доказателствата, то това бездействие не може да се пренася по настоящото
производство, по което ответната страна е ангажирала доказателства,
установяващи всички спорни обстоятелства, включително и безспорни такива.
При този изход на делото основателно
се явява искането на процесуалния представител на Община Враца за присъждане на
направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнграждение в
размер на 200 лева, съгласно представен списък.
С оглед на
изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира
оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на материалноправните и
процесуалноправни норми, и в съответствие с целта на закона.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на П.К.Д.,*** против Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3192-1/04.10.2018 г. на инспектор по приходите,
потвърден с Решение № 3687 от 21.11.2018 г. на Директор Дирекция Местни данъци
и такси при Община Враца.
ОСЪЖДА
П.К.Д.,*** да заплати на Община Враца сума в размер на 200 лв., представляващо
юрисконсулстко възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: