ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Хасково, 22.10.2019г.
Административен
съд - Хасково,
в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Чиркалева административно дело № 1173/2019г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.135, ал.5, предл.
второ, вр. с ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД против Заповед № 039/25.01.2019г. на Кмета
на Община И., с която се прекратява договор за наем на земеделска земя.
С Определение № 103 от 01.10.2019г. по гр.д. № 28/ 2019г. на Районен съд
гр.И. производството е прекратено и делото изпратено по компетентност на
Административен съд - Хасково. В мотивите на прекратителното определение
решаващият състав на РС е приел, че не е компетентен да се произнесе по
жалбата, тъй като оспорения акт, макар да носи белезите на индивидуален
админсиатративен акт по ЗСПЗЗ, следвало на база качеството на издалия го орган
и неговото съдържание да бъде оспорен по общия ред на АПК, пред административен
съд, а не съобразно хипотезата на § 19 ал. 1 от Закона за изменение и
допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, регламентираща подсъдността
на делата, образувани по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и определяща РС, като компетентна
първа инстанция. В акта на районния съд се посочва още, че договорът за наем на
земеделска земя бил сключен на основание чл.24а от ЗСПЗЗ и заповедта на кмета
за прекратяването му представлявала акт по именно по тази законова разпоредба.
В случая не били приложими разрешенията, дадени в т.1 на ТП №3 от 03.04.2018г.
по ТД №2/2017г. на ОСС на ГК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, в
което било посочено, че предложеното разрешение в тълкувателното постановление
не противоречало на т.10 от ТП №2/2015г. Според съда, по аргумент за
противното, актовете издадени при провеждане на процедурата по чл.24а, ал.5 от
ЗСПЗЗ следвало да се считат за такива по чл.24а от ЗСПЗЗ, следователно за
същите било приложимо разрешението на т.10 от ТП №2/2015г., която определяла
подсъдността на обжалването им – пред административните съдилища.
Настоящият състав, намира така
изложените аргументи за изпращане делото по подсъдност на Административен съд -
Хасково за несъстоятелни по отношение дерогиране характера на оспорения административен
акт, като такъв по отношение на който се явява приложим предвидения в нормата
на § 19 ал. 1 от ЗИДАПК, особен ред на оспорване.
Следва да се има предвид, че съгласно §
19 ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ 58 от 2017г./, индивидуалните административни
актове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и
правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези,
издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват
пред районния съд по местонахождение на имота по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а постановените по този ред актове на
районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда
на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от
трима съдии.
Настоящият случай попада именно в тази хипотеза, в която е предвидено изключение от правилото на общата родова подсъдност, регламентирано в чл.128 ал. 1 т. 1 от АПК, респ. това на чл.132 от АПК, според което административните съдилища са компетентни да се произнасят като първа инстанция по всички административни дела.
Оспорената заповед не е акт на общински съвет по
приложението на чл.24а, ал. 5 ЗСПЗЗ, в качеството му на орган на местно
самоуправление, а представлява индивидуален административен акт на кмета на
общината. В случая не намира приложение постановеното с т.10 от Тълкувателно
постановление № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и
Втора колегии на ВАС. Компетентността на кмета на общината, като автор на
волеизявлението за прекратяване на сключени вече договори, произтича от
разпоредбите на специалния закон - ЗСПЗЗ, а не от нормите на общия закон ЗМСМА.
Като индивидуален административен акт, постановен по процедура, предвидена в
ЗСПЗЗ и издаден от изпълнителен орган на общината на основание специалните
разпоредби на ЗСПЗЗ, заповедта попада в приложното поле на § 19, ал. 1 от ПЗР
на ЗИДАПК /ДВ 58 от 2017г./. По същността си прекратяването е властническо
волеизявление, направено от административен орган в изпълнение на вмененото му
от закон задължение. Това го определя като индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, който в случая засяга правата на ползвател на
земеделска земя, ползвана в резултат на сключване на договор между процесната община и
ползвателя.
Поради това настоящият състав приема, че компетентен
да се произнесе по жалбата е Районен съд - И.
В подкрепа на този извод са и мотивите в ТП №
2/03.04.2018 г. на ВКС и ВАС. В постановлението принципно се извежда
разграничителния критерий относно определянето на подсъдността с §19 ПЗР на ЗИД
на АПК, а именно всички индивидуални административни актове и отказите за
издаването им по ЗСПЗЗ и правилника по прилагането му, с изключение на тези,
издадени от МЗХГ, да се обжалват пред районния съд по местонахождението на
имота по реда на АПК. Посочва се още, че граматическото тълкуване на разпоредбата
ясно показва, че водещ елемент при определянето на компетентния съд за
разглеждане на споровете е законът, по който е издаден индивидуалният
административен акт, а не видът на акта. Достатъчно е той да е издаден по
прилагането на ЗСПЗЗ и правилника му. Волята на законодателя е да постави в
компетентност на районните съдилища всички жалби срещу индивидуални
административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, независимо от техния характер.
Наред с горното следва да се отбележи, е налице и
друго основание за определяне на компетентността на районния съд да се
произнесе по обжалването на Заповед № 039/25.01.2019г. на кмета на Община
Ивайловград. То се свежда до факта, че Разпоредбата на § 19 ал.1 ЗИД на АПК се
явява такава от нормативен акт от по-висок ранг спрямо нормата на чл.24а, ал.5
на ЗСПЗЗ, като тази норма е и по-нова от тази по ЗСПЗЗ, отделно от това, урежда
специална процесуална материя. Ето защо по правилата за тълкуването, § 19 ал.1
ЗИД на АПК е приложим при определяне на подсъдността по процесното оспорване,
вместо нормата на чл.24а, ал.5 от ЗСПЗЗ.
Предвид датата, на която жалбата е постъпила
в компетентния Районен съд И. - 13.02.2019г., не е налице хипотезата на § 19,
ал.2 от Закона за изменение и допълнение на АПК /ДВ, бр. 39/20.05.2011г., изм. бр.
58/2017г./ Не е налична и хипотезата на § 23 от Закона за изменение и
допълнение на АПК /ДВ, бр. 39/20.05.2011г/, поради което компетентен като първа
инстанция се явява съответният районен съд, който в процесния случай е Районен
съд И. В този смисъл е Определение № 83 от 22.10.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 67/2018 г., 5-членен с-в, Определение № 13 от
21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8/2012 г., на смесен 5-членен състав,
Определение № 1/11.01.2017г. по АД 75/2016г., на смесен 5 – чл. състав на ВАС и
ВКС, Определение № 90/22.12.2016г. по АД 70/2016г., на смесен 5 – чл. състав на
ВАС и ВКС, Определение № 22/20.03.2017г. по АД 2/2017г., на смесен 5 – чл.
състав на ВАС и ВКС.
При тези съображения съдът счита,
че следва да се повдигне препирня за подсъдност между Административен съд -Хасково
и Районен съд - Ивайловград, като с оглед разпоредбата на чл.135 ал.6 от АПК да
прекрати делото и да го изпрати на смесения състав по чл.135 ал.4 от АПК за
определяне на подсъдността.
Мотивиран от
горното, Административен съд – гр. Хасково,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1173/2019г.
по описа на Административен съд – Хасково за 2019 година.
ИЗПРАЩА
делото на смесения състав по чл.135 ал.4 от АПК на ВАС и ВСК за определяне на
подсъдността.
ПРЕПИС
от определението да се връчи на жалбоподателя.
Определението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.135 ал.7 от АПК.
СЪДИЯ: