Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
пети март през две хиляди двадесет и първа в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5071 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е
образувано въз основа на постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** против Л.Н.И. с ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 2 619,95
лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.02.2018г. до 30.04.2020г., 191,46лв. мораторна лихва за периода от 03.04.2018г.
до 18.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.10.2020г.
Твърди се, че ответника като
собственик на топлоснабден имот: апартамент, находящ се в ***, е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката и че за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2020г. не е погасил изцяло своите задължения към
ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер
***, като непогасената сума възлиза на 2619,95 лв. Навеждат се доводи, че
съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите
месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответникът
дължал и лихва за забава, изчислявана в размер на 191,46лв. за периода от
03.04.2018г. до 18.06.2020г.
Излага се, че процесната сума били
претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№***. по описа
на ПлРС, в което била издадена заповед за изпълнение, но при условията на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на заявителя да предяви
установителен иск за съществуване на вземанията си.
Отправя се искане за постановяване
на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответника за сумата от 2 619,95 лв.
– главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2018г.
до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.06.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът Л.И., чрез назначения
особен представител адв. Ю.С. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите претенции. Оспорва твърдението, че е собственик или ползвател на процесния
имот, че приложимите ОУ са публикувани по сочения в ИМ начин и са одобрени от
ДКЕВР. Оспорва коректността на дялово разпределение на енергията и количеството
и стойността на реално доставената топлоенергия в процесния имот. Навежда
възражение за неравноправност на клаузата, регламентираща заплащане на услуга
„сградна инсталация“.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от
заповедния съд по ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим
и следва да се разгледа по същество.
Установява се от приложения препис на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** на нотариус с рег. ***,
че ответника Л.И. е закупил процесния имот на 07.08.2003г. Не се твърди и не се
установява впоследствие да е била извършена от ответника разпоредителна сделка
с имота.
Видно е от представения препис на
молба-декларация, изходяща от ответника Л.И. на 17.07.2008г. и адресирана до
ищцовото дружество, че е заявил искане за откриване на партида за плащане на
отопление и топла вода за процесния имот, който закупил с цитирания по-горе
нот.акт. При това е декларирал, че е съгласен с Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови потребители в ***.
От приложените преписи на Протокол
от Общо събрание на етажна собственост в
***, ***с приложение списък на етажните собственици, съдържащ подписите им, в
това число и на ответника, както и на Споразумителен протокол *** и Договор ***.
се установява, че процесния имот, представляващ апартамент ***, се намира в
топлоснабдена сграда, до която се доставя топлинна енергия от ***, а за фирма,
извършваща дяловото разпределение на доставената енергия е било избрано „Т.с.“
ЕООД.
Ищецът е представил копие на
страници от вестник ***, установяващи публикуване на ОУ на ***за продажба на ТЕ
за битови нужди. Както е отбелязано в тях, същите са били одобрени с решение на
ДКЕВР №ОУ-067/03.12.2007г. Не са представени в настоящото производство
доказателства за публикуването им и във ***, както се твърди в исковата молба,
но ответника изрично е декларирал лично с подписа си на 17.07.2008г., че е
запознат с ОУ за продажба на топлинна енергия за битови потребители в *** и ги
приема за приложими в отношенията с топлопреносното предприятие, поради което
не би могъл да релевира възражение впоследствие, че тези ОУ не са били
разгласени по законоустановения ред.
Установява се от представените
преписи на Свидетелство за проверка на топломер ***., Констативен протокол за
абонатна станция ***., Свидетелство за проверка на топломер № П 153 от
01.03.2018г., Констативен протокол за абонатна станция ***., Свидетелство за
проверка на топломер № ***., Констативен протокол за абонатна станция ***. и
Свидетелство от проверка на водомер за ***., че топломера и водомер в абонатната
станция на сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот са
преминавали през необходимите метрологични контролни проверки и са били
технически изправни през процесния
период от време.
От изслушаното в о.с.з. на 25.03.2020г.
заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, представените
преписи на фактури, издадени за процесния период, препис-извлечение от сметка
за имота с абонатен №***и представените от третото лице-помагач ***месечни
справки, касаещи същия имот, се установява, че за процесния период от 01.02.2018г.
до 30.04.2018г. ***ЕАД е начислила за имота на ответника следните суми за
топлинна енергия, въз основа на извършено дялово разпределение от избраната
фирма, извършваща топлинното счетоводство: 1 183,62лв. за отопление с ИРУ,
при наличие на два измервателни уреда в имота; 219,07лв. за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация; 1 151,41лв. за БГВ, при наличен един
водомер в апартамента; 65,85 лв. за услуга дялово разпределение. Така общо
начислената сума за периода е възлязла на 2 619,95лв. Установява се още от
заключението по ССЕ, че лихвата върху главницата, изчислявана от падежа на всяка месечна сума до 18.06.2020г.
възлиза на 191,46лв. Съдът кредитира това експертно заключение, като обективно,
компетентно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Предвид установения факт, че ответника
Л.И. е собственик на процесния имот, за който има водена партида при ищцовото
дружество с аб.№***, открита по негово изрично заявление, съдът приема, че
ответника има качеството на клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Доколкото в сградата, в която се
намира процесния имот има изградена АС и топлопреносна мрежа, то този имот се
явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответника като физическо лице,
собственик на топлоснабден имот е лице ползващо ТЕ за битови нужди и има
качеството на потребител на ТЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия
между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, а в
случая и изрично е било декларирано приемането им с подадената декларация от
17.07.2008г.
Неоснователно е възражението за
недължимост на начислената сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация. Според разясненията, дадени
с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на
ОСГК на ВКС при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки етажен собственик
/той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като
обща част/, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат
да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни
обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при
доставката на централно отопление в сградата. В случая ответника дори не е
заявил никакъв отказ от услугите на топлопреносното предприятие, за реалната
доставка на които се ползва сградната инсталация, отделяща топлинна енергия,
чиято стойност подлежи на разпределение между всички собственици на имоти в
етажната собственост. С оглед дадените разяснения в посоченото тълкувателно
решение, съдът приема, че не е налице колизия на европейското законодателство и
вътрешното такова относно Закона за защита на потребителите и Закона за
енергетиката, поради което и възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни.
Поради горното, съдът счита, че ответника дължи на
ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния
имот през претендирания в заповедното
производство период от време от 01.02.2018г. до 30.04.2020г., изчислявана в общ
размер на 2 619,95лв.
Предвид на това, че главниците за
доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в
определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от
изслушаното експертно заключение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 191,46лв.
за периода от 03.04.2018г. до 18.06.2020г.
С оглед изложеното, съдът приема, че
исковите претенции са изцяло основателни
и доказани и следва да бъдат уважени като такива.
По
въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и
исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 56,22лв., а
разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 106,22лв. В исковото производство
ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 56,24лв., за
юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на
100лв. и за особен представител в размер на 427лв. или общо 583,24лв. С оглед изхода на спора ответника
дължи репариране изцяло на тези разноски.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Л.Н.И. с ЕГН **********, с настоящ и
постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: сумата от
2 619,95лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.02.2018г. до 30.04.2020г. и сумата
от 191,46 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.04.2018г.
до 18.06.2020г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №***. по ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.06.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Л.Н.И. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 106,22лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство и сумата от 583,24лв., представляваща деловодни
разноски в исковото производство.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: