№ 1161
гр. Плевен, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430103648 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД с цена на иска 1600,00 лева.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
М. АНГ. Б., ЕГН********** против ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от М.А.. В исковата молба се твърди, че
ответното дружество имало магазин за мебели в ***. Твърди, че на
30.11.2020г. ищцата поръчала от този магазин черен ъглов диван на обща
стойност 2336 лева с ДДС. Заплатила авансово в брой сумата от 800 лева с
ДДС. Твърди, че ответното дружество следвало да достави дивана в срок от
шестдесет работни дни- това обстоятелство е изрично посочено и в поръчка
№ищцата ми установила, че магазина на ответника в гр. Плевен е затворен.
По същото време получила обаждане от служител на дружеството- ответник,
че доставката няма да бъде изпълнена. Уведомили я, че следва да предостави
на и- мейл адреса на „***“ ЕООД данни за банкова сметка, по която да се
върне авансово платената сума. Твърди, че преди около една седмица ищцата
телефонирала, за да се информира каква е причината парите все още да не са
преведени, но получила грубо отношение и липсвала каквато и да било
конкретика и отговор на въпроса й. Моли, след допускане на направеното
изменение на иска ответника "***" ЕООД, ЕИК *** да бъде осъден да заплати
1
в полза на М. АНГ. Б. с ЕГН ********** сумата в размер на 1600 лева,
представляваща двойния размер на авансовото плащане/зазадът/ във връзка с
неизпълнена от ответника поръчка с №0012563 от 30.11.2020г. за доставка на
черен ъглов диван, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на претенцията до окончателното й изплащане. Претендира
направените деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който оспорва изнесеното в исковата молба. Твърди, че
дружеството има годишни обороти от около 4-5 милиона лева, поради което
не е налице обезпечителна нужда, а по предявения иск е допуснато
обезпечение. Моли иска да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Установява се от Поръчка №0012563/30.11.2020г., че М.Б. е поръчала на
*** ъглов диван Rodrigo- черен при авансово плащане на 800 лв. и доплащане
1536 лв. за обща сума 2336 лв. с ДДС. Уговорен е срок за изработка и
досткавка 60 работни дни.
Издадена е фактура № **********/30.11.2020г. от *** в качеството на
изпълнител за авансово плащане в размер на 800 лв. от М.Б.- получател.
Приложена е разписка от извършено плащане чрез дебитна карта в размер на
800 лв.
От неоспорена разпечатка от електронна кореспонденция между М.Б. и
***, е видно, че М.Б. е изпратила на ответника номер на банкова сметка, по
която желае да й бъде възстановено платеното капаро от 800 лв., поради
неизпълнение на задължението за доставка в уговорения срок по поръчка №
0012563/30.11.2020г. Кореспонденцията е от 27.05.2021г. и от 09.06.2021г.,
като на втората дата е определен срок за връщане на капарото -5-дневен.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 93, ал. 2, предл. 2
ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК. Съобразно разпределението на доказателствената
2
тежест, при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да
установи по делото, че е изправна страна по договора, че се е отказал от
договора поради неизпълнение на задължението на ответника. За правото по
чл. 93 ал. 2 ЗЗД е без значение видът на задължението и формата на
неизпълнението, като той се претендира с оглед на прекратен договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, задатъкът
служи за доказателство, че договорът е сключен, и обезпечава неговото
изпълнение, а в случай че задължението не е изпълнено от страната, която е
получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска
задатъка в двоен размер. Това отказване от договора представлява изявление
за разваляне, което при това няма нужда да бъде изрично. Самото искане да
бъде върнат задатъка в двоен размер включва в себе си искане за разваляне. В
решение № 11 от 27.06.2016 г. по т. д. № 3568/2014 г., I т. о. ВКС,
постановено по чл. 290 ГПК, е разяснено, че уговорката за задатък
освобождава изправната страна от необходимостта да спазва реда по чл. 87
ЗЗД, като кредиторът не следва да дава допълнителен срок за изпълнение с
предупреждението, че при неизпълнение и в този допълнителен срок ще
смята договора за развален. Уговореният задатък предоставя това право на
изправната страна – чл. 93, ал. 2 ЗЗД. По този начин с уговарянето на задатък
страните по взаимно съгласие свързват една определена по размер престация
с възможността за прекратяване на облигационната връзка от изправната
страна без определяне на допълнителен срок за изпълнение. В постановеното
по чл. 290 ГПК решение № 137/20.04.2011 г. по гр. д. № 1161/2010 г. на ВКС,
III г.о., е прието, че вредата, която изправната страна свързва с отказа си от
договор с включена клауза за задатък съгласно чл. 93, ал. 1 ЗЗД, се
обезщетява със задържането на задатъка или връщането му в двоен размер в
полза на изправната страна. В процесния случай ответникът, който е получил
задатък в размер на 800 лева, не е изпълнил задълженията си по сключения
договор за доставка на поръчаната стока в уговорения срок от 60 работни дни,
поради което дължи връщането му на ищцата в двоен размер. Факта на
неизпълнението не е спорен между страните. Липсват дори твърдения от
ответника по делото, че е изравна страна по договора. Съдът приема, че
въпреки използваната формулировка в направената от ищцата поръчка, като
поемане на задължение за авансово плащане, по същество сумата от 800 лв.
3
съставлява задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД. Уговорката е постигната в деня
на поръчката, т.е. при сключването на договора и съставлява доказателство,
че договора е сключен. Ищцата е потребител по смисъла на § 13. т.1 ЗЗП, а
ответника е търговец по смисъла на § 13. т.2 ЗЗП. Това не е спорно между
страните по делото и се установява от приетите по делото доказателства.
Цялата документация по оформяне на сделката е подготвена от търговеца и
ищцата не е могла да влияе върху съдържанието й. Видно е от представената
разпечатка от електронна кореспонденция между страните, неоспорена от
ответника, че ищцата претендира ответника да й върне заплатеното капаро.
Видно е, че волята на ищцата е била сумата от 800 лв. да представлява
задатък за удостоверяване на сключването на договора. Налице са
предпоставките на чл. 93, ал. 2 ЗЗД за уважаване на предявения иск – наличие
на действителен договор за покупко-продажба, виновно неизпълнение от
страна на ответника за доставка на уговорената стока в уговорения срок,
уговорен и заплатен от ищцата задатък, обезпечаващ изпълнението на това
задължение, изправност на ищеца, упражняване от страна на същия на избор
на една от възможностите, предвидени в чл. 93 ЗЗД – отказ от договора и
претендиране на дадения задатък в двоен размер.
Предвид доказване на всички елементи от фактическия състав, следва
иска да бъде уважен в целия си предявен размер след допуснатото изменение
от 1600 лв., представляващ двойния размер на заплатения от ищцата зададък
на ответника по поръчка № 0012563/30.11.2020г.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 364 лв./64
лв.+300 лв./
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.93, ал.2 ЗЗД, ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от М.А. да плати на М. АНГ. Б.,
ЕГН********** сумата 1600,00 лв., представляваща двойния размер на
заплатения задатък, заплатен по поръчка № 0012563/30.11.2020г., ведно със
4
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото/10.06.2021г./ до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от М.А. да плати на М. АНГ.
Б., ЕГН********** сумата 364,00 лв., представляваща деловодни разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5