№ 4158
гр. София, 14.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20241110203736 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Т. М. срещу Наказателно постановление № 11-01-
2023
910 от 06.02.2024г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция (АДФИ), с което на основание чл.254, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.261, ал.2 от Закона за
обществените поръчки (обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., доп. ДВ бр. 23
от 14.03.2020г.) и Заповед № ЗМФ-454 от 21.06.2023г. на Министъра на финансите на
жалбоподателя М. е наложена „глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на
чл.112, ал.6 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016г., в сила от
15.04.2016г., доп. ДВ бр. 23 от 14.03.2020г.).
В жалбата е посочено, че Наказателното постановление (НП) е неправилно и
необосновано. Жалбоподателят признава, че през 2020г. е изпълнявал длъжността „главен
секретар“ на Министерство на младежта и спорта и че са му били делегирани правомощия
да организира и възлага обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки
(ЗОП), включително и да сключва договори за възлагане на обществени поръчки.
Жалбоподателят твърди, че на 21.08.2020г. е била открита процедура „публично състезание“
по чл.18, ал.1 т.12 от ЗОП с предмет „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по
типов проект към Средно училище за изучаване на чужди езици „Св. Климент Охридски“,
гр. Благоевград“ с Решение № РД-16-60 от 21.08.2020г. Решението и обявлението за
оповестяване откриването на процедурата били публикувани в Регистъра на обществените
поръчки към Агенция за обществени поръчки на 21.08.2020г. под уникален номер на
1
поръчката (УНП) 01981-2020-0039. Прогнозната стойност на поръчката била в размер на
716666,67 лв. без ДДС. В определения от възложителя срок постъпили пет оферти, които
били разгледани от назначена Комисия. На първо място бил класиран участникът
Обединение „Монолит-спорт СОУ“ ДЗЗД. Твърди се, че с Решение № РД-16-155 от
17.11.2020г. на А. М. е било обявено класирането на участниците. В жалбата се посочва, че
Решението е изпратено и получено от участниците чрез ЦАИС ЕОП на 18.11.2020г. Поради
отказ на класирания на първо място участник да сключи договор, с Решение № РД-16-180 от
02.12.2020г. е изменено Решение № РД-16-155 от 17.11.2020г. като за изпълнител на
поръчката е избран класираният на второ място участник – ДЗЗД „Георесурс – СКО
Благоевград“, като Решение № РД-16-180 от 02.12.2020г. е обявено на участниците на
02.12.2020г. На 11.12.2020г. между Министерство на младежта и спорта (представлявано от
А. М.) и ДЗЗД „Георесурс – СКО Благоевград“ бил сключен договор за възлагане на
обществена поръчка № 23-00-101 от 11.12.2020г. Срещу Решението за определяне на
изпълнител нямало постъпили жалби. Жалбоподателят признава, че на 10.08.2023г. му е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11-01-910 за
нарушение на чл.112, ал.6 от ЗОП, като АДФИ е приело, че е сключен договор с изпълнителя
преди изтичане на 14-дневния срок от уведомяване на заинтересованите участници за
Решението за определяне на изпълнител с № РД-16-180 от 02.12.2020г. Жалбоподателят
твърди, че на 10.08.2023г. във връзка със същата обществена поръчка му бил съставен още
един АУАН : № 11-01-917 от 10.08.2023г., като му била наложена глоба по чл.254 от ЗОП в
размер на 5000 лева за нарушение по чл.112, ал.8 от ЗОП. Жалбоподателят твърди, че на
06.02.2024г. му е издадено процесното Наказателно постановление, което било
незаконосъобразно и неправилно. Като се позовава на чл.6 от ЗАНН, жалбоподателят
заявява, че не е налице основният елемент от обективната страна - нарушение на чл.112, ал.6
от ЗОП, тъй като Решение № РД-16-155 от 17.11.2020г. е влязло в сила на 30.11.2020г. и по
него няма подадена жалба. Съгласно чл.112, ал.2, т.1 от ЗОП възложителят не сключва
договор, когато участникът, класиран на първо място, откаже да сключи договор. На
основание чл.112, ал.3 от ЗОП възложителят изменя влязлото в сила решение и определя
втория класиран участник за изпълнител. В жалбата се посочва, че към датата на издаване на
Решението № РД-16-180 от 02.12.2020г. класирането на тримата участници и отстраняването
на останалите е окончателно. С цитираното Решение се изменял само избраният изпълнител
и по отношение на участника, класиран на трето място обстоятелствата не се променяли,
тъй като не отговарял на дефиницията на §2, т.13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗОП. Класираният на първо място участник е подал писмен отказ от изпълнението на
поръчката и следователно не отговаря на дефиницията на §2, т.13 от ДР на ЗОП.
Единственото заинтересовано лице бил класираният на второ място участник. Поради това
била приложима разпоредбата на чл.112, ал.7 от ЗОП. Според жалбоподателя
административно – наказващият орган неправилно бил приел, че Решението за класиране е
обявено на 02.12.2020г. Жалбоподателят сочи, че Решението за класиране на участниците е
обявено на 18.11.2020г. Освен това се твърди, че в конкретния случай не е налице умисъл от
страна на М.. В жалбата е записано, че възложител на конкретната обществена поръчка е
2
Министърът на младежта и спорта и А. М. не е субект на административно – наказателна
отговорност въз основа на чл.254, ал.2 от ЗОП, тъй като не е възложител по смисъла на
закона. Освен това се сочи, че М. не е субект на административно – наказателна отговорност
и въз основа на чл.259 от ЗОП, тъй като няма функциите на лице, на което са делегирани
правомощия. По-нататък в жалбата се посочва, че в процесното НП били изложени
формални доводи относно чл.28 от ЗАНН. В тази връзка се изтъква, че не са настъпили
вредни последици; поръчката е изпълнена и приета без забележки от възложителя; деянието
разкривало по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид и глобата в размер на 5000 лева била несъразмерно тежка. С тези
аргументи се иска съдът да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление,
евентуално – да се приложи чл.28 от ЗАНН. Иска се и присъждане на направените по делото
разноски от жалбоподателя.
Пред СРС жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от адв. М.. В
съдебно заседание на 12.06.2024г. адвокат М. заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 12.06.2024г. адвокатът моли съда да уважи жалбата, да
отмени процесното НП и да присъди разноски съгласно представен списък. Защитата
изрично посочва пред СРС, че иска срок за писмени бележки.
Въззиваемата страна (Директор на АДФИ) се представлява пред СРС от юрк. Я.. В
съдебно заседание на 12.06.2024г. тя оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред
СРС на 12.06.2024г. юрк. Я. пледира за потвърждаване на процесното НП и за присъждане в
полза на АДФИ на юрисконсултско възнаграждение. Процесуаният представител на
въззиваемата страна прави изрично възражение за прекомерност на поисканото от другата
страна адвокатско възнаграждение и също иска срок за представяне на писмени бележки.
По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 198780 от 17.06.2024г. от А. М.
чрез адв. М.. В тях се преповтарят доводите от жалбата. Допълва се, че от разпита на св. Т. е
установено, че възложител по обществената поръчка е Министърът на младежта и спорта.
Твърди се, че има две съставени решения пpи приключване на поръчката (Решение № РД-16-
155 от 17.11.2020г. за определяне на изпълнител и Решение № РД-16-180 от 02.12.2020г. за
изменение на Решение № РД-16-155 от 17.11.2020г. за определяне на изпълнител), като
Решение № РД-16-155 от 17.11.2020г. за определяне на изпълнител е влязло в сила преди да е
сключен договорът за обществена поръчка. Посочва се още, че в АУАН и НП е налице
непълно и некоректно установяване на фактическата обстановка, имаща значение за
прилагане на чл.112, ал.6 от ЗОП, тъй като основно значение за казуса имал фактът кога е
влязло в сила Решението за определяне на изпълнител. В писмените бележки се посочва, че
в чл.112, ал.6 от ЗОП се говори за ограничение за сключване на договор спрямо влизането в
сила на Решението за определяне на изпълнител, а в чл.112, ал.8 от ЗОП е налице
ограничение за сключване на договор спрямо влизането в сила на всички решения по
процедурата. Към датата на сключване на договора за обществена поръчка - Решение № РД-
16-155 от 17.11.2020г. било влязло в сила, а Решение № РД-16-180 от 02.12.2020г. не било
влязло в сила. Според адвоката на жалбоподателя Решението за определяне на изпълнител е
3
само едно и това е Решението за извършено класиране и определяне на класирането на
участниците. В конкретния случай това било Решение № РД-16-155 от 17.11.2020г., тъй като
с Решение № РД-16-180 от 02.12.2020г. не се извършва ново класиране, а се поканва
класираният вече участник да сключи договор поради отказ на първия такъв. В писмени
бележки с вх. № 198780 от 17.06.2024г. се прави извод, че сключването на договор за
обществена поръчка преди влизането в сила на Решение № РД-16-180 от 02.12.2020г. би
попадало под забраната на чл.112, ал.8 от ЗОП – ограничението на възложителя да сключи
договор преди влизане в сила на всички издадени по процедурата решения. Но за това
нарушение М. е наказан с друго НП. Твърди се, че е недопустимо за едно и също нарушение
да бъдат налагани две наказания – по чл.112, ал.6 от ЗОП и по чл.112, ал.8 от ЗОП. В
допълнение към доводите от жалбата в писмените бележки се посочва, че М. е
оправомощено лице за конкретната обществена поръчка, но параметрите на същата се
подготвяли от нарочна Комисия и реално жалбоподателят не взел самостоятелно решение по
обществената поръчка, тъй като волята му била подчинена на тази на възложителя
/Министъра на младежта и спорта/. Твърди се, че при извършване на финансовата инспекция
са издадени над 30 Наказателни постановления /по едни и същи договори и за едно и също
нещо/ на М. на обща стойност 250 000 лева. Към 2020г. А. М. не е бил с делегирани
правомощия, а е бил лице, което е оправомощено със Заповед и задълженията му са били
изцяло обвързани с волята на възложителя. Поради това отговорност следвало да се носи от
Министъра на младежта и спорта. По тези съображения се иска от съда да отмени
обжалваното Наказателно постановление, евентуално – да се приложи чл.28 от ЗАНН и
чл.63, ал.4 от ЗАНН, както и да се присъдят на жалбоподателя направените от него разноски
по делото.
В писмени бележки с вх. № 196187 от 14.06.2024г. юрк. Я. посочва, че обжалваното
НП е правилно и законосъобразно, издадено с реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в срока по
чл.34, ал.3 от ЗАНН. За АУАН се казва, че съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН,
констатациите от него били подкрепени с писмени доказателства, нарушението било ясно
описано. В писмените бележки се възпроизвеждат фактическите и правни съображения,
2023
посочени в АУАН № 11-01-910 от 10.08.2023г. и в НП № 11-01-910 от 06.02.2024г.,
издадено от Директора на АДФИ. Във връзка с възражения от жалбата юрк. Я. твърди, че в
АУАН и НП е посочено, че административно-наказателната отговорност на А. М. се
ангажира в качеството му на Главен секретар и лице по чл.7, ал.1 от ЗОП съгласно Заповед
№ РД-09-334/26.05.2017г., като се позовава и на чл.25, ал.4 от Закона за администрацията, и
на чл.6, ал.4 от Устройствения правилник на Министерството на младежта и спорта. Според
процесуалния представител на въззиваемата страна за процесното нарушение приложение
следва да намери санкционната норма на чл.254, ал.2, вр. чл.254, ал.1 от ЗОП - в сила към
дата на извършване на деянието. Според чл.259 от ЗОП /в редакцията, действаща към дата
на извършване на нарушението/ в случаите по чл.7, aл.1 и ал.2 от ЗОП наказанията по чл.247
- 256 от ЗОП се налагат на определеното длъжностно лице. А. М. е заемал длъжността
„Главен секретар“ в Министерство на младежта и спорта и съгласно чл.17, ал.1 от
4
Устройствения правилник на Министерство на младежта и спорта (обн. ДВ, бр.
62/12.07.2013г., изм. и доп. ДВ, бр. 46/19.05.2020г.) главният секретар осъществява
административно ръководство на Министерството, осигурява организационната връзка
между звената в администрацията, координира и контролира оперативната дейност на
Министерството в изпълнение на разпорежданията на Министъра, работи под негово
ръководство и се отчита за своята дейност пред него. Процесуалният представител на
въззиваемата страна се позовава и на чл.17, ал.2, т.1 от Устройствения правилник за това,
Главният секретар подпомага Министъра при осъществяването на правомощията му, а
съгласно чл.6, т.4 от Устройствения правилник Министърът може да възложи на Главния
секретар свои правомощия на възложител на обществени поръчки. В случая със Заповед №
РД-09-334/26.05.2017г., на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията, чл.7, ал.1 от
ЗОП и чл.6, ал.4 от Устройствения правилник на Министерството на младежта и спорта,
Министърът на младежта и спорта е определил А. М. - Главен секретар на Министерството
да организира и възлага обществените поръчки, провеждани в Министерството чрез
приложимите процедури по чл.18, ал.1 от ЗОП и чрез събиране на оферти с обява или
покана до определени лица по реда на глава XXVI от ЗОП, включително да организира
предварителните действия по подготовката на процедурите, да одобрява документациите, да
назначава комисии и утвърждава доклади от работата им, да подписва решенията и
обявленията и други документи, издавани в хода на процедурите и да сключва договорите за
възлагане на обществени поръчки. С тези аргументи се обосновава изводът, че А. М. е
субект на административно-наказателна отговорност за извършени от него нарушения по
ЗОП, включително по чл.112, ал.6 от ЗОП и това обстоятелство не се променяло с
измененията на чл.259 от ЗОП (в ред. ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), тъй като
на основание чл.6, т.4 от Устройствения правилник на Министерство на младежта и спорта
Министърът е делегирал на жалбоподателя своите правомощия на възложител на
обществени поръчки. В писмените бележки юрк. Я. признава, че при посочване на
санкционната норма е можело да се направи привръзка с чл.259 от ЗОП, но този пропуск не
бил съществен, тъй като не е ограничено правото на защита на нарушителя и не е
препятствана възможността му да организира адекватна защита. Твърди се, че
непосочването в НП на чл.259 от ЗОП като основание за налагане на наказанието не го
прави незаконосъобразно и се цитира съдебна практика в този смисъл. Според юрк. Я. е
неоснователно възражението на жалбоподателя, че нарушенията по чл.112, ал.6 от ЗОП и
чл.112, ал.8 от ЗОП са едно и също, респ. че на жалбоподателя са наложени две наказания за
едно и също нарушение. Заявява се, че разпоредбата на чл.254, ал.2, вр. ал.1 от ЗОП
предвижда административно наказателна отговорност за възложител, който сключи договор
преди изтичането на 14-дневния срок по чл.112, ал.6 от ЗОП или в нарушение на забраната
по чл.112, ал.8 от ЗОП, като на основание чл.259 от ЗОП в случаите по чл.7, ал.1 и ал.2 от
ЗОП (какъвто е настоящият) наказанията по чл. 247 - 256 от ЗОП се налагат на определеното
длъжностно лице. Съгласно чл.112, ал.6 от ЗОП възложителят сключва договора в
едномесечен срок след влизане в сила на Решението за определяне на изпълнител или на
определението, с което е допуснато предварително изпълнение на това решение, но не преди
5
изтичане на 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите кандидати и/или
заинтересованите участници за решението за определяне на изпълнител. Според чл.112, ал.8
от ЗОП възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди
влизането в сила на всички решения по процедурата, освен когато е допуснато
предварително изпълнение или когато процедурата е открита на основание чл.79, ал.1, т.4,
чл.138, ал.1, чл.164, ал.1, т.3 или т.4, или чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП. Към датата на нарушението
чл.254, ал.1 от ЗОП е предвиждал, че възложител, който сключи договор за обществена
поръчка в нарушение на чл.112, ал.1, т.2 или 4 или ал.4 от ЗОП се наказва с глоба в размер 2
на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 5 000 лв., а в
чл.254, ал.2 от ЗОП е посочено, че наказанието по ал.1 се налага и на възложител, който
сключи договор преди изтичането на 14-дневния срок по чл.112, ал.6 от ЗОП или в
нарушение на забраната по чл.112, ал.8 от ЗОП. Поради това юрк. Я. счита, че в цитираните
разпоредби са регламентирани различни състави на административни нарушения, за които са
предвидени съответните административни наказания. Изтъква се и това, че в чл.247 - чл.258
от ЗОП при изброяване на административните нарушения е използван съюзът „или“, което
не означава, че същите са алтернативни. Процесуалният представител на въззиваемата
страна се позовава и на чл.18 от ЗАНН и доколкото в случая се касае за две отделни
административни нарушения, извършени от жалбоподателя, наказващият орган следва да
наложи административно наказание за всяко от тях. Определят се като неоснователни и
доводите, че жалбоподателят не е извършил нарушението умишлено, като се прави
позоваване на чл.6 от ЗАНН и се заявява, че всяко отклонение от дължимото по силата на
чл.112, ал.6 от ЗОП поведение от страна на възложителя представлява административно
нарушение, тъй като защитата на тези отношения е скрепена със санкция. В писмените
бележки юрк. Я. цитира чл.11 от ЗАНН и чл.11, ал.1, ал.2 и ал.3 от НК, след което обяснява,
че административните нарушения могат да бъдат извършени и по непредпазливост. Предвид
заеманата от жалбоподателя длъжност и доколкото същата предполага познаване на
законодателството юрк. Я. счита, че нарушението е извършено умишлено. Тя не споделя
доводите на жалбоподателя за маловажност на случая, тъй като извършеното
административно нарушение не е с ниска степен на обществена опасност, засегнати са
особено важни обществени отношения, свързани с императивни изисквания на ЗОП във
връзка с възлагане на обществени поръчки (в значителен размер - 704 950,00 лева без ДДС
или 845 940,00 лева с ДДС и то авансово, представляваща 100 % от стойността на договора).
Процесното нарушение е формално и за неговата съставомерност не е необходимо
настъпване на вредни последици. Посочва се, че деянието засяга обществени отношения,
свързани с изразходването на публични средства, които изискват особена закрила и самото
то не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от този вид, нито се касае за инцидентен случай. Процесуалният представител
на въззиваемата страна допълва, че е ирелевантно дали е подадена жалба, тъй като тази
възможност по чл.197 от ЗОП е право на участниците в процедурата по възлагане на
обществена поръчка, а не тяхно задължение и неупражняването на това право от третия
класиран и неотстранен участник в процедурата не обосновава извод за липса на нарушение
6
на чл.112, ал.6 от ЗОП, нито извод за прилагане на чл.28 от ЗАНН, защото подаването на
жалба от участник в процедурата е извън волята на А. М.. Изрично се отбелязва, че преди
изтичане на 14-дневния срок от уведомяването на заинтересованите участници – на
11.12.2020г. е сключен договор за обществена поръчка, а на 29.12.2020г. е извършено
плащане на стойност 845 940,00 лева с ДДС, представляващо 100 % авансово плащане по
сключения договор. В края на писмените бележки се посочва, че санкцията е в
законоустановения размер. Иска се СРС да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно. Отправя се и молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на АДФИ. Освен това се иска съдът да съобрази претендираното и платено адвокатско
възнаграждение от страна на А. М. с действителната фактическа и правна сложност на
делото и в случай на прекомерност – да се присъди по-нисък размер на разноските.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят А. Т. М. е бил „Главен секретар“ на Министерството на младежта и
спорта от 26.05.2017г. до 20.04.2021г. Със Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. Министърът
на младежта и спорта е оправомощил Главния секретар на Министерство на младежта и
спорта (ММС) - А. М. да организира и възлага обществените поръчки, провеждани в ММС
чрез приложимите процедури по чл.18, ал.1 от ЗОП и чрез събиране на оферти с обява или
покана до определени лица по реда на глава XXVI от ЗОП, вкл. да организира
предварителните действия по подготовката на процедурите, да одобрява документациите, да
назначава комисии и утвърждава докладите от работата им, да подписва решенията и
обявленията, както и други документи, издавани в хода на процедурите и да сключва
договорите за възлагане на обществени поръчки.
С Решение за публикуване № РД-16-60 от 21.08.2020г., подписано от А. Т. М. - Главен
секретар на ММС и възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП на основание Заповед №
РД-09-334 от 26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта, на основание чл.18, ал.1, т.12
от ЗОП е открита процедура „публично състезание“ с предмет „Инженеринг за изграждане
на физкултурен салон по типов проект към Средно училище за изучаване на чужди езици
„Св. Климент Охридски“, гр. Благоевград“. Прогнозната стойност на обществената поръчка
е 716 666,67 лева без ДДС. Решението и обявлението за оповестяване откриването на
процедурата били публикувани в Регистъра на обществените поръчки към Агенция за
обществени поръчки под УНП 01981-2020-0039.
Получени били пет оферти за участие в процедурата.
Със Заповед № РД-16-91 от 14.09.2020г. А. Т. М. - Главен секретар на ММС и
възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП на основание Заповед № РД-09-334 от
26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта е назначил Комисия, която да проведе
процедура за възлагане на обществена поръчка с посочения по-горе предмет, като разгледа,
оцени и класира подадените оферти. В Протокол № 1/14.09.2020г. и в Протокол №
2/14.09.2020г. Комисията (назначена със Заповед № РД-16-91 от 14.09.2020г.) е описала
постъпилите оферти, участниците и констатациите си относно съответствието с
7
„Изисквания към лично състояние и критерии за подбор“, „Техническо предложение“,
„Ценово предложение“ и „Критерии за подбор“. На 17.11.2020г. Протокол № 2/14.09.2020г. е
утвърден от А. М. - Главен секретар на ММС и възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП
на основание Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта. С
Протокол № 2/14.09.2020г. Комисията е предложила на възложителя на обществената
поръчка да определи за изпълнител класирания на първо място участник - Обединение
„Монолит-спорт СОУ“ ДЗЗД. С Решение № РД-16-155 от 17.11.2020г. на А. М. - Главен
секретар на ММС и възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП на основание Заповед №
РД-09-334 от 26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта е обявено класирането на
участниците в процедурата, определен е изпълнителят на обществената поръчка и са
отстранени участници от процедурата с посочени в Решението мотиви за отстраняването им.
Съгласно това Решение на първо място е класиран : Обединение „Монолит-спорт СОУ“
ДЗЗД и именно това Дружество е определено за изпълнител на обществената поръчка, на
второ място е класиран : ДЗЗД „Георесурс – СКО Благоевград“, а на трето място е класиран :
„Растер-юг“ ООД.
Решението за определяне на изпълнител от 17.11.2020г. било изпратено до
участниците в процедурата на 18.11.2020г. чрез ЦАИС ЕОП и на същата дата е публикуване
в РОП и профила на купувача на ММС, поддържан на ЦАИС ЕОП.
На 01.12.2020г. чрез ЦАИС ЕОП определеният изпълнител Обединение „Монолит-
спорт СОУ“ ДЗЗД е изпратил съобщение до ММС, че се отказва от сключване на договор.
С Решение № РД-16-180 от 02.12.2020г. на А. М. - Главен секретар на ММС и
възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП на основание Заповед № РД-09-334 от
26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта е изменено Решение № РД-16-155 от
17.11.2020г., като е определен за изпълнител на обществената поръчка ДЗЗД „Георесурс –
СКО Благоевград“.
Решението от 02.12.2020г. е било изпратено до участниците в процедурата на
02.12.2020г. чрез ЦАИС ЕОП и на същата дата е публикуване в РОП и профила на купувача,
поддържан на ЦАИС ЕОП.
На 11.12.2020г. между Министерство на младежта и спорта, представлявано от А. М.
- Главен секретар на ММС и възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП на основание
Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта и Силвана
Перозова – Директор на Дирекция „Финанси“ (наричани за краткост „възложител“) и ДЗЗД
„Георесурс – СКО Благоевград“ (наричано за краткост „изпълнител“) бил сключен Договор
за възлагане на обществена поръчка № 23-00-101 от 11.12.2020г. за извършване на
строително - монтажни работи (СМР) на обект : „Инженеринг за изграждане на физкултурен
салон по типов проект към Средно училище с изучаване на чужди езици „Св. Климент
Охридски“, гр. Благоевград“, подробно описани в приложение № 1 - неразделна част от
договора. Според чл.2 от Договор № 23-00-101/11.12.2020г., същият влиза в сила на датата
на сключването му и е със срок на действие 133 дни, считано от датата на сключването му,
8
но не повече от 12 месеца. Съгласно чл.6, ал.1 от Договора за извършване на инженеринга
възложителят следва да плати на изпълнителя обща цена в размер на 704 950,00 лева без
ДДС и 845 940,00 лева с ДДС съгласно ценовото предложение на изпълнителя, като цената
включва : цена за адаптиране на проекта – 19 000,00 лева без ДДС или 22 800,00 лева с ДДС;
цена за изпълнение на СМР – 685 950,00 лева без ДДС или 823 140,00 лева с ДДС. Според
чл.7, ал.1 от Договора възложителят плаща на изпълнителя 100 % от цената за адаптиране на
проекта в срок до 30 дни от приемане и съгласуване на същия от съответните институции,
както и от цената за изпълнение на СМР – авансово плащане в размер на 30 % от сумата по
чл.6, ал.1, т.2 от Договора в срок до 30 дни след представяне на Протокол за откриване на
строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво и след представяне на
фактура за съответното плащане от страна на изпълнителя, междинни плащания в размер до
60 % от цената по чл.6, ал.1, т.2 от Договора като се приспадне авансово разплатената
стойност за съответните видове и количества СМР – в 15-дневен срок след представяне на
документите за приемане на извършените СМР и предоставяне на фактура и окончателно
плащане в размер на 10 % от сумата по чл.6, ал.1, т.2 от Договора - в срок до 30 дни след
приключване на работата по СМР и въвеждане на обекта в редовна експлоатация и
представяне на фактура за съответното плащане от страна на изпълнителя, като се
приспаднат авансово и междинно разплатените стойности. Според чл.7, ал.2 от Договора
възложителят може да плати и 100 % от цената на Договора в срок до 30 календарни дни от
подписването му, но не по-късно от края на бюджетната 2020 година - при условие, че
изпълнителят представи гаранция за авансово плащане, която следва да е в пълен размер, в
една от формите по чл.111, ал.5 от ЗОП и при условията на чл.13-15 от Договор № 23-00-101
от 11.12.2020г.
С платежно нареждане от 29.12.2020г. и във връзка с фактура № ********** от
21.12.2020г. ММС е заплатило на ДЗЗД „Георесурс – СКО Благоевград“ сумата от 845 940,00
лева с ДДС, което е 100 % авансово плащане по Договор № 23-00-101 от 11.12.2020г.
Със Заповед № ЗМФ-454 от 21.06.2023г. Министърът на финансите е оправомощил
С.А.Б. – Директор на АДФИ да изпълнява правомощията на наказващ орган по смисъла на
ЗАНН по АУАН по ЗОП, съставени от финансовите инспектори на АДФИ.
Със Заповед № ФК-10-259 от 24.03.2023г. на Директора на АДФИ на Г. К. Т. и А.Н.П.
било възложено да извършат финансова инспекция на Министерство на младежта и спорта
със следната задача : проверка за законосъобразност относно спазване на нормативни актове,
уреждащи бюджетната, финансово – стопанската и отчетната дейност, както и нормативната
уредба в областта на обществените поръчки във връзка с финансирането, възлагането и
изпълнението на дейности по няколко договора, един от които Договор № 23-00-101 от
11.12.2020г. между Министерство на младежта и спорта и ДЗЗД „Георесурс-СКО
Благоевград“ с предмет извършване на СМР на обект „Инженеринг за изграждане на
физкултурен салон по типов проект към Средно училище за изучаване на чужди езици „Св.
Климент Охридски“, гр. Благоевград“. Определено било финансовата инспекция да се
извърши за 50 работни дни, като започне на 24.03.2023г. и приключи на 08.06.2023г. За
9
ръководител на екипа бил определен св. Г. Т..
Със Заповед № ФК-10-358 от 09.05.2023г. на Директора на АДФИ е изменена Заповед
№ ФК-10-259 от 24.03.2023г., като в екипа на финансовата инспекция е включен и Ц.С.Ш.,
считано от 09.05.2023г.
Със Заповед № ФК-10-450 от 08.06.2023г. на Директора на АДФИ е изменена Заповед
№ ФК-10-259 от 24.03.2023г., изменена със Заповед № ФК-10-358 от 09.05.2023г. – в частта
относно крайната дата и срока на финансовата инспекция, като е определена крайна дата
18.08.2023г. и съответно срок от 47 работни дни.
В изпълнение на възложената задача свидетелят Т. извършил проверка на
документите, свързани с цитираната по-горе обществена поръчка и установил извършване
на нарушения по ЗОП. Поради това на 10.08.2023г. в присъствието на жалбоподателя М.,
както и пред двама свидетели на съставянето и връчването на АУАН (А.П. и И.Й.),
свидетелят Г. Т. съставил срещу А. Т. М. два Акта за установяване на административни
нарушения. Единият АУАН бил с № 11-01-910 от 10.08.2023г. - за нарушение на чл.112, ал.6
от ЗОП, а другият бил с № 11-01-917 от 10.08.2023г. - за нарушение на чл.112, ал.8 от ЗОП. И
двата Акта били връчени лично на А. Т. М. срещу подпис на 10.08.2023г.
Въз основа на АУАН № 11-01-917 от 10.08.2023г. Директорът на АДФИ е издал
2023
Наказателно постановление № 11-01-917 от 06.02.2024г. – за нарушение на чл.112, ал.8
от ЗОП.
Въз основа на АУАН № 11-01-910 от 10.08.2023г. и при същата фактология, като
2023
описаната в него, е издадено процесното Наказателно постановление № 11-01-910 от
06.02.2024г., с което Директорът на АДФИ на основание чл.254, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.261,
ал.2 от ЗОП (обн. ДВ бр. 13/16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., доп. ДВ бр. 23/14.03.2020г.)
и Заповед № ЗМФ-454 от 21.06.2023г. на Министъра на финансите - на А. Т. М. е наложена
„глоба“ в размер на 5000 лева за нарушение на чл.112, ал.6 от ЗОП (обн. ДВ бр.
13/16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., доп. ДВ бр. 23/14.03.2020г.). Това Наказателно
постановление е получено на 19.02.2024г. от А. М. и е обжалвано с жалба, входирана в
АДФИ на 29.02.2024г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства : показанията на свидетеля Т., АУАН № 11-01-910/10.08.2023г.; Наказателно
2023
постановление № 11-01-917 от 06.02.2024г., издадено от Директора на АДФИ; АУАН №
2023
11-01-917/10.08.2023г.; известие за доставяне на НП № 11-01-910 от 06.02.2024г.; Заповед
на Министъра на финансите с № ЗМФ-454 от 21.06.2023г.; Заповеди на Директора на АДФИ
с № ФК-10-259 от 24.03.2023г., с № ФК-10-358 от 09.05.2023г. и с № ФК-10-450 от
08.06.2023г.; справка за отговорните длъжностни лица при ММС с изх. № 07-00-60/13/ от
04.04.2023г.; справка за лицата по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП, представляващи ММС за
периода 01.01.2020г. – 24.03.2023г.; Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. на Министъра на
младежта и спорта; Решение за публикуване № РД-16-60 от 21.08.2020г.; документация за
участие в процедура за възлагане на обществена поръчка; Заповед № РД-16-91 от
10
14.09.2020г. на А. Т. М. - Главен секретар на ММС и възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от
ЗОП на основание Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта;
Протокол № 1/14.09.2020г.; Протокол № 2/14.09.2020г. – утвърден на 17.11.2020г.; Решение
№ РД-16-155 от 17.11.2020г. на А. М. - Главен секретар на ММС и възложител по смисъла на
чл.7, ал.1 от ЗОП на основание Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. на Министъра на
младежта и спорта; съобщения от 01.12.2020г. за отказ от сключване на договор; Решение №
РД-16-180 от 02.12.2020г. на А. М. - Главен секретар на ММС и възложител по смисъла на
чл.7, ал.1 от ЗОП на основание Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. на Министъра на
младежта и спорта; Договор № 23-00-101 от 11.12.2020г.; фактура № ********** от
21.12.2020г.; платежно нареждане от 29.12.2020г.; писмо от АДФИ до ММС с вх. № 07-00-
60/54 от 06.07.2023г.; писмо от ММС до АДФИ с изх. № 07-00-60/55 от 11.07.2023г. с
приложени извадки за изпратени съобщения до участниците на 02.12.2020г. и на
18.11.2020г.; писмо от АДФИ до ММС с вх. № 07-00-60/40 от 18.05.2023г.; писмо от ММС до
АДФИ с изх. № 07-00-60/48 от 31.05.2023г. с приложена информация за обществената
поръчка, както и Заповед на Директора на АДФИ с № 190 от 09.03.2020г.
Показанията на св. Т. са вътрешно логични, последователни, звучат достоверно и
намират опора в кредитираните по-долу писмени доказателства. Поради това съдът дава
вяра изцяло на тези гласни доказателства.
Справката за отговорните длъжностни лица при ММС с изх. № 07-00-60/13/ от
04.04.2023г., справка за лицата по чл.7, ал.1 от ЗОП, представляващи ММС за периода
01.01.2020г. – 24.03.2023г. и Заповедта на Министъра на младежта и спорта с № РД-09-334
от 26.05.2017г. са еднопосочни, достоверни и непредубедени писмени доказателства. Поради
това съдът ги кредитира и установява, че жалбоподателят А. Т. М. е бил Главен секретар на
ММС от 26.05.2017г. до 20.04.2021г., който е бил оправомощен от Министъра на младежта и
спорта да организира и възлага обществени поръчки чрез приложимите процедури по чл.18,
ал.1 от ЗОП и чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица по реда на
глава XXVI от ЗОП, вкл. да организира предварителните действия по подготовката на
процедурите, да одобрява документациите, да назначава комисии и утвърждава докладите от
работата им, да подписва решенията и обявленията, както и други документи, издавани в
хода на процедурите и да сключва договорите за възлагане на обществени поръчки.
Приложените на лист 97-115 от делото писма между АДФИ и ММС, както и
приложенията към тях са обективни, достоверни и непредубедени. Поради това съдът дава
вяра на писмото от АДФИ до ММС с вх. № 07-00-60/54 от 06.07.2023г., на писмото от ММС
до АДФИ с изх. № 07-00-60/55 от 11.07.2023г., на приложените към него извадки за
изпратени съобщения до участниците на 02.12.2020г. и на 18.11.2020г., както и на писмото
от АДФИ до ММС с вх. № 07-00-60/40 от 18.05.2023г., писмото от ММС до АДФИ с изх. №
07-00-60/48 от 31.05.2023г. и приложената информация за обществената поръчка.
Наличните по делото Решение за публикуване № РД-16-60 от 21.08.2020г.,
документация за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, Заповед № РД-
16-91 от 14.09.2020г. на А. Т. М., Протокол № 1/14.09.2020г., Протокол № 2/14.09.2020г. –
11
утвърден на 17.11.2020г., Решение № РД-16-155 от 17.11.2020г., съобщения от 01.12.2020г. за
отказ от сключване на договор и Решение № РД-16-180 от 02.12.2020г. също се явяват
обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени доказателства. Въз основа на тях и
на кредитираните по-горе извадки за изпратени съобщения до участниците на 02.12.2020г. и
на 18.11.2020г., както и информация за обществената поръчка, СРС установява взетото
Решение за публикуване на основание чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП на открита процедура
„публично състезание“, предмета на обществената поръчка, датата на Решението за
публикуване, прогнозната стойност на обществената поръчка, УНП на обществената
поръчка, изготвената за нея документация, назначената Комисия, Протоколите, в които тази
Комисия е описала офертите, участниците и констатациите, предложеният от Комисията
изпълнител, класиран на първо място, Решението на А. М. за обявяване класирането на
участниците и определянето на изпълнител на обществената поръчка, фирмите, класирани
на второ и трето място, отказът на определения изпълнител да сключи договор, Решението
на А. М. за определянето на нов изпълнител на обществената поръчка и датите, на които
участниците са били уведомени за Решенията от 17.11.2020г. и съответно от 02.12.2020г.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на приложените по делото Договор № 23-00-
101 от 11.12.2020г., фактура № ********** от 21.12.2020г. и платежно нареждане от
29.12.2020г., тъй като са еднопосочни, обективни и достоверни. От съвкупната им преценка
съдът приема, че на 11.12.2020г. между ММС и ДЗЗД „Георесурс – СКО Благоевград“ е бил
сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № 23-00-101 от 11.12.2020г. за
извършване на СМР на обект : „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов
проект към Средно училище с изучаване на чужди езици „Св. Климент Охридски“, гр.
Благоевград“, на 21.12.2020г. е била издадена фактура от ММС и на 29.12.2020г. ММС е
платило по банков път на ДЗЗД „Георесурс – СКО Благоевград“ сумата от 845 940,00 лева с
ДДС, представляващо 100 % авансово плащане по Договор № 23-00-101 от 11.12.2020г.
Относно датите на цитираните по-горе документи съдът приема, че доколкото самите
документи са изведени с номера и са цитирани в последствие в други документи, то датите
са достоверни.
Въз основа на така кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства СРС
приема, че с Решение от 17.11.2020г. А. М. е определил класирането на участниците в
обществената поръчка и е определил изпълнителя по нея, на 01.12.2020г. определеният
изпълнител е съобщил на ММС, че се отказва от сключване на договор, с Решение № РД-16-
180 от 02.12.2020г. А. М. е определил нов изпълнител на обществената поръчка, на същата
дата (02.12.2020г.) Решение № РД-16-180 от 02.12.2020г. е било изпратено до участниците в
процедурата чрез ЦАИС ЕОП и на 11.12.2020г. е сключен Договор № 23-00-101/11.12.2020г.
Констатациите от АУАН № 11-01-910/10.08.2023г. намират опора в приложената по
делото документация касателно процесната обществена поръчка, която съдът кредитира
изцяло по-горе, както и в показанията на св. Т.. Поради това съдът дава вяра и на Акта,
касаещ процесното нарушение.
Заповедите на Министъра на финансите и на Директора на АДФИ разполагат с
12
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира.
От Заповеди на Директора на АДФИ с № ФК-10-259 от 24.03.2023г., № ФК-10-358 от
09.05.2023г. и № ФК-10-450 от 08.06.2023г., както и на основание чл.10, ал.1, т.3 от Закона за
държавната финансова инспекция (ЗДФИ) следва, че конкретната финансова инспекция в
ММС е била законосъобразно възложена. От Заповед на Директора на АДФИ с № 190 от
09.03.2020г. се доказва, че св. Г. Т. към август 2023г. е бил „главен финансов инспектор“ в
Дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ и според чл.261, ал.1 от ЗОП е имал право да
съставя АУАН. От Заповед № ЗМФ-454 от 21.06.2023г. на Министъра на финансите и
разпоредбата на чл.261, ал.2 от ЗОП следва, че процесното НП е издадено от оправомощено
за целта лице. Това означава, че АУАН № 11-01-910 от 10.08.2023г. и Наказателно
2023
постановление № 11-01-910 от 06.02.2024г. са съставени и издадени от компетентни
органи.
2023
Приложеното по делото известие за доставяне на НП № 11-01-910 от 06.02.2024г.
има достоверна дата. Поради това съдът го кредитира и приема, че процесното НП е било
връчено на А. М. на 19.02.2024г., от където пък следва, че подадената от него на 29.02.2024г.
жалба срещу това НП е била депозирана пред административно – наказващия орган в срока
по чл.59, ал.2, вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН.
2023
На лист 32-40 от делото са приложени Наказателно постановление № 11-01-917 от
06.02.2024г., издадено от Директора на АДФИ и АУАН № 11-01-917/10.08.2023г. Доколкото
те са обективно съществуващи, съдът приема, че тези документи са издадени срещу А. Т. М.
за посоченото в тях нарушение. В случая в жалбата се твърди, че срещу М. били издадени
две Наказателни постановление и му били наложени две наказания за едно и също
нарушение. Това становище на жалбоподателя не се споделя от съда. Видно от АУАН № 11-
2023
01-917 от 10.08.2023г. и НП № 11-01-917 от 06.02.2024г. – на М. е ангажирана
административната отговорност за нарушение на чл.112, ал.8 от ЗОП. С процесните АУАН
2023
№ 11-01-910 от 10.08.2023г. и Наказателно постановление № 11-01-910 от 06.02.2024г. е
ангажирана административната отговорност на А. Т. М. за нарушение на чл.112, ал.6 от
ЗОП. Този съдебен състав счита, че нарушенията по чл.112, ал.6 от ЗОП и по чл.112, ал.8 от
ЗОП са различни не само защото са записани като отделни нарушения от законодателя и за
всяко от тях в чл.254, ал.2 от ЗОП е предвидено административно наказание, но и защото
фактическото им описание в случая в АУАН № 11-01-910 от 10.08.2023г. и НП № 11-01-
20232023
910 от 06.02.2024г., респ. в АУАН № 11-01-917 от 10.08.2023г. и НП № 11-01-917 от
06.02.2024г. е различно. В процесния случай административно – наказателното обвинение се
състои в това, че е сключен договор с определения изпълнител преди изтичане на 14-
дневния срок от уведомяването на заинтересованите участници, а административно –
наказателното обвинение, във връзка с което са били съставени срещу А. М. АУАН № 11-01-
2023
917 от 10.08.2023г. и НП № 11-01-917 от 06.02.2024г. се състои в това, че е сключен
договор с определения изпълнител преди да са влезли в сила всички решения по
процедурата. Именно поради това СРС, НО, 10 състав не счита, че има припокриване между
13
двете административни обвинения. Член 112, ал.6 от ЗОП гласи : „Възложителят сключва
договора в едномесечен срок след влизането в сила на решението за определяне на
изпълнител или на определението, с което е допуснато предварително изпълнение на това
решение, но не преди изтичане на 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите
кандидати и/или заинтересованите участници за решението за определяне на изпълнител“, а
чл.112, ал.8 от ЗОП гласи : „Възложителят няма право да сключи договор с определения
изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, освен когато е
допуснато предварително изпълнение или когато процедурата е открита на основание чл.79,
ал.1, т.4, чл.138, ал.1, чл.164, ал.1, т.3 или 4, или чл.182, ал.1, т.1.“. Явно е, че законодателят
ограничава сключването на договора в периода от влизане в сила на всички решения по
процедурата или от допускането на предварително изпълнение до 1 месец след влизането в
сила на решението за определяне на изпълнител или на определението, с което е допуснато
предварително изпълнение на това решение, като сключването на договор преди или след
това представляват нарушение съответно по чл.112, ал.8 от ЗОП, респ. по чл.112, ал.6,
предл.1 от ЗОП. Наред с това законодателят е ограничил възможността за сключване на
договор и с още един срок – не по-рано от 14 дни от уведомяването на заинтересованите
кандидати и/или участници за решението за определяне на изпълнител, като сключването на
договор преди този 14-дневен срок е самостоятелно нарушение по чл.112, ал.6, предл.
последно от ЗОП. Според чл.196, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, б. „а“, вр. чл.197, ал.1, т.7, б. „а“ от ЗОП
Решението за определяне на изпълнител на обществена поръчка в областта на
строителството с прогнозна стойност над 300 000 лева подлежи на обжалване в 10-дневен
срок от връчване на Решението. Това означава, че дори и при липса на жалба датата на
връчване на Решението за определяне на изпълнител винаги ще е с 10 дни по-ранна от
датата на влизане в сила на това Решение. Именно от тук следва, че моментите, поставени
като ограничения пред възложителя за сключване на договор в чл.112, ал.6, предл. последно
от ЗОП и в чл.112, ал.8 от ЗОП са различни, от където следва, че и нарушенията са
различни, като неспазването на единия срок автоматично не означава, че не е спазен и
другият срок. Чисто хипотетично е възможно договорът да е сключен след 10-я ден от
връчване на Решението, в който момент то би било влязло в сила, ако не е обжалвано, но
преди 14-я ден от уведомяването за Решението за определяне на изпълнител. В този случая
ще е нарушен само чл.112, ал.6, предл. последно от ЗОП, но не и чл.112, ал.8 от ЗОП. Поради
тези съображения съдът не приема развитата в жалбата теза, че М. бил наказан два пъти за
едно и също нещо.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
От Заповед на Директора на АДФИ с № ФК-10-259 от 24.03.2023г. (от една страна) и
14
от писмо на Министерство на младежта и спорта до АДФИ с изх. № 07-00-60/55 от
11.07.2023г. и приложените към него извадки за изпратени съобщения до участниците на
02.12.2020г. и на 18.11.2020г. (от друга страна) може да се направи извод, че в случая
нарушението и неговият автор са били установени от св. Т. в хода на извършената
финансова инспекция в ММС в периода след 24.03.2023г. (когато е започнала конкретната
финансова инспекция) до 11.07.2023г. (когато на св. Т. е изпратена информация за Решение
№ РД-16-180/02.12.2020г. и датата на изпращане на съобщения до участниците). Поради това
и доколкото се твърди нарушението да е извършено на 11.12.2020г., съдът приема, че АУАН
№ 11-01-910 от 10.08.2023г. е бил съставен при спазване на сроковете по чл.261, ал.1 от ЗОП,
които се явяват специални спрямо тези по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Конкретният АУАН е съставен на 10.08.2023г., а Наказателното постановление е
издадено на 06.02.2024г. Това означава, че е спазен и 6-месечният срок по чл.34, ал.3 от
ЗАНН. За пълнота на изложението следва да се посочи, че 1-месечният срок по чл.52, ал.1 от
ЗАНН е инструктивен, а не преклузивен, поради което неспазването му не е съществено
процесуално нарушение.
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица - съгласно
приложените по делото Заповед на Директора на АДФИ с № 190 от 09.03.2020г., Заповед на
Министъра на финансите с № ЗМФ-454 от 21.06.2023г., нормата на чл.261, ал.1 и ал.2 от
ЗОП и направения по-горе анализ в тази насока.
В случая са спазени изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3; чл.43, ал.1 и ал.5 и чл.58, ал.1
от ЗАНН.
В хода на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че съставеният
2023
АУАН № 11-01-910 от 10.08.2023г. и издаденото въз основа на него НП № 11-01-910 от
06.02.2024г. са изцяло в съответствие с процесуалния и материалния закон; отговарят на
изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН; при съставянето, респ. при издаването им не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неяснота на
административното обвинение и до ограничаване на правото на защита на нарушителя.
Между цитираните АУАН и НП има тъждество на фактите и съответствие на посочените
правни норми, чието нарушение се твърди. И в Акта, и в Наказателното постановление е
посочено, че е нарушен чл.112, ал.6 от ЗОП. Същевременно с думи е отбелязано, че заради
получен отказ от сключване на договор за изпълнение на поръчката с Решение № РД-16-180
от 02.12.2020г. А. М. – Главен секретар на ММС и длъжностно лице по смисъла на чл.7, ал.1
от ЗОП съгласно Заповед № РД-09-334/26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта е
изменено Решение № РД-16-155 от 17.11.2020г. за определяне на изпълнител, като за
изпълнител на поръчката е определен ДЗЗД „Георесурс – СКО Благоевград“ и на
02.12.2020г. това Решение е било изпратено на участниците в процедурата, след което - на
11.12.2020г. е бил сключен договор № 23-00-101 от 11.12.2020г. Изрично е посочено, че
договорът между ММС и ДЗЗД „Георесурс – СКО Благоевград“ е сключен преди изтичане
на 14-дневния срок от уведомяването на заинтересованите участници за Решение № РД-16-
180 от 02.12.2020г., с което е изменено Решение № РД-16-155 от 17.11.2020г. за определяне
15
на изпълнител. Нещо повече – в АУАН и НП са изложени подробни факти относно
конкретната обществена поръчка, взетите Решения, направените уведомления и
приложимите правни норми. Поради това съдът приема, че нарушителят е бил запознат,
както с факти, които се явяват елемент от фактическия състав на нарушението по чл.112,
ал.6 от ЗОП, така и с обстоятелствата, при които то е било извършено. Изложени са и
съображения защо се ангажира отговорността именно на А. Т. М.. Посочена е датата на
нарушението - 11.12.2020г. В Наказателното постановление е взето становище по
възраженията на нарушителя срещу Акта и е обсъден въпросът за приложението на чл.28 от
ЗАНН. Поради всичко това СРС счита, че в хода на административно - наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
опорочаване на същото или до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Поради
това спорът следва да бъде решен по същество.
Министерството на младежта и спорта е бюджетна организация. Министърът се
явява публичен възложител на обществени поръчки съгласно чл.5, ал.2, т.4 от ЗОП. По
силата на чл.7, ал.1 от ЗОП (в сила към 2020г.), чл.6, т.4 от Устройствия правилник на
Министерството на младежта и спорта (в сила към 2020г.) и въз основа на кредитираната по-
горе Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта
жалбоподателят М. (Главен секретар в ММС) се явява възложител на обществени поръчки с
делегирани правомощия от Министъра на младежта и спорта. Като такъв, той се явява
административно – наказателно отговорно лице по чл.254, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.112, ал.6 от
ЗОП.
Това, че след издаване на процесното НП има промени в чл.7, ал.1 от ЗОП (ДВ, бр. 67
от 2024г., в сила от 09.08.2024г.) не променя гореизложеният извод, тъй като според
сегадействащия чл.7, ал.1, т.1 от ЗОП възложителят може да делегира правомощията си по
чл.5, ал.1 от ЗОП (т.е. отговорността за правилното прогнозиране, планиране, провеждане,
приключване и отчитане за резултатите от обществените поръчки) на длъжностно лице,
което има право да го замества съгласно нормативен, административен или друг акт, който
определя представителството на възложителя. Според действащия сега чл.6, т.4 от
Устройствия правилник на Министерството на младежта и спорта Министърът може да
възложи на Главния секретар свои правомощия като възложител на обществени поръчки.
Поради това СРС приема, че измененията в ЗОП не променят извода, че А. М. като Главен
секретар в ММС се явява възложител на обществени поръчки с делегирани правомощия от
Министъра на младежта и спорта, респ. административно – наказателно отговорно лице за
нарушение на чл.112, ал.6 от ЗОП.
Неоснователно е възражението от жалбата, че А. М. не е субект на административно
– наказателна отговорност с оглед нормата на чл.259 от ЗОП. Според Решение №
5573/17.05.2024г. на АССГ – XXII касационен състав изводът, че жалбоподателят е
възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП на основание Заповед № РД-09-334 от
26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта не се променя с измененията на чл.259 от
ЗОП (ред. ДВ бр. 88 от 2023г., в сила от 22.12.2023г.), тъй като Министърът е делегирал на
16
М. правомощията си на възложител на обществени поръчки. Липсата на привръзка с чл.259
от ЗОП в процесното Наказателно постановление, обаче, не води до незаконосъобразност на
същото, тъй като не е довело до неяснота на обвинението или до ограничаване на правото на
защита на наказаното лице.
Според чл.112, ал.6 от ЗОП възложителят може да сключи договор за възлагане на
обществена поръчка в 1-месечен срок от влизане в сила на Решението за определяне на
изпълнител или на определението, с което е допуснато предварително изпълнение на това
Решение, но не преди изтичане на 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите
кандидати и/или участници за Решението за определяне на изпълнител. Цитираната норма
показва, че законодателят не прави разграничение между първото и всяко следващо
решение, с което се определя изпълнител. За съставомерността на деянието по чл.112, ал.6
от ЗОП е без значение Решението, с което е обявено класирането на участниците в
процедурата. От значение е единствено „Решението за определяне на изпълнител“. По
отношение на Договор № 23-00-101/11.12.2020г. е от съществено значение онова Решение, с
което за изпълнител е определен изпълнителят по цитирания договор. Именно поради това е
ирелевантно какви други предходни Решения е вземал А. М. и кога те са били съобщавани
на заинтересованите участници. Поради това и възражението на жалбоподателя касателно
датата на съобщаване на Решение № РД-16-155/17.11.2020г. е ирелевантно в конкретния
случай.
Кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват, че с Решение №
РД-16-180 от 02.12.2020г. А. М. - Главен секретар на ММС и възложител по смисъла на чл.7,
ал.1 от ЗОП на основание Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. на Министъра на младежта и
спорта е определил за изпълнител на обществената поръчка с предмет : „Инженеринг за
изграждане на физкултурен салон по типов проект към Средно училище за изучаване на
чужди езици „Св. Климент Охридски“, гр. Благоевград“ – ДЗЗД „Георесурс – СКО
Благоевград“. Това Решение за определянето на този изпълнител на обществена поръчка е
било изпратено до участниците в процедурата на 02.12.2020г. чрез ЦАИС ЕОП. Това
означава, че Договорът за възлагане на обществена поръчка с изпълнител ДЗЗД „Георесурс –
СКО Благоевград“ може да се сключи най-рано на 17.12.2020., ако няма жалба срещу
Решението за определяне на изпълнител с № РД-16-180 от 02.12.2020г. Същевременно по
делото са налице доказателства, а и жалбоподателят не спори, че на 11.12.2020г. между
Министерство на младежта и спорта и ДЗЗД „Георесурс – СКО Благоевград“ е бил сключен
Договор за възлагане на обществена поръчка № 23-00-101/11.12.2020г. Това означава, че от
обективна страна доказано е извършено нарушение по чл.112, ал.6 от ЗОП на 11.12.2020г.,
тъй като на тази дата е бил сключен Договор за възлагане на обществена поръчка без да е
изтекъл 14-дневният срок от уведомяването на 02.12.2020г. на заинтересованите участници
за Решение № РД-16-180 от 02.12.2020г., с което ДЗЗД „Георесурс – СКО Благоевград“ е бил
определен за изпълнител на обществената поръчка.
От субективна страна следва да се посочи, че А. М. е осъзнавал, както качеството си
на Главен секретар на ММС и възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП на основание
17
Заповед № РД-09-334 от 26.05.2017г. на Министъра на младежта и спорта (доколкото именно
като такъв е подписвал всички документи по конкретната обществена поръчка), така и това,
че Решението за определяне на изпълнител по обществената поръчка е от 02.12.2020г., а
Договорът за възлагане на обществената поръчка с определения изпълнител е подписан на
11.12.2020г. Поради това СРС счита, че нарушението по чл.112, ал.6 от ЗОП е реализирано
при форма на вината – пряк умисъл.
За пълнота на изложението и във връзка с доводите от жалбата следва да се посочи,
че „заинтересован участник“ (според §2, т.13 от ДР на ЗОП) е участник, който не е отстранен
окончателно от процедура. Отстраняването е окончателно, когато участникът е уведомен за
Решението, с което е отстранен, и това Решение е влязло в сила. Заинтересован участник е и
участник, който е класиран, но не е избран за изпълнител. Поради това и предвид
съдържанието на Решение № РД-16-155 от 17.11.2020г. „заинтересован участник“ се явява
онова Дружество, което не е отстранено от участие и което е класирано на трето място, т.е.
„Растер-юг“ ООД. Поради това не е вярно, че участникът, който е класиран на трето място
не отговарял на дефиницията на §2, т.13 от ДР на ЗОП и единствено заинтересован участник
бил този, който бил класиран на второ място. От тук съответно следва, че е неоснователна
претенцията на жалбоподателя за приложимост на чл.112, ал.7, т.2 от ЗОП, тъй като
определеният за изпълнител с Решение № РД-16-180 от 02.12.2020г. не е единствен
заинтересован участник, защото класираният на трето място участник е заинтересован по
смисъла на §2, т.13 от ДР на ЗОП. Не са налице и предпоставките за прилагане на чл.112,
ал.7, т.1 от ЗОП, тъй като конкретната процедура е била с правно основание чл.18, ал.1, т.12
от ЗОП, към която норма чл.112, ал.7, т.1, б. „а“ и б. „б“ от ЗОП не препращат.
Настоящият съдебен състав счита, че случаят не е маловажен, поради което правилно
административно – наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. От една страна
основателни са доводите на юрк. Я., изложени в писмените бележки, че с процесното деяние
се застрашават обществените отношения, свързани с разходването на публични средства,
които изискват особена закрила. От втора страна - по делото са ангажирани доказателства,
че А. М. е извършил и още едно нарушение по ЗОП във връзка с процесната обществена
поръчка /извън процесното деяние/. От трета страна – прави впечатление, че при договорени
авансово, междинно и окончателно плащане на СМР, без ясна причина - 100 % от цената по
Договор № 23-00-101/11.12.2020г. е платена на 29.12.2020г., т.е. по-малко от 20 дни след
сключването на въпросния договор, което показва целенасочена дейност за усвояване на
публични средства във връзка с обществената поръчка до края на бюджетната 2020 година.
Всичко това дава основание на съда да приеме, че нарушението не е с ниска степен на
обществена опасност и не следва да се счита за маловажно.
Доколкото нарушението по чл.112, ал.6 от ЗОП е извършено на 11.12.2020г. и след
това има промяна в закона (в чл.254 от ЗОП), с оглед нормата на чл.3, ал.2 и ал.1 от ЗАНН,
следва в случая да се приложи разпоредбата на чл.254, ал.2, вр. ал.1 от ЗОП, която е била в
сила към датата на деянието, тъй като предвижда по-нисък максимален размер на
наказанието „глоба“. Според чл.254, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.112, ал.6 от ЗОП (в сила към
18
11.12.2020г.) възложител, който сключи договор преди изтичането на 14-дневния срок от
уведомяването на заинтересованите кандидати и/или участници за Решението за определяне
на изпълнител, носи административно – наказателна отговорност и следва да бъде наказан с
„глоба“ в размер на 2% от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от
5000 лева. В конкретния случай стойността на сключения Договор за възлагане на
обществена поръчка е 845 940,00 лева с ДДС. Поради това на А. Т. М. следва да се наложи
„глоба“ в размер на 5000 лева, тъй като 2 % от 845 940,00лв. се равнява на 16 918,80 лева,
което е над максималния (към 11.12.2020г.) праг от 5000 лева. В случая точно фиксираният в
закона начин на определяне на административното наказание и максималният размер на
глобата по чл.254, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.112, ал.6 от ЗОП (в сила към 11.12.2020г.) прави
безпредметно определянето на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Доколкото определеният в процесното НП размер на глобата на А. М. съвпада със
законоустановения и посочен по-горе и от съда размер на това наказание, както и поради
всички други съображения, изложени до тук, СРС приема, че обжалваното Наказателно
постановление се явява законосъобразно, обосновано, правилно и при справедлив размер на
2023
наказанието. Поради това Наказателно постановление № 11-01-910 от 06.02.2024г.,
издадено от Директора на АДФИ следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е. АДФИ) има
право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Наказателното
постановление и по време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав, както и в
писменото становище с вх. № 196187/14.06.2024г. процесуалният представител на
въззиваемата страна изрично е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се
присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт,
както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на АДФИ следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ.
В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В
случая по настоящото дело е имало едно открито съдебно заседание пред СРС, НО, 10
състав с участието на юрк. Я.. Предвид процесуалната активност на представителя на
въззиваемата страна, но и с оглед липсата на продължителност на заседанието пред СРС,
съобразно фактическата и правна сложност на казуса, съдът счита, че жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на АДФИ юрисконсултско възнаграждение в размер около
средния, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 115 (сто и
петнадесет) лева.
Така мотивиран, съдът
19
РЕШИ:
2023
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-910 от 06.02.2024г.,
издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на
основание чл.254, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.261, ал.2 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ
бр. 13/16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., доп. ДВ бр. 23/14.03.2020г.) и Заповед № ЗМФ-454
от 21.06.2023г. на Министъра на финансите на А. Т. М. е наложена „глоба“ в размер на 5000
(пет хиляди) лева за нарушение на чл.112, ал.6 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ
бр. 13/16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., доп. ДВ бр. 23/14.03.2020г.).
ОСЪЖДА А. Т. М. с ЕГН **********, с адрес : гр. София, ул. „Антим I“ № 83, ет.1,
ап.4 да заплати на Агенцията за държавна финансова инспекция за направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 115 (сто и петнадесет) лева.
Решението може да се обжалване по реда на АПК пред Административен съд –
София град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20