Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 6256 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Ищецът „А.б.Б.“
АД твърди, че по силата на Рамков договор за издаване и използване на платежен
инструмент – международна кредитна банкова платежна карта от 27.04.2012 г. и
общите условия към него банката е издала на ответника Д.И.Ч. международна
кредитна карта с лимит 5000 лева. Поддържа, че на 22.04.2019 г. е настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор поради непогасяване
на две поредни дължими минимални погасителни вноски за два поредни отчетни
периода, за което длъжникът е надлежно уведомен на 12.04.2019 г. с покана,
връчена чрез ЧСИ. Ищецът заявява, че кредитополучателят е изпаднал в забава от
15.09.2018 г., като датата на последно плащане по задължението е 23.08.2018 г.,
когато е извършена вноска в размер на 220 лева. Посочва, че задълженията на
ответника са в общ размер от 3870.93 лв., от които: просрочена главница в размер
на 3832.33 лева, просрочена възнаградителна лихва за периода от 15.09.2018 г.
до 10.01.2019 г. в размер на 26.22 лева, обезщетение за забава за периода от
15.09.2018 г. до 10.01.2019 г. в размер на 12.38 лева.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да заплати на дружеството следните
суми:
1) сумата от 3832.33 лева – главница по
Рамков договор за издаване и използване на платежен инструмент – международна
кредитна банкова платежна карта от 27.04.2012 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2019 г. до окончателно
изплащане на задължението;
2) сумата от 26.22 лева – възнаградителна лихва, начислена по договора
за периода от 15.09.2018 г. до 10.01.2019 г.;
3) сумата
от 12.38 лева – обезщетение за забава, начислено по договора за периода от
15.09.2018 г. до 10.01.2019 г.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С исковата молба е представен Рамков договор за издаване и използване на платежен
инструмент – международна кредитна банкова платежна карта от 27.04.2012г., сключен между ищцовото дружество и Д.И.Ч.
/л. 6/. От неговото съдържание се установява, че ищецът се е задължил да издаде
на ответника международна кредитна карта и да предостави кредит в размер на
5000 лева по откритата за обслужване на картата сметка. В чл. 6.2 от договора
като основание за настъпването на предсрочна изискуемост на договора е
предвидено непогасяването на две поредни дължими месечни погасителни вноски за
два поредни отчетни периода.
Към доказателствата по делото са приобщени и общите
условия на „А.б.Б.“ АД за издаване и използване на платежен инструмент –
международна банкова платежна карта, като в Раздел VI, т. 5 от тях
е предвидено, че договорът за банкова карта е със срок от 26 месеца, считано от
датата на подписването му. В случай че договорът не бъде прекратен, той
автоматично подновява действието си за същия срок. Съгласно Раздел XII, т. 2 от ОУ
олихвяването на средствата, усвоени от кредитния лимит чрез банковата карта се
извършва от деня на възникване на задължението, а лихвите са в размери съгласно
тарифата на банката.
На л. 17 и 18 от делото са приложени покана, ведно
с придружително писмо, от съдържанието на които става ясно, че „А.б.Б.“ АД е
уведомило Д.И.Ч., че обявява вземанията си по договора за кредит за предсрочно
изискуеми на основание чл. 6.2 от същия. Видно от удостоверяването, извършено
на гърба на придружителното писмо, уведомлението е
връчено лично на ответника чрез ЧСИ на 12.04.2019 г.
Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, подробно и обосновано, размерът на усвоения и непогасен кредитен
лимит по процесния договор възлиза на 3832.33 лева. Вещото лице е изчислило, че
общо получените суми по кредитната карта са в размер на 46 184.92 лева.
Посочено е, че последното плащане по кредитната карта е извършено на 23.08.2018
г. Изчислен е и размерът на дължимите по договора за кредит лихви, както
следва: договорна лихва за периода от 01.01.2019 г.
до 10.01.2019 г. – 12.77 лева, лихва по просрочената главница до 31.12.2018 г.
– 10.02 лева, лихва по просрочената главница за периода от 01.01.2019 г. до 10.01.2019 г. – 3.43 лева, обезщетение за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 06.01.2019 г. – 12.38 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени предявените
искове, следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) наличието на валидно сключен договор за издаване и използване
на платежен инструмент – международна кредитна банкова платежна карта от
27.04.2012 г. между „А.б.Б.“ АД и Д.И.Ч., по който е усвоена сума в размер на
3832.33 лева; 2) осъществяването на обективните предпоставки по договора, въз
основа на които е възникнало правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем и уведомяването на кредитополучателя за това.
От представените по делото
писмени доказателства се установява по безспорен начин съществуването на облигационна
връзка между страните по договор за издаване и използване на международна
кредитна карта. Безспорно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установява и реалното предоставяне на заемната сума. Следователно за
кредитополучателя е възникнало задължението да върне предоставената в заем сума
в уговорения срок.
Заключението на вещото лице
потвърждава изложеното в исковата молба, че кредитополучателят е преустановил
редовното погасяване на дължимите суми, усвоени чрез издадената от банката
кредитна карта, като последното извършено плащане датира от 23.08.2018 г.
Предвид изложеното към датата на връчване на писменото уведомление до ответника
/12.04.2019 г./ категорично се установява наличието на предпоставките,
обуславящи възникване на потестативното право на
ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем по чл. 6.2 от договора.
Поради така
изложените съображения и доколкото размерът на претендираните главница и
обезщетение за забава се потвърждава от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, така предявените искове следва да бъдат уважени. Искът за
присъждане на обезщетение за забава следва да бъде отхвърлен единствено по
отношение на периода от 07.01.2019 г. до 10.01.2019 г., тъй като съгласно
извършените от вещото лице изчисления обезщетението за забава в размер от 12.38
лева е начислено за период по-кратък от исковия, а именно – от 15.09.2018 г. до
06.01.2019 г.
Що се отнася до претенцията за
възнаградителна лихва, същата се явява основателна и следва да бъде уважена до
сумата от 12.77 лева, на колкото възлиза дължимата договорна лихва съгласно
експертното заключение, като за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер на вземането от 26.22 лева, както и за периода от 15.09.2018 г. до
31.12.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен
По разноските:
С оглед
изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Същите включват заплатената държавна такса в общ
размер от 203.29 лева, депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 501 лева.
Предвид
изложеното общият размер на разноските, който следва да бъде възложен в тежест
на ответника възлиза на 901.15 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.И.Ч., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „А.б.Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: СУМАТА
ОТ 3832.33 лева /три хиляди осемстотин тридесет и два лева и тридесет и три
стотинки/ – главница по Рамков договор за издаване и използване на платежен
инструмент – международна кредитна банкова платежна карта от 27.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 22.04.2019 г. до окончателно изплащане
на задължението; СУМАТА ОТ 12.77 лева
/дванадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ – възнаградителна лихва, начислена
по договора за периода от 01.01.2019 г. до 10.01.2019
г.; СУМАТА ОТ 12.38 лева /дванадесет лева и тридесет и осем стотинки/ – обезщетение за забава, начислено по договора за
периода от 15.09.2018 г. до 06.01.2019 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за възнаградителна лихва за разликата над сумата 12.77
лева /дванадесет лева и седемдесет и седем стотинки/, до пълния предявен размер на вземането от 26.22 лева /двадесет и
шест лева и двадесет и две стотинки/ и
за периода от 15.09.2018 г. до 31.12.2018
г., както и предявения иск за обезщетение за забава – за периода от
07.01.2019 г. до 10.01.2019 г.
ОСЪЖДА Д.И.Ч., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „А.б.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, СУМАТА ОТ 901.15 лева. /деветстотин
и един лева и петнадесет стотинки/, представляваща извършени по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: