№ 26
гр. Радомир, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20221730200037 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №.г. началник сектор към ОДМВР-Перник, „Пътна
полиция“ е наложил на жалбоподателя В. Е. Д., с ЕГН:********** от с.Д. , общ.Радомир
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни
точки, както и адм.наказание глоба в размер на 20 лева, на основание чл.185 ЗДвП, за
нарушение по чл.147, ал.1 от същия закон.
Недоволен от така наложените му наказания Д. по изложени във въззивната жалба
съображения и правни доводи на адвокат- пълномощника си, моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление. Сочат се допуснати съществени процесуални
нарушения довели до нарушаване правото на защита на въззивника поради изтичане на
давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН се претендират
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, се явява, като с писмено
становище депозирано по делото моли съда да потвърди същото като законосъобразно
издадено.
Районна прокуратура гр.Перник, ТО-Радомир, редовно и своевременно призована, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
1
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН серия .г. е описано от фактическа страна, че на 15.09.2020 в гр.Радомир по
ул.“Дупнишка“ с посока на движение от с.Червена могила към към ул.“Люлякова“
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Д. “, с рег.№., собственост на Р.Д.Й., с
ЕГН:********** като при извършена проверка от контролните органи на кръстовището с
ул.“Парижка комуна“ същите са установили, че управляваното от жалбоподателя МПС е със
служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП на 06.09.2020г., както
и, че МПС-то управлявано от жалбоподателя не е преминало задължителен технически
преглед.
„Младши автоконтроьор“ К.В., в сектор „ПП“ при ОДМВР съставил горецитирания
АУАН на жалбоподателя, като свидетел по съставянето на акта, както и по установяване на
нарушенията е свидетелят В.С., също „мл.автоконтрольор“ в сектор „ПП“ при ОДМВР –
Перник. АУАН е връчен на жалбоподателя, като последният го е подписал и е посочила в
графа „Възражения“ :“Нямам възражения“
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено
възражение.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП
№.г. като със същото са наложени на жалбоподателя административни наказания глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание
Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки, както и адм.наказание глоба в
размер на 20 лева, на основание чл.185 ЗДвП, за нарушение по чл.14, ал.1 от същия закон.
Гореописаната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от показанията на
разпитаните по делото свидетели В. и С..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
2
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните
изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към
съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва
да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен
извод за извършените нарушения и авторството им, като както в АУАН, така и в НП са
описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник сектор към ОДМВР Перник, който е оправомощен със Заповед № 8121з-515 от
14.052018г. на Министъра на вътрешните работи.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че е налице допуснато от АНО съществено
процесуално нарушение, тъй като атакуваното НП е издадено след изтичане на 6-месечния
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба образуваното
административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено НП в
шестмесечен срок от съставянето на акта.
Настоящият състав намира същите за основателни. Атакуваното НП е издадено на
03.09.2021г. т.е след изтичане на предвидения в чл.34, ал.3 ЗАНН шестмесечен давностен
срок от съставяне на АУАН серия AG 250728 на 15.09.2020г.Съгласно тълкувателно
постановление №1/27.02.2015г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по
тълк.д.№1/2014г. сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни . Давността се прилага служебно
като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца. Давността
погасява наказателната отговорност, което прави на свой ред наказателното производство
недопустимо.С изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява
възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по
административно-наказателното правоотношение. Давността погасява възможността за
реализиране на отговорността.
Предвид гореизложеното е налице допуснато съществено процесуално нарушение от
АНО при издаване на НП, което е от типа на съществените такива, водещи всякога водят до
отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Доколкото
административният процес съгласно нашето законодателство притежава силно изразен
формализъм и следва да се спазват всички императивни изисквания, а наличието на
описаното нарушение при издаване на наказателното постановление представлява
съществено процесуално нарушение съдът намира, че подадената жалба следва да бъде
уважена, а обжалваното наказателно постановление отменено.
За правна изчерпателност по същество на правния спор съдът намира, че
фактическата обстановка описана в акта за установяване на адм. нарушение и в
атакуваното наказателно постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното
следствие от страна на административно-наказващият орган гласни доказателства и
писмени такива приложени в административно-наказателната преписка не е установена и
3
доказана по безспорен начин.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За това нарушение чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба от
200 до 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред.
При преценка на субективната страна на административното нарушение обаче, съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно прекратяване
на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си
в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи
собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая видно
от събраните доказателства и приложени в АНП жалбоподателят е само водач на МПС и за
него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата
сочат, че към момента на проверката Д. не е бил собственик на управлявания от него
автомобил . Липсват доказателства както лицето, което му е предоставило автомобила,
съответно и собственика да са уведомили ползвателя в случая Д., че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация. Очевидно собственикът не е изпълнил това задължение,
поради което е последвало служебно прекратяване на регистрацията от 06.09.2020 г., без
това обстоятелство да е известно на ползващия автомобила на същия този ден -
жалбоподателя. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената
регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като вината е
субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на
фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП, изключват умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от 14, ал. 1
НК, вр. чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността.
При така установеното съдът намира, че нито са налице елементите от състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито са налице каквито и да е доказателства за това,
че деянието е осъществено от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява
несъставомерно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Що се отнася до адм.нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, то същата гласи:
„Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните
превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
4
техническата им изправност……… „ В случая Д. е санкцинаран неправилно с адм.наказание
по чл.185 от ЗДвП.Санкционната норма, която е следвало да приложи АНО е чл.181, т.1
ЗДвП съгласно, която се наказва с глоба в размер на 50 лева собственик или длъжностно
лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за
технически преглед, което пък сочи на обстоятелството, че това задължение е отново за
собственика на автомобила, какъвто Д. не е.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1
от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие
на адв.Маркова въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на Д. сумата от 300
лева направени разноски по делото. Направено е изрично искане за присъждане на разноски
в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в
Договора за правна защита и съдействие, приложен по делото е удостоверено, че
възнаграждението е заплатено в брой.
Размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно
разпоредбата на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща, че се дължи
минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Именно в този размер е и
договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1, вр. ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №.г. , с което началник сектор към
ОДМВР-Перник, „Пътна полиция“ е наложил на В. Е. Д., с ЕГН:********** от с.Д.,
общ.Радомир административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети
10 контролни точки, както и адм.наказание глоба в размер на 20 лева, на основание чл.185
ЗДвП, за нарушение по чл.147, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на В. Е. Д., с ЕГН:********** от с.Д., общ.Радомир сумата от 300,00
/триста лева/, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки
административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с
мотивите.
5
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6