Определение по адм. дело №884/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК.

Настоящето съдебно производство е образувано по жалба от В. А. В. от [населено място], подадена чрез адв. В. П. от АК – Плевен, с която се оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0293-000056/23.09.2025г. на началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Л., с която по отношение на А. П. А. от [населено място] е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „БМВ“ с рег. № RPV8888 – немска регистрация, за срок от 6 месеца.

С посочената заповед е отнето СРМПС № 32394030.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ. Изложени са съображения, че изпълнението на заповедта ще причини на жалбоподателката значително и трудно поправими вреди, тъй като прекратяването на регистрацията на новозакупения от нея лек автомобил й създава „социални затруднения и лични последствия“.

Ответникът в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и административната преписка на съда, е ангажирал становище за неоснователност на същата.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, за да се произнесе по искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед, съобрази следното:

Подателят на жалбата В. А. В. от [населено място] не е адресат на оспорената ЗППАМ. Същата обаче е представила като писмени доказателства Договор за покупко-продажба на употребяван автомобил на немски език с превод на български език, от който се установява, че е закупила автомобила, предмет на обжалваната ЗППАМ от А. А. в Германия на 10.07.2025 г., т.е. на дата, предхождаща издаването на процесната ЗППАМ и респективно към момента на налагане на мярката тя е била собственик на този автомобил. Ето защо, макар и да не е адресат на оспорения административен акт, за същата е налице правен интерес от оспорването му, тъй като с постановяване на принудителната мярка тя е лишена от възможността да използва автомобила си. Правото на собственост е гарантирано от Конституцията на Република България и неговото ограничаване обуславя наличие на правен интерес от страна на собственика и същият се явява процесуално легитимиран по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК да обжалва административния акт, с който това е сторено, независимо, че не е посочен като негов адресат. В този смисъл е и Определение № 179 от 08.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14396/2017 г., V отделение, докладчик съдията Г. К..

По отношение спазване на срока за обжалване, съдът намира следното:

Процесната заповед подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от връчването й пред съответния административен съд. В конкретния случай заповедта не е връчвана на жалбоподателя В., тъй като тя не е неин адресат. Няма данни да е връчена и на А. П..

В жалбата се твърди, че жалбоподателката е узнала за съществуването на тази заповед на 31.10.2025 г., когато служител на полицията е посетила дома и за връчване на НП № 25-0923-000401/10.10.2025 г., което е издадено във връзка с нарушението, за което е издадена и ЗППАМ. От приложеното в адм. преписка НП е видно, че същото действително е връчено на посочената от жалбоподателката дата и на лице, живущо на същия адрес, а от поставения печат от РУ - Левски върху жалбата, въз основа на която е образувано настоящето съдебно производство е видно, че същата е подадена на 13.11.2025 г., т.е. при спазване на срока за оспорване на ЗППАМ, считано от момента на узнаване за нейното съществуване.

Ето защо съдът намира, че жалбата е допустима за разглеждане, респективно допустимо за разглеждане е и направеното с нея искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната ЗППАМ.

Съдът счита обаче, че това искане е неоснователно.

Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна адм. мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство.

Горното се извършва с мотивирана заповед, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С текста на чл.172, ал.6 от ЗДвП е регламентирано, че подадената жалба срещу такава заповед не спира изпълнението на приложената ПАМ.

В контекста на изложената нормативна уредба, съдът приема, че е налице допуснато по силата на закона предварително изпълнение на индивидуален административен акт. В закона не е предвидена изрична възможност съдът да постанови различно от предвиденото в него предварително изпълнение, но предвид ТР №5/2009г. на ОС на ВАС, съдът счита, че искането за спиране е допустимо при условията на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК и следва да бъде разгледано по същество.

Когато по силата на закона се предвижда предварително изпълнение на определена категория административни актове, се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл.60, ал.1 от АПК. В конкретния случай, презумцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта е в полза на обществото и е с цел да се осигури живота и здравето на гражданите, предвид тяхното застрашаване вследствие извършеното нарушение, за което е съставена ЗППАМ. За да разпореди друго, съдът следва да установи, че предварителното изпълнение ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. По делото като такъв интерес от оспорващия се сочи, че прекратяването на регистрацията на лекия автомобил, който е нейна собственост, създава на жалбоподателката „социални затруднения и лични последствия“.

За да е налице основание за спиране, то вредата в нейния вид и размер трябва да бъде доказана. Вредите следва да са значителни или трудно поправими и да са обосновани с доказателства, тъй като целта на спирането на предварителното изпълнение на оспорената заповед е да се осигури на оспорващия защита от настъпването на евентуална вреда, която обаче следва да бъде установена. В конкретния случай твърденията за настъпване на вреди не са конкретни, а общо формулирани. Липсва каквато и да е обосновка, от която да се направи извод, че са значителни или трудно поправими.

Прилагането на ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността да бъдат извършении други нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание по арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН. Отчитайки високата обществена значимост на безопасността на движението по пътищата, в конкретния случай незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. Действително прекратяването на регистрацията на пътното превозно средство препятства възможността то да бъде ползвано и това вероятно създава неудобства и затруднения в ежедневието на собственика, но тези затруднения не представляват значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес.

Освен това разпоредбата на чл.166 ал.2 от АПК, към която препраща ал.4, регламентира, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Такива обаче не са налице и не се сочат от жалбоподателя.

Съдът намира за нужно да посочи, че с всяка ПАМ се ограничават и засягат по някакъв начин правата на адресатите й, а в конкретния слуцчай на собственика на МПС, но това е с цел да се защити общественият интерес, посредством предотвратяването или преустановяването на административни нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива нарушения - чл. 22 от ЗАНН. За да е налице основание за дерогиране от страна на съда на допуснатото по закон предварително изпълнение, следва оспорващият да докаже, че вредите за него от предварителното изпълнение са несъразмерни, непропорционални на преследваната от законодателя цел. Т.е. да се установява, че интересите на оспорващия надделяват над законовата презумпция за наличието на предпоставките от рода на тези по чл. 60, ал. 1 от АПК. В случая в жалбата не е налице аргументация за наличие на такива предпоставки.

Ето защо в конкретния случай искането за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно направеното от В. А. В. от [населено място] чрез адв. В. П. от АК – Плевен искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0293-000056/23.09.2025г. на началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Левски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от определението да се изпратят на страните.