РЕШЕНИЕ

 

№ 230

гр. Троян, 09.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на  прокурора ...……………................... като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова  гр. дело № 1195 по описа за 2018 год., и за да се произнесе - съобрази:

   Д.Д.Т. ***, чрез пълномощника си адв. В.А. от ЛАК са предявила против С.П.Ц. *** и Д.С. *** няколко обективно съединени искове иск с правно основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, чл. 124 от ГПК, чл. 108 от ЗС.

Ищцата твърди в исковата си молба, че притежава дворно място в с. Голяма Желязна от около 2 дка, в м. „Бърдене” /”В.”/, съгласно нот. акт № 166, т. І, н. д. № 314/1979 г. на ТРС. Почти от всички страни имотът има трайно установени граници - телена мрежа или граничи с постройки на съседи. Единствено ограда не е имало от запад, която отделя имота на ищцата и имота на ответниците. Излага се, че при изготвянето проекта на кадастралната карта на с. Голяма Желязна през 2009 г. имота на ищцата не бил заснет така както е ограден, Т. е подала възражение до СГКК - Ловеч вх. № 45 от 02.02.2009 г. По този начин в КККР част от имота на Т. попаднал в имот, заснет с идентификатор 15703.532.15, записан на нейно име, но с неправилно заснети граници и част от чужд имот – гора. Между новозаснетия имот № 15703.532.15 и имота, граничещ от север на С.В.с № 15703.28.83 останала незаписана на нейно име земя, която винаги е била собственост по наследство от баща им Д.И.В., б. ж. на с. Голяма Желязна, починал на 14.08.1986 г. и по давностно владение - там е имало къща, плевня, харман. Въпреки наличието на трайна ограда и реално ползване, тази земя била включена към един голям имот с № 15703.28.40 и записана като земеделска земя с неустановен собственик - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Т. ангажирала геодезист, който изработил скица-проект, след което бил изготвен Акт за непълноти и грешки № 99/20.05.2010 г. на СГКК - Ловеч. Актът е подписан от Кмета на Община Троян като заинтересована страна от север за имота по чл. 19 от ЗСПЗЗ, и по този начин на Т. било признато правото на собственост по нотариалния акт, но акта не бил подписан от другия съсед от юг - Д.З., която не одобрила изменението на КККР и поправката не била довършена. По този начин част от процесния имот, включена към бившия имот № 15703.28.40 била записана на ответника С.П.Ц. и заснета като самостоятелен имот с № 15703.28.90, а друга част от имота била записана като път - имот с № 15703.28.91, и записан като публична общинска собственост на Община Троян.

Тъй като Община Троян отказала да поправи грешката с нанасянето на несъществуващия път, в ТРС е развито производство по гр. д. № 981/2017 г. и с постановеното решение било признато за установено по отношение на Община гр. Троян, че Т. е собственик на имот с № 15703.28.91, с площ от 74 кв. м.

Т. излага, че при действащата нова кадастрална карта, части от имота й са неправилно заснети и записани като собствени на ответниците, което породило спорове и е основание за предявяване на настоящия иск. Т. счита, че неправилно в КККР между процесния имот и имота на н-ците на С.В.е нанесен нов имот с № 15703.28.90 с площ от 755 кв. м, който е записан като земеделска земя и възстановен с решение на ОСЗ - Троян № 750 от 24.02.2014 г. на ответника С.П.Ц.. Този имот винаги е бил част от двора на къщата й, винаги и сега се владее от Т. и никога не е владян нито от С.П.Ц., нито от някой от неговото семейство.

Т. намира възстановяването на имота с решение на ОСЗ -Троян № 750 от 24.02.2014 г. за незаконосъобразно. Тъй като тя не е участвала в административната процедура по издаване на решението.

След издаването на решението на ОСЗ, ответника С.П.Ц. е дарил собствеността върху имота на дъщеря си - ответницата Д. С.З. с нот. акт. вх. per. № 3307, акт № 136, т. XI, дело 1417 от 22.10.2014 г. на Служба по вписванията при ТРС.

          В този смисъл ищцата намира, че при изготвянето, приемането и поддържането в актуален вид на КККР е допусната грешка: неправилно 755 кв. м от нейния имот е заснет като имот с № 15703.28.90 и записан на ответника С.П.Ц.. Също така този имот не е бил земеделска земя, а двор към бащината й къща, в който се намирали стопански постройки, нужни за земеделското стопанство на баща й. След извършеното дарение, цитирано по-горе, няма отбелязване в КККР за промяната в собствеността.

В момента Т. твърди, че владее процесния имот от 755 кв. м и го ползва като овощна градина, като владението ми е продължило повече от 50 години.

Никой до този момент не е установявал владение върху имота, нито е оспорвал нейното владение.

Освен това, част от имота й на югозапад, с площ от 210.82 кв. м е включена към имот на ответниците, заснет по КККР с № 15703.532.18. Тази площ е заключена между цифри 3, 4, 5 и 6 със съответните координати съгласно координатен регистър на приложената Скица № 3 от 20.12.2018 г. на поземлени имоти в с. Голяма Желязна, местност „В.изготвена от геодезист инж. М.Х.. Твърди се, че южната граница на имота на Т. в източната й част е пътя за София, а в западната й част южната граница между нейния имот и имота на ответниците винаги е била  северната  калканна  стена  на  сгради  с  № 4, 5 и 6, намиращи се в имота на ответниците. На тези калканни стени има само един отвор - врата, за която ответникът С.П.Ц. е поискал от нея разрешение да ползва два метра за да си внася сено. Южната граница на процесния имот е продължение на южната граница на имот № 15703.28.42, която минава по хоризонтала на терена по т. 1 и т. 2 на приложената скица № 3/20.12.2018 г. и стига до северозападния ъгъл на постройката на ответниците с № 15703.532.18.6, който ъгъл е отразен като точка № 3 от приложената скица № 3/20.12.2018 г. Тази земя винаги, включително и преди образуването на ТКЗС, е била собственост на бащата на Т., поради което тя намира записването й на името на ответника С.П.Ц. и на неговата покойна съпруга Й.С. П. - наследодател на двамата ответници, и включването й към техния имот № 15703.532.18 за незаконосъобразно. От известно време ответниците завладяли земята от 210.82 кв. м и поставили ограда от телена мрежа. Владението на ответниците е противоправно според Т., поради което те следва да бъдат осъдени да й го предадат в качеството й на собственик, който не владее имота си.

      За установяване на обстоятелствата по предявения иск ищцата е ангажирала гласни и писмени доказателства и чрез своя пълномощник адвокат В.А. от ЛАК моли съда да уважи изцяло исковата им претенция, ведно със законните последици.

     По реда на чл. 131 от ГПК на ответниците С.Ц. и Д.З. е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия едномесечен срок е представен отговор, с който двамата изцяло оспорват предявения иск, като твърдят, че предявения установителен иск за правото на собственост върху земеделска земя -ПИ с идентификатор 15703.28.90 е недопустим на две самостоятелни основания -общо по чл. 124, пр. последно от ГПК и специално - по ЗСПЗЗ.

Ответниците считат, че не е налице правен интерес у ищцата от предявяването на настоящите искове. Твърдят, че ПИ с идентификатор 15703.28.90 е възстановен на С.Ц. по ЗСПЗЗ. Алтернативно твърдят, че исковете са неоснователни. Според тях в настоящия случай спорното право на собственост се преценява към момента преди обобществяването му поради реституционното действие на ЗСПЗЗ. Съдът следва да установи правото на собственост на страните, както е съществувало към 1956 г. Към този период ищцата не разполага със собственически основания, годни да основат собствеността към датата на исковата молба. Първия ответник е внесъл в ТКЗС пасище в м. „Колибата” (мах. „В.”) с. Голяма Желязна, с площ около 800 кв. м. Имота е посочен в имлячен регистър. Собствеността върху този имот е призната и възстановена с Решение № 750/24.02.2014 г. на ОСЗГ-Троян. За имота е изготвен помощен план, защото южната му част е засегната от извършено строителство. Плана установява възстановения имот с площ от 755 кв. м, а също и границите на този имот и неговия идентификатор 15703.28.90 по КККР на с. Голяма Желязна.

Ответниците твърдят, че застроения имот на ищцата е южно от спорния. Той е определен с околовръстен строителен полигон на с. Голяма Желязна за м. „Власковска” през 1975 г.

Според границите на застрояването, определени с ОСП с плана на новообразуваните имоти е възстановено и правото на собственост на ответника върху земята му, останала извън полигона с площ 755 кв. в. (от 800 кв. м. общо). В с. з. ответниците се представляват от адв. Б.Д. от ЛАК, който моли съда да отхвърли предявените искове, ангажирани са доказателства.

От приложени писмени доказателства: нотариален акт № 166, т. І, н.д. № 314/1979 г. на ТРС, решение № 40 от 27.02.2018 г. по гр.д. № 981/2017 г. на ТРС, нот. акт за дарение на недвижим имот  № 88 т. ІІІ н.д. № 394/2014 г. на нотариус Д.Кънчевски с вх. рег. № 3307, акт № 136, т. ХІ, дело 1417 от 22.10.2014 г. на Служба по вписванията при ТРС, Скица на поземлени имоти в с. Голяма Желязна „В.“ № 3/20.12.2018 г., изготвена от инж. М.Х., нотариален акт № 182, т. ІІ, н.д. № 582/1991 г. на ТРС, Скица № 15-317255/05.07.2017 г. на СГКК Ловеч на ПИ с идентификатор 15703.532.15, Справка от СГКК за поземлен имот с идентификатор № 15703.28.90, Справка от СГКК за поземлен имот с идентификатор № 15703.532.18, удостоверение за наследници на Д.И.В.№ 121/08.10.2018 г., изд. от Кметство с. Голяма Желязна, Възражение до СГКК № 45/02.02.2009 г., Акт за непълноти и грешки № 99 от 20.05.2010 г. и Скица-проект № 14124/20.05.2010 г. за изменение на КККР, Декларация отИ.С.В.с нот. заверка от 20.01.2017 г., писмо изх. № 0617-6/21.02.2014 г. на Община Троян с приложени протокол № 2/27.09.2013 г. и Протокол № 3 от 29.01.2014 г., удостоверение за данъчна оценка № ДО000176/25.01.2009 г. на отдел „Местни приходи“ при Община Троян,  удостоверение за данъчна оценка № ДО000177/25.01.2009 г. на отдел „Местни приходи“ при Община Троян,  Скица на поземлен имот № 15-64826/28.01.2019 г., скица на поземлен имот № 15-64815/28.01.2019 г., Решение  № 750 от 24.02.2014 г. на ОСЗ Троян, скица на поземлен имот № 15-230135/09.07.2014 г., скица на поземлен имот № 4146/14.02.2012 г., писмо на Община гр. Троян от 15.10.2010 г., опис-декларация на С.П.Ц. по емлячна партида № 693, заповед № 18-7578/27.05.2014 г. на СГКК Ловеч, опис-декларация на Д.И.В., протокол от 09.04.1987 г. на ОНС Ловеч, скица № 183 от 10.05.2010 г., конструктивно становище за изпълнение на обект, ограда на ПИ № 15703.532.18, мах. Власковска, с. Голяма Желязна, протокол за извършено  трасиране от 20.09.2010 г., разрешение за строеж № 149/16.09.2010 г., писмо на Община гр. Троян от 30.09.2010 г., удостоверение за наследници № 1273 от 29.05.2017 г. изд. от Община гр. Ловеч, дубликат на удостоверение за сключен гр. брак от 29.05.2017 г., изд. от Община гр. Ловеч, копие от нотариално дело № 394 от 2014 г. на нотариус Димитър Кънчевски, писмо на ОСЗ гр. Троян изх. № РД-12-02-247/15.08.2019 г. с приложена към него преписка вх. № 195 ГЖ по заявление на С. ***. Троян изх. № РД-1637/22.08.2019 г. с приложена към него преписка  по заявление № 0626-2/16.09.2013 г. от Д.С.З. -  съдържаща 86 листа,  писмо от СГКК гр. Ловеч с изх. № 20-57753/22.08.2019 г. с приложено към него заверено копие от Възражение № 46/02.02.2009 г. от Д.Д.Т. и Й.Д.Й. срещу приета КККР на с. Голяма Желязна,  преписка по заявление № 0626-2 от 16.09.2013 г. и гр. д. № 981 от 2017 г. на ТРС, от показанията на разпитаните свидетели Н.С.В., С.К.П., Й.Д.Й.,  Д.Т.З., М.Л.Х., С.Ц.Й., както и от заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. С.К. ***, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищцата Д.Д.Т. е призната за собственик по давностно владение и наследство на дворно място в с. Голяма Желязна от около 2 дка, в м. „Бърдене”, видно от представения нот. акт № 166, т. І, н. д. № 314/1979 г. на ТРС.

Установява се, че описаното дворно място граничи с имот идент. 15703.28.90 по КККР на с. Голяма Желязна, който имот, видно от нот. акт № 88, т. ІІІ, н. дело № 394/2014 г. на Нотариус Димитър Кънчевски е дарен от първия ответник С.Ц. на втория ответник Д.С.З.. Представен е и нот. акт № 182, т. ІІ н. дело № 582/1991 г. на ТРС, с който С.П.Ц. и съпругата му Й.С. П. са признати за собственици по давностно владение и наследство на парцел VІІ, пл. № 728, кв. 92 по плана на с. Голяма Желязна, от около 600 кв. м, при граници:от две страни улица, дол и Д. Босевска, незастроен; и неурегулирано дворно място, със селищен характер, извън блоковете на ТКЗС, в мах. „В.”, местн. „Бърдене”, от около 2 000 кв. м, при гариници: шосе,Д.В.иЦ.В., ТКЗС, заедно с подобренията, вкл. жилищна сграда, плевня и сушилня.

Имота на Т. е бил отраден от всички страни, единствено част от западната срана не бил ограден, тъй като съседния имот е бил собственост на наследодателя на ответниците – С.И.В., брат на бащата на ищцата – Д.И.В.и между тях не е имало спорове.

Д.Т. е подала възражение през 2009 г., когато са били обявени КККР на с. Голяма Желязна, тъй като е установила, че са налице грешки при заснемането на имота й. Възражението й било уважено. С акт № 99 от 20.05.2010 г. на АГКК са констатирани непълнотите и грешките, които засягат процесните имоти, но след това те не били изправени в КККР на селото.

Т. ангажирала лицензиран геодезист, който изработил скица-проект, след което бил изготвен Акт за непълноти и грешки № 99 от 20.05.2010 г. Актът бил подписан от Община Троян относно записаните от север на имота земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, но не бил подписан от Д.З., като съсед от юг и поправката не била довършена.

След време Т. наела друг геодезист, който й обяснил, че процедурата не може да бъде завършена, тъй като на място е нанесен несъществуващ път, който отделя част от собствения й имот и друг имот с неустановен собственик. При тези факти част от имота на Т. бил включен в имота на ответниците № 90, а другата част – в имот № 91, записан на Община Троян.

В производството съда е допуснал гласни доказателства. Първата група свидетели са ангажирани от ищцата. Свид. Н.В., притежава наследствен имот, който е съседен на процесния, като между двата имота има телена ограда. Мрежата е на границата между високата част и ниската част между имота на Д.Т., който се пада на юг. Между къщата на Д.Т. и оградата на свидетелката се намира, място засято с ябълки и круши. Преди няколко години там е дошъл човек, близък на ищцата който е посадил дръвчетата, но по някаква причина те изсъхнали. В. излага, че никога ответниците – С. и Д. не са ползвали мястото между къщата на Д. и нейната ограда. Свидетелката никога не ги е виждала да косят това място, да събират плодовете от дърветата. Имотът на ищцата към гората има ограда от мрежа с железни колове, има и желязна порта от изток, която никога не е заключвана.От западната страна имота на Д. граничи с А., която също е отВ.род. Оградата е от жив плет. В. излага, че през зимата, когато никой не живее в къщата й, тя посещава имота си периодично, тъй като къщата е била разбивана. Свидетелката отишла там през м. януари 2019 г., като тогава не е имало ограда. През март месец В. и майка й отишли до имота си. Те винаги са минавали през имота на ищцата, но тогава установили, че е поставена ограда и не могат да преминат. По-късно свидетелката разбрала, че оградата е поставена от Д.З.. Свидетеля С.П. излага, че близо четири години е ходил да окопава дръвчетата и да коси имота на Д.Т. в с. Голяма Желязна. Между имота на Н.В. и на Д.Т. има голям слог, където е оградата. Съпруга на Д.З. – Т.З.го е виждал много пъти в този имот, но не му е правил спор. П. също излага, че там братовчед на Д.Т. е посял няколко овощни дръвчета, които са изсъхнали, иначе в имота има 7 круши и една ябълка. Имотът на Д. на изток към гората има ограда – телена мрежа. На запад към другите съседи има жив плет и където е наН.В. вилата са слагали бодлива тел, защото са влизали крави. Между къщата на Д.Т. и слога няма път. Свидетелката Й.Й. е сестра на ищцата, излага, че там, където е къщата във В. махала са все техни имоти, тъй като баща им е имал още 5 братя – на Д. З. дядо й е брат, на С.В.и на А. от гр. София бащите също са братя на техния баща. С.П.Ц. – бащата на Д., е зет въвВ.род. Дошъл е в този род през 1946 г., когато се е оженил за първата им братовчедка Й.. Където е къщата на Д.Т. двора е техен и е много по-голям от този на С., тъй като родителите им са гледали баба им и дядо им. Къщата на ищцата е строена от съпруга й П.Б. и от съпруга на свидетелката. Имота е бил предписан само на ищцата,  която е изплатила дела на сестра си. Над къщата на Д., съсед е братовчед им С.В., съответно неговата дъщеря - Н.. Преди да се образува ТКЗС това място се използвало за харман. Над къщата на Д. има дръвчета – круши и една ябълка, която е много голяма, която е посадена от тяхна майка им и сега се намира точно до портата на Н.. Има една ограда телена мрежа, с железни колове, към гората, която е поставена от съпруга на ищцата и С.П.. От запад имотът на ищцата граничи с А.В., една част и другата част отива към къщата на С.П., в ъгъла на къщата. Оградата с А. е жив плет, който нейният баща е правил. Не е имало спор за мястото където е бил хармана. За имота на север от къщата не е имало никакъв спор, че е на някого. Братовчед на свидетелката и съответно на ищцата - М.е посадил около 20 дръвчета над къщата и под къщата на ищцата, но след известно  време дръвчетата изсъхнали, отгоре над къщата. Над къщата на Д. никога не е имало път. Свидетелката отишла в имота през пролетта /2019 г./ и видяла една телена мрежа от страната на А. до края на оградата от източната страна. Постройките са на чичо им С. и на С.П.. Тези постройки са на границата между тяхното място и на чичо им С.. Слогът се намира точно над постройката на С.П.. Това място където е бил слогът е заградено  от С.П.. П.Б. е купил порта и мрежа, за да може да се загради това място от имота на А. до къщата на С.П.. Обаче братовчедка им Й., жената на С.П. е помолила да не се загражда, защото там е минавала с овцете. А самата порта е стояла дълго време на стената отзад на северната страна на къщата и след време е изчезнала. Тъста на С.П. е починал след създаването на ТКЗС  през 1947 г. Свидетелката пояснява, че границата между Д.Т. и С.П. минава между живия плет на А. и стига до крайната къща на ъгъла. Границата между Д. и С.В.е с телена мрежа и циментови колове. Там има един голям слог между двете граници.

Другата група свидетели са Д.З. - дъщеря на ответницата З. и внучка на С.Ц. и М.Х., бивш съпруг на свидетелката, съответно бивш зет на ответниците. Техните показания са абсолютно противоположни с тези на първата група свидетели. Д.З. излага, че знае от дядо си как е ходил до с. Калейца от  където е закупил крушовите дървета и ги е засял. Крушовата градина е била дадена на дядо й и винаги е стопанисвана и използвана от семейството на З.. Старата къща и колиба със селскостопанските постройки, цялата поляна която е стигала до имота на сестрата на ищцата -  Й., всичко е владяно от семейството на свидетелката. Крушовата градина на юг има път и имота на Д. и след имота на Д. е дворно място на ответниците. Дядото на свидетелката е косял всички дворни места. При трасирането са поставени колчета,  когато ответниците са поставяли оградата. Преди това там е имало слог, и път, който е съществувал много време, а над пътя е крушовата градина.  Никога никой не се е противопоставял, че ответниците ползват дърветата. Свидетелката посочва границите на крушовата градина - от изток – гора и имот на Д.В., от север е на наследници на С.В.ски – Н. и М., запад - имота на И.В., съответно след неговата смърт на дъщеря му А. и от юг  - път, където е трасирана границата. От северната страна на техния имот и южната граница на Д. е поставена ограда преди 10 години с метални колове и оградна мрежа. Съседите са виждали тази ограда. З. твърди, че дядо й е внесъл крушовата градина в ТКЗС, след това му е възстановена по ЗСПЗЗ. Пътя, който е на юг от тази крушова градина е доста заличен, по северната му част минава тяхната ограда.  Когато са направили оградата преди около две години, никой не се е противопоставял. Протокола за трасиране е от септември-октомври миналата година. След трасирането веднага е направена оградата. Свид.  М.Х. излага, че въпреки, че са разделени със свидетелката, често ходи в имота в с. Голяма Желязна и помага. Показанията му са абсолютно сходни, с тези на Д.З.. Излага, че има постройка, в която живеел дядото на З. - голяма къща и селскостопански сгради, геобразни, като една трета от тях е за живеене, а другата за животните. След това цялата ливада, която е успоредна на пътя със зеленчуковата градина, крушова градина на дядо С., където е имало път и слог. Той има имоти и малко по-надолу, където е къщата и селскостопанските постройки  от северната страна. Този имот Х. го оградил, преди около 10 години. Покрай оградата има дървета – брези и борове, които той сади всяка година. За тези насаждения и тази ограда никой не им е правил спор. Крушовата градина на С. е над имота на Д., до слога. Свидетеля излага, че е брал круши там и е косил мястото. Крушовата градина е вече оградена от преди две-три години. Никой не е правил спор за поставянето на оградата. Покрай оградата, която свидетеля е правил е имало нещо като път, между къщата на Д. и оградата. Оградата върви по колчетата.

Поради противоречията във свидетелските показания, съда е провел очна ставка между разпитаните свидетели и констатира, че свистелите дават същите показания.

В последното по делото заседание е разпитан и свидетеля С.Й., който е племенник на ищцата. Показанията му изцяло са сходни с първата група свидетели. Й. излага, че имота на леля му Д.Т. граничи на север със С.В., сега наследник му е Н.В., на изток е мрежа с пасище, на запад един жив плет на А.В.. Посоката към юг от живия плет, ъгъла който е в посока юг опира в новата къща на С. и Д.. Фактически плевнята и постройката на С. служат като граница на двата имота. Приживе съпруга на ищцата е искал да огради местото, бил е направил две железни врати, едната я сложил на източната страна, а другата я облегнал на постройката на ответниците. Портата в последствие изчезнала. Вуйчото на свидетеля не оградил имота, тъй като майката на Д. искала да минава с овцете оттам. На север от къщата на Д. има място, което граничи с Н.. Там има слог и мрежа. Това място е на Д.Т., оставено от баща й. Свидетеля помни, че винаги това място го е ползвал дядо му и след това леля му – Д.Т.. На това място има овощни дръвчета, като новопосадените от братовчед на ищцата, изсъхнали изведнъж. На място има ограда, направена над къщата на Д. от северната страна. Оградата  е направена миналата година - 2019 година, март месец. Мястото под къщата на Д., което е заградено от ъгъла на живия плет до ъгъла на постройката винаги се е ползвало от дядото на свидетеля. Между двамата братя не е имало прегради между имотите. Път над постройката на Д. никога не е имало, там коли не са минавали. Северната граница, от горната над слога го ползва Н., а под слога го ползва ищцата.

За изясняване на обективната истина по делото съда е допуснал съдебно – техническа експертиза, по която вещото лице инж. С.К. след като се е запознала с материалите по делото и е извършила необходимите проучвания е отговорила на поставените въпроси. В заключението се намира снимков материал и в пет приложения към него инж. К. е изготвила комбинирани скици, на които са нанесени процесните имоти. Установява се по заключението, че на ситуацията за разположение на сградата в имота към проекта за жилище на С.В.И., С.П.Ц. не фигурира като съсед. Границите на имота на ищцата по нот. акт от 1979 г. са: С.В., гора на ДЗС, шосе и н-цина С. В.. В тези граници са включени имоти с идентификатори 15703.28.90 и по-голямата западна част от имот 15703.532.22 (15703.532.15), която е между гората и имота на н-ци С. В..

Констатирано е, че в опис-декларация с № 298 (емлячна партида 693) на С.П.Ц. няма имот, който да граничи със С.В..

Бившия имот 15703.532.15 попада в околовръстния строителен полигон на мах. „В.” и е част от урбанизираната територия. ПИ с идентификатор 15703.28.90, като част от имот 028046 - пасище, вид територия „Селско стопанство" по КВС е представлявал земеделска територия, извън урбанизираната. Съобразно контактната зона след корекции, като територия отделена от имот 15703.28.40 по КК, имот с идентификатор 15703.28.90 е с НТП пасище, но вече в урбанизираната територия.

Имот с идентификатор 15703.28.90 по КК на с. Голяма Желязна в момента на огледа е с граници: северозапад към имот 15703.28.83 - ограда от оградна мрежа и бодлива тел на бетонови колове с еднокрила метална врата, разположени по горния ръб на земен откос (слог) с височина от 0,80 м до 1,00 м; североизток - ограда от мрежа и бодлива тел на метални тръби, отделящи го от гората – имот 5703.160.13; югоизток към имот 15703.532.22 (15703.532.15) - ограда от оградна мрежа и бетонови колове, като в западната си част до чупката, тази ограда съвпада с кадастралната граница между имотите, а в източната си част е в рамките на имот 5703.28.90; запад-югозапад към имот 15703.28.82 - ограда от жив плет и бодлива тел. Терена в района на оградата е с наклон от север на юг без видими следи от полски път ли път с трайна настилка.

Предвид на анализа на приобщените в процеса доказателства, съда приема следното: безспорно в процеса се установи, че Д.Т. е собственик на  дворно място от около 2 декара с вилна сграда в с. Голяма Желязна, Ловешка област, местност „Бърдене"/"В.съгласно нот. акт № 166, т. I, н .д. № 314/1979 г. на ТРС. Така описания имот е наследствен от бащата на ищцата Д.И.В.. По време на брака си с П.Т., Д.Т. и съответно нейния съпруг са построили в имота жилищна сграда

Безспорно се установи също, че двата спорни имота, са части от целия имот от 2 декара.

От фактите по делото се установява, че наследодателите на страните са били братя (общо шест), като всеки един от тях е знаел имотите си и в последствие собствеността им е материализирина в съответните актове.

От свидетелските показания се установи, че върху имота от 2 декара е установено трайно владение в полза на ищцата Д.Т. и нейния баща Д.И.В.от повече от 50 години. Съда приема за доказано, че това владение е нарушено през месец март 2019 г. след завеждането на този процес, когато ответниците са поставили ограда.

          Казуса по настоящия процес касае два имота:

ИМОТ с площ от 755 кв. м. на север от къщата на ищцата Д.Д.Т., заснет като поземлен имот № 15703.28.90.

В нот. акт от 1979 г. имота на ищцата граничи с имот на С.В., баща на свидетелката Н.В..

Процесиите 755 кв. м се намират именно между имота на ищцата и имота на С.В.. Двата имота са отделени от ограда с телена мрежа и слог, като имотът на С.В.е с около 1 м. по-висок от имота на ищцата Д.Т..

Свидетелите на ищцовата страна категорично заявяват, че от северната страна на общата ограда владеят С.В., а сега наследниците му, а от южната страна на тази обща ограда имотът е владян от Д.Т., а преди нея – от нейния наследодател и баща - Д.И.В..

С.В.е започнал строеж на вилна сграда около 1975 г. и е изработил проект, на който съсед от юг е именно Д.И.В.. Този факт е констатиран и от вещото лице в заключението му.

При разширяването на строителния полигон в протокола в текстовата част е посочено, че включва имотите на С.В.и Д.И., следователно те са един до друг, както са изброени.

При изработването на проекта за кадастралната карта ищцата е подала възражение вх. № 45/02.02.2009 г., в което изрично е посочила документа си за собственост нот. акт № 166, т. I, н. д. № 314/1979 г. на ТРС, съгласно който имотът й граничи с имот на С.В., както и че част от имота й попада в имот № 40 - процесния имот от 755 кв.м. Според заключението на вещото лице, именно от имот № 40 през 2013 г. е образуван процесния имот № 90.

От АГКК са отговорили, че уважават възражението, но в действителност се оказва, че възражението е уважено само частично.

Именно считайки се за собственик, и веднага след установяването на грешка в кадастъра, ищцата е поръчала заснемане на имота през 2010 г., като е изготвен акт за непълноти и грешки № 99 от 20.05.2010 г. Актът е подписан от кмета на Община Троян за имот № 40, като не е оспорвано правото на собственост на ищцата за тази част от имота. Актът е изготвен от инж. Д.С., но процедурата не е довършена.

                   С действията си, които бяха установени от свидетелските показания и писмените доказателства, ищцата Т. се счита за собственик на процесния имот, като: преди 5-6 години е засяла чрез неин братовчед в процесното място от 755 кв. м. нови около 20 бр. плодни дръвчета, които според нея са били умишлено изсушени от неизвестно лице. В качеството си на собственик Д.Д. е подала жалба в прокуратурата за изсушените дръвчета, но автора не бил установен; ищцата е ангажирала свидетеля С.К. който 4 години преди 2019 г. поддържа двора - коси тревата и окопава дръвчетата; ищцата е ползвала мястото на север от къщата й, до поставяне на спорната ограда през месец март 2019 г.

                   В качеството си на собственик и владелец ищцата е подала жалба до Община Троян с вх. № Ж-02-253/03.12.2013 г. срещу помощния план, изготвен от Община Троян.

                   Почти от всички страни имотът на ищцата има трайно установени граници - телена мрежа или граничи с постройки на съседи, с които граници се установява площта на владяния имот.

         Следва да се приеме, че имота с площ 755 кв. м никога не е бил земеделска земя, представлява дворно място, част от нотариалния акт на ищцата, поради което тя не е провеждала реституционна процедура по ЗСПЗЗ. В този смисъл възражението на ответниците за недопустимост на оспорването на тяхната реституционна процедура е неоснователно.

Процесния имот попада изцяло в строителния полигон на селище“В.“Това се установява от текстовата част на протокола за разширяване на строителния полигон от 09.04.1987 г., описано и в заключението на СТЕ.

В приложената от Община Троян преписка по изготвянето на помощен план през 2013 г. по искане на ответницата, с който е нанесен новия имот № 15703.28.90 с площ от 755 кв. м, е приложено официално удостоверение от Община Троян, в което е установено, че имот № 15703.28.90 попада изцяло в строителен полигон.

Същият факт е отразен и в обяснителната записка към помощния план.

Експертизата по делото категорично установи, а има и достатъчно писмени доказателства, че земята, заснета като имот № 15703.28.90 не е земеделска земя и попада в строителен полигон.

Възражението на ответниците за притежание на правото на собственост върху имота, претендирано на основание реституция на бивш имот от 0.8 дек. местност „Колибата" при граници: път, гора, С. В. е неоснователно и недоказано.

Съда приема за основателни изложените аргументи в писмената защита на ищцата, а именно, че действително е приложена опис - декларация за внасяне на имоти в ТКЗС от ответника С.П.Ц., в която е описан подобен /по площ/ имот в м. „Колибата”. Не е представен документ за придобиване на право на собственост от С.П. на деривативно основание. За да е придобил собствеността върху описаните имоти към момента на внасяне на имотите в ТКЗС следва да е изтекла в негова полза 20 год. давност - период, в който е владял имотите като свои, съгласно отменения Закона за давността. Има данни, че ТКЗС в с. Голяма Желязна е образувано около 1958 г., при което С.П. следва да е установил владение преди 1938 г. С.П. е зет във фамилия В., женен за дъщерята Й. на един от братята – С. В. от 1946 г. т. е. към 1938 г. С.П. не имал сключен гр. брак и не е придобил собственост върху земеделските земи. Свидетелите са заявили, че С.П. не е от техния род, той е зет в тази фамилия. 

Вещото лице категорично заяви, че процесния имот не е с граници, каквито са по доказателствения документ, както и че С.П. не е притежавал имот преди ТКЗС с граница С.В..

Относно другата граница  - път, за който ответниците и техните свидетели твърдят, че съществува на място. Съгласно СТЕ и показанията на свидетелите на ищцовата страна - път там никога не е имало, няма следи от път и в момента.

В тази връзка в процеса като доказателство е представено и влязло в сила на 18.05.2018 г. решение по гр.д. № 981/2017 г. на ТРС, с което е признато наличието на грешка относно заснемането на имот 15703.28.91 с площ 74 кв. м и тази грешка е поправена в КККР.

Произнасянето по въпроса за собствеността на имот № 15703.28.90 е свързано и с оспорването на реституционната процедура в полза на ответника С.П.Ц., извършена с решение № 750 от 24.02.2014 г. на ОСЗ - Троян, т. 14 от решението на имот - ПАСИЩЕ от 0.8 дек. местност „Колибата" при граници: С.В., път и гора".

Ищцата не е страна в процедурата, но въпросното решение е противопоставено на ищцата в процеса, с него се засягат нейни права, поради което описаното решение на ОСЗ е предмет на проведена от съда процедура по косвен съдебен контрол по чл. 17 ал. 2 от ГПК.

От обсъдените вече доказателства ще следва на основание чл. 17 ал. 2 от ГПК да бъде отменена т. 14 от решение на ОСЗ - Троян № 750 от 24.02.2014 г., с което на ответника С.П.Ц. е възстановено право на собственост върху ПАСИЩЕ от 0.8 дек. местност „Колибата" при граници: С.В., път и гора", заснет в помощен план с имот № 15703.28.90 с площ от 755 кв. м., каквото той не е притежавал преди образуването на ТКЗС.

По изложените съображения следва да се приеме, че процесният имот от 755 кв. м., заснет в КККР като имот № 15703.28.90, е собственост на ищцата Д.Д. по давност и наследство от баща й Д.И., за който има издаден нот. акт № 166, т. I, н.д. № 314/1979 г. на ТРС.

Д. С.З. не е придобила имота чрез дарение от собственик, не може да придобие правото на собственост на деривативно основание, тъй като отв. С.П.Ц. не го е притежавал.

Относно искът за право на собственост върху ВТОРИЯ ИМОТ - поземлен имот с площ 210.82 кв. м., заснет като част от поземлен имот с идентификатор имот 15703.532.18 по КККР на с. Голяма Желязна.

Ищцата твърди, че южната граница на нейния бащин имот минава по калканните стени на постройките на нейния чичо С. Иванов Власков, сега на неговите наследници.

Ответниците твърдят, че границата между имотите на двамата братя е минавала на север от калканите, където сега е границата по действащата Кадастрална карта.

Ответницата Д. З. не е взела становище по същество относно правото на собственост върху този имот в отговора си на исковата молба.

Ответникът С.Ц. твърди в отговора на исковата молба, че собствеността върху имота е придобита „по наследство след делба", но не са ангажирани никакви доказателства за извършената делба, нито е посочено кой е наследодателя.

От събраните в хода на процеса гласни доказателства се установи, че постройките в имот № 15703.532.18 са били собственост на С. И. В. -дядо на първата ответница и тъст на втория ответник.

Ищцата Д.Т. винаги е владяла имота и винаги го е считала като свой имот. В този смисъл са следните установени в процеса факти:

Преди образуването на ТКЗС бащата на ищцата Д.И.В.е отглеждал овце и в това спорно място е бил заслона за овцете. Сградите на другия брат - С. И.В.са били построени на калкан с имота на Д.И. и са естествена граница между имотите.

Съпругата на ответника С.Ц. - Й.С. П. след започналата реституция е поискала съгласие от ищцата да си отвори вход /врата/ в една от сградите за плевнята от тяхната страна на двора, за да е по-лесно прибирането на сеното.

Й.С. П. е помолила съпруга на ищцата -П.Т. да не поставя оградна мрежа на имота си, включващ и спорния имот, между живия плет на А. В. и постройките на ответника, за да може да минават овцете й от там.

         Съпругът на ищцата П.Т. е купил мрежа и направил две метални порти за имота, като мрежата е за въпросната ограда между края на западната ограда на ищцата от живия плет до постройките на ответниците.

         При изработването на проекта за кадастралната карта ищцата е подала възражение вх. № 45/02.02.2009 г., в което изрично е посочила документа си за собственост нот. акт № 166, т. I, н.д. № 314/1979 г. на ТРС. В заявлението изрично се посочва, че „Сградите на съседа С.П.Ц. са изградени на граничната линия между нашия имот и неговия, поради което външните линии на самите постройки са граница на имотите ни."

От АГКК са отговорили, че уважават възражението, но в действителност се оказва, че възражението е уважено само частично.

Именно считайки се за собственик, и веднага след установяването на грешка в кадастъра, ищцата е поръчала заснемане на имота през 2010 г., като е изготвен акт за непълноти и грешки № 99 от 20.05.2010 г. В този акт процесното място от 210.82 кв. м  е включено към имота на ищцата.

От заключението на вещото лице инж. К., видно в приложената скица „Приложение № 4", са отразени хоризонталите на надморската височина. Такъв хоризонтал минава точно по калкана на постройките на С. И.В.и е естествено продължение на съседния земеделския имот на Д.И. - заснет с № 42.

В този смисъл следва да се приеме, че южната граница на имота на Д.Т. е минавала по калкана на постройките на С. И. В. -наследодател на ответниците и процесното място от 210.82 кв. м е собственост на ищцата.

         Ответникът С.П.Ц. е направил възражение за изтекла придобивна давност в негова полза, като не е посочил начален момент на тази давност.

Владението на ищцата е нарушено чрез поставянето на ограда. Не беше доказано владение от страна на ответниците преди поставянето на оградата.

Към 02.02.2009 г. на подаването на цитираното възражение вх. № 45 от Д.Т. срещу проекта за КК, оградата не е съществувала и ищцата е била във владение на имота.

Към отговора на исковата молба е представена скица № 183/10.05.2010 г. на имот № 15703.532.18. На скицата има резолюция от 20.08.2010 г. за поставяне на ажурна ограда. Към отговора на исковата молба са представени и писма от Община Троян до ищцата и ответниците, във връзка с жалба на ищцата за започване на незаконна ограда. В писмо изх. № Ж-02-155/25.10.2010 г. от компетентните органи на Община Троян е констатирано, че „Към момента е започнало ограждане на имота от североизточната и северозападната граница.

При това положение към 20.08.2010 г. имотът все още не е бил напълно ограден от ответниците. Ако се приеме за начало на владението на ответниците ограждането на имота, то това е извършено не по-рано от края на месец октомври 2010 г.

В този смисъл към момента на подаването на исковата молба - 28.12.2018 г. не е изтекъл 10 годишен давностен срок, за да придобият ответниците процесния имот по давност.

         Не е спорен факта, че ответниците владеят имота. В хода на процеса се установи, че това владение е без правно основание.

По изложените съображения следва да бъде признато правото на собственост на ищцата върху процесното място от 210.82 кв. м и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищцата владението върху имота по реда на чл. 108 от ЗС.

Другия обективно съединен иск е по реда на чл. 54 ал. 2 от ЗКИР относно грешка В КККР.

Поземлен имот № 15703.28.90 е записан на името на ответника С.П.Ц. на основание решение на ОСЗ - Троян № 750 от 24.02.2014 г., видно от приложената към исковата молба скица № 15-64815/28.01.2019 г. на СГКК - Ловеч. Към момента на издаването на скицата имота все още не е бил записан на името на ответницата Д. С.З. на основание акта за дарение.

При горните изводи на съда за установеното право на собственост на ищцата, ще следва да се констатира наличие на грешка и съответно да бъде допуснато изменението на КККР в този смисъл.

Сходни са изводите и за наличие на грешка в КККР на с. Голяма Желязна и по отношение на поземлен имот № 15703.532.18, който е записан на името на ответника С.П.Ц. на основание нот. акт № 182, том II, дело 582 от 15.09.1991 г. на ТРС, видно от приложената към исковата молба скица № 15-64826/28.01.2019 г. на СГКК-Ловеч.

При уважаване на иска за правото на собственост върху частта от 210 кв. м. от поземлен имот № 15703.532.18, следва тази част от имота да бъде записана на името на ищцата Д.Д.Т. на основание нот. акт № 166, т. I, н.д. № 314/1979 г. на ТРС.

От доказателствата по делото се установи, че Д.Т. е подала възражение № 46 от 02.02.2009 г. срещу проекта за кадастрална карта с искане имотът й да бъде заснет по оградната мрежа и по калкана на постройките на С.П.Ц.. На ищцата е даден имот на изток извън оградата, в гората, а част от нейния имот на север от къщата й се оставя като земеделска земя, а на север от постройките на С.П.Ц. на същия са дадени 210 кв. м.

През 2013 г. се изготвя помощен план и се нанася път, какъвто никога не е съществувал.

ОСЗ - Троян издава решение на ОСЗ - Троян № 750 от 24.02.2014 г., в което в т. 14 възстановява по ЗСПЗЗ имот на С.П.Ц. с граница С.В., какъвто имот не е притежаван и внасян в ТКЗС.

Съда не следва да кредитира показанията на свидетелите, ангажирани от ответниците, тъй като безспорно беше установено, че оградата на юг от имота на Д.Т. е поставена през 2019 г. и по-точно през м. март, а не преди 2-3 години, както единодушно твърдяха тази група свидетели, както и, че границата минава по път, какъвто на място не съществува.

Д.Д.Т. е подала сигнал до Районна прокуратура - Троян, че след като е завела гр. дело № 1195/2018 г. на ТРС, след като ответниците са получили призовките си с преписи от исковата молба и доказателствата, са заградили спорния имот с ограда, което според нея касае самоуправство. Прокуратурата е прекратила преписката, като е счела, че няма извършено престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК.

При горните изводи съда намира така предявените искове за изцяло основателни и доказани и счита, че същите следва да бъдат уважени.

Ще следва на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците да заплатят на ищцата, сторените съдебно-деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 2 795 лева /списък по чл. 80 от ГПК/.

Водим от изложеното съдът:

 

Р  Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 124 от ГПК по отношение на ответниците С.П.Ц., ЕГН **********, адрес: *** и Д.С.З., ЕГН **********, адрес: ***, че ищцата Д.Д. Т. с ЕГН **********, адрес: *** /съд. адрес:***, адв. В. А./ е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ 755 кв. м, находящ се в с. Голяма Желязна, местност „В.заснет като имот с идентификатор № 15703.28.90 по КККР на с. Голяма Желязна, одобрена със заповед № РД-118-44/01.06.2009 г. на изп. директор на АГКК,  изменена със заповед № 18-7578/27.05.2014 г. на Началника на СГКК - Ловеч, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - пасище, както и че на основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР е налице ГРЕШКА относно заснемането и записването на описания имот с идентификатор № 15703.28.90, собственост на ответника С.П.Ц., като следва същия имот да бъде включен в собствения поземлен имот на ищцата с идентификатор 15703.532.15.

ОТМЕНЯ по реда на косвения съдебен контрол т. 14 от Решение № 750 от 24.02.2014 г. на ОСЗ -Троян, с което на ответника С.П.Ц. е възстановено право на собственост върху процесния имот от 755 кв. м., записан като ПАСИЩЕ от 0.8 дек. местност „Колибата" при граници: С.В., път и гора.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 108 от ЗС по отношение на ответниците С.П.Ц., ЕГН **********, адрес: *** и Д.С.З., ЕГН **********, адрес: ***, че ищцата Д.Д.Т. с ЕГН **********, адрес: *** /съд. адрес:***, адв. В. А./ е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ от 210.82 кв. м, заснет като част от поземлен имот с идентификатор имот 15703.532.18 по КККР на с. Голяма Желязна, одобрена със заповед № РД-118-44/01.06.2009 г. на изп. директор на АГКК, заключена между цифри 1,2,3,4,5 и 6, повдигната в червен цвят по Приложение № 5 – комбинирана скица, по заключението на СТЕ с вещо лице инж. С.К., която е неразделна част от настоящето решение и ОСЪЖДА ответниците да предадат владението на имота на ищцата, както и че по реда на чл. 54 ал. 2 от ЗКИР е налице ГРЕШКА, като същия имот от 210.82 кв. м бъде записан като собственост на ищцата и включен към поземлен имот с идентификатор 15703.532.15.

ОСЪЖДА С.П.Ц., ЕГН **********, адрес: *** и Д.С.З., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на Д.Д.Т. с ЕГН **********, адрес: *** /съд. адрес:***, адв. В. А./ сумата 2 795 – две хиляди седемстотин деветдесет и пет лева, сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от деня на съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.

                                                                 

Районен съдия: