№ 3
гр. Бургас, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120203232 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К. П. В., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 25-****-****** от ******** г., издадено от началник на Второ РУ към ОД
на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 103 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
В жалбата се навеждат възражения за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното НП. Жалбоподателят оспорва изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка, като излага твърдения, че не е възприел подадения от полицейските служители
сигнал за спиране, тъй като се е движил в лява пътна лента, а в дясната се е движил друг
автомобил.
Жалбоподателят, редовно уведомен явява се лично, заедно с адв. А.. Поддържа жалбата
и доразвива изложените в нея доводи за незаконосъобразност на НП. Поддържа, че не е
налице субективната страна на нарушението, тъй като жалбоподателят не е възприел
подадения сигнал, като след като е разбрал веднага е спрял на около 500 метра от мястото. С
тези доводи моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
На ******** г. около 10:52 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Пежо 307“
с рег. № ******* в гр. Бургас, по ул. „О.“ в посока кв. „Л.“. Жалбоподателят управлявал
автомобила в крайна лява лента, като в дясната лента се движил друг автомобил. Заедно с
жалбоподателя в автомобила пътувала неговата съпруга свидетелката М.В.. Същевременно
на същото място под моста на ул. „Проф. д-р Я.Я.“ полицейски служители от Второ РУ при
ОД на МВР – Бургас, в това число и свидетелят И. К. изпълнявали служебните си
задължения, като служебният полицейски автомобил бил спрян на допълнително
разширение на пътното платно под моста. Полицейските служители решили да спрат за
извършване на проверка управлявания от жалбоподателя автомобил и подали сигнал за
спиране със стоп палка по образец. Първоначално жалбоподателят не възприел подадения
сигнал и продължил движението си в лявата лента. В следващия момент той и свидетелката
В. видели в огледалото за задно виждане, че полицейски служител е вдигнал стоп палка за
спиране. Жалбоподателят е зачудил дали този сигнал е бил адресиран за него, тъй като
паралелно с него се движил и друг автомобил в съседна дясна лента. Полицейските
служители последвали жалбоподателя със служебния полицейски автомобил, като след
около 500 метра, жалбоподателят спрял автомобила. Свидетелят К. и неговия колега
извършили проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол, като пробата се оказала
отрицателна. При извършване на проверката полицейските служители не констатирали
извършено от жалбоподателя нарушение по ЗДвП. Единствено бил съставен от свидетеля К.
АУАН срещу жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП, а именно за това, че
не е спрял плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение при
подаден сигнал за спиране от контролен орган. Впоследствие на ******** г. било издадено и
обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Разпитани са свидетелите К. и В., като
показанията на свидетелите са последователни, обективни и логични, поради което съдът
напълно ги кредитира. Всеки един от свидетелите безпротиворечиво пресъздава фактите,
които е възприел. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в
2
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В разпоредба на чл. 103 ЗДвП законодателят е предвидил задължение за водач на
пътно превозно средство, който при подаден сигнал за спиране от контролните органи е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
За целите на настоящото производство обаче, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение, е
необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е разбрал, че полицейски
служител е подал сигнал за спиране със стоп палка, адресиран за него. Съгласно чл. 6 от
ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Разпоредбата на
чл. 7, ал. 1 ЗАНН регламентира, че деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Следователно за да се приеме,
че едно деяние е нарушение, следва то да е било извършено виновно от установения като
нарушител. Натоящият състав достигна до извод, че от събраните по делото доказателства
не може да се направи категоричен и неизменен извод, че жалбоподателят е възприел, че при
управление на МПС на конкретната дата и час му е бил подаден сигнал със стоп палка от
полицейски служители на Второ РУ и същият не е спрял.
От показанията на свидетелката В. се установява, че жалбоподателят е управлявал
автомобила в най-крайна лява лента, като междувременно в дясна лента се е движил друг
автомобил, който жалбоподателят изпреварвал. Установява се, че полицейските служители
са се намирали на разширение на пътното платно, което се е намирало в края на платното от
страната на дясната лента за движение. Тези обстоятелства се установяват и от показанията
на свидетеля К., който посочва, че управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил в
лява пътна лента, както и че е имало движение, т.е. имало е и други автомобили участници в
движението. При така установеното съвсем логично е да се допусне, че жалбоподателят,
който е управлявал МПС в лявата лента не е възприел подаден сигнал със стоп палка от
мястото където са се намирали полицейските служители, след като в съседната пътна дясна
лента (намираща се на по-близко разстояние до полицейските служители) се е движил друг
автомобил. Обстоятелството, че жалбоподателят не е видял, че му е бил подаден сигнал за
спиране от контролен орган може да се изведе и от показанията на свидетеля К., който
споделя, че жалбоподателят е продължил движението си към кв. „Л.“. Т.е. не се установява
жалбоподателят да е ускорил движението си или да е предприел маневри, за да осуети и
избегне проверката на контролния орган. Още повече при извършената последваща проверка
при спирането му, полицейските органи не са установили извършено от жалбоподателя
административно нарушение по ЗДвП, включително жалбоподателят е бил тестван за
употреба на алкохол, като пробата е била отрицателна. В този смисъл са и показанията на
свидетелката В., която заявява, че не е имало причина, поради която жалбоподателят да не
3
спре на сигнала. Свидетелката заявява, че първоначално жалбоподателят не е разбрал, че
полицейските служители се опитват да го спрат с подаден сигнал, като не е видял вдигната
стоп плака. В. споделя, че впоследствие са забелязали в огледалото за задно виждане
вдигната ръка на полицейския служител, поради което са спрели автомобила малко след
това на подходящо място за спиране. Съдът напълно се доверява на показанията на
свидетелката В., като ги приема за достоверен информационен източник. Въпреки че
свидетелката е съпруга на жалбоподателя и е заинтересована от изхода на делото,
показанията на свидетелката обективно пресъздават случилото се, поради което съдът им
дава вяра. Изложеното от свидетелката се потвърждава и от показанията на полицейския
служител свидетеля К., който също посочва, че когато спрели жалбоподателя същият заявил,
че е видял полицейските служители в огледалото за задно виждане.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че не се установява по
категоричен начин, че жалбоподателят е видял подадения за спиране сигнал и въпреки това
не е спрял, а е продължил движението си. При наличието на паралелно движещи се
автомобили в две съседни ленти, реално възможно е подаденият за спиране сигнал да не е
бил възприет от жалбоподателя, особено след като се установява, че жалбоподателят като
изряден водач не е имал цел да възпрепятства извършване на проверка от полицейските
служители, за да избегне ангажиране на отговорността му за проявено неправомерно
поведение. Виновното поведение на дееца при установено административно нарушение,
следва да бъде установено по несъмнен начин, а не да се предполага. Настоящият съдебен
състав намира, че по делото липсват категорични доказателства за виновно поведение от
страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност за деянието по чл. 103 ЗДвП, тъй като не се
доказа осъществяването му от субективна страна от жалбоподателя.
В тази връзка незаконосъобразно е било издадено процесното наказателно
постановление, с което жалбоподателят е бил наказан на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП,
поради което следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-****-****** от ******** г., издадено от
началник на Второ РУ към ОД на МВР – Бургас, с което на К. П. В., ЕГН **********, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 103 ЗДвП му е наложено
наказание „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
4
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5