№ 2965
гр. Варна , 20.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100100762 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искове на ЮЛ. АН. П. срещу Т. Д. П., с
правно основание чл.29, ал.1 от СК, за определяне на по-голям дял, в размер на ¾ ид.
части, от бившето в СИО имущество между страните, изразяващо се в Апартамент №18 в
гр. ********** и в л.а. „БМВ 530и“ с ДК №**********, по доводи за предостяване
родителските права върху общото дете Б П. на майката и особени финансови затруднения на
майката да се грижи за детето. В подкрепа на твърденията си се позовава на Решение от
26.04.2019г. по гр. дело №2-1200/2019г. на Кировски районен съд в гр. Санкт Петербург,
Русия, което е влязло в сила на 06.08.2019г.
В срока за отговор ответникът Т. Д. П. е възразил срещу допустимостта и
основателността на исковете със съответни аргументи. Сред тях са и възражението, че
решението на Кировския районен съд не е признато в България, както и че е висящо гр.д.
№15500/2018г. на ВРС, 39-ти състав, по което са предявени искове от Т.П. срещу Ю.П. по
чл.59, ал.2 от СК, за предоставяне на бащата на родителските права върху общото дете Б П.,
и други. Поради последното е поискал спиране на делото.
В срока за отговор ответникът Т. Д. П. е предявил още и насрещни искове срещу
Ю.П., с правно основание чл.23, ал.1 или ал.2 от СК за пълна / частична трансформация на
лично имущество при купуване на горепосочения апартамент от съпрузите по време на
брака, а евентуално и искове с правно основание чл.29, ал.3 от СК за определяне на по-
голям дял за ответника от бившето в СИО имущество, изразяващо се в Апартамент №18 в
гр. ********** и в л.а. „БМВ 530и, по аргументи за значително по-голям принос на
ответника при придобиването.
Възражението за недопустимост на делото не може да бъде споделено, тъй като с
молба от 10.08.2021г. ищцата е представила доказателства, че при Община Варна
бракоразводното решение на Кировски районен съд е зачетено и ищцата е вписана към
м.08.2021г. със семеен статут на „разведена“. Тъй като процедурата по признаване на
бракоразводното решение на съда в Русия има административен характер, с представеното
удостоверение от Община Варна се изяснява и успешно приключилата процедура, започнала
по-рано от ищцата по данни по делото, като административният орган е признал развода.
По молбата за спиране: Както вече се посочи, главно предявените искове по делото са
с правно основание чл.29, ал.1 от СК, за определяне на по-голям дял, от бившето в СИО
имущество на страните (апартамент и автомобил).Няма съмнение, че съгласно чл.29, ал.1
СК първата предпоставка на този иск налага доказване, че родителските права върху детето
1
са предоставени на ищеца. А това не може да бъде доказано в рамките на производство по
чл.29, ал.1 от СК без влязло в сила съдебно решение относно родителските права.
В представения от ищцата препис на Решение от 26.04.2019г. по гр. дело №2-
1200/2019г. на Кировски районен съд в гр. Санкт Петербург, не се съдържа, нито в
диспозитива, нито в уводната част, нито в мотивите, произнасяне за това кой от родителите
следва да упражнява родителските права върху детето. Като дори от мотивите на решението
е видно, че съобразно руското законодателство и след развода родителските права остават за
общо упражняване от бившите съпрузи. С оглед на това и с оглед липсата на други съдебни
решения относно родителските права, през 2018г. са били предявени от Т.П. срещу Ю.П.
искове, включително по чл.59, ал.2 СК за начално предоставяне на бащата на родителските
права върху общото дете Б П., и други искове. След две отменени прекратителни
определения на ВРС, съответно от ВКС и съответно от ВОС, последно с Определение
№1891/31.05.2021г. по в. ч. гр. д. №879/2021г. на ВОС, делото е върнато на ВРС с указания.
Към момента на настоящото определение (20.08.2021г.) гр.д. №15500/2018г. на ВРС, 39-ти
състав продължава да е висящо, поне по иска по чл.59, ал.2 СК, като ВРС е в процедура по
изпълнение указанията на ВОС (по служебната проверка).
Производството по първоначално предоставяне на родителските права по отношение
на ненавършило пълнолетие дете (чл.127, ал.1 или ал.2 от СК и чл.59, ал.1 или ал.2 СК) е
единственият признат в България правен ред, който може да разреши по стабилен и
общовалиден начин въпросите за упражняване родителските права и режима на лични
контакти на другия родител. По същата причина и първата предпоставка на главно
предявения пред настоящия съд иск по чл.29, ал.1 СК е пряко обусловена от резултата по
брачното дело. Особено и след като съдът е длъжен да разреши горните въпроси в полза на
който и да било от двамта родители, съобразно интересите на детето и доказателствата. Ето
защо при решение по гр.д. №15500/2018г. на ВРС в какъвто и да е смисъл, то ще има пряко
значение за основателността или не на настоящия главен иск по чл.29, ал.1 СК,съответно и
за допустимост и основателност на насрещните, а следователно има и „значение за
правилното решавана на спора“ по делото на ВОС, по смисъла на чл.229, т.4 от ГПК.
По изложените причини настоящото производство следва да бъде спряно до
приключване с влязъл в законна сила акт на соченото преюдициално дело, както на
цитираното законово основание, така и с оглед на правната сигурност и установеността в
отношенията между страните в последиците от развода им.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д. №762 по описа на ВОС за 2021г., 11-ти състав, до
приключване с влязъл в законна сила акт на гр. д. №15500/2018г. на ВРС, 39-ти състав, на
осн. чл.229, т.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Да се извършва справка за развитието на преюдициалното дело на всеки два месеца,
считано от влизане в сила на настоящото определение.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2