РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Враца, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20221420103534 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от М. А. Т. с ЕГН ********** и адрес
****** срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6.
В исковата молба се твърди, че в полза на ищцата е изтекла погасителна давност за
вземанията, които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
1090/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в КЧСИ, тъй като след налагането на запор
на трудовото й възнаграждение на 01.08.2017 г. за повече от петгодишен период срещу нея
не били предприети изпълнителни действия, които да прекъсват погасителната давност за
вземанията. Твърди се също, че въпреки наличието на договор за прехвърляне на вземания, с
който първоначалният кредитор „Обединена българска банка“ АД гр. София е прехвърлило
на „ЕОС Матрикс” ЕООД гр. София вземанията си от ищцата по процесния договор за
кредитна карта, ищцата не е надлежно уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
При тези фактически твърдения на ищцата същата отправя искане до съда да признае
за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника следните
суми: сумата 1 538,63 лева-главница по договор за кредитна карта от 29.09.2005 г. с
кредитор „Обединена българска банка“ АД гр. София, ведно със законната лихва върху
главницата от 20.04.2011 до окончателното й изплащане, сумата 426,95 лева-договорна
лихва за периода от 06.08.2009 г. до 19.04.2011 г., сумата 94,87-наказателна лихва за периода
от 06.08.2009 г. до 19.04.2011 г., както и деловодните разноски по заповедното производство
1
– 41,21 лева държавна такса и 242,16 лева адвокатско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 26.04.2011 г. по ч. гр. дело № 1930 от 2011 г. на Врачанския
районен съд и същите са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
1090/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в КЧСИ. Претендират се разноски.
Предявените искове са с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ответникът „ЕОС Матрикс” ЕООД гр. София признава иска.
Ищецът е поискал постановяването на решение при признание на иска от страна на
ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД гр. София на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение
при признание на иска срещу ответника, посочени в чл. 237 от ГПК, а именно ответникът е
признал исковете и своята отговорност в отговора по чл. 131 от ГПК. Предявените искове, с
оглед и на представените доказателства с исковата молба и с отговора по чл. 131 от ГПК на
ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД гр. София, не противоречат на закона и добрите нрави,
нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и
срещу ответника следва да се постанови решение при признание на иска, с което да се
уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл. 237, ал. 2
от ГПК.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не следва да носи
отговорност за разноски, тъй като не е дал основания за завеждане на делото.
По делото не е спорно и се установява от предстваните с исковата молба доказателства,
че за процесните вземания срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 26.04.2011 г. по ч.
гр. дело № 1930 от 2011 г. на Врачанския районен съд и същите са предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 1090/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в
КЧСИ, като към настоящия момент взискател по това изпълнително производство е
ответникът „ЕОС Матрикс” ЕООД гр. София. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че
правната сфера на ищцата се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза
на ответника-кредитор изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищцата има интерес да установи, с оглед упражняване
на други свои имуществени или неимуществени права, включително спрямо трети лица,
които ищцата би могла и следва да конкретизира. Дори такива да не бяха заявени обаче,
достатъчен е безспорният интерес на ищцата от осуетяване възможността за образуване на
ново изпълнително производство срещу нея, независимо че и в хода на същото би могла да
предяви иска си ( в този смисъл определение № 513 от 24.11.2016 г. на по ч. търг. дело №
1660/2016 г., I т. о. на Върховния касационен съд. Ето защо не може да се приеме, че в
настоящия случай е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
По отношение на направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съдът приема, че предвид съвпадащите
твърдения на страните по делото е безспорно обстоятелството, че последното изпълнително
2
действие по процесното изпълнително дело е извършено на 01.08.2017 г., а общата
петгодишна давност за процесните вземания е изтекла на 01.08.2022 г. и следователно
делото не представлява фактическа и правна сложност, същото е с кратка продължителност,
а това безспорно се отразява и на времето, нужно за подготовка на процесуалния
представител на страната и за извършване на необходимите процесуални действия. Ето защо
съдът приема, че са налице условията за намаляване на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение. Видно от съдържанието на представения от ищцата договор за правна
помощ, същият е сключен на 21.09.2022 г. и следователно за него е приложима редакцията
на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията й към ДВ, бр. 68 от 2020 г., предвиждаща при материален интерес от 2 343,82
лева минимално адвокатско възнаграждение в размер на 394,07 лева. При това положение и
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК ще присъди на
ищцата разноски за адвокатски хонорар в размер на 400,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените разноски за заплатена държавна такса за образуване на делото-94,00
лева и адвокатско възнаграждение-400,00 лева, или общо 494,00 лева.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че М. А. Т. с ЕГН
********** и адрес гр. ***** не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-
Казанджията“ № 4-6 следните суми: сумата 1 538,63 лева-главница по договор за кредитна
карта от 29.09.2005 г. с кредитор „Обединена българска банка“ АД гр. София, ведно със
законната лихва върху главницата от 20.04.2011 до окончателното й изплащане, сумата
426,95 лева-договорна лихва за периода от 06.08.2009 г. до 19.04.2011 г., сумата 94,87-
наказателна лихва за периода от 06.08.2009 г. до 19.04.2011 г., както и деловодните разноски
по заповедното производство – 41,21 лева държавна такса и 242,16 лева адвокатско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.04.2011 г. по ч. гр. дело
№ 1930 от 2011 г. на Врачанския районен съд и същите са предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 1090/2011 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов с рег. №
722 в КЧСИ, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-
Казанджията“ № 4-6 да заплати на М. А. Т. с ЕГН ********** и адрес ****** сумата
494,00 лева, представляваща деловодни разноски по гр. дело № 3534/2022 г. на Врачански
районен съд за държавна такса за образуване на делото и платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен
3
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4