№ 1385
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100500209 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 12837 от 28.06.2024 г., гр.д. 52003/2023 г., СРС, 174 с-в се
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.86, ал.1 ЗЗД, че В. Т. Р. дължи на
„Софийска вода“ АД сумата от 537,75 лв., представляваща стойност на
потребена вода от длъжника за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* за
периода от 01.09.2019 г. до 07.05.2022 г., ведно със законна лихва от 15.09.2022
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 61,87 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 18.10.2019 г. до 07.05.2022 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
50382/2022 г. по описа на СРС, 174-ти състав, ОТХВЪРЛЯ предявените
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.86, ал.1 ЗЗД, че В. Т. Р. дължи на
„Софийска вода“ АД сумата над 537,75 лв. до пълния предявен размер,
представляваща стойност на потребена вода от длъжника за имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „******* за периода от 18.01.2016 г. до 07.05.2022 г., ведно
1
със законна лихва от 15.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата
над 61,87 лв. до пълния предявен размер, представляваща мораторна лихва за
периода от 18.02.2016 г. до 07.05.2022 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 50382/2022 г. по описа на
СРС, 174-ти състав, като ОСЪЖДА ответницата да заплати на ищеца 39,36
лв. - разноски за заповедно производство и 249,30 за исково, а ищеца да
заплати на ответницата 190,06 лв. – разноски за исково производство и 95,03
лв. за заповедно.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответницата по тях В. Т. Р.. Поддържа оплаквания, че не е
потребител на ВиК услуги и доказателствената тежест за установяване на този
факт е за ищеца, с когото няма сключен договор. Иска се отмяна на решението
в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът „Софийска вода“ АД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
2
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответницата по исковете В. Т. Р. е потребител на
ВиК услуги през процесния период 01.09.2019 г. до 07.05.2022 г., се
установява чрез притежаваното от нея право на собственост върху
водоснабдения обект. В тази насока е справка № 506353/26.04.2022 г. от АВ –
СВ - София за входиран на 13.05.2015 г. договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № 185 от 2015 г., том 60, чрез който ищцата придобива
собствеността върху имота в гр. София, ж.к. „*******. Извършено е вписване
за налагане възбрана върху имота, входирано на 18.12.2020 г. Други
последващи вписвания не са извършвани, поради което следва да се приеме,
че собствеността се запазва в правната сфера на ищцата.
Считано от меродавния момент 13.05.2015 г., когато настъпват
транслативните правни последици на придобния способ, ищцата става
титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху водоснабдения
имот, което впоследствие не е изгубвала. От този момент притежава и
качеството потребител на предоставени от ответника услуги, по силата на § 1,
т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. УРПППВКС. Същата отговаря спрямо
ответното дружество за възникналите задължения през исковия период
01.09.2019 г. до 07.05.2022 г.
Основателни са установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за
признаване дължимост на главното и акцесорно вземане.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете, на
основание чл. 271, ал. 1, изр.1, предл. 1, ГПК следва да се потвърди.
Решението в останалата част, с която са отхвърлени исковете, като
необжалвано е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не
установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12837 от 28.06.2024 г., гр.д. 52003/2023 г., СРС,
3
174 с-в в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.86,
ал.1 ЗЗД, че В. Т. Р. дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 537,75 лв.,
представляваща стойност на потребена вода от длъжника за имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „******* за периода от 01.09.2019 г. до 07.05.2022 г., ведно
със законна лихва от 15.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 61,87 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.10.2019 г. до
07.05.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. 50382/2022 г. по описа на СРС, 174-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4