Определение по дело №136/2019 на Окръжен съд - Перник

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 131

 

Гр. Перник, 26.06.2019г.

 

В       И М Е Т О                   Н А            Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                   

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ

                                               ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ПЕТРОВ

                                                                     мл. с. КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

 

при секретаря Катя Станоева и с участието на прокурора Галя Антова,  като разгледа докладваното от съдия Баталски ЧНД №136/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 457, ал.2 и сл. от НПК, във вр. с чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА.

Постъпило е предложение от зам. окръжния прокурор при Окръжна прокуратура гр. Перник, с което се предлага на Окръжен съд гр. Перник да постанови решение по реда на чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА, във вр. с чл.457 от НПК, с което да се решат въпросите, свързани с изпълнението на приетата за изпълнение в Р. България присъда на *** съд по отношение на българския гражданин А.М.С., с ЕГН:**********.

В съдебно заседание представителят на ОП гр. Перник поддържа предложението. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да реши всички въпроси, свързани с изпълнението на съдебните актове, издадени от двете *** съдилища, включително да приспадне предварителното задържане на осъдения А.М.С..

Защитникът на осъденото лице намира искането за неоснователно, като излага доводи, че информацията за присъдите е непълна и няма данни дали С. е бил надлежно призован и дали  е участвал лично в производствата по посочените присъди.

Осъденото лице се противопоставя на направеното предложение, изразява становище да не бъдат привеждани в изпълнение посочените присъди.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и изслуша становищата на страните намери следното:

Към настоящия момент А.М.С. изпълнява мярка за неотклонение „домашен арест“ на адрес: ***, поради което предложението на зам. Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура- гр. Перник с правно основание чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА, във вр. с чл.457 от НПК се явява процесуално допустимо, доколкото е направено от местно компетентен орган пред местно компетенен съд.

Разгледано по същество, същото се явява основателно, по следните съображения:

С решение от 5.11.2018 г. по НЧД №583/2018г. С. окръжен съд, наказателно отделение, е отказал да изпълни Европейска заповед за арест, издадена на ***г. от Окръжен съд гр. ***, наказателно отделение ***, *** по Общ процес №62/*** по референтен №7948380/***г., с която е поискано предаването на българския гражданин А.М.С., с ЕГН: **********, за изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години по влязла в сила на 15.05.2017 г. присъда, за извършено на 02.07.2012 г. престъпление предумишлен грабеж, като деянието е наказуемо по чл.22, чл.23, чл.26 и чл.73 съвместно с чл.203, т.1 и т.2 и чл.204, т.2, ал. “А“ от НК на ***.

Съдът е приел, на основание чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, да се приведе в изпълнение от Окръжна прокуратура гр.Перник наказанието „лишаване от свобода“ за срок от две години по отношение на А.М.С..

Със същото решение С. окръжен съд е отказал да изпълни и Европейска заповед за арест, издадена на ***г. от Районен съд ***, Окръжен район ***, ***, по дело от общ характер №103/10.3 GBASL, по референтен №86867402/***г., с която е поискано предаването на А.М.С., за изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години по влязло в сила на 11.04.2016г. решение за отмяна на условна присъда, влязла в сила на 02.11.2011 г. по дело от общ характер №103/10.4 GBAS, първа инстанция Районен съд ***, област ***, за извършено на 01.06.2010 г. престъпление кражба, като деянието е наказуемо по чл.204 от НК на ***.

Съдът е приел на основание чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА да се приведе в изпълнение от Окръжна прокуратура гр.Перник, наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години по отношение на осъденото лице.

Спрямо А.М.С. е взета мярка за неотклонение „подписка“ за осигуряване приключването на производството във връзка с привеждането в изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“.

Срещу така постановеното от С. окръжен съд решение е постъпила жалба от А.С. чрез служебния му защитник, с която е обжалвано решението в частта, с която е прието от съда да се приведат в изпълнение двете наказания „лишаване от свобода“, визирани в съответните Европейски заповеди за арест.

С решение №457/20.11.2018 г., постановено по ВНЧД №1524/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд е потвърдено обжалваното решение на С. окръжен съд.

С присъда, влязла в сила на 02.11.2011 г., постановена по дело от общ характер №103/10.4 GBAS, първа инстанция, Районен съд ***, област *** ***, А.М.С. е признат за виновен в това, че в ранни зори на 01.06.2010 г. в съучастие е извършил престъпление „кражба“, наказуемо по чл.203, ал.1 и чл. 204, ал.2, т.“д“, във вр. с чл.202, ал.“д“  от *** Наказателен кодекс, като му е наложено наказание от три години „лишаване от свобода“, чието изпълнение, на основание чл.50, чл.53 и чл.54 от *** Наказателен кодекс, е било отложено за срок от три години.

С решение влязло в сила на 11.04.2016 г. е постановена отмяна на условната присъда по отношение на осъденото лице, като е разпоредено цялостно изпълнение на наказанието, на основание чл.56, ал.1, т.6 и ал.2 от *** Наказателен кодекс.

С присъда, влязла в сила на 15.05.2017 г. по Общ процес №62/*** (Съд, съставен от един съдия), Окръжен съд ***, А.М.С. е признат за виновен, за това че на 02.07.2012 г. е извършил престъпление „предумишлен грабеж“, наказуемо по чл.22, чл.23, чл.26 и чл.73 съвместно с чл.203, т.1 и т.2 и чл.204, т.2, ал.А от НК на *** на две години „лишаване от свобода“. От материалите по ЧНД №583/2018 г. по описа на ОС-С. се установява, че на 02.07.2012 г., около 02,30 часа, обвиняемите Д. Й. С., А.М.С. и А. С. Л. се придвижили с автомобил „Нисан“, син на цвят и рег. №*** и Опел Корса с рег. №*** до складовете на фирма „***“, намиращи се на *** в *** с цел грабеж материали и машини с по-голяма стойност, намиращи се там. Пристигат на мястото на обира предварително подготвени за целта и прерязват катинара на оградата висока около 1,80 м., след което товарят на Нисана 21 железни релси с общо тегло 2000 кг на стойност 3135,00 евро. По-късно биват изненадани на местопрестъплението от Ж. Ч. Ж., *** на обекта и те избягват, оставяйки всичко. Това съставлява престъпление предумишлен грабеж, наказуема чрез чл.22, 23 и 73 съвместно с чл.203, т.1 и 2, и чл.204, т.2, ал. „а“ от НК на ***. Посочено е, че обвиняемият С. е бил надлежно уведомен за датата на съдебното заседание чрез обикновено писмо с доказателство за доставяне съгласно чл.113 от НПК, както и за последващото в чл.312, т.2 от НПК за решението на съда посредством молба до българските съдебни власти, изпратена на 04.05.2016 г. Посочено е, че лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, но то е получило официална информация за определениет дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, който недвусмислено доказва, че въпросното лице е било информирано за насрочения съдебен процес и е било уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес.  

При така изведената фактическа обстановка съдът намира, че са налице основанията, посочени в чл.40, ал.11 от ЗЕЕЗА, вр. чл.457, ал.2-5 от НПК.

Формалните предпоставки за това са налице- по отношение на българския гражданин А.М.С. са издадени два съдебни акта от компетентен съд: решение, с което е постановена отмяна на условна присъда, и с което е разпоредено цялостно изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, за извършено престъпление „кражба“; присъда, с която е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, за извършено престъпление „предумишлен грабеж“. И двата съдебни акта са влезли в законна сила. Подробно описаното в присъдите на чуждестранния съд и техните мотиви престъпно поведение на осъдения А.М.С., позволява да се потърси и открие аналог в особената част на наказателния кодекс на Република България. В тази връзка настоящият състав приема, че престъпната деятелност на осъдения А.С., описана в присъдата, влязла в сила на 02.11.2011 г. по дело от общ характер №103/10.4 GBAS, намира аналог в НК на Република България като „кражба“ извършена в условията на предварителен сговор и чрез използване на МПС-  престъпление по чл.195, ал.1,  т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години. От друга страна, престъпната деятелност описана в присъда влязла в сила на 15.05.2017 г. по Общ процес №62/***, намира своя аналог  в разпоредбите на чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК - извършен опит за кражба в условията на предварителен сговор и чрез използване на МПС, престъпление за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години.

Определените по отношение на осъденото лице наказания не надхвърлят по своя размер максимално предвидените такива в българския закон за извършените от А.С. престъпления, поради което не съществува необходимост от редукция по чл.457, ал.4 от НПК. В настоящото производство за българския съд не съществува възможност да се преценява справедливостта на наложеното от чужд съд наказание, нито дали осъденото лице действително е извършило престъпленията.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „в“ от ЗИНЗС, съдът намира, че следва да определи първоначален "строг" режим за изтърпяване на приетите за изпълнение наказания "лишаване от свобода".

На основание чл.457, ал 5 от НПК, при изпълнение на наложените наказания лишаване от свобода на осъдения А.М.С. следва да бъде зачетено предварителното му задържане, включително и с мярка за неотклонение "задържане под стража", по повод издадена срещу него ЕЗА, считано от 09.11.2015 г. до 31.12.2015 г. по ЧНД 332/2015 г. по описа на ОС-Перник, както и времето, през което спрямо А.М.С. е изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 03.10.2018 г. до 05.11.2018 г. по ЧНД №583/2018 г. по описа на С. окръжен съд.

Съдът намира направените възражения от защитата във връзка с обстоятелството, че не е ясно дали С. е бил призован да участва в делата и дали реално се е явявал по тези, за неоснователни, доколкото от приложените по ЧНД №583/2018 г. по описа на СОС материали се установява, че решението за отмяна на условната присъда по дело от общ характер №103/10.4 GBAS, първа инстанция, Районен съд ***2, област *** *** е постановено на 03.02.2014 г., за което С. е бил уведомен на адреса, посочен в бланката на мярката за неотклонение и самото решение е влязло в сила на 11.04.2016 г. От материалите по настоящото дело се установява, че с постановена присъда по дело №1525/12.OPFSXL А.С. е осъден за извършено на 19.11.2012 г. престъпление кражба в съучастие с подсъдимия П. Д., за което им е наложено наказание от 11 месеца лишаване от свобода, заменено с общественополезен труд. Именно това е причината, поради която наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години присъдата по дело от общ характер №103/10.4 GBAS, първа инстанция, Районен съд ***, област *** ***, чието изпълнение е отложено за срок от три години, е било активирано, т.е. приведено в изпълнение, за което има достатъчно данни в материалите по делото.

Предвид изложеното и на основание чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА вр. чл.457, ал.2-5 от НПК, съдът

                                      О П Р Е Д Е Л И:

ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ наказанието "лишаване от свобода" за срок от две години, по влязла в сила на 15.05.2017 г. присъда по Общ процес № 62/*** (Съд, съставен от един съдия), Окръжен съд ***, за извършено на 02.07.2012 г. престъпление предумишлен грабеж за деяние, наказуемо по чл. 22, чл. 23, чл. 26 и чл. 73 съвместно с чл. 203, т. 1 и т. 2 и чл. 204, т. 2, ал. А) от НК на ***, имащо своя правен аналог в чл. 195, ал.1, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18 от НК на Република България.

ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ наказанието "лишаване от свобода" за срок от три години, по влязло в сила на 11.04.2016 г. решение за отмяна на условната присъда, влязла в сила на 02.11.2012 г., по дело от общ характер №103/10.3 GBASL, първа инстанция, Районен съд – ***, област ***, за извършено на 01.06.2010 г. престъпление кражба, като деянието е наказуемо по чл.204 от НК на ***, имащо своя правен аналог в чл. 195, ал.1, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК на Република България.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „в“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален "строг" режим за изтърпяване на приетите за изпълнение наказания "лишаване от свобода".

ПРИСПАДА на основание чл. 457, ал. 5 от НПК, от подлежащите на изтърпяване наказания "лишаване от свобода" предварителното задържане на осъдения А.М.С., включително и с мярка за неотклонение "задържане под стража", по повод издадена срещу него ЕЗА, считано от 09.11.2015 г. до 31.12.2015 г. по ЧНД 332/2015 г. по описа на ОС-Перник, както и времето, през което спрямо А.М.С. е изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 03.10.2018 г. до 05.11.2018 г. по ЧНД №583/2018 г. по описа на С. окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 15-дневен срок, считано от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.