РЕШЕНИЕ
№ 3289
гр. Варна, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20253110102638 по описа за 2025 година
Ищецът „Енерго Про Енергийни услуги" АД сочи, че е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, вр.чл.107 от
ЗЕ срещу „Муасел" ООД, за сумата от 631.20лв. представляваща главница за
стойността на незаплатени електрическа енергия и мрежови услуги за обект с
аб.№32Z410102102309Z, кл.№**********, находящ се в гр. Варна, бул.
„Сливница" №40 за период на потребление от 01.09.2024г. до 30.09.2024г., за
което е издадена фактура №**********/11.10.2024г., ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на сезиране на съда -
04.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
9.80лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от падежа на
посочената фактура до 03.12.2023г. След възражение от страна на длъжника с
разпореждане № 4325/30.01.2025г. е указано на заявителя, че в едномесечен
срок от съобщението може да предяви иск относно вземанията си срещу
длъжника „Муасел" ООД.
Сочи се, че между страните в настоящото производство съществува
облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия. Същото
е обективирано в двустранно подписан договор за комбинирани услуги №
МПОК2209000079/05.09.2022г. за покупко-продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по
условията на продукт - ЕНЕРГО ПРО МАРКЕТ ТРЕНД V2-9-75, съгласно
който ищцовото дружество има качеството на продавач, а ответника на
купувач и по-точно „небитов клиент" по смисъла на §1 т.33а от ПЗР към ЗЕ.
Въпросния обект е заведен в база данни на дружеството, като стопански,
същият представлява кафе -сладкарница. Процесната фактура
№**********/11.10.2024г. е издадена на период на потребление от
01.09.2024г. до 30.09.2024г. и не е заплатена , както на посочената в същата
1
падеж, така и до настоящият момент. Въз основа на това изтъква, че е налице
правно основание за възникването на вземанията на „Енерго - Про Продажби"
АД към ответника по настоящия иск за обект с аб. № 32Z410102102309Z, кл.
№**********, находящ се в гр.Варна, *** с предназначение на обекта за
стопански нужди, доколкото е менажиран като кафе-сладкарница Обосновава
се, че нормативното основание на договора за комбинирани услуги е уредено в
чл.11, т.10 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Предмет на
договора по чл.11, т.10 са продажбата на електрическа енергия и плащането на
всички използвани от „Муасел" ООД в качеството му на краен клиент услуги.
Изтъква, че договорите за комбинирани услуги се сключват между:
1)доставчици от последна инстанция и крайни клиенти, които не са избрали
друг доставчик на електрическа енергия или са останали без доставчик - при
общи условия; 2) търговец на електрическа енергия и краен клиент, за който
се прилага стандартизиран товаров профил; 3) краен клиент, за който не се
прилага стандартизиран товаров и търговец на електрическа енергия, който е
и негов координатор на балансираща група, какъвто е договорът в процесният
случай. Изтъква, че съгласно чл.2 на договора за комбинирани услуги
продавачът продава и доставя, а купувачът заплаща количествата нетна,
активна, електрическа енергия срещу цена в размера и при условията,
уговорени в договора. Договорът ведно с приложенията му влиза сила считано
от подписването му, като е сключен за срок от 12 месеца. В случай, че до един
месец преди изтичането на срока на договора никоя от страните не уведоми
другата страна, че желае прекратяване на договора с изтичане на срока му,
договора се счита за неопределен срок и може да бъде прекратен от всяка от
страните с 30 (тридесет) дневно писмено предизвестие, отправено до другата
страна. Изтъква, че в конкретния случай 12 месечният срок на договор за
комбинирани услуги е изтекъл на 05.09.2023г., като никоя от страните не е
поискала прекратяването му. В този случай на основание чл.4, ал.3 договорът
се е трансформирал като такъв с неопределен срок, като в този случай може
да бъде прекратен с отправено 30 (тридесет) дневно писмено предизвестие.
Предвид изложеното, ответното дружество, е депозирало искане вх.№
6973893/14.08.2024г., с което уведомява ищцовото дружество за прекратяване
на договора считано от 01.09.2024г., поради напускане на обекта. Ищецът
счита, че въпреки депозираното искане от 14.08.2024г. договорът не е бил
прекратен на посочената в него дата 01.09.2024г. като се мотивира с Раздел
VIII „Условия и ред за изменение и прекратяване на договора“, където
страните изрично са потвърдили начина по който да бъде извършено
прекратяването му. Това изрично е регламентирано в чл.18, ал. 1, б.„ж", където
страните са приели, че договора за комбинирани услуги може да бъде
прекратен с отправяне на едностранно 30 (тридесет) дневно писмено
предизвестие до другата страна, считано от 1-во число на месеца следващ
месеца, през който изтича предизвестието. Счита, че предвид посоченото,
отправеното предизвестие от ответното дружество следва да се възприема,
като едностранно 30 (тридесет) дневно писмено предизвестие за прекратяване.
Предвид коментираната разпоредба (чл.18, ал. 1, б. „ж"), същото поражда
действие за ответника считано от 01.09.2024г., т.е счита, че страните са били
обвързани от договора до 30.09.2024г., когато е изтекъл срока на
предизвестието. Посоченото му дава основание да считаме че договорът за
комбинирани услуги е бил прекратен на 01.10.2024г. Изтъква, че съгласно чл.8
2
от договора купувачът се задължава да закупи измерените количества
електрическа енергия и да заплаща на продавача-координатор фактурираните
суми за всички обекти, посочени в Приложение №1 по определената цена и по
начина и в сроковете, уговорени в договора. Съгласно чл.12 от Договора за
всеки отчетен период продавачът издава и изпраща на електронен адрес на
купувача електронна фактура-за количеството доставена и измерена активна
електрическа енергия, дължимите суми за мрежови услуги по цени,
определени с решение на КЕВР за съответният ценови период, както и всички
други дължими нормативно определени и/или утвърдени от КЕВР добавки,
включително ДДС и акциз за съответния период. На основание чл.13 от
Договора купувачът заплаща дължимите суми в срок от десет календарни дни
от издаване на фактурата. Водени от интереса си страните са приели че
неполучаването на фактурите по електронен път по реда на чл.12 от договора
не освобождава купувача да ги заплаща в уговорения срок. Излага, че в
изпълнение на договорните клаузи „Енерго Про Енергийни услуги" АД е
издало фактура №**********/11.10.2024г. за измерените количества
електрическа енергия от 2590 кВтч за обект с аб. № 32Z410102102309Z, кл.
№**********, находящ се в гр.Варна, *** за период на потребление от
01.09.2024г. до 30.09.2024г. Посочената фактура е получена от Купувача, но не
е платена, както на падежа и допълнителния срок за плащане на просрочени
суми, така и до настоящият момент. Счита, че неизпълнението на
задължението за плащане на потребената електрическа енергия по посочената
фактура определя ответното дружество, като длъжник и неизправна страна по
договора за комбинирани услуги до неговото прекратяване, с оглед на което за
ищцовото дружество се поражда правен интерес от съдебно установяване на
вземането. Изказва основание за претендиране на мораторна лихва, като се
аргументира с обстоятелството, че абонатът не е заплатил доброволно
задължението си от което се обуславя и настъпването на негативни последици
за същия - натрупване на мораторна лихва върху задължението. Размерът на
мораторната лихва определен като сбор от лихви по попосочените в
настоящата искова молба фактура, изчислени за периода от датата следваща
падежа на задължението по фактурата до 03.12.2024г. Счита, че дължимостта
на лихви в случай на забавено плащане е уговорена между страните, както в
договора за комбинирани услуги, така и намира законова опора в чл. 86 ЗЗД.
Видно от всичко изложено, счита, че към настоящия момент ответната страна
дължи лихва върху главниците по всяка една от процесиите фактури, като
сборът от начислените лихви е в общ размер на 9.80лв. Въз основа на
гореизложеното, моли съда, да постанови решение с което да признае за
установено между страните, че „Муасел" ООД дължи на „Енерго Про
Енергийни услуги" АД, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение №6903/06.2.2024г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№15410/2024г. по описа на 31 с-в на Районен съд - гр.Варна: - 631.20лв.
представляваща главница за стойността на незаплатени електрическа енергия
и мрежови услуги за обект с аб.№32Z410102102309Z, кл.№**********,
находящ се в гр.Варна, бул.„Сливница" №40 за период на потребление от
01.09.2024г. до 30.09.2024г., за което е издадена фактура
№**********/11.10.2024г.; - 9.80лв., представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от падежа на посочената фактура 24.10.2024г. до
03.12.2024г. - ведно със законната лихва върху посочената главница, считано
3
от датата на сезиране на съда - 04.12.2024г. до окончателното и изплащане на
задължението и да му се присъдят сторените в производството съдебно -
деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, както
в настоящото така и в заповедното производство. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Ответникът „Муасел“ ООД е подал отговор на искова молба в срок по
реда на чл.131 от ГПК, като приема, че исковете са процесуално допустими,
но неоснователни и недоказани, като счита, че следва да бъдат отхвърлени.
Излага становище, че ответното дружество е напуснало обекта към
01.09.2024г., респективно, че същото не е обитавало процесния обект на
потребление през посочения период от 01.09.2024г. до 30.09.2024г. Оспорва
предявения главен иск за консумирана и незаплатена от ответното дружество
електроенергия, както и предявения акцесорен иск за мораторна лихва.
Оспорва твърдението на ищеца, че отношенията между страните по Договор
№МПОК-*********/05.09.2022г. са прекратени считано от 01.10.2024г., като
счита, че по делото не са представени доказателства за прекратяване на
договора, считано от 01.09.2024г., както ищецът сочи. Оспорва, че ответното
дружество е потребител на твърдяното като доставено количество
електроенергия за посочения период, доколкото ищецът твърди потребление
за периода от 01.09.2024 - 30.09.2024г. в размер на 2759 квч, което счита, че е в
пъти по - високо потребление спрямо предходните месеци, за които се твърди
потребление на електроенергия от ответното дружество. Счита, че „Муасел"
ООД се явява наемател по приложения договор за наем от 20.05.2022г.
Съгласно чл.12 и чл.13 от Договора, страните по наемното правоотношение са
договорили срок на договора от една година с изтичането, на който договорът
се прекратява. Респективно към 20.05.2022г. липсва основание за ползване на
процесния обект от ответното дружество „Муасел" ООД, доколкото
сключения договор за наем е прекратен с изтичането на уговорения в него
едногодишен срок. Счита, че по делото липсват доказателства ответното
дружество действително да е потребило посоченото от ищеца количество
електроенергия, доколкото ответникът нито е упражнявал дейност в обекта за
процесния период, нито е имал наети служители, които да полагат труд в
процесния обект. Доколкото процесният обект на потребление за периода от
01.09.2024 -30.09.2024г., вкл. към настоящия момент не се обитава, то липсва
основание, а и формална логика действително да е потребена електроенергия
в размер на 2759 кВч, спрямо предходните месеци, за които се твърди от
ищеца да е упражнявана дейност в обекта от ответното дружество, през които
потреблението на електроенергия е в размер на 2692 кВч за месец август, 1782
кВч за месец юли, 1028 кВч за месец юни и т.н. Видно от представената
справка за потреблението през последните 12/24/36м. за предходните месеци
юни, юли и август 2024г. потреблението е било в пъти по - малко количество
кВтч/месечно спрямо процесния месец септември, за който месец следва да
липсва каквото и да било потребление на електроенергия, предвид
твърдението на ищеца за напускане на обекта от ответното дружество,
считано от 01.09.2024г. Оспорва съдържанието на приложената по делото
справка за потреблението, като счита, че нанесените в справката количества
електроенергия не отговарят на действителната консумация в обекта, както и
че нанесените в справката количества не са напълно идентични с тези, които
4
са снети като показания от електромера като първообразни данни. Смята, че
липсват доказателства по делото за начина, по който са отчетени посочените в
исковата молба количества електроенергия за процесния период. Счита, че
представената справка за потреблението през последните 12/24/36м. е
едностранно изготвена от ищцовото дружество, поради което, същата не се
ползва с обвързваща ответника - потребител или съда доказателствена сила,
като изрично оспорва съдържанието на същата. В тази връзка твърди, че се
касае за нередовно извършван отчет на електромера. Поради изложеното,
намира предявените искове за неоснователни, доколкото същите са
недоказани. Липсват основания за претендиране на процесната сума в размер
на 631.20лв., респективно претендираните мораторна и законна лихва,
доколкото не се установява да са налице доказателства за реално доставяне на
посоченото количество електроенергия за процесния период, потребление на
същото от ответното дружество, както и наличието на доказателства,
установяващи прекратяване на договорните отношения между страните по
делото, считано от 01.10.2024г., както ищецът сочи. С оглед изложеното, моли
съда да постановите решение, с което да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Моли да му бъдат присъдени сторените в
производството съдебни разноски. В случай, че ответното дружество
претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в размер по-висок от
минимално установения, моли редуциране на същото.
Съдът намира, че правната квалификация на претенцията намира
основанието си в чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.4 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
По делото е приложено гр.д.№15410/2024г. на ВРС в рамките на което
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца в качеството му на
заявител по реда на чл.410 от ГПК сумите от
631.20лв. за аб.№32Z410102102309Z в гр.Варна, бул.“Сливница“ 40 за
времето от 1.09.2024г. до 30.09.2024г., 9.80лв. лихва за времето от 24.10.2024г.
до 3.12.2024г., заедно със законната лихва върху главниците от датата на
сезиране на съда-4.12.2024г. до окончателното им изплащане и разноски по
делото в размер на 75лв.
По настоящото дело въпреки първоначално заявеният отговор по реда
на чл.131 от ГПК пред настоящия състав ответникът е представил молба с
изявление, че е заплатил претендираните от ищеца суми и е представил
доказателства за заплатени на 23.06.2025г. в полза на ищеца 687.20лв.
главница и 69лв. за възстановяване на снабдяването. Процесуалният
представител на ищцовата страна е заявил, че признава извършеното плащане
и моли да му се присъдят сторените по делото разноски.
Извършеното от ответника в хода на делото плащане и изявлението на
ищцовата страна, че същото погасява задължението водят до отпадане на
необходимостта от изследване на спора по същество.
Предвид настъпилото в хода на процеса плащане, което ищцовата страна
е признала като погасяващо вземането съдът намира, че предявеният иск
следва да бъде отхвърлен, като въпреки това се присъдят разноски възлизащи
на 50лв. юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство и
555лв. по исковото производство.
5
Възражението на ответника за прекомерност на разноските се явява
неоснователно, тъй като те са в размер съответстващ на минималния по
Тарифа №1.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Енерго про енергийни услуги“ АД,
ЕИК201398872 със седалище и адрес на управление гр.Варна, „Варна тауърс-
Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258 срещу „Муасел“ ООД, ЕИК206946109 със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Сливница“ №40 иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответното
дружество дължи на ищцовото сумите от 631.20лв. за аб.№32Z410102102309Z
в гр.Варна, бул.“Сливница“ 40 за времето от 1.09.2024г. до 30.09.2024г.,
9.80лв. лихва за времето от 24.10.2024г. до 3.12.2024г., заедно със законната
лихва върху главниците от датата на сезиране на съда-4.12.2024г. до
окончателното им изплащане присъдени по заповедното гр.д.№15410/2024г.
на ВРС, поради извършено погасяване на задължението чрез плащане в хода
на процеса, на осн. чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.4 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Муасел“ ООД, ЕИК206946109 със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Сливница“ №40 да заплати на „Енерго про
енергийни услуги“ АД, ЕИК201398872 със седалище и адрес на управление
гр.Варна, „Варна тауърс-Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258 сумите от 50лв.
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство и 555лв. по
исковото производство, на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6