Р Е Ш Е Н И Е
№ 3548 12.12.2019
година
град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7 252 по
описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от Ж.Д.Д. с ЕГН **********,***, чрез адвокат Д., против Областна дирекция на МВР – град
Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от
директора, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 248 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен от него и незаплатен
извънреден труд за периода от 01.07.2016 година до 31.07.2019 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й плащане, сумата 170 лева, представляваща сбор от мораторни
лихви върху стойността на дължимото допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за посочения период, изчислена от момента на настъпване
на падежа на всяко едно плащане до датата на подаване на исковата молба в съда,
както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
През периода 01.07.2016 год.
до 31.07.2019 год. ищецът е полагал труд на длъжността „***“ при РУ – Карнобат. В исковата молба е посочено още, че съгласно чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР
той е със статут на държавен служител.
По приложението на закона в исковата молба са изложени
доводи за приложението на чл. 176 от ЗМВР
чл.187 от ЗМВР, чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, чл.140 от КТ.
Изложено е, че за посочения период
16.07.2016 год. до 16.07.2019 год. са действали последователно четири наредби: Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015
год., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018 год. / обн. в ДВ бр. 67 от 14.08.2018 год., всяка от тях уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете и в четирите наредби са
идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период“. В чл. 31 ал. 2 от Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 год. изрично
е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножават по 0.143,
след което се сумира с цялото отработено време или една 12 часова нощна работна
смяна след преобразуването се отчита като 13.144 часа. В следващите две наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител, счита, че липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР
часове нощен труд в дневен / каквато изрична забрана би била
противоконституционна/, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители. При наличието на такава
празнота, при липсата на специални норми, следва да се прилагат общите такива и
в случая следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата/ обн. ДВ от 26.01.2007 год./, която в чл. 9
ал. 2 предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
По отношение на правнорелевантните
факти в исковата молба е изложено следното:
За периода 01.07.2016 год. до 31.07.2019 год. ищецът,
с оглед характера на заеманата от него длъжност, е работил на 12 часови смени,
полагал е труд и през нощта съгласно утвърдени графици, като през летния период
е полагал 7 или 8 нощни смени месечно.
Ищецът е положил общо 1 456 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлиза на 1664 часа. В
исковата молба е посочено още, че преизчисляването на нощен към дневен труд
води до извънреден труд от 208 часа, който работодателят не му е заплатил,
поради което ищецът предявява иск си.
Изложен е довод, че при изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл. 187 ал. 5 и 6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6 лева, т.е. задължението на
ответника към ищеца възлиза на 1 248
лева. Цената на иска е посочена в приблизителен размер.
В
исковата молба ищецът е конкретизирал отработените часове извънреден труд по
периоди и претенцията за лихви.
Поради
изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас,
представлявана от директора, чрез юрисконсулт Д., е дал писмен отговор на
предявения иск. По отношение на претенциите за главница процесуалният
представител на ответника заявява, че го
оспорва по основание и по размер.
Твърди, че положения извънреден труд е надлежно начислен и отразен в
протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното
време между 22,00 часа и 6,00 часа, времето на разположение и положения труд по
време на официални празници . В писмения отговор процесуалният представител на
ответника посочва, че положения извънреден труд е заплатен своевременно след
неговото отчитане по правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година за реда
за организация и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 година за реда за
организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи. По отношение на претенцията за преизчисляване на
нощния труд по коефициент 1,143 заявява, че приложение намират разпоредбите на
двете посочени по-горе наредби, които действащи паралелно по време е Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата уреждат по специален за
системата на МВР начин заплащането на нощния труд. Ответникът, чрез
представляващ, посочва, че липсва текст, който да урежда увеличение на часовете
нощен труд по коефициент, за което счита, че е
нормотворческо решение на министъра на вътрешните работи, действащо от
влизане в сила на Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г., за разлика от
нормотворческото решение на същия орган, дадено в предходната Наредба №
8121з-407/19.08.2014г. В чл.З, ал.З от Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г. и в
чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Счита, че това означава, че съгласно правната норма, действаща
в системата на МВР за целия процесен период съотношението между дневен и нощен
труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не е
както по Кодекса на труда и по Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа
дневен труд. От името на ответника е изложено твърдение, че в продължение на
това разрешение на правоотношенията, възникващи във връзка е отчитането и
заплащането на нощния труд са издадените от Министъра заповеди №
8121з-791/28.10.2014г. и последващата Заповед № 8121з- 1429/23.11.2017г.,
съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час или за част от
него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
От
името на ответника са посочено доказателства и е изразено становище по
допускане на доказателствата, посочени от ищеца.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Б.,
поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
подробни доводи за основателността му.
В
съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за
осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез
увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 1 676,50 лева,
за 243,67 часа, както и изменение на иска за лихва, който се счита
предявен за сумата 253,02 лева.
В
съдебно заседание ответникът не се представлява. От негово име процесуалният му
представител – юрисконсулт Д. в писмена
поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор.
Предявен иск с правно основание чл. 150
във връзка чл.
262 от КТ във връзка с чл.
187 от МВР и чл.86 от ЗЗД
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е
спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ОД МВР – Бургас за периода от 01.07.2016г. до
31.07.2019г. Не се спори, че е полагал нощен труд като е заемал длъжността, посочена в исковата
молба.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от
страните, се установява, че за периода от 01.07.2016 година до 31.07.2019
година ищецът е положил 1704 часа нощен
труд. Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният труд е в размер от 1947, 67 часа за целия период. Разликата между
преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд възлиза на 243, 67 часа и
трудовото възнаграждение, определено по методиката, която се прилага при
работодателя е в размер от 1 676,
50 лева.
По
делото не е спорно, че тази сума не е платена.
Страните спорят по
приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона
за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се
полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през
нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. По мнения на настоящия състав приложението на чл.
187, ал.3 от ЗМВР не изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като
двете норми регулират различен период от време, за който дават ограниченията на
броя часове нощен труд, които може да бъдат полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143.
Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.,
обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015 година е
отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е обнародвано.
Третата
наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В
периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони
настоящият състав приема, че не за целия период от 01.07.2017 година до
31.07.2019 година, посочен в исковата молба, е съществувала изрична нормативна
регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с
възнаграждение, определено с посочения коефициент.
Въпреки
че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно следва
да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова
празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата,
издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и предвид
цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови
правоотношение, по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а
това противоречи на целта и духа на закона.
При това положение
настоящият състав приема, че предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба на 28.08.2019 година до окончателното й плащане.
По иска с правно основание
чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема:
Възнаграждението
за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок, поради което ответникът е изпаднал в забава след
изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение.
Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по
изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може
да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
При това положение следва
да се приеме, че датата на падежа на всяко плащане е първо число на месеца,
следващ изтичане на тримесечния период. По тази причина не следва да бъде
съобразено заключението на вещото лице относно определяне размера на лихвата за
забава, считано от месеца, следващ месеца, в който е положен труда. На
основание чл.162 от ГПК настоящият
състав определя лихва за забава върху главница в размер от 208,06 лева, представляваща
възнаграждение за извънреден труд за месец юли,
август и септември 2016 година,
считано от 01.10.2016 година до деня, предхождащ датата на подаване на исковата
молба – 27.08.2019 година в размер от 61,31 лева; върху главница в размер от 164,66 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за месеците октомври,
ноември и декември на 2016
година, считано от 01.01.2017 година до деня, предхождащ датата на подаване на
исковата молба – 27.08.2019 година в размер от 44, 33 лева; върху главница в
размер от 125,30 лева, представляваща възнаграждение за извънреден
труд за месец януари, февруари и март 2017 година, считано от 01.04.2017 година до деня,
предхождащ датата на подаване на исковата молба – 27.08.2019 година в размер от
30,59 лева; върху главница в размер от
128,80 лева, представляваща
възнаграждение за извънреден труд за месеците
април, май и юни 2017 година, считано от 01.07.2017 година до деня,
предхождащ датата на подаване на исковата молба – 27.08.2019 година в размер от
28,20 лева; върху главница в размер от 140,95 лева, представляваща
възнаграждение за извънреден труд за месеците юли, август и септември на 2017
година, считано от 01.10.2017 година до деня, предхождащ датата на подаване на
исковата молба – 27.08.2019 година в размер от 27,25 лева; върху главница в размер от 155,16 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за октомври, ноември и декември на 2017 година,
считано от 01.01.2018 година до деня, предхождащ датата на подаване на исковата
молба – 27.08.2019 година в размер от 26,03 лева; върху главница в размер от 28,74 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за януари 2018 година /тъй
като за месец февруари и месец март на 2018 година ищецът не е полагал
извънреден труд/, считано от 01.04.2018 година до деня, предхождащ датата на
подаване на исковата молба – 27.08.2019 година в размер от 4,10 лева ; върху
главница в размер от 36,02 лева, представляваща възнаграждение за извънреден
труд за април и май на 2018 година /тъй
като за месец юни на 2018 година ищецът не е полагал извънреден труд/, считано
от 01.07.2018 година до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба –
27.08.2019 година в размер от 4,23 лева; върху главница в размер от 87.73 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за месец
септември 2018 година /тъй като за месеците юли и август на 2018 година ищецът
не е полагал извънреден труд/, считано от 01.10.2018 година до деня, предхождащ
датата на подаване на исковата молба – 27.08.2019 година в размер от 8,06 лева; върху главница в размер от 147,29 лева, представляваща възнаграждение за
извънреден труд за октомври, ноември и
декември на 2018 година, считано от 01.01.2019 година до деня, предхождащ
датата на подаване на исковата молба – 27.08.2019 година в размер от 9,78 лева;
върху главница в размер от 169,36 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за януари, февруари и март на 2019 година,
считано от 01.04.2019 година до деня, предхождащ датата на подаване на исковата
молба – 27.08.2019 година в размер от 7,01
лева; върху главница в размер от 193,06
лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за месеците май
и юни 2019 година за периода от
01.07.2019 година до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба –
27.08.2019 година, лихвата е в размер от 3,11 лева. Върху задължението за
заплащане на положен извънреден труд за месец юли 2019 година, което е в размер
от 33,57 лева не е налице забава към датата на подаване на исковата молба, тъй
като то става изискуемо, считано от 01.10.2019 година, а иска, е предявен на
28.08.2019 година.
Предвид изложеното лихвата
за забава е в общ размер от 249,77 лева. До пълния предявен размер на
претенцията от 253, 02 лева искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото от ищеца. Видно от приложения договор
за правна защита и съдействие платеното възнаграждение е в размер на 400 лева. Предявеният общ размер на претенциите е 1640
лева, за които дължимото възнаграждение по правилото на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер от 344,80 лева. Предвид предприетото
увеличение на иска настоящият състав приема, че адвокатското възнаграждение в
посочения размер от 400 лева не е прекомерно. Не може да бъде определено
възнаграждение по реда на чл.78, ал. 5 от ГПК, съгласно т.3 от Тълкувателно
решение по тълкувателно дело № 6 от 2012 година на ВКС, ОСГТК под размера,
посочен в наредбата.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 67,06 лева за иска за присъждане на главница и
такса в размер на 50 лева за иска за осъждане на ответника да плати лихва,
съобразно минималния размер, дължим на основание чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83, ал.1, т.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени и разноските за извършване на
експертизата, които са в размер от
230 лева. Общо задължението на
посоченото основание е в размер от 347,06
лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес:
град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на Ж.Д.Д. с ЕГН **********,***, сумата 1 676,50
лева /хиляда шестстотин седемдесет и шест лева и петдесет стотинки/ ,
представляща
дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо
243.67 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1.143 на положения от него за периода от 01.07.2016 година до 31.07.2019
година нощен труд, сумата 249,77 лева /двеста четиридесет и девет лева, седемдесет и седем
стотинки/, представляваща общ размер
на лихви за забава, изчислени върху главница в общ размер от 1 676,50
лева /хиляда шестстотин седемдесет и шест лева и петдесет стотинки/ ,
поотделно
от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 01.10.2016 година до деня
предхождащ датата на подаване на исковата молба – 27.08.2019 година, ведно
със законната лихва върху главницата от 1 676,50 лева /хиляда
шестстотин седемдесет и шест лева и
петдесет стотинки/ , считано от датата на подаване на исковата
молба на 28.08.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 400 лева /четиристотин лева/, представляваща разноски, направени по водене
на делото.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ж.Д.Д. с ЕГН **********,***, срещу Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул.
„Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, за осъждане на ответника да плати на ищеца лихва за забава до датата на
подаване на исковата молба за разликата между присъдената на това основание
сума от 249,77 лева /двеста четиридесет и девет лева, седемдесет и седем
стотинки/ до пълния предявен размер от 253,02 лева /двеста петдесет и три лева
и две стотинки/
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46,
представлявана от Директора, да плати по
сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 347, 06 лева /триста
четиридесет и седем лева и шест стотинки/, от които сумата 230 лева /двеста и
тридесет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице и сумата 117,06 лева
/сто и седемнадесет лева и шест стотинки/,
представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ