№ 489
гр. Перник, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20251720100580 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Й. С. М. ЕГН ********** чрез адв.Р.З. съдебен адрес гр.Перник ул.*.******* *
ет.* офис** Б срещу „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр.Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с
която е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК,
с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че
ищеца не им дължи сумите по изпълнителен лист от 08.03.2013.г издаден по
чгд№ 548/2013 по описа на ПРС, както следва :
сумата 1122.08лв. главница, представляваща стойност за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г.,
сумата 270.98 лева – дължимата законна лихва за забава за периода от
30.06.2009 г. до 27.12.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.02.2013г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер
327.86лв. и въз основа на който изпълнителен лист е било образувано :
1
при ЧСИ Е.Добренова- изпълнително дело № 321/2013 г.
при ЧСИ А.Василев е образувано изпълнително дело № 1655 / 2021г.
при ЧСИ Г.Костов е образувано изпълнително дело № 9775/2023г.
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът „Топлофикация- Перник”АД
е подал отговор на исковата молба и са взели становище по иска.
Оспорват изцяло така предявения иск като неоснователен, искат
прилагане на изпълнителното дело
В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се от адв. Р.З.,
който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по
делото молба чрез ю.к. М., оспорва иска, и моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира, че предявения иск с правно
основание чл.439 от ГПК е допустим, поради което и следва да се разгледа по
същество.
По основателността:
Установи се по наличните писмени доказателства, че :
Видно от исковата молба, по посоченото частно гр.дело № 548/2013г. по
2
описа на ПРС е бил издаден изпълнителен лист от 08.03.2013г. срещу
ответника за дължими суми за непратена топлоенергия за съответния период,
както следва :
сумата 1122.08лв. главница, представляваща стойност за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г.,
сумата 270.98 лева – дължимата законна лихва за забава за периода от
30.06.2009 г. до 27.12.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.02.2013г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер
327.86лв.
Въз основа на посочения изпълнителен лист е било образувано :
Първо изпълнително дело - при ЧСИ Е.Добренова- изпълнително дело
№ 321/2013 г. където на 22.06.2015г. е било изпратено запорно съобщение до
АСФАЛТИНГ ЕИК ********* и това е датата на последното изпълнително
действие, като след него няма искани и извършвани други такива.
След това изпълнителният лист е бил върнат в оригинал и взет от
взискателя, като на 03.08.2021г. е образувано второ по ред изпълнително дело
-
при ЧСИ А.Василев е образувано изпълнително дело № 1655 / 2021г.
по което не са извършвани изпълнителни действия.
След внезапната смърт на това ЧСИ, по същия изпълнителен лист е
образувано трето по ред изпълнително дело - при правоприемника на
архивите на ЧСИ Василева -
при ЧСИ Г.Костов е образувано изпълнително дело № 9775/2023г.
Установи се категорично, че от датата 22.06.2015г. когато е запорното
съобщение до трето лице –работодател на длъжника, до датата на образуване
на последното трето изпълнително дело при ЧСИ Г.Костов 03.08.2021г. – са
изминали повече от 5 години и сумите по посочения изпълнителен лист се
3
явяват погасени по давност на основание чл.120 вр.111 в вр.119 от ЗЗД
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът следва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не
е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърденията на ищеца, че не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е
признато вземането срещу неговия наследодател, а именно - погасяването на
вземанията, поради изтекла погасителна давност.
По аргумент от чл.416 от ГПК ,с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от
ГПК и влизане в сила на ЗИПЗ по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на
последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до
невъзможност да се обсъждат доводи, основани на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед.
Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са
изключени от съдебна проверка.
Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съдът намира, че в случая е приложима общата пет годишна
давност по следните съображения:
4
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена ЗИПЗ по чл.410 от ГПК, а чл.117, ал.2 от ЗЗД,
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години.
В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение,
чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК.
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и
заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между
страните.
Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, предвидени в чл.423 от ГПК и
чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Съобразно практиката на ВКС - по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и
иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез
този правен способ , влязлата в сила заповед за изпълнение ИМА характера
на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване
до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено
по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в случай, че се
приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако
срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това
5
би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно
вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл са :
- решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV
г.о. постановеното по реда на чл.290 от ГПК
- решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV
г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 08.03.2013 г.,
когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ е било
образувано ПЪРВОТО изпълнително дело № 321/2013 г.,на 04.06.2013г. която
дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист
относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение.
От този момент започва да тече срока на новата погасителна давност
относно вземанията, посочени в нея, и в издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение до образуване
на изп.д. при ЧСИ , е изминал период от време, поради което и съгласно
действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на
ВС, с образуването на изпълнителното производство давността за процесните
вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
След образуване на изпълнителното дело при ЧСИ, по същото няма
извършвани действия насочени към прекъсване или спиране на давността.
При това положение в продължение на повече от две години взискателят не е
поискал извършването на други изпълнителни действия, поради което
изпълнителното дело е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по
силата на закона, независимо, че от ЧСИ към този момент няма
постановление за неговото прекратяване.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
6
години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че за разлика от
исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в
началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може
да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни
способи).
С цитираното ТР е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според
което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането.
С т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд.
ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се
прилага занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването
му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай.
В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г.
на ВКС.
Предвид гореизложеното, последното действие по принудително
събиране на дълга, годно да прекъсне давността, е датата на запоронто
съобщение 22.06.2015г.
След тази дата по изпълнителното дело няма предприети други
действия, годни да прекъснат давността, поради което и по силата на даденото
с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през цялото
7
време на изпълнителното производство относно принудителното събиране на
вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като действието на това
спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство,
което е станало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
С прекратяване на изпълнителното производство е преустановено
спирането на давността и от този момент е започнала да тече нова
погасителна давност.
Както е посочено по-горе, Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо
неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства,
какъвто не е настоящият случай.
В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г.
на ВКС.
В горния смисъл, вземането по процесния изпълнителен лист е погасено
по давност, респ. правото на принудително изпълнение, също е погасено по
давност.
Образуването на изпълнителното дело след погасяване на вземането по
давност, не може да обоснове прекъсване на давността, и не може да се
приеме към действие насочено към спиране или прекъсване на давността. В
тази връзка и обективираното вземане в процесния изпълнителен лист е
погасено по давност.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и доказан, поради
което и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищцата претендира направените по делото разноски, по представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК :
сумата 72.05лева – държавна такса, и 470.00 лева адвокатско
възнаграждение.
8
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което се
явява неоснователно, тъй като заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение е в предвидения минимален размер по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид изхода на делото на ответника не се дължи присъждане на
разноски.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, че Й. С.
М. ЕГН ********** чрез адв.Р.З. съдебен адрес гр.Перник ул.*.******* * ет.*
офис** Б НЕ ДЪЛЖИ НА „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********,
със седалище/адрес на управление: гр.Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“,
сумите по изпълнителен лист от 08.03.2013.г издаден по чгд№ 548/2013
по описа на ПРС, както следва :
сумата 1122.08лв. главница, представляваща стойност за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г.,
сумата 270.98 лева – дължимата законна лихва за забава за периода от
30.06.2009 г. до 27.12.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.02.2013г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер
327.86лв.-
поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник” АД, с ЕИК:********* и адрес на
управление:гр.Перник, кв. „Мошино“, ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. М. ЕГН
********** чрез адв.Р.З. съдебен адрес гр.Перник ул.*.******* * ет.* офис**
9
Б- сторените по делото разноски – 72.05лв. държавна такса и
470лв.адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10