№ 1224
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. М.
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110171267 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу М. С. К.
кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1754,40 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“ бл. 144, вх. В, ет. 7, ап. 82, за периода от 01.05.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 13.12.2021г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 297,23 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1754,40 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 15.11.2021г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 41,99 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Н.“ бл. 144, вх. В, ет. 7, ап. 82, за периода
01.10.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 13.12.2021г. до окончателното
изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 9,51 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 41,99
лв. за периода 01.12.2018г. – 15.11.2021г.
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че страните
се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна
енергия за имот в гр. София 1220, ж.к. „Н.“ бл. 144, вх. В, ет. 7, ап. 82, собственост на Ц.
М. К., тъй като ответникът се явява низходящ наследник на последната, съответно е
1
легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия
в срока съгласно общите условия.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска. Твърди се, че
не е доказано праводателят на ответника да е собственик/ползвател на процесния
топлоснабден имот, както и че не е доказано ответникът да е ползвал имота. Оспорва се
претендираните суми да представляват стойността на действително потребената енергия.
Оспорва акцесорната претенция във връзка с неплатената услуга „дялово разпределение“.
Въвежда възражение за погасителна давност. Оспорват се представените от ищеца писмени
доказателства.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на
потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
От представен по делото Договор от 28.05.1985г. за покупко-продажба на жилище по
реда на чл. 117 от ЗТСУ е видно, че на тази дата собствеността върху имот с адрес – гр.
София, ж.к. „Н. I част“ № 38, ет.7, ап. 82, е била придобита от Ц. М. К.. От удостоверение от
ГИС се установява, че имот със стар адрес: гр. София, ж.к. „Н. I част“ № 38, ет.7, ап. 82 е
2
идентичен на топлоснабдения такъв с адрес: гр. София, ж.к. „Н.“ бл. 144, вх. В, ет. 7, ап. 82.
Констатира се от удостоверение за наследници, че след смъртта си на 09.01.2010г. Ц. М. К. е
оставила за свой единствен наследник М. С. К.. След смъртта на наследодателя си М. С. К. е
придобил собствеността върху топлоснабдения имот.
С оглед горното съдът приема за доказано, че за процесния период ответникът М. С.
К. има качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Н.“ бл. 144, вх. В, ет. 7, ап. 82.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен
с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
С оглед горното се приема, че между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
3
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Заключението по СТЕ установява, че за процесния период ищецът е изпълнил
задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на
показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството
доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, респ.
доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация,
която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща
вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1,
т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния.
Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е извършвало
дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края на всеки
отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката съгласно
Наредба № 16-334/06.04.2007г. и Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването,
действащи през релевантния период. Изяснява, че справките на третото лице помагач
съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за
процесния имот, като тези изчисления са извършвани съобразно изискванията на
действащите към този момент нормативни актове.
Съгласно цитираните ОУ купувачът, т.е потребителят има право на възражения
срещу изготвените фактури и отразените в същите стойности на потребената топлинна
4
енергия. По делото няма данни, че ответникът като потребител е възразил срещу отчетените
от фирмата за дялово разпределение количества потребена топлинна енергия, респ. че е
възразила срещу отразените във фактурите стойности.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по
ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е извършило
самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. За процесния период от 01.05.2018г. –
30.04.2020г. потребената топлинна енергия е в общ размер на 1704,80 лв.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Исковата молба е подадена на 13.12.2021 г., поради което в този момент е прекъснато
течението на погасителната давност.
От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период няма данни за
извършени плащания. Има, обаче, сума за възстановяване в размер на 381,14 лв., която не е
била прихваната.
С оглед горното и съгласно допълнителните СТЕ и ССчЕ непогасените по давност
вземания за топлинна енергия са общ размер на 1349,11 лв., която следва да се намали със
сумата за възстановяване, при което се получава 967,97 лв. Непогасените по давност
вземания съгласно допълнителната ССчЕ за дялово разпределение са 36,72 лв., до които
размери следва да се уважат исковете.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като
длъжника изпада в забава от датата на уведомяването/поканата. Изискуемостта съгласно чл.
33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се дължат
сумите, независимо от уведомяването на длъжника.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ непогасеното по давност
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за топлинна енергия за процесния
5
период е сумата 191,21 лв., до която следва да се уважи искът.
Предвид заключението по ССчЕ непогасеното по давност обезщетение за забавено
изпълнение върху главницата за дялово разпределение за процесния период е сумата 7,58
лв., до която следва да се уважи искът.
Относно разноските:
Предявен размер: 2103,13 лв., Уважена част: 1203,48 лв.; Отхвърлена част : 899,65 лв.
Разноски на ищеца: такси за СУ- 15 лв./л. 35;л.115;л.140/, ДТ–220,17лв. /л. 47/ лв.;
Депозити за експертизи – 600 лв./л.87-88/; депозит за особен представител – 400 лв./л.60/ и
юрисконсултско възнаграждение определено в минимални размер от 100 лв. на осн. чл. 78,
ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 1335,17 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед
уважения размер на исковете, се дължат разноски от ответникът в размер на 764,03 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Н.“ бл. 144, вх. В, ет.
7, ап. 82, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
както следва:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 967,97 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „Н.“ бл. 144, вх. В, ет. 7, ап. 82, за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 13.12.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 967,97 лв. до пълния предявен размер от 1754,40 лв., като
неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 191,21 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 967,97 лв. в размер на законната лихва за периода
15.09.2019г. – 15.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 191,21 лв. до пълния
предявен размер от 297,23 лв., като неоснователен;
6
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 36,72 лв. – представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, ж.к. „Н.“ бл. 144, вх. В, ет. 7, ап. 82, за периода 01.10.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 13.12.2021г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 36,72 лв. до пълния предявен размер от 41,99 лв., като
неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 7,58 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 36,72 лв. за периода
01.12.2018г. – 15.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7,58 лв. до пълния
предявен размер от 9,51 лв., като неоснователен;
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по настоящото дело в размер на 764,03
лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „БРУНАТА“ ООД с ЕИК:*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7