№ 18549
гр. С., 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110135869 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от К. Б. Л. срещу Р. А. Т., иск с правно
основание чл. 109 ЗС с искане да се осъди ответникът да премахне
построената в притежавания от него поземлен имот с идентификатор *****,
представляващ дворно място с постройки в него, с адрес в ***** - сграда с
идентификатор *****, евентуално да я преустрои.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор
*****, представляващ дворно място с постройки в него, с адрес в *****, като в
съседство на неговия имот се намирал собствен на ответника имот с
идентификатор *****, представляващ дворно място с постройки в него. Сочи,
че в имота на ответника е осъществен незаконен строеж на стопански обект –
магазин, който представлявал сграда с идентификатор ***** и освен това
попадал в неговия имот, което му пречило да осъществява правото си на
собственост в пълен обем. Твърди, че е възложил на геодезист заснемане на
реалните граници, като било установено, че имотът на ответника навлиза в
този на ищеца. Излага, че е правил опити за извънсъдебно разрешаване на
спора, но без успех. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност № 154, том I, дело № 3759/1997 г. от 29.01.1998 г.,
видно от който Б. Г.ев Л. и В. Я. Л.а, са призната за собственици на дворно
1
място с пространство от 378 кв.м., представляващо парцел XI-493 от кв. 76 по
плана на *****, заедно с едноетажна сграда на 28 кв.м., изградена в западната
част на парцела, състояща се от кухня и антре и второстепенна сграда /барака/
с площ от 30 кв.м., при съседи: ул. „*****“; наследници на Милe Гигов Илиев,
К. Б. Л. и И.н Т..
От представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 134, том IV, рег. № 12600, дело № 601 от 2019 г., се установява, че А.М.И.,
Я.В.Д. и М.А.М., са продали на Р. А. Т., поземлен имот, който по КККР на
*****, обл. С., одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изп. директор
на АГКК, съгласно скица № 15-645289/17.07.2019 г. от СГКК – гр. С.,
представлява поземлен имот с идентификатор *****, с адрес на имота
*****, с площ 300 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра),
стар идентификатор няма, номер по предходен план 203, квартал: 76, парцел:
X, при съседи: ПИ с идентификатор *****, ПИ с идентификатор *****,
поземлен имот с идентификатор *****, поземлен имот с идентификатор *****
и поземлен имот с идентификатор *****, който поземлен имот съгласно
доказателствен акт за собственост, съставлява УПИ (бивш парцел) Х-203 от
квартал 76 по плана на ***** с площ от 295 кв.м., при съседи съгласно
доказателствен акт за собственост: улица, парцели: IX- 202, X1I-201, IV-200,
заедно с построената в имота сграда, която по КККР па *****, обл. С.
(столица), одобрени със Заповед № РД-1 8-3/11.01.2012 г., на изп. директор на
АГКК, съгласно скица № 15- 645309/17.07.2019 г. от Служба по Геодезия,
Картография и Кадастър - град С., представлява сграда с идентификатор
*****.4, с адрес па имота: *****, разположена в поземлен имот
идентификатор *****, със застроена площ: 71 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, която сграда съгласно одобрен архитектурен
проект съставлява Едноетажна къща, със застроена площ от 64,00 кв.м.,
състояща се от: антре, вестибюл, кухня, две стаи, баня, тоалетна, мокро
помещение, заедно с построената в имота сграда, която по КККР на *****,
обл., С. (столица), одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изп.
директор на АГКК, съгласно скица № 15-654325/17.07.2019 г. от Служба по
Геодезия, Картография и Кадастър - град С., представлява сграда с
идентификатор *****, с адрес на имота: *****, разположена в поземлен имот
с идентификатор *****, със застроена площ: 25 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: Сграда за търговия, стар идентификатор: *****.3, номер по
предходен план: няма, която сграда съгласно одобрен архитектурен проект
представлява Магазин за хранителни стоки, със застроена площ от 25,57 кв.м.,
състоящ се от място за посетители, заедно с всички подобрения и приращения
в гореописаният поземлен имот.
Видно от удостоверение за наследници на Б. Г.ев Л., последният е
починал на 05.12.2015 г., като е оставил наследници: К. Б. Л. /син/ и Г. Б. Г.ев
/син/, починал на 30.06.2011 г. и оставил наследници К. Б. Л. (брат).
2
Видно от удостоверение за наследници на В. Я. Л.а, последната е
починала на 20.01.2014 г. и е оставила наследници: Б. Г.ев Л. /съпруг, починал
05.12.2015 г./; К. Б. Л. /син/ и Г. Б. Г.ев /син/, починал на 30.06.2011 г. и
оставил наследници К. Б. Л. (брат).
По делото е представено удостоверение за идентичност на имот от
15.10.2018 г., от което се установява, че УПИ XI-493, от кв. 76, к.л. Б-15-2-Г, Б-
15-3-В, находящ се на ул. „*****“ № 211, м. „Нови Искър-кв. *****“, р-н Нови
Искър, гр. С. е идентичен с имот с идентификатор ***** от действащата
кадастрална карта.
Представени са комбинирана скица /л.17/ и протокол за трасиране,
означаване и координиране на поземлен имот *****.
Видно от нотариална покана, изпратена чрез нотариус С. Т., ищецът е
поканил ответника да премахне постройката от имота му. Нотариалната
покана, видно от направеното отбелязване /л.22/ е връчена на дъщеря на
ответника на 14.12.2021 г.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза. Експертът е
посочил, че след направено заснемане е установено, че южната фасада на
сграда с идентификатор ***** по т. 1 навлиза в имота на ищеца с 38 см., а по
т.2 има 2 см несъвпадение /на л. 54 в комбинираната скица са отбелязани т. 1-
2/. На следващо място вещото лице е посочило, че площта на сграда с
идентификатор ***** е 25,57 кв.м., а измерената на 31.01.2024 г. площ на
сградата е 25,60 кв.м. Изложено е, че в съседния имот /т.е. този на ищеца с
идентификатор *****/ е предвидена сграда на площ от 30 кв.м., като
проектната сграда била на калкан със сградата с идентификатор *****.
По делото е постъпила молба от ответника /л.56/, в която е изложено, че
е налице разминаване между действащия регулационен план и кадастралната
карта, поради което е направено искане за допускане на допълнителни
въпроси по съдебно-техническата експертиза. В цитираната молба е
релевирано и възражение за придобивна давност по отношение на
квадратните метри, в случай че има навлизане в имота на ищеца, а в условията
на евентуалност е направено възражение за придобивна давност досежно
правото на строеж на сградата. Доколкото обаче възраженията са наведени
след срока за отговор на исковата молба, същите се явяват преклудирани
и не следва да бъдат разглеждани.
По делото е представено разрешение за строеж № 59, издадено по повод
молба с вх. № 0102-189/13.10.1993 г., видно от което на А.М.И. е разрешено
съобразно одобрените проекти на 13.10.1993 г, от арх. И. Досева, за магазин за
хранителни стоки в парцел № 203, кв. 76 по плана на *****, да извърши
предвидените в проекта СМР по дадена строителна линия от отдел А и К; да
ползва част от уличното и тротоарно платно съгласно одобрения проект за
ПОИС; да запази временно съществуващите сгради, както е отразено в
проекта, до въвеждане в действие на новата сграда – да спазва одобрените арх.
книжа; да изгради временни сгради, във връзка с организацията и
3
механизацията на строителството.
Видно от удостоверение с изх. № 94-00-2875, ПИ с идентификатор
***** в КККР, одобрени със заповед № РД-18-3 от 11.01.2012 г. на изп.
директор на АГКК, стар номер УПИ Х-203, кв. 76 по плана на м. „*****“,
заедно с построените в него сгради, находящи се на ул. „*****“, *****, имат
следния настоящ адрес – *****, ул. ***** № 213.
По делото са представени скица (копие-извадка от попълване на кад.
основа в кв. 76 с имоти пл. № № 203, 204 и 493, ***** към заповед № РД-09-
053 от 12.03.1997 г.) /л. 59/; копие-извадка от трафичната част към Заповед №
РД-09-053 от 12.03.1997 г. /л.60/; документ видно от който в имота се
разрешава проучване и проектиране на магазин за хранителни стоки /л.61/.
Видно от Заповед № РД-09-053 от 18.03.1997 г./л.62/, е одобрено попълване на
кад. основана в кв. 76 от РП на ***** кв. ***** за имот пл. № 203 и образуване
на нов имот с пл. № 493 и за имот пл. № 204. В цитираната заповед е
посочено, че п. Х-203 се разделя на два парцела: Х-203 за имот пл. № 203 и п.
XI-204 за имот пл. № 493; п. ХI се преотрежда в парцел XII-204.
Със Заповед № РД -50-09-234 от 12.06.1984 г., на основание чл. 74, ал. 1
ППЗТСУ и протокол № 19 от 24.09.1973 г. на ИК на СНС, са одобрени
описаните в заповедта протоколи от посочените в същата дати /л.63/.
Със заповед № РД-09-50-264/02.06.1994 г. е одобрен проект за частично
изменение на ЗРП, *****, ул. „*****“, като в цитираната заповед попада и
процесният парцел.
Представено е Заявление от Б. Г.ев Л. и М.Г.И. от 12.12.1955 г., с което се
прави искане да се утвърди приложен план за нова къща на парцел Х от
430
квартал № 69 по плана на с. *****, Софийска околия, като е приложено и
описание на строителните работи за направа постройката на Б. Г.ев Л. и
М.Г.И., кв. 69, парцел Х, по регулационния план на с. *****, околия С..
Представено е Заявление от М.Г.И., с вх. № 18853/10.ХI.58 г.,
адресирано до р. началник на техническия отдел при Коларовския районен
съвет, С., с което е направено искане за узаконяване на построено антре върху
стълбището, към което е представен и план /л.69/
Представен е проект за нова къща на Б. Г.ев Л. и М.Г.И. на парцел Х в
430
квартал 69, с. *****, Софийска околия /л.70 и 71/.
Представени са и още Удостоверение за вписвания, отбелязвания и
заличавания за имот ***** /л.73/; предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 27.06.2019 г., сключен между А.М.И., М.А.М., Я.В.Д., от
една страна, в качеството им на продавачи и Р. А. Т., от друга, в качеството му
на купувач, както и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот.
Видно от Удостоверение с изх. № 94-00-2875/18.07.2019 г., поземлен
имот с идентификатор ***** е с настоящ адрес *****, ул. „*****“ № 213.
Представена е молба за разрешение на строеж от М.Г. от 13.10.1993 г., в
4
което е направено искане да бъде издадено разрешение за строеж в им. 203, кв.
№ 76 по плана на кв. *****.
В проведеното на 26.03.2024 г. о.с.з. вещото лице по първоначалната
експертиза е пояснило, че навлизането на сграда с идентификатор ***** в
имота на ищеца, да е в допустимите разлики, означава, че при изработването
на цифровите модели, навлизането следва да е до 30 см., навлизането по точка
1 отново е посочено, че е 38 см., а по точка 2 – 2 см, което било в рамките на
допустимото. Навлизането по т. 1 е пояснено, че е над допустимите рамки.
Сграда с идентификатор ***** била изградена на оградната линия, като
общината била издала удостоверение за търпимост от другата страна.
Сградата /на ответника/ била с издадено разрешение за строеж, съгласно което
площта била 25,60 кв.м. и била в експлоатация. Експертът е пояснил още, че
между кад. карта и регулационния план има разминаване. Сочи, че за имота на
ищеца има проект за застрояване, в който се предвиждало какви бъдещи
застроявания могат да бъдат разрешени, това било като проект на сграда и
когато собственикът иска да я застрои можел да го направи, на калкан до 30
кв.м. с процесната № 6.
По делото е постъпило писмо от Столична община-район „Нови Искър“,
в което е посочено, че след извършена проверка в Служба „Архитектура и
градоустройство“ при район „Нови Искър“ към Столична община, и в служба
Архив, при район Нови Искър, към СО, не е установено наличие на преписка
касаеща заявление № 0163-197/07.12.1993 г., респ. не е наличен и не се намира
в държане на район Нови Искър, констативен протокол от 27.06.1996 г.
По делото е изслушана допълнителна експертиза, от която се установява
че спрямо заснетата на място паянтова ограда между имоти с КИ ***** и
***** по точки 3-4-5, съвпадаща с границата по КК в същия участък е налице
навлизане на част от процесната сграда в имот с КИ *****, показано по цифри
1-3-2-1 на комбинирана скица в приложение 1 /л.121/, като площта на
застъпване е 1,25 кв.м., а разстоянието по точки 2-3 е 38 см. Експертът счита,
че процесната сграда не попада в имота на ищеца, като на първо място излага,
че кадастралната граница по т.3-4-5 не съвпада с границата между имоти с пл.
№ 1173 и 1174 по кад. план от 1956 г., който е изработен след съставяне на нот.
акт за продажба № 58, том XX, дело № 3617 от 27.09.1955 г. На следващо
място сочи, че границата между имоти с пл. № 1173 и 1174 е одобрена с РП от
1968 г. съгласно който за двата имота е отреден съсобствен парцел VI
1173,
в кв. 38. Излага, че границата между имоти с пл. № 1173 и 1174, по КП от
1174
1956 г. представлява права линия, като след нанасяне на постройката с уловен
знак МС в КП от 1977 г. сочи, че в границата между двата имота се появява
чупка в точката отразяваща югозападния ъгъл на постройката. Посочва, че с
ЧИРП от 1977 г. новопроектираната регулационна линия между парцели Х
203
И XI също е отразена с чупка /следвайки имотната граница/. Предвид
493
фактите, че пристрояването на бившия гараж е извършено от северната му
страна изцяло в имот пл. № 203; заснетата южна фасада на процесната
5
постройка по цифри 1-2 съвпада с границата между имоти пл. № 1173 и 1174
по КП от 1956 г. експертът счита, че чупката на кад. граница в т. 3 се дължи на
неточно отразяване в КП от 1977 г. а от там в действащите РП и КК. На
следващо място се излага, че кад. граница по т. 3-4-5 в частта по цифри 3-4 е
материализирана с паянтова ограда, а в частта по 4-5 не е материализирана,
което не гарантирало трайното й местоположение назад във времето. Според
експерта съгласно одобрената КК югозападният ъгъл на процесната сграда е в
т. 2, а местоположението на същия, установено при измерването е в т.3.
Отсечката по т. 2-3 представлявала грешката в абсолютното положение на
подробна точка. Съгласно чл. 18 ал. 4 т. 1 б. „б“ Наредба № РД-02-20-
5/15.12.2016 г. за съдържанието създаването и поддържането на кад. карта и
кад. регистри за точки от нетрайно материализирани граници на поземлени
имоти и сгради от допълващото застрояване когато координатите на точките
са определени чрез геодезически измервания
допустимата стойност на S е по-малка или равна на 60 см. В конкретния
случай границата по т. 3-4-5 сочи, че е нетрайно материализирана, като сграда
с КИ ***** била от допълващо застрояване, следователно несъвпадението от
38 см. при определяне местоположението на югозападния ъгъл на сградата
сочи, че е в допустимата норма. На последно място експертът сочи, че
съгласно приложените виза за проучване и проектиране от 29.09.1992 г. /л. 90/
и проект по част „архитектура“, одобрен от 13.10.1993 г. /л. 91, л. 92/
магазинът за хранителни стоки включва в обема си съществуващия гараж, при
което южната й част от източната фасади на магазина съвпадат със
съответните фасади на гаража, а те от своя страна съвпадат с южната и
източната кад. граници на имот пл. № 203.
Вещото лице сочи, че строителството на процесната сграда с КИ ***** е
разрешено през 1993 г. при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ, съгласно които
завършеното строителство се установява с разрешение за ползване. Излага, че
съгласно наредба № 6 за държавно приемане и разрешаване ползването на
строежите в РБ, процесната сграда представлява строеж по смисъла на § 1, ал.
1, т. 3 от доп. разпоредби, и приемането й следва да се извърши от
приемателна комисия, назначена от кмета на общината, за което обаче по
делото няма доказателства. Посочено е, че сградата не е попълнена в
действащия КП, одобрен през 1984 г. и поддържан до влизане в сила на КККР
през 2012 г. По косвено доказателство обаче, а именно според отразяването й в
ЧИЗРП по заповед № РД-09-50-264/02.06.1994 г. като съществуваща сграда с
траен градоустройствен статут, експертът сочи, че може да се направи извод,
че същата е била реализирана към момента на одобряване на ЗП.
Съгласно заключението на вещото лице, доколкото процесната сграда е
реализирана въз основа на виза за проектиране от 29.09.1992 г., одобрен
проект на 13.10.1993 г. по част „архитектура“, разрешение за строеж №
59/1993 г., издадени от районната администрация на *****, както и доколкото
в действащия план за застрояването на кв. *****, одобрен със заповед № РД
09-50-264 от 02.06.1994 г., сградата е отразена като такава с постоянен
6
градоустройствен статут, то същата е търпима съгласно действаща
нормативна уредба.
На последно място експертът е посочил, че имотите на ищеца и
ответника за първи път са урегулирани в самостоятелни парцели съгласно
проекта за ПКО и ЧИРП, одобрен със заповед № РД-09-53/18.03.1977 г.
съгласно който имот пл. 203 е регулиран в парцел Х, а новообразуваният
203
имот пл. № 493 е урегулиран в парцел XI като урегулирането е изцяло по
493
имотните граници. Посочено е, че границите на имот с КИ ***** не съвпадат
изцяло с регулационните линии на УПИ Х , което не се дължи на неуредени
203
сметки по регулация. Посочено е, че несъвпадението между западните кад. и
регулационна граници на имота на ответника е над допустимите стойности и
се дължи на неспазване на приоритети по чл. 14, ал. 1 от Наредба №
3/28.04.2005 г., действала към периода на изработването на КККР.
Измерването сочи, че е потвърдило регулационната линия между УПИ Х и
203
УПИ IV , която в по-голямата си част минавала по съществуваща ограда от
200
железни колове и телена мрежа върху фундамент от бетонови блокчета и
която според приоритети е следвало да се отрази в КК. По отношение на
южната граница засегната в настоящия спор страничната рег. линия между
УПИ Х и УПИ XI съвпадала с кад. граница между имоти с КИ ***** и
203493
***** в частта по южната фасада на процесната сграда след което двете
граници се разделяли и в югозападния ъгъл на имота несъвпадението между
тях достигало до 43 см., което експертът счита, че е в допустимата норма.
Измерването сочи, че е потвърдило границата по КК по т.3-4-5, но отново
сочи, че границата е била нетрайно материализирана и не съвпадала с
границата между имоти с пл. № 1173 и 1174 по КП от 1956 г., одобрена с РП
от 1968 г., която счита за вярната граница между имотите на ищеца и
ответника и спрямо която процесната постройка не навлизала в имот с КИ
*****.
В проведеното на 17.09.2024 г. о.с.з. експертът е пояснил, че съгласно
действащия регулационен план от 1990 г., когато е построена процесната
сграда на ответника, няма отразяване по плановете, сградата да е навлизала в
имота на ищеца. Изложено е, че в действащия план от 1990 г. постройката не е
нанесена, нанесен е един гараж. В южната част на имот 203, към улицата
експертът е посочил, че има постройка с условен знак МС, която обаче не
била на отстояние, а минавала по имотната граница. Отново е посочено, че
застройката навлиза в имота на ищеца по заснемане в югозападния ъгъл с 38
см., но по съществуващите планове не навлиза, като това навлизане от 38 см.
според експерта е абсолютно допустима разлика.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен
съд прави следните изводи от правна страна:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно, че е собственик на недвижим имот с
идентификатор *****, представляващ дворно място с постройки в него, с
7
адрес в *****; че ответникът е изградил сграда с идентификатор *****, част
от която попада в имота на ищеца, което възпрепятства упражняването на
правото му на собственост в пълен обем.
По делото не е спорно и от представените доказателства се установява,
че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор *****,
представляващ дворно място с постройки в него, с адрес в *****. Не се спори
също между страните и че ответникът е собственик на сграда с
идентификатор *****. От представените доказателства по делото, както и от
изслушаната допълнителна експертиза, която съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвена се установява, че за процесната сграда /тази на
ответника/ е дадено разрешение за строителството през 1993 г. при действието
на ЗТСУ и ППЗТСУ, съгласно които завършеното строителство се установява
с разрешение за ползване. Както и експертът е посочил, съгласно наредба № 6
за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в РБ,
процесната сграда представлява строеж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от доп.
разпоредби, и приемането й следва да се извърши от приемателна комисия,
назначена от кмета на общината, за което обаче по делото няма доказателства.
От приетите по делото доказателства, както и от изслушаната експертиза се
установява, че сградата не е попълнена в действащия КП, одобрен през 1984 г.
и поддържан до влизане в сила на КККР през 2012 г., но същата е отразена в
ЧИЗРП по заповед № РД-09-50-264/02.06.1994 г. като съществуваща сграда с
траен градоустройствен статут, поради което и следва извода, че същата е била
реализирана към момента на одобряване на ЗП.
Спорен между страните е въпросът навлиза ли част от имота на
ответника в този на ищеца. От изслушаната по делото допълнителна
експертиза се установи, че е налице навлизане на част от процесната сграда в
имот с КИ *****, показано по цифри 1-2-3-1 на комбинирана скица в
приложение № 1 /л.121/, като площта на застъпване е 1,25 кв.м., а
разстоянието по точки 2-3 е 38 см. В проведеното на 17.09.2024 г. експертът
още веднъж пояснява, че съгласно действащите регулационни планове през
годината, през която е построена процесната сграда на ответника, няма данни
сградата да е навлизала в имота на ищеца. По съществуващите планове, до
настоящия момент, експертът също не е установил да е отбелязано навлизане
на процесната сграда на ответника в имота на ищеца, но при замерване на
място е установил, че е налице навлизане в имота на ищеца в югозападния
ъгъл с 38 см. Съгласно заключението на експерта, както и допълнителните
пояснения, направени в о.с.з., се изтъква, че навлизането с 38 см. е допустима
разлика. С оглед изложеното съдът намира, че фактът на навлизане в чуждия
имот в минимална степен – обща площ на навлизането от 38 см. /т.е. под 1
кв.м./, без това навлизане в чуждия имот да застрашава в някаква степен
собствеността или да препятства упражняване на собственическите
правомощия, не може да се квалифицира като действие, с което се „пречи“ на
пълноценното упражняване на правото на собственост. Ищецът в исковата
молба е изложил твърдения, че постройката е незаконна, което твърдение
8
обаче се опроверга от представените доказателства и изслушаната експертиза.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че дори и това да е така
/т.е. постройката да е незаконна/, при липса на твърдения и доказателства от
страна на ищеца защо не може да упражнява правото си на собственост, то
сам по себе си фактът дали постройката е законна или не, не може да обуслови
извод за основателност на иска. На последно място, съдът намира за
необходимо да посочи, че не всяко въздействие върху имота на ищеца може да
бъде предмет на петиторна защита, а само онова, което е неоснователно и
неоправдано от гледна точка упражняване на собственическите правомощия.
Основателността на негаторния иск предполага доказани неоснователни
фактически действия, а в някои хипотези и противоправни такИ., които пречат
за упражняване правото на собственост в пълен обем. Не може да се уважи
искът по чл. 109 ЗС, ако не е установено ответникът да пречи на
упражняването на правото на собственост. Като абсолютно вещно право,
правото на собственост изисква от всеки правен субект поведение, с което се
дава възможност на титуляра на правото да упражнява собственическите си
правомощия на ползване, владение и разпореждане, в пълен обем. Въпреки
този абсолютен характер на правото, законодателят допуска в определени
хипотези това право или някое от правомощията да търпят чуждо
въздействие. Такова ограничение на собствеността на определен недвижим
имот може да има по силата на сервитутно право и друго ограничено вещно
право. Когато правото на собственост се ограничава по силата на едно
установено извън волята на собственика фактическо положение, то за да се
осъди ответникът по иска по чл. 109 ЗС да преустанови това фактическо
въздействие, следва да се изложат онези обстоятелства, които сочат как се
ограничава упражняването на правото на собственост. Доколкото такИ.
обстоятелства и доказателства не са изложени, респ. представени, и с оглед
извода, че навлизането в имота е в допустимите рамки, настоящият състав
намира иска за неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Последният
съгласно списък по чл. 80 ГПК /л.133/ претендира и представя доказателства
за сторени разноски за адв. хонорар в размер на 1000,00 лв. /л.47/ и за депозит
за експертиза в размер на 800,00 лв. /л.99/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 800,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТВХЪРЛЯ предявения от К. Б. Л., ЕГН **********, срещу Р. А. Т.,
ЕГН **********, с адрес *****, бул. „*****“ № 126, иск с правно основание
9
чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне построената в притежавания
от ищеца поземлен имот с идентификатор *****, представляващ дворно място
с постройки в него, с адрес в ***** - сграда с идентификатор *****,
евентуално да я преустрои, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. Б. Л., ЕГН **********, да заплати на Р. А. Т., ЕГН
**********, с адрес *****, бул. „*****“ № 126, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 1800,00 лв. сторени разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10