№ 522
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500368 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 4377/09.02.2023г. на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* против разпореждане № 28970 от 16.12.2022г., постановено
по ч. гр. д. № 17419 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, 19-ти състав, с което се
отхвърля заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* за издаване
на заповед за изпълнение срещу В. В. М., ЕГН ********** за сумата от 6693, 40 лева
главница, 6437, 52 лв. договорна лихва, 640, 51 лева обезщетение за забава, както и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и
разноски.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане.Моли се за отмяна на същото, вместо което се иска издаване на
заповед за изпълнение за всички суми, претендирани със заявлението.
Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в
постъпилата частна жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява частично
основателна.
Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение против
В. В. М., ЕГН **********, за сумата от 6693, 40 лева – предсрочно изискуема главница за
периода 01.01.2022г. до 01.01.2028г., 6437, 52 лева договорна лихва за периода 01.01.2022г.
до 10.11.2022г., сумата от 640, 51 лева обезщетение за забава за периода 02.01.2022г. до
датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на
1
заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и за направените разноски
за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
За да отхвърли заявлението заповедният съд е извършил проверка на договора за
потребителски кредит относно наличието на неравноправни клаузи, като е счел, че в
заповедното производство е невъзможно да се извърши преценка относно наличието на
хипотезата на чл. 22 от ЗПК, защото това предполага събиране на доказателства при
условията на състезателно начало, а констатацията на съда за евентуалната неравноправност
на дадена клауза е достатъчно основание за отказ да издаде заповед за изпълнение и
отхвърляне на заявлението по арг. от чл. 411, ал. 1, т. 3 от ГПК.Заповедният съд е съобразил,
че в конкретния случай е предоставен заем от 7000 лева, платим на 84 месечни вноски, при
лихвен процент 21, 17%; ГПР 32, 70% и обща сума за плащане – 19477, 08 лева.Липсва
посочване на методика за определяне на ГПР и базата върху която се начислява лихвения
процент.Предвидено е заплащане на такса ангажимент в размер на 245 лева и
застрахователна премия в размер на 3486, 84 лева, като не е ясно дали същите са включени в
ГПР.Не се посочват данни за извършени плащания и не се заявява да липсват такива.При
тези данни заповедният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на
неравноправни и нищожни клаузи в договора, което е пречка да се определи
съществуването на претендираните вземания, в частност съобразно чл. 23 от ЗПК и на
заявената главница от 6693, 40 лв. към момента на издаване на заповедта.
Безспорно заповедният съд е задължен да се произнесе по въпроса за противоречието
на искането със закона или с добрите нрави, изводимо от новата редакция на чл. 411, ал. 2, т.
2 и т. 3 от ГПК, както и относно наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или обоснованата вероятност за това.
Изхождайки от предмета на процесния договор за потребителски кредит и страните
по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята
професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1
от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, следва да се приеме,
че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид
договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
В процесния договор ГПР е определен в размер на 32, 70 % като абсолютна процентна
стойност.Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, вкл. не е ясно дали предвидената такса ангажимент и застрахователната премия са
включени при формирането му.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Общите разходи по кредита
съгласно § 1 от ДР на ЗПК са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
2
трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.Когато липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР
като абсолютна стойност и данните, въз основа на които е направено изчисляването, това
води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна препятства
потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за
връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.В този
случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва и други разходи по кредита.Поради това заповедният съд правилно е
отхвърлил заявлението досежно претендираната договорна лихва, обезщетението за забава и
съответната част от разноските.
Относно претенцията за издаване на заповед за изпълнение за главница и за законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, не се
установява наличието на основание заявлението да бъде отхвърлено, поради което
атакуваният акт следва да бъде отменен в тези му части и вместо него да се постанови
издаването на заповед за изпълнение.
Предвид горните съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 2022/10.01.2023г. на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, представлявана от изп. директор Ю.Ю. с
процесуален представител юрисконсулт Ц. П. против Разпореждане № 28970/16.12.2022г.,
постановено по ч. гр. д. № 17419/2022г. по описа на ПРС, XIX гр. с., в частта, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по отношение на претендираната сума от 6437, 52 лева, представляваща
договорна лихва за периода 01.01.2022г. до 10.11.2022г. и по отношение на претендираната
сумата от 640, 51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 02.01.2022г. до
датата на подаване на заявлението – 29.11.2022г.
ОТМЕНЯ Разпореждане № 28970/16.12.2022г., постановено по ч. гр. д. № 17419 по
описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, XIX гр. с., в частта, с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по отношение на претендираната главница в размер на 6693, 40 лева, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане и за
съответна част от разноските, като
ВРЪЩА делото на Районен съд гр.Пловдив, XIX гр. с. за продължаване на
3
процесуалните действия по него с издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза
на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* против В. В. М., ЕГН
********** за сумата в размер на 6693, 40 лева главница, ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението – 29.11.2022г. до окончателното й изплащане и за
съответна част от разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4