№ 471
гр. Ботевград, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20241810200686 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш /ЕФ/ серия К № **** издаден от ОДМВР-София, с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ на К. А. П., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер
на 300 (триста) лева, за извършено от нея нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от
ЗДвП.
В подадената жалба от К. А. П. е описано искане за отмяна на така
издадения Електронен фиш като незаконосъобразен. Не се претендират
разноски.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, се
явява лично, който по време на съдебните прения поддържа жалбата като
излага и доводи за това, че автомобилът е бил собственост на покойният й
баща, и че е направила отказ от наследство много преди инкриминираната по
делото дата.
Ответната страна ОД на МВР- София редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2
от ЗАНН и писмена защита наказващият орган е изложил съображения за
1
законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в
съдебното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна:
Според процесния електронен фиш на 08.01.2023 г. в 15.04 часа, в
Софийска област, община Ботевград по автомагистрала Хемус, км. 39+300 с
посока на движение към гр.Варна, при ограничение от 80 км/ч, въведено с
пътен знак В-26, с МПС Пежо 407, с регистрационен номер ****, е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, при разрешена стойност на скоростта 80 км/ч., е отчетена скорост на
движение на описания автомобил от 117 км/ч, като след приспадане на
допустимата грешка/толеранс от 3 км при измерване на скоростта е
установена превишена стойност на скоростта 34 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № **** г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015
г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на
жалбоподателя.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № ****г.; заповед №
****г. и заповед №**** от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка
на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано
2
техническо средство за контрол на скоростта на дата 08.01.2023г., справка за
собственост на МПС, които следва да бъдат кредитирани без резерви като
единни, последователни и кореспондиращи по между си.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата
е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г.
Обстоятелството, че лекият автомобил, посредством който е извършено
нарушението, към процесната дата жалбоподателят е негов собственик, се
установява от приложената по делото справка за собствеността на МПС-то.
От снимката на автомобила се установява и още едно МПС в обхвата
на радара, което сочи че не може по несъмнен начин да бъде индетифицирано
МПС, което се е движело с установената скорост. Тоест, в случая не може да
се обоснове категоричен извод за извършване на нарушението именно от
страна на санкционираното лице.
От правна страна:
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то
съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е
допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй
като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото
нарушение по ЗДвП.
В конкретния случай изложената в ЕФ фактическа обстановка относно
авторството на вмененото административно нарушение се опровергава от
събраните по делото доказателства.
От приложените и приети като доказателства: удостоверение за
наследници и удостоверение от Районен съд-Видин за отказ на наследство се
установява, че жалбоподателката е пряк наследник на баща си А.П.П. –
починал на 07.04.2022г., която на 14.04.2022г. е депозирала отказ от
наследството останало от починалия й баща А.П.П., който отказ е бил вписан
3
в особената книга на съда под № **** г. с Определение № **** г. по ч. гр.
дело № **** година.
Отказът от наследство означава едностранно формално неоттегляемо
волеизявление на наследника, с което той отказва да приеме полагащия му се
дял от наследствената маса в своята правна сфера. Всеки отказ от наследство
обхваща наследството в цялост като съвкупност от наследими права
(имуществени, неимуществени, такива с комплексен характер), а не само
задълженията на наследодателя. Предвид категоричните доказателства по
делото за това, че жалбоподателката е депозира своевременно отказ от
наследство, останало от починалия й баща А.П.П. следва и единствения
възможен извод за това, че в случая не е настъпил вещнопрехвърлителния
ефект на наследяването, респективно МПС с което е извършено процесното
нарушение не е собственост на жалбоподателката, поради което неправилно е
била ангажирана административно – наказателната отговорност на същата.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваният ЕФ следва да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски
би имал жалбоподателят. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се
присъдят доколкото липсва нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т. 11 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която
претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане
най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на
делото пред съответната инстанция. Освен това липсват и доказателства за
реално понесени разноски по смисъла на т. 1 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на
ВКС, според която разноски се присъждат, само ако е доказано реалното им
сторване за заплатен адвокатски хонорар или за използване на юрисконсултска
защита.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № **** издаден от ОДМВР-София,
4
с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на К. А. П., ЕГН ********** е наложена
„глоба” в размер на 300 (триста) лева, за извършено от нея нарушение по
чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5