РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Гълъбово, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря АНТОА. ИВ. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20255550200032 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: ******, представлявано от управителя Г.С.Р., срещу
Наказателно постановление № **/10.01.2025 г. на Директора на Регионална
здравна инспекция – С.З., с което на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 36, ал. 1 и чл. 211, ал. 3 ЗЗдр
във връзка с Наредба № 9/21.03.2005 г. Жалбоподателят оспорва обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, излагайки доводи, че не е
извършено вмененото му административно нарушение. Поддържа, че
посочената в наказателното постановление фактическа обстановка не
отговаря на действителната, тъй като към момента на проверката не е било
налице неизпълнение на задължения по чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето.
В съдебно заседание жалбоподателят навежда възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения при извършване на проверката и при
съставяне на АУАН. Твърди се, че проверяващите органи от РЗИ са нарушили
установения ред, като са съставили акта в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН,
доколкото като свидетел по акта е бил посочен член от самата проверяваща
комисия, което според жалбоподателя е недопустимо.
Жалбоподателят поддържа още, че административнонаказващият орган
не е съобразил наличието на образувана преписка в прокуратурата по същия
случай, която според него е от значение за изясняване на действителната
фактическа обстановка и за правилната правна квалификация. Изтъква се, че
въпреки тази висяща преписка, РЗИ е продължила
1
административнонаказателното производство, с което е нарушила принципа за
законосъобразност и съобразяване с всички относими обстоятелства.
Наред с това жалбоподателят излага доводи, че действията на
проверяващите лица са били извършени при нарушаване на неговите права и
законни интереси, като не са били спазени изискванията за уведомяване и
предоставяне на възможност за адекватна защита при проверката.
Въз основа на горните съображения жалбоподателят счита, че
наказателното постановление е постановено в противоречие със закона и при
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли съда да
го отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Регионална здравна инспекция гр. С.З., чрез
процесуалния си представител, изразява становище, че подадената жалба е
изцяло неоснователна. Счита, че обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, при спазване на всички процесуални правила
и в съответствие с материалния закон.
Излагат се аргументи, че при извършената на 11.07.2024 г. проверка в Дом
за стари хора „С.Е.“, находящ се в с.О., общ.Г., е било безспорно установено,
че дружеството–жалбоподател „******“ ЕООД е осъществявало дейност в
обект с обществено предназначение, без същият да е вписан в публичния
регистър по Наредба № 9 от 21.03.2005 г.
Въззиваемата страна твърди, че събраните по преписката доказателства,
както писмени, така и гласни, категорично потвърждават установената от
АНО фактическа обстановка и вмененото нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона
за здравето. Според нея, липсва основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като нарушението не може да се квалифицира като маловажно, предвид
факта, че обектът е функционирал за предоставяне на социални услуги на
уязвима група – възрастни хора, без да е спазено изискването за регистрация и
контрол от компетентния орган.
Освен това въззиваемата страна подчертава, че настоящото нарушение е
извършено при условията на повторност по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗ,
доколкото с Наказателно постановление № 45/15.02.2024 г., влязло в сила на
08.03.2024 г., дружеството вече е било санкционирано за идентично
нарушение. Това обуславя налагането на по-тежка санкция по чл. 211, ал. 3 от
ЗЗ, която според въззиваемата страна е правилно индивидуализирана от
административнонаказващия орган в размер на 5000 лева.
Въззиваемата страна оспорва доводите на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения, като счита, че съставеният АУАН
отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, редовно е връчен и не е
ограничил по никакъв начин правото на защита на нарушителя. По отношение
на възраженията за свидетелите по акта, РЗИ поддържа, че съгласно чл. 40, ал.
1 от ЗАНН е допустимо актът да бъде съставен в присъствието на
проверяващите лица, когато те са очевидци на установеното нарушение.
С оглед на горното въззиваемата страна моли съда да отхвърли жалбата
2
като неоснователна и да потвърди изцяло наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди и съпостави поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите, приетите по
делото писмени доказателства и становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 11.07.2024 г. служители на РЗИ – С.З., извършили проверка в Дом за
стари хора „С.Е.“, находящ се в с.О., общ.Г., стопанисван и управляван от
„******“ ЕООД с управител Г.С.Р.. В хода на проверката било констатирано,
че обектът функционира като дом за възрастни хора, предоставяйки услуги по
настаняване и обгрижване, без същият да е вписан в публичния регистър на
обектите с обществено предназначение по чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето и
Наредба № 9 от 21.03.2005 г.
Констатациите от проверката били обективирани в Констативен протокол
№ ЗК-38/11.07.2024 г., подписан от проверяващите лица. Същият съдът
кредитира като официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностни
лица в кръга на техните правомощия.
На основание събраните данни е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 67/10.09.2024 г. от инспектор при РЗИ – С.З.,
който съдът приема за редовно изготвен, при спазване на формалните
изисквания на чл. 42 от ЗАНН. В акта е описано конкретното нарушение,
мястото, времето и обстоятелствата по извършването му, както и правната
квалификация.
Въз основа на АУАН е било издадено Наказателно постановление №
**/13.12.2024 г. от Директора на РЗИ – С.З., с което на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция от 5 000 лв.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите В. И. В. –
актосъставител, Д. Г.-Ч. – началник отдел „Държавен здравен контрол“, и Т. П.
И. – главен инспектор в РЗИ. Съдът кредитира техните показания, тъй като са
последователни, логични и взаимно допълващи се, както и напълно
съответстващи на съдържанието на писмените доказателства – констативния
протокол, акта и наказателното постановление. Свидетелите са длъжностни
лица, участвали пряко в извършването на проверката, поради което съдът
приема, че техните показания са непосредствени и обективни.
Жалбоподателят от своя страна твърди, че проверката е извършена в
късните вечерни часове, извън установеното работно време, както и че е
сезирал органите на МВР и телефон 112 за неправомерни действия на
инспекторите. В тази връзка съдът изиска официални справки от Районно
управление на МВР – Гълъбово и Районен център 112 – Бургас. От
постъпилите писмени справки се установява, че на 23.07.2024 г. няма данни за
регистриран сигнал от телефонния номер, посочен от управителя, както и че
не е постъпвала преписка за твърдените неправомерни действия на
инспекцията. Поради това съдът отхвърля тези твърдения на жалбоподателя
като недоказани.
Съдът обсъди и представените от жалбоподателя договори за ползване на
3
социалната услуга, индивидуални планове за подкрепа и декларации за отказ
от близки на настанените лица да ги изведат от дома. Тези доказателства
съдът приема като автентични, но придава ограничена доказателствена
стойност, тъй като те не променят факта, че обектът е функционирал без
изискуемата регистрация по чл. 36, ал. 1 от ЗЗ. Същите могат да имат значение
единствено при обсъждане на евентуални смекчаващи отговорността
обстоятелства, но не оборват основната констатация за наличие на нарушение.
По отношение на възражението на жалбоподателя за несвоевременно
съставяне на АУАН, съдът намира, че макар актът да е съставен близо два
месеца след проверката, това не представлява съществено процесуално
нарушение, доколкото са спазени изискванията на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и
актът е изготвен в предвидения тримесечен срок от откриване на нарушителя.
В резултат на цялостния анализ съдът кредитира писмените
доказателства, изготвени от РЗИ (констативен протокол, АУАН, НП),
показанията на свидетелите-инспектори, както и официалните справки от РЦ
112 и МВР, като ги намира за достоверни, непротиворечиви и взаимно
подкрепящи се. От друга страна, отхвърля като недоказани твърденията на
жалбоподателя за нощна проверка и за подадени сигнали до полицията и
телефон 112, поради липса на обективни доказателства в тази насока.
Представените социални документи от дома се ценят само относно
обективните затруднения, но не оборват вмененото нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за доказано,
че „******“ ЕООД е извършвало дейност в обект с обществено
предназначение без да е спазило задължението по чл. 36, ал. 1 от Закона за
здравето и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9/2005 г., поради което е осъществен
съставът на административното нарушение.
Правни изводи на съда
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна,
имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима, но разгледана
по същество се явява неоснователна.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето обектите с обществено
предназначение подлежат на регистрация в РЗИ по местонахождението им, а в
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2005 г. изрично е уредено, че всяко
физическо или юридическо лице, което открива или експлоатира такъв обект, е
длъжно преди започване на дейността да подаде заявление за вписване в
публичния регистър.
В случая, както се установи от кредитирания от съда констативен
протокол и показанията на свидетелите-инспектори, „******“ ЕООД е
стопанисвало и управлявало Дом за стари хора „С.Е.“, който е обект с
обществено предназначение по смисъла на закона, без да е вписан в
съответния публичен регистър. Това представлява неизпълнение на
задължението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗ и съставлява административно нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Директора на РЗИ – С.З., който има правомощия съгласно чл. 210 и чл. 211, ал.
4
3 във вр. ал. 1 от Закона за здравето. АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 1
ЗАНН, съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 ЗАНН, а НП – по чл. 57
ЗАНН, поради което съдът не установи допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до неговата отмяна.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че проверката е
извършена в късните вечерни часове и извън работно време. По делото
липсват доказателства, които да потвърдят тези твърдения, като официалните
справки от РЦ 112 и РУ – Гълъбово изключват да е подаден сигнал за
неправомерни действия на инспекторите. Следователно това възражение се
явява недоказано.
Неоснователни са и твърденията за нарушаване на правото на защита чрез
несвоевременно съставяне на АУАН. Законът не изисква актът да се състави в
деня на проверката, а в рамките на тримесечния срок от откриване на
нарушителя – изискване, което в случая е спазено.
Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН административното наказание следва да се
налага при спазване на разпоредбите на закона и при индивидуализация на
санкцията, съобразно тежестта на нарушението и данните за нарушителя. В
случая на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5 000
лв., съответстваща на предвидения в чл. 211, ал. 3 във вр. ал. 1 от ЗЗ минимум.
Съдът намира, че санкцията е правилно определена, тъй като нарушението е
от категорията на формалните, засягащи обществено значими отношения –
гарантиране здравето и безопасността на гражданите.
При определяне на размера на санкцията административнонаказващият
орган е съобразил, че нарушението е извършено при условията на повторност
по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за здравето, доколкото с Наказателно
постановление № 45/15.02.2024 г., влязло в сила на 08.03.2024 г., дружеството
вече е било санкционирано за идентично нарушение. С оглед това, наложената
имуществена санкция в минимален размер от 5 000 лв. се явява
законосъобразна, справедлива и съразмерна.
По изложените съображения съдът приема, че оспореното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. чл.
143, ал. 3 АПК съдебните разноски следва да се възложат в тежест на
жалбоподателя, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза
на ответната страна в размер, съобразен с Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ** от 10.01.2025 г.,
издадено от Директора на Регионална здравна инспекция – гр. С.З., с което на
„****“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с.О., общ.Г.,
обл. С.З., представлявано от управителя Г.С.Р., за нарушение на чл. 36, ал. 1 от
5
Закона за здравето, във вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2005 г., на
основание чл. 211, ал. 3, във вр. ал. 1 от ЗЗ и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, като правилно,
обосновано и законосъобразно, при липса на съществени процесуални
нарушения и в съответствие с целите на административното наказание по чл.
12 от ЗАНН.
ОТХВЪРЛЯ възраженията на „****“ ООД за допуснати процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП, за липса на
извършено нарушение, както и за наличие на предпоставки за приложение на
чл. 28 от ЗАНН, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: с.О., общ.Г., обл. С.З., да заплати на Регионална здравна
инспекция – гр. С.З. направените по делото разноски в размер на 800,00 лв.
(осемстотин лева), съобразно представените доказателства.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – С.З. в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
6