№ 15428
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110157715 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Ищецът А. И. И. твърди, че с Наказателно постановление № 355533/29.03.2019 г. му е
наложена глоба в размер на 50 лв. Наказателното постановление било издадено от зам.кмета
на СО и въз основа на него било образувано изпълнително дело № 6791/2021 г. по описа на
ЧСИ с рег. № 841. Изпълнителните действия по това дело били следните: наложен запор на
парични вземания на длъжника към финансови институции с дата 06.12.2021 г. и 02.03.2022
г., насрочен бил опис на движими вещи, който не се осъществил, бил наложен запор на
трудовото възнаграждение на ищеца. Вземането предмет на изпълнителното дело било глоба
и за неговото погасяване не важала общата петгодишна давност, тъй като съгласно чл. 82,
ал. 1, б. „а“ и ал. 2 Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
административното наказание глоба не се изпълнява, ако са били изтекли две години от
влизане в сила на наказателното постановление. Конкретното наказателно постановление
влязло в сила на 13.08.2020 г. В ЗАНН не бил уреден институтът на давността по отношение
на административните наказания, но по силата на общата препращаща разпоредба на чл. 11
ЗАНН, то приложение намират давностните срокове по Наказателния кодекс /НК/ и в
съответствие с изложеното изтекла абсолютната давност, която в случая е четири години –
чл. 81, ал. 3 НК.
Въз основа на изложеното е поискано постановяване на решение, с което да се признае
за установено, че ищецът не дължи на СО сума в общ размер на 50 лв., представляваща
глоба, наложена му с Наказателно постановление № 355533/29.03.2019 г., въз основа на
което било образувано изпълнително дело № 6791/2021 г. по описа на ЧСИ с рег. № 841.
Претендира разноски.
Ответникът СО редовно е подал Отговор с вх. № 392428/04.12.2024 г., в който счита
исковата молба за нередовна, тъй като има разминаване между обстоятелствената й част и
петитума, конкретно ищецът в обстоятелствената част е направил позоваване на чл. 168, ал.
1 ДОПК и е счел вземането спрямо него за погасено на основание изтекла изпълнителна
давност, а в петитума е поискал вземането спрямо него да бъде признато за недължимо.
Видно от това разминаване, не било направено разграничение между изпълнителна давност
и общата петгодишна давност по ЗЗД. По същността на спора сочи, че ищецът не се е
възползвал от възможността да обжалва наказателното постановление. След изтичането на
1
предвидения в ЗАНН срок за предприемане на съдебно обжалване, такова не може да бъде
проведено. След този срок единствената възможност е процедурата за възобновяване на
административно-наказателните производства. Дори и в случай на отпадане на
възможността за принудително събиране, самото вземане продължава да съществува. Сочи,
че паричното вземане е събрано по принудителен ред и изпълнителното дело е приключило.
От фактическа страна съдът установява следното:
На 29.03.2019 г. заместник кметът на СО Д.Б. е издал Наказателно постановление №
355533/2019 г. въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №
**********/09.03.2019 г., съставен от длъжностно на лице на „Центъра за градска
мобилност“, с което наказателно постановлениена лицето А. И. И. е наложена глоба в
размер на 50 лв. На 06.12.2021 г. е изходирана по изпълнително дело № 20218410406791 по
описа на ЧСИ с рег. № 841 Покана за доброволно изпълнение, отправена до А. И. И. за
доброволно заплащане в двуседмичен срок от връчването й на следните суми: 50 лв. –
главница, представляваща адмиминистративно наказание „глоба“ по влязло в сила на
13.08.2020 г. Наказателно постановление № 35533/2019 г.; 78 лв. – авансови такси и 12 лв. –
пропорционална такса по т. 26 Тарифа за таксите и разноските по Закона за частните
съдебни изпълнители /ЗЧСИ/.
На 06.12.2021 г. по изпълнителното дело е издадено Запорно съобщение за налагане на
запор върху вземане на лицето А. И. И. спрямо „Сънеко Инженеринг“ ЕООД за трудово
възнаграждение.
На 02.03.2022 г. ЧСИ с рег. № 841 е изпратил напомнително писмо на „Сънеко
Инженеринг“ ЕООД, че следва да превежда по сметка на съдебния изпълнител запорираната
част от трудовото възнаграждение на длъжника А. И..
От правна страна съдът намира следното:
По допустимостта на производството с оглед възраженията на ответника.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
Неоснователно е възражението на ответника, че има разминаване между петитума на
исковата молба и нейната обстоятелствена част. Предявеният иск е с правно основание чл.
439 ГПК, тъй като в исковата молба се твърди, че в хода на образуваното изпълнително дело
№ 20218410406791 по описа на ЧСИ с рег. № 841 е настъпила погасителна давност по
отношение на възложеното на съдебния изпълнител за събиране парично вземане. В
практиката на Върховния административен съд, конкретно в мотивите на Тълкувателно
решение № 2/12.04.2017 г. ОСС на I и II колегия на ВАС е посочено, че давността за
изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е
изтичане на период от време, в който надлежният орган на публичното право проявява
пасивност по отношение на правомощието да приложи административно-наказателната
репресия спрямо извършителя на административното нарушение. Самата върховна
админстративна инстанция слага знак на равенство между понятието „изпълнителна
давност“ и „давност за изпълнение на административно наказание“. Следва да се отбележи,
че съдът не е обвързан от термините използвани от ищеца, а е длъжен да отдели
обстоятелствата, от които да изведе спорното между страните право. В случай спорът между
страните е дали ответникът, в качеството му на взискател, има правото да събира по
принудителен ред паричното си вземане с оглед твърдението на длъжника-ищеца, че е
изтекъл срок, обуславящ бездействието на кредитора и налагащ извода за изтекла
погасителна давност. Ето защо и съдът счита, че липсва противоречие между
обстоятелствената част на исковата молба и нейният петитум.
Неоснователно се явява възражението на ответника за липса на правен интерес от
предявяването на разглеждания иск, тъй като изпълнителното производство било
приключило. По делото липсват доказателства за това твърдение. Напротив, има
доказателства, че такова е започнало срещу ищеца, но не и че е приключило. Наличието на
изпълнително производство срещу длъжника всякога обосновава правен интерес той да води
отрицателен установителен иск за доказването на твърдението си, че ответникът-взискател
2
няма основание за събиране на вземането си по принудителен ред.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че след като ищецът не се е
възползвал от възможността си да обжалва наказателното постановление, то той не следвало
да води този иск. Обжалването на наказателното постановление има за цел да опровергае
законосъобразното налагане на административното наказание, а искът с правна
квалификация чл. 439 ГПК, в хипотезата като настоящета с направено възражение за
изтекъл давностен срок цели да се установи със законната сила на решението, че правото на
ответника да води изпълнителен процес за събиране на своето вземане е погасено поради
неговото бездействие. Видно от изложеното с цитираните съдебни процедури се цели
защита на различни права на задълженото лице и между тях липсва припокриване.
По същността на спора.
Между страните не се спори, че на 29.03.2019 г. с Наказателно постановление №
355533/2019 г. заместник кмета на СО е наложил административно наказание - глоба на
лицето А. И. И. в размер на 50 лв. Датата на влизане в сила е 13.08.2020 г. Доказателство за
датата на влизане в сила е представената от ищеца към исковата молба Покана за
доброволно изпълнение с дата 06.12.2021 г., издадена по изпълнително дело №
20218410406791 по описа на ЧСИ с рег. № 841. В уводната й част е упомената цитираната
дата. Наведеното в исковата молба твърдение за дългия период между издаването на
наказателния акт и влизането му в сила е неотносимо към спора, тъй като това може да се
дължи на различни обстоятелства, които съдът не изследва в това производство.
Същественото в случая е, че на 13.08.2020 г. се е стабилизирало Наказателно постановление
№ 355533/2019 г., с което на лицето А. И. И. е наложено административно наказание глоба.
Като административно наказание то не се изпълнява ако са изтекли две години от
неговото налагане – чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН. Наложеното на ищеца А. И. административно
наказание глоба е станало на 13.08.2020 г., датата, на която е влязло в сила наказателното
постановление. В ал. 2 от цитираната разпоредба е посочено, че давността започва да тече от
влизането в сила на акта. Приложена по настоящето дело, това означава, че двугодишната
давност е започнала да тече на 13.08.2020 г. и е следвало да изтече на 13.08.2022 г.
Неоснователно ищецът се позовава в исковата молба на чл. 82, ал. 3 ЗАНН, за да
обоснове тезата си, че по отношение на наложеното с наказателното постановление
административно наказание глоба е изтекъл абсолютният давностен срок, тъй като с
разпоредбата на чл. 82, ал. 4, разпоредбата на ал. 3 е посочено, че не се прилага, когато има
образувано изпълнително производство, а това е и основното твърдение на ищеца, за да
обоснове правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.
Приложил е и доказателства за образуваното изпълнително производство.
Първото прекъсване на давността, която, както бе посочено следваше да изтече на
13.08.2022 г., е сторено на 06.12.2021 г. с налагането на запор върху вземането на длъжника-
ищец за трудовото му възнаграждение. Запорът на вземане се смята за наложен спрямо трето
задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение – чл. 450, ал. 3 ГПК. По
делото липсват данни за датата на налагане на запора, но с оглед представеното от ищеца
предупредително писмо на съдебния изпълнител да работодателя с дата 02.03.2022 г., следва
да се счете, че запорното съобщение е получено преди изтичане на давността, респ. е
наложен тогава. От дата 06.12.2021 г. е започнал да тече нов двугодишен давностен срок. В
тежест на ответника беше да докаже дали е извършвал в качеството си на взискател на други
изпълнителни действия, които са способствали да прекъсват давността до окончателното
събиране на вземането. Такива доказателства не са представени. Ето защо съдът счита, че
двугодишният давностен срок е изтекъл на 06.12.2023 г.
От изложеното следва да се приеме, че към 17.06.2025 г. давността за събиране на
вземането на СО, представляващо сума в размер на 50 лв. по наложено на А. И. И.
административно наказание глоба, е изтекла. Поради това искът следва да бъде уважен.
При този изход на делото, право на разноски има ищецът. За предявяване на своята
искова молба е заплатил държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в
3
размер на 400 лв. /Договор за правна защита и съдействие с дата 06.06.2024 г., в който е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., което е заплатено в деня на
подписване на договора/. Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
да заплати на ищеца разноски в общ размер на 450 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. И. И., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.
София, ж.к. „Л“, бл. 44, вх. Б, офис-партер не дължи на СО, БулСтат ******* с адрес: гр.
София, ул. „М“ № 33 сума в размер на 50 лв., представляваща наложено с влязло в сила на
13.08.2020 г. Наказателно постановление № 355533/2019 г. административно наказание
глоба, за събирането на която сума е образувано изпълнително дело № 20218410406791 по
описа на ЧСИ с рег. № 841, като погасена по давност.
ОСЪЖДА СО, БулСтат ******* с адрес: гр. София, ул. „М“ № 33 да заплати на А. И. И.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 44, вх. Б, офис-партер на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 450 лв., представляваща сторените от него
разноски за съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4