РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Варна, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501916 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по реда на член 294 от ГПК.
С решение № 116 от 23.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 2548/2020 г. на ВКС - IV ГО
- е отменено решение № 599 от 26.05.2020 г., постановено по в.гр.д. № 666 по описа за 2020
г. на ВОС - ІI състав -, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със
задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от
извършване на нови съдопроизводствени действия.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба на „Енерго-про
продажби“ АД срещу решение № 221 от 15.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 7659 по описа
за 2019 г. на Районен съд - Варна, с което е прието за установено, че Б. ЮЛ. АС. не дължи на
„Енерго-про продажби“ АД сумата от 9 214,68 лева, начислена с фактура от 16.04.2019 г.,
представляваща сума за ползвана и незаплатена електрическа енергия за период на
потребление от 09.01.2017 г. до 08.01.2018 г., издадена на основание становище за
начисление на електроенергия по партида с клиентски номер *** и абонатен номер ***, за
адрес на потребление в ***, на основание член 124, алинея 1 от ГПК и въззивното
дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в общ размер от 1 173,60 лева, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано като постановено в разрез със събраните по делото доказателства и се
претендира неговата отмяна. Счита, че за въззивното дружество е налице правно основание
за възникване на вземането, както и, че процесната сума представлява цена на потребеното в
обекта на ищеца количество електроенергия и същата се дължи на основание член 50 от
ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението и
1
постановяване на ново, с което да се отхвърли иска.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на
въззивната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна и се претендира
потвърждаване на обжалваното решение.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба, са в следния смисъл:
ищецът е клиент на „Енерго-про продажби“ АД и ползва доставената от дружеството
електроенергия в собствения му обект на потребление; ползваната електроенергия се
заплаща по партида с клиентски номер *** и абонатен номер ***; при заплащане на
ежемесечните задължения ищецът установил, че има начислена сума в размер на 9 214,68
лева; при проверка за произхода на задължението ответното дружество обяснило, че е
извършена корекция и сумата е начислена за периода от 09.01.2017 г. до 08.01.2018 г.; сочи
се, че в процесния имот не е потребявана електроенергия, за която е издадена фактура на
стойност 9 214,68 лева; на проверката на СТИ ищецът не е присъствал. Оспорва
дължимостта на сумата с аргумент за липса на правно основание, което да обоснове вземане
на дружеството в исковия размер. Оспорва в тази връзка констатациите от извършената
проверка, обективирани в констативен протокол /КП/.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на член 131 от ГПК,
ответникът оспорва предявения иск. Навежда твърдения, че исковата сума е цена на реално
доставено и потребено количество електроенергия, дължима на основание сключен между
страните договор за доставка на електроенергия при общи условия, по който ищецът е
потребител, а дружеството – доставчик. При техническа проверка изправността на СТИ,
обективирана в съставен КП, са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е
установено натрупано количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със
съмнение за софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е установено, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Констатирано е наличие на преминала енергия в регистър 1.8.3., който не е визуализиран на
дисплея. Съставено е становище за начисление на електроенергия и издадена фактура за
исковата сума. Касае се за установено точно количество реално потребена енергия, чието
заплащане се дължи от абоната по силата на договора за покупко-продажба на
електроенергия.
На 15.03.2013 г. в обекта на ищеца е извършена подмяна на СТИ, като е монтиран
електромер № 1114 0212 6228 6306 с нулеви показания по нощна и дневна тарифи, без
данни за показания във върхова тарифа, видно от заключението на вещите лица по СТЕ,
проведена при настоящото разглеждане на делото във въззивната инстанция.
От съдържанието на КП от 08.01.2018 г. се установява, че при контролна проверка на
измервателните системи и свързващите ги инсталации на собствения на ищеца обект, в
присъствие на ищцата и синът й, електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран
нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба.
Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД и от съпругата
и майката на ищеца.
2
Съставен е КП от метрологична експертиза на средство за измерване № 955 от
05.04.2019 г., от заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера, като действително потребената енергия се
разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3.
Въз основа на последния е съставено становище за начисление на електрическа
енергия от 10.04.2019 г. в размер на 53 847 кWh за периода 09.01.2017 г. – 08.01.2018 г. на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ.
Издадена е фактура от 16.04.2019 г. в размер на исковата сума.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на експерта, се
установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер е
бил в срок на метрологична годност. В конкретния случай е налице вмешателство в
параметризацията на СТИ – през измервателният уред е преминало количество
електроенергия отчетено в невизуализиран регистър 1.8.3., което не е отчетено във
визуализиран регистър. Количеството електроенергия, натрупано в невизуализирания
регистър е доставено до обекта и съответно потребено.
При настоящото разглеждане на делото пред ВОС по делото е проведена комплексна
СТЕ с участието на вещи лице електроинженер и софтуерен специалист, в заключението на
която се установява следното: първоначалната параметризация на електромера в обекта на
потребление е извършена от завода-производител. Количеството електроенергия, натрупано
в невизуализиран регистър 1.8.3., е доставено до обекта и съответно потребено. Отчетена
електроенергия и определената за доплащане за исковия период е в рамките на допустимото
количество, тоест може да се достави, съответно потреби, през процесния период.
Установеното от БИМ, че електромерът отговаря на изискванията за точност при измерване
на електроенергия, означава, че измервателният уред измерва цялата преминала
електроенергия през СТИ точно, в това число и потребената, но неотчетена, натрупана в
невизуализирания регистър 1.8.3. Неправомерното софтуерно въздействие е могло да бъде
извършено във времеинтервала от монтирането на СТИ на обекта до датата на демонтажа
му. Това е станало възможно в резултат на софтуерна настройка на СТИ чрез промяна на
броя на активните тарифи от две на три, като е включило в тарифната схема да се активира
регистър 1.8.3. в определени часове от денонощието. При положение, че електромерът е
монтиран нов в обекта, то следва, че той е с нулеви показания по всички тарифи, тъй като
производителят не допуска измервателен уред в търговската мрежа без той да е преминал
задължителна техническа и метрологична проверка.
Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за установяване
недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на
ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е
начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е
реално доставено на ищцата.
В съдебната практика се приема, че правоотношенията между енергоснабдителното
предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия са договорни - за доставка
/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи следва да се
прилагат общите правила за продажба – член 183 и следващи от ЗЗД. Купувачът дължи
заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия на основание
член 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-
малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи
доплащане на реално доставената му електроенергия. Без значение е дали има виновно
поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа
енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.
При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от
3
потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за
доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното
количество електроенергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на
ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в „Държавен вестник“/
задължението на потребителя да заплати реално доставено количество електроенергия в
обекта намира правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и
доставчика. При наличие на действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява
според предвиденото в тях.
С оглед изложеното между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение по покупко-продажба на електроенергия, регламентирано от ЗE.
Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът – потребител на електроенергия, присъединен
към електропреносната мрежа, обслужвана от ответника. Ищецът е клиент и дължи
заплащане на ответника само цената на електроенергията, която реално е доставена в
обекта. Спорен между страните е въпроса доколко по силата на договорното
правоотношение за ищеца е възникнало задължението за плащане на процесната сума,
формирана като разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия за
периода 09.01.2017 г.–08.01.2018 г. В тежест на ответника според разпределението на
доказателствената тежест е да докаже възникналото вземане от разликата в стойността на
доставеното и начисленото в задължение на ищеца. От писмените доказателства по делото,
както и от заключението на комплексната СТЕ, прието пред ВОС, което съдът кредитира
като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, е установено, че в
конкретния случай на 15.03.2013 г. в обекта на потребление на ищеца е монтиран
електромер с нулеви показания по нощна и дневна тарифи. При положение, че електромерът
е монтиран нов в обекта, то следва, че той е бил с нулеви показания по всички тарифи към
този момент. При метрологичната експертиза е установено, че измервателният уред измерва
цялата преминала електроенергия през СТИ точно, включително потребената и неотчетена,
натрупана в невизуализирания регистър 1.8.3. Неправомерното софтуерно въздействие е
могло да бъде извършено във времето от монтирането на СТИ на обекта до датата на
демонтажа му, като това въздействие е в резултат на софтуерна настройка на СТИ, която е
довела до режим на работа на СТИ, който е несъответстващ с вътрешните правила на
„Енерго-про продажби“ АД. Количеството електроенергия, представляващо разлика между
доставеното и отчетено количество за процесния период може да се достави, съответно
потреби, в този период. При валидно обвързващо страните правоотношение по договор за
покупко-продажба, по силата на което доставчикът реално е доставил количества
електроенергия, натрупани в невидими за редовен отчет регистри на СТИ, които количества
са реално доставени и потребени от потребителя, то за доставчика е възникнало вземане под
формата на цена на разликата между редовно отчетеното количество електроенергия и
реално преминалите и използвани от ищеца количества електроенергия за същия период.
Стойността на преминалото и реално потребено количество електроенергия в невидимия
регистър и е установено от заключението на вещите лица по изготвените СТЕ и е оценена
по приравнени цени, определени за технологични разходи.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск като
недоказан по основание следва да се отхвърли, а решението на първоинстанционния
съд, с което искът е уважен - да бъде отменено.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК въззивникът има
право на сторените от него разноски. Действително реализирани и доказани от дружеството
разноски за платено възнаграждение на адвокат възлиза на сумата от 1 896 лева с ДДС за
всяка инстанция. Действителната правна и фактическа сложност на делото, определена като
типична с оглед предмета на делото и релевираното от другата страна възражение за
4
прекомерност на заплатеното възнаграждение, мотивират извод за присъждане на
адвокатско възнаграждение около минималния размер, предвиден в член 7, алинея 2, точка
3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
който съобразно интереса възлиза на 948,88 лева с ДДС. Възражение по член 78, алинея 5 от
ГПК е направено само пред първата инстанция, поради което и само за нея следва да бъде
редуцирано адвокатското възнаграждение до тази сума.
Наред с тези разноски на дружеството следва да се присъдят и разноските, сторени за
платени държавни такси и депозити за вещи лица за всяка инстанция, които са общо в
размер на 848,60 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 221 от 15.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 7659 по описа за
2019 г. на Районен съд – Варна, десети състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. ЮЛ. АС. ЕГН ********** от град *** иск с правно
основание член 124, алинея 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че не дължи на „Енерго-про продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс, сумата от 9
214,68 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на електроенергия за периода от 09.01.2017 г. до 08.01.2018 г. за
обект, находящ се в град ***, с клиентски № *** и абонатен № ***, за която сума е издадена
фактура от № ********** от 16.04.2019 г.
ОСЪЖДА Б. ЮЛ. АС. ЕГН ********** от град *** да заплати на „Енерго-про
продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс, сумата от 7 485,48 /седем хиляди
четиристотин осемдесет и пет 0,48/ лева, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски, на основание член 78 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок с касационна жалба чрез
Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс, считано връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5