Р Е Ш
Е Н И Е
№III-170 29.06.2020год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд трети въззивен граждански състав
На двадесет и трети
юни две
хиляди и двадесета година
в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Й. Майска
секретар Жанета
Граматикова,
като разгледа
докладваното от съдия Й. Майска
в.гр.дело № 918 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следно :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба от ОД на МВР - Бургас, Булстат-*********, с адрес: гр.Бургас, ул.„Христо Ботев“ № 46, представлявано от Директора Р.Сотиров, чрез гл.юк. А.Димчева против Решение № 366/27.01.2020г. по гр.д. № 8055/2019г. По описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение съдът е уважил осъдителния иск на Т.М.К. с ЕГН-**********, за заплащане на сумата от 1779,37лв.-главница, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 256,25часа за исковия период: 01.08.2016г. - 31.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2019г.-завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като е осъдил въззивника да му заплати направените разноски. Счита, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и е необосновано и моли да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Твърди, че е налице е специална нормативна уредба по отношение на полагането и отчитането на нощния труд на държавните служители по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия ред за заплащане на допълнителното възнаграждение по Кодекса на труда/КТ/, за работници и служители на трудово правоотношение, на който ищцовата страна се позовава. Подробни мотиви излага във въззивната жалба. Не ангажира нови доказателства. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемият Т.М.К. с ЕГН-**********, редовно уведомен за постъпилата жалба чрез процесуалния си представител адв.Й.Желева не е депозирал отговор в заканоустановения срок. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК против акт на съда, подлежащ на обжалване, от легитимирано лице, поради което е допустима.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С решението Бургаският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР вр. с чл.150 КТ.
Производството пред БРС е образувано по искова молба от Т.К. да бъде осъден ОД на МВР - Бургас да заплати на ищеца сумата от 1924 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен от него и незаплатен извънреден
труд за 296 часа за периода от 01.08.2016г.
до 31.08.2019г., получен в следствие преизчисляване с коефицент 1,143 на
положения от него 2072 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-27.09.2019г.
до окончателното й плащане, както и за присъждане на направените по водене на
делото разноски.
В хода на първоинстанционното производство е
сторено и прието по реда на чл.214 от ГПК изменение на иск за осъждане на ответника да заплати главница,
представляваща извънреден труд в размер на
1779,37 лева за 256,25 часа извънреден труд, ведно със законната лихва.
Въззиваемият твърди, че за исковия период е държавен
служител за процесния период в
системата на МВР, като е заемал длъжност „м.о.д.”, в група „Оперативна
дежурна част“ към Областна дирекция на
МВР-Бургас. В изпълнение на
задълженията си е полагал труд на 24-часови смени (включително нощни) по месечни графици при сумирано изчисляване на работното време. Твърди
също така, че за процесния период е положил общо 1792 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлиза на 2048,25 часа дневен труд
което води до наличие на извънреден труд в размер на 256,25 часа и същият следва да му бъде заплатен с увеличение от 50 % или по 6 лева съгласно чл.197, ал.5 от ЗМВР. Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено
допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззивника да
му заплати исковата сума, представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на
чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3,
чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода,
ведно с лихвата за забава от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира също така заплащане на
направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.
Въззивникът е оспорил исковата молба като неоснователна, с насрещно твърдение, че е извършил дължимото плащане за нощен труд на ответника – по 0,25 лв. за всеки отработен нощен час или за част от него. Оспорва твърдението на ищеца, че за процесния период е задължен за допълнителни плащания по служебното правоотношение. Подробни аргументи са изложени в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни становища. Счита, че като държавен служител, чийто статут се урежда по ЗМВР, въззиваемият не може да се ползва от статута на държавния служител по ЗДС, а също така не е основателно да претендира заплащане на извънреден труд по реда на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските по делото.Също ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното
от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото, а и се
установява от представените писмени доказателства, че за процесния период
ищецът е заемал по служебно правоотношение с ответника длъжността „м.о.д.”, в група „Оперативна дежурна част“ към ОДМВР-Бургас, като по график е работил на 24 часови смени и е
полагал нощен труд за времето от 22
ч. до 6 ч. – по 8 часа.
Според действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.
Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение на приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.
В този смисъл съгласно чл. 176 от
Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително
възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на
чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица -чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
-чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период -чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение -чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР.
За периода от 02.06.2016 г. до
29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г./, която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./.
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило,
което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Съгласно приетото от районния съд
заключение на съдебно –икономическа експертиза, на база представените седмични графици от ОД на МВР – Бургас през от 01.08.2016год. до 31.08.2019 год. въззиваемия е положил
нощен труд общо 1792 часа нощен труд, реално положен. Преизчислен с коефициент 1.143
възлиза на 2048,25 часа за целия период. Разликата между
преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд възлиза на 256,25 часа и
трудовото възнаграждение е в размер на 1779,37 лева.
Следва извод, че общият размер на
дължимото възнаграждание за положен извънреден труд за процесния период от общо
256,25 часа, в резултат на преобразуването на нощния труд в дневен е 1779,37 лв..
Не са налице основания за приспадане
от тази сума на платените суми за нощен труд часове за процесния период, като в
този смисъл доводите на въззивника не се споделят. Това е така, защото в
извънредния труд не е включен нощен труд – т.е. за тези часове не се дължи
заплащане за нощен труд и такова не е извършено, поради което сумата за
платения за останалите часове нощен труд не следва да се приспада. Тези часове
следва да се заплатят само като извънреден труд.
При изложените мотиви на настоящия състав, се налага идвод, че постановеното от БРС решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не се
дължат разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемия се
дължат разноски, но искане в тази насока не е направено, своевременно не са
представени и доказателства за извършени разноски във въззивното производство,
поради което и произнасяне в тази насока не следва.
На основание чл.280, ал.3,
т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 366/27.01.2020г., постановено по гр.д. № 8055/2019г. на РС-Бургас, в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: