РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Благоевград, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100954 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр.
*****, срещу „ФАЙНЕНШЬЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано от ****.
Ищецът е предявил против ответника при условията на обективно кумулативно
съединяване следните искове:
1/ иск за обявяване за нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № 4654975
от 28.11.2022г.
2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 119,76 лв. /сто и деветнадесет
лева и седемдесет и шест стотинки/ – представляваща платена при изначална липса на
правно основание сума по договор за предоставяне на поръчителство № 4654975 от
28.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /16.04.2024г./ до окончателното погасяване (съобр. протоколно определение на съда от
24.10.2024г. /л. 48-л. 49от делото/, с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е
допуснато изменение на размера на исковата претенция, като това е пълният размер на
вземането).
Ищецът твърди, че на 28.11.2022г., в качеството си на кредитополучател, сключил с "ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД договор за паричен заем с № 4654975 за сумата от 400 лв.
Поддържа, че на същата дата /28.11.2022г./ бил сключил и с ответника договор за
предоставяне на гаранция, по силата на който ответникът бил поел задълженията да
обезпечил пред "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД задълженията му по договора за кредит.
Навежда, че във връзка за договора за гаранция заплатил на ответника възнаграждение в
размер на 119,76 лв. Сочи, че бил погасил изцяло процесния кредит. Излага, че процесният
Договор за поръчителство бил нищожен поради нарушение на императивните изисквания на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 вр. чл. 22 ЗПК, както и поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка
въвежда и подробни съображения. Смята, че за ответника не било съществувало валидно
правно основание да получил плащане по процесния договор за поръчителство в размер на
119,76 лв. поради нищожността му.
С определение № 1361/13.07.2024г. постановено по настоящето дело е уважено искането
на ищеца за конституиране на "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, като трето лице-негов
1
помагач в процеса.
Ответникът смята предявените искове за неоснователни. В тази връзка не оспорва
обстоятелството, че е сключил на 28.11.2022г. с ищеца Договор за поръчителство, по силата
нае който ответникът бил поел задълженията да обезпечил пред "ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД задълженията му по договора за кредит, а ищецът да му заплатил
възнаграждение за предоставената услуга. Оспорва обаче твърденията на ищеца, че
процесният договор за поръчителство бил изцяло нищожен поради нарушение на
императивните изисквания начл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 вр. чл.
22 ЗПК , както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД. В тази връзка развива подробни доводи. Смята, че е получил възнаграждение по
процесния договор за поръчителство на валидно правно основание.
Третото лица-помагач на страната на ищеца С. Г. Т. изразява позиция за неоснователност
на предявените искове.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
предявени против ответника при условията на обективно кумулативно съединяване
следните искове:
- иск за обявяване на нищожен на договор за предоставяне на гаранция № 4654975 от
28.11.2022г. (с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл. първо и предл. второ ЗЗД вр. с чл. 23
във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал.
4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП).
- иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 119,76 лв. /сто и деветнадесет
лева и седемдесет и шест стотинки/ – представляваща платена при изначална липса на
правно основание сума по договор за предоставяне на гаранция № 4654975 от 28.11.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/16.04.2024г./ (с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД).
Уважаването на исковата претенции за прогласяване на нищожността на целия договор, е
детерминирано от установяването, че процесният договор за предоставяне на гаранция
противоречи на императивни правни норми, а именно 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал.
2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП,
както и че същият накърнява добрите нрави.
Уважаването на осъдителната искова претенция пък е детерминирано от установяването на
следните факти: 1/ предаване от ищеца и съответно получаване от страна на ответника на
имущественото благо, предмет на този иск – сумата от 119,76 лв., и 2/ начална липса на
основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление
№ 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищецът е този, която трябва да установи
съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответната
страна следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо – сумата от 119,76
лв. при наличието на правно основание. Иначе казано, в тежест на ищцовата страна е да
установи единствено даването, а на ответника – на какво основание е получил даденото (вж.
така Определение № 142 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение
№ 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Не се спори между страните, че между ищеца С. Г. Т. (като кредитополучател и
потребител) и ответника „ФАЙНЕНШЬЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД (като гарант) е бил сключен на
28.11.2022г. процесният Договор за предоставяне на гаранция с № 4654975. Фактът на
сключването на сделката се доказва и от представения по делото заверен препис от самия
процесен Договор за предоставяне на гаранция с № 4654975 и Погасителен план към него.
Безспорно е по делото, че горепосоченият договор за предоставяне на гаранция обезпечава
2
задълженията на ищеца по Договор за паричен заем № 4654975 от 28.11.2012г., сключен
между третото-лице помагач „Изи Асет Мениджмънт“ АД (като заемодател) и ищеца С. Г. Т.
(като заемополучател). По силата на чл. 2 този договор за заем заемодателят е предал на
заемополучателя сумата от 400 лв., като последният се задължил със 12 седмични равни
погасителни вноски в размер на 35,02 лв., т.е. до 20.02.2023г. да върне заемната сума ведно с
уговорената възнаградителна лихва. Заемополучателят е получил заемната сума при
подписването на процесния договор за заем, което е видно от чл. 3 от същия. Получаването
на заемната сума се установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
В чл. 2 от договора за паричен заем бил уговорен Годишният процент на разходите /ГПР/ в
размер на 49,00 %, както и лихвен процент в размер на 40 %. Уговорено било (чл. 2, т. 8), че
общата сума, която заемополучателят следвало да заплати била в размер на 420,24 лв., от
които 400 лв. – главница и 20,24 лв. – възнаградителна лихва.
Съгласно клаузите на договора за паричен заем (чл. 4 от същия), заемателят се е задължил
в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предоставил на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус “период
на просрочие от 0 до 30 дни“; Поръчителят подписва договор за предоставяне на
поръчителство; 2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със
срок на валидност -30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора;
Одобрено от Заемодателя Дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
В тази връзка, на същата дата, на която е сключен договорът за заем (28.11.2022г.) между
ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен процесният Договор за предоставяне на
гаранция, по силата на който потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде
гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на третото-лице
помагач „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране на изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем, за сума, покриваща както следва: - задължение за връщане на заемната сума в
размер на 400 лв.; - задължение за плащане на възнаградителна лихва; - задължение за
плащане на законна лихва за забава в случай на забава за плащането, разходи за събиране на
вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари /чл.1/. Гаранцията влиза в сила в срок от
3 дни от подписване на договора и в случай, че потребителят не изпълни задължението си
по чл.4, т.1 и т.2 от договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на
обезпечение. По силата на чл. 3 за поемане на задължението по чл. 1 потребителят дължи
възнаграждение на гаранта в размер на 119,76 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка в
размер на 9,98 лв. на посочени падежни дати, съвпадащи с падежните дати по договора за
паричен заем. Уговорено е, че потребителят заплаща възнагражданието по начините,
установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по
договора за паричен заем, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо
гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по
договора за гаранция.
От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено
от страните), става ясно, че действителната годишна доходност е в размер на 258,05 %, като
доходността на ден е 0,7168 %. В тази връзка от заключението на вещото лице се установява,
че ако към разходите по кредита се добави и сумата за поръчителство в размер на 119,76 лв.,
3
общата сума на разходите по кредита става 140 лв. (20,24 лв. - договорна лихва + 119,76 лв. -
вноски за обезпечаване на кредита). При това положение действителният ГПР надвишава
допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в
действителност е 1141,17 %. Става ясно от заключението, че ищецът е платил на ответника-
гарант сума в размер от 119,76 лв., представлява възнаграждение на гаранта по процесния
договор за предоставяне на гаранция.
Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за предоставяне на гаранция е
нищожен поради заобикаляне на закона.
Макар отношенията между кредитора и длъжника и между длъжника и гаранта да са
представени като две отделни и самостоятелни правоотношения, произтичащи от отделни
договори /от договор за паричен заем и от договор за предоставяне на гаранция/, то в случая
се касае за взаимно свързани и обусловени правоотношения. Едноличен собственик на
капитала на ответника „Файненшъл България“ ЕООД е третото лице-помагач и кредитор по
договора за заем „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В чл.19, ал.4 във вр. с ал.1 ЗПК е предвидено,
че годишният процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Независимо че произтича от друг договор, възнаграждението за гаранция
съставлява разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, защото икономическата тежест
се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължение по
договора за заем - главници, лихви и пр., като същото съгласно условията на договора е
платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по договора за
кредит. Възнаграждението за гаранция не попада в изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК,
съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване
на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. В настоящия случай в Договора за
паричен заем е посочен ГПР в размер на 49,00 %. Този размер обаче е формален и не
отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с
ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Възнаграждението в полза на гаранта е разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора. В същото време, съгласно чл.3, ал. 3 от договора за предоставяне на
гаранция, “Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя
извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. След като
кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант /поръчител/, то
очевидно с договора за гаранция не се цели реално обезпечаване на договора за заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя
де факто кредиторът плаща вземането си сам на себе си. С уговарянето на допълнително
възнаграждение под формата на такса за гаранция, оформена като отделно съглашение с
трето лице, свързано с кредитора по смисъла на пар.1, т.5 ТЗ, която такса е платима с
вноските по договора за кредит, и която води до допълнителни разходи за потребителя, е
направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК,
ограничаваща максималния процент на разходите по кредита. Със сключването на този
договор се цели единствено набавянето на допълнително възнаграждение за заемодателя по
договора за кредит, в нарушение на изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Като краен резултат, сключвайки договора за гаранция, ищецът се е задължил да
заплати още едно възнаграждение в полза на кредитора си „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
4
който е едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант „Файненшъл България“
ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по договора, тъй като реално
обезпечава задължението сам пред себе си. Доколкото в случая се цели постигане на
запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства, то договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19,
ал.4 от ЗПК.
С оглед изложените съображение предявеният установителен иск за обявяване на
нищожен на процесния договор за предоставяне на гаранция е основателен.
Основателен се явява и осъдителният иск за заплащане на сумата от 119,76 лв. Предвид
така установената недействителност на договора за предоставяне на гаранция потребителят
не дължи на ответника уговореното възнаграждение. Поради установеното обстоятелство,
че ищецът е направил плащане по договора на сума в общ размер от 119,76 лв., то следва да
се приеме, че тази сума е платена при начална липса на основание.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски има ищецът,
на който следва да се присъдят сторените разноски в размер на общо 400 лв., от които за
платена държавна такса - 100 лв. и 300 лв. за платено възнаграждение на вещото лице.
Трябва да се има предвид също така, че ищецът се представлява от адв. Д. М., който оказва
безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правото
на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна
правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен
от съда По списък по чл. 80 ГПК адв. М. е претендирал адвокатско възнаграждение по чл.38
от ЗАдв. по всеки от предявените искове, в размер на по 480 лв. с ДДС по всеки, или общо
960 лв. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване е
прието, че посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват
съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС. В конкретния случай следва да
се държи и сметка, че става дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното
въз основа на проява на договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае
до такова по реда на чл.38 от ЗАдв., което предполага заплащане на възнаграждението
директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната
преценка на съда. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат
да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но те
не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се
съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа.
В случая и по предявените два иска - установителен - за недействителност на договора за
предоставяне на гаранция и осъдителния - за връщане на дадено без основание по чл. 55, ал.
1 ЗЗД, извършената работа е една и съща, доколкото искът по чл. 26 ЗЗД представлява
елемент от фактическия състав на осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД и в този смисъл свършена
от пълномощника работа по двата иска е една и съща. Макар по естеството си исковете да са
различни и обективно съединени, те са предявени и поддържани на един и същ
правопораждащ юридически факт, сключването на един и същ договор за поръчителство,
което предполага еднаквост на извършената защита, респ. работа. Ето защо в конкретния
случай не са налице в кумулативност и двата критерия за определяне на дължимо
възнаграждение поотделно и за двата иска срещу ответника, при положение, че работата по
всеки един от тях е идентична, сходна, не се отличава делото, както от фактическа, така и от
правна сложност. С оглед тази съображение се налага извод, че за предявените срещу
ответника искове следва да се присъди едно, а не две отделни възнаграждения.
5
Що се касае до размера на адвокатското възнаграждение и съобразявайки обема на реално
извършената от адвоката работа, съдът намира, че адвокатско възнаграждение дори и в
минимален размер по наредба, се явява прекомерно предвид вида и количеството на
извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на искова молба,
която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела /които са служебно известни
на настоящия съдебен състав/; както и в подаване на писмена защита, преповтаряща
доводите в исковата молба; адвокатът не се е явявал в откритите съдебни заседания; по
делото не са провеждани разпити на свидетели или други процесуални действия с участието
на адвоката; делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до
предявени искове, по който има формирана трайна съдебна практика. Размерите на
претендираните от адвоката възнаграждения са прекомерни предвид обема на свършената от
адвоката работа и материалния интерес по делото. Безплатната правна помощ не
представлява отговорност за разноски по чл.78 от ГПК, поради което следва да се държи
сметка и да не се допуска злоупотреба с това право на адвоката, осъществил безплатна
защита. По дефиниция злоупотреба с право е упражняване на правото в противоречие с
неговото предназначение и от обективна гледна точка е налице тогава, когато правото се
упражнява противно на неговата социална функция, а не за задоволяване на определен
признат от закона интерес. В този смисъл, разноските по делото и в частност адвокатското
възнаграждение не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в
чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата
страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на
страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба.
Ищецът е могъл да предяви исковете си в една обща искова молба, но ги е завел поотделно,
поради което присъждането на разноски за адвокат по всяко от делата, не следва да бъде
източник на обогатяване, а да бъде съобразено с реално извършената работа при отчитане и
на горното обстоятелство. Предвид изложеното, съдът намира, че справедливо и обосновано
съобразно критериите по чл.36, ал.2 ЗАдв. е адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради заобикаляне на закона на Договор за
предоставяне на гаранция № 4654975 от 28.11.2022г., сключен между С. Г. Т., ЕГН
**********, с поС.ен адрес гр. *******, като потребител и „ФАЙНЕНШЬЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от
****, като гарант.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, „ФАЙНЕНШЬЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от **** да
заплати на С. Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. ***** сумата от 119,76 лв. /сто и
деветнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/ – представляваща платена при изначална
липса на правно основание сума по договор за предоставяне на гаранция № 4654975 от
28.11.2022г., ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от датата на депозиране
на настоящата искова молба - 16.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ФАЙНЕНШЬЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от **** да
заплати на С. Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. ******* сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „ФАЙНЕНШЬЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от **** да
6
заплати на адв. Д. М. сумата от 200 лв. /двеста лева/.
Присъдените суми на ищеца С. Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. ***** да се
преведат от ответника „ФАЙНЕНШЬЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ******, представлявано от **** по следната банкова сметка –
IBAN: ****, BIC:****.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
"ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, представлявано от изп. директор ****.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7