№ 185
гр. с. , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – с., VI СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230200458 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба на Д. Л.. Д. против Наказателно
постановление № 20-0804-002013 от 23.07.2020 год. на Началник РУ към
ОДМВР с., РУ с., с което на основание чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100.00 лева за
нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП му е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 20.00 лева за
нарушение на чл. 190, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2
от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 10.00
лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з. Представлява се от
процесуален представител, който пледира наказателното постановление да
бъде отменено в частта, с която на доверителя му е наложено наказание за
нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
В с.з. органът, издал обжалваното наказателно постановление не
изпраща свой представител, не депозира писмено становище.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
1
На 02.07.2020 год., жалбоподателят управлявал в гр. с., по бул. „Бургаско
шосе“, посока с. Тополчане, лек автомобил марка "Ауди" А6 с ДК № ........ До
автомивка „Рейсинг“ бил спрян за проврека от свидетелите В.Д. и И В. –
полицейски служители при РУ с., които установили, че автомобилът,
управляван от жалбоподателя е спрян от движение, както и че последният
има незаплатени глоби по издадени наказателни постановления.
Жалбоподателят не представил и свидетелство за управление на МПС и
кънтролния талон към него. Свидетелите Д. и В. поискали съдействие от
служител при сектор „Пътна полиция“. На място пристигнал св. Я.З. –
младши автоконтрольор при РУ с., който съставил на жалбоподателя АУАН
за констатираните нарушения. Въз основа на съставения АУАН, било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е
процесуално допустима- подадена в законоустановения срок от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Относно нарушението на чл. 5, ал.3, т.2 ог ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗдвП на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно
от движение. Настоящият съдебен състав обаче намира, че към процената
дата – 02.07.2020 год. такава забрана относно процесния лек автомобил не е
съществувала. Установи се по делото, че със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка от 01.06.2020 год. на жалбоподателя Д. е наложена принудителна
административна мярка временно спиране от движение на моторно превозно средство –
Ауди А6 с ДК № ....... до сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. Видно обаче
от приложените писмени доказателства – справка от Гаранционен фонд, към процесната
дата – 02.07.2020 год. автомобилът е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Последната е с начална дата 04.06.2020 год. и крайна дата 03.06.2020 год. Тоест, към деня на
проверката основанието за налагане на временна забрана е отпаднало, тъй като е била
сключена изискуемата застраховка.
На следващо място, видно от процесната Заповед, същата е връчена на
жалбоподателя на 21.04.2021 год. Тоест, към момента на спирането му от
полицейските служители за проверка – на 02.07.2020 год., Д. не е знаел, че
2
процесният лек автомобил е бил спрян от движение, поради което и не може
да му се вмени вина за управлението му.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в частта, в която на жалбоподателя е наложено
административно наказание за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Относно нарушението на чл. 190, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл. 190, ал.3 от ЗДвП наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване. Съдът намира, че неправилно
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателят за
нарушение на чл. 190, ал.3 от ЗДвП. Цитираната разпоредба не съдържа
конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да
представлява административно нарушение. Разпоредбата не съдържа и
забрана за конкретно поведение. Нормата на чл. 190, ал.3 от ЗДвП указва
единствено срока, в който следва да бъде платено наложено административно
наказание „глоба“. Нито чл. 190, ал.3, нито сакнционната норма на чл. 185 от
ЗДвП налагат забрана за управление на МПС при неплащане в срока на
доброволно изпълнение на наложена „глоба“. Единствената последица от
бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок е възможността
за пристъпване към принудително събиране на глобата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление
в частта, в която е наложено административно наказание за нарушение
разпоредбата на чл. 190, ал.3 от ЗдвП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. /В този смисъл Решение от 28.06.2021 г. по к. адм. н. д. №
77 / 2021 г. на Административен съд – с.; Решение от 26.01.2021 г. по адм. д.
№ 463/2020 г. на Административен съд – с.; Решение от 25.01.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 200/2020 г. на Административен съд – с./
Относно нарушението на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Безспорно се установи по делото, а и не се спори между страните, че
жалбоподателят в хода на извършената проверка от органите на реда не е
3
носил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, с
което е нарушил разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Независимо, че
административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя само едно
наказание „глоба“ в размер на 10.00 лева на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 и
2 от ЗДвП и за двете нарушения, то настоящият състав намира, че следва да
потвърди наказателното постановление в тази му част като законосъобразно.
С оглед изхода на спора, доколкото намира за незаконосъобразно
процесното наказателно постановление в обжалваната му част, то съдът
следва да осъди въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя сторените
от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева,
представляващ минималния такъв съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.2, вр.
чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0804-002013 от
23.07.2020 год. на Началник РУ към ОДМВР с., РУ с., в частта в която на Д.
Л.. Д., с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 10.00 лева за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0804-002013 от 23.07.2020
год. на Началник РУ към ОДМВР с., РУ с., в частта в която на Д. Л.. Д., с ЕГН
********** на основание чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100.00 лева за нарушение на
чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 20.00 лева за нарушение на
чл. 190, ал.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР с. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Л.. Д., с ЕГН **********
сумата от 300.00 лева , представляваща сторените по делото разноски за
4
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-гр. с. в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – с.: _______________________
5