РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Русе, 12.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 27 януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
КАН дело № 443 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от М.В.Б. *** против Решение № 260182 от
30.10.2020 г., постановено по АНД № 1328/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-001218 от 30.04.2020 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе, с което на жалбоподателя по т. 1 за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а,
ал. 1, предл. 3 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания
„глоба” в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца и по т. 2 за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева.
В жалбата се навеждат касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Претенцията е да се отмени решението
на РС - Русе и да се реши спора по същество, като се отмени издаденото
наказателно постановление или в условията на алтернативност да се отмени
първоинстанционното решение и да се върне делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд.
Касационният ответник не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното в касационното
производство решение, РС - Русе е потвърдил оспореното пред него НП, като е
приел, че в хода на производството пред АНО не са допуснати съществени
процесуални нарушения, правилно е приложен материалният закон като и двете
нарушения по ЗДвП, вменени на жалбоподателя, са правилно установени и безспорно
доказани.
Решението на РС - Русе е неправилно.
Първата съдебна инстанция е формирала
своите фактически и правни изводи по делото след като е приела следните
представени с преписката писмени доказателства – заверени копия от НП №
20-1085-001218 от 30.04.2020 г., АУАН № 20-1085-001218 от 21.03.2020 г., 2 бр.
писма до Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, гр. София и 2 бр. отговора,
ЗППАМ № 20-1085-000296 от 23.03.2020 г., докладна записка, справка за нарушител
и 1 бр. CD
№ 05-01-001111 с видеозапис. След като е приел тези доказателства съдът е запитал
страните имат ли други доказателствени искания и тъй като нямало такива, счел
делото за изяснено и дал ход по същество (л. 23 от делото на РС – Русе). В
мотивите на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е
изложил установената от него фактическа обстановка, като е посочил, че същата
се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, изброил е същите, сред които и диск със запис. Анализирайки събрания
доказателствен материал съдът, въз основа на което е формирал и своите правни
изводи, отново се е позовал и на представен видеозапис, за който е посочил, че
„възпроизвежда кадри от възприетите от полицейския патрул действия“ (л. 26 от
делото на РС – Русе).
Съгласно
чл. 84 от ЗАНН в производството пред въззивния съд при разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото
няма особени правила в ЗАНН. Такива особени правила, касаещи процесуалните
действия на съда, не са уредени в ЗАНН, поради което намират приложение
правилата по НПК и общите принципи, уреждащи наказателния процес.
Основно
задължение на съда е да осигури разкриването на обективната истина, за което
следва да вземе всички мерки, по реда и със средствата на НПК – чл. 13 от НПК.
Съгласно правната норма на чл. 104 от НПК, доказателства
в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са
свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са
установени по реда, предвиден в този кодекс.
Разпоредбата
на чл. 105, ал. 1 от НПК гласи, че доказателствените средства служат за възпроизвеждане в
наказателното производство на доказателства или на други доказателствени
средства.
А според ал. 2 на чл. 105 от НПК не
се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при
условията и по реда, предвидени в този кодекс.
Съгласно нормата на чл. 106 от НПК, доказването
в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този
кодекс.
В конкретния казус не се установява
съдържащият се в административнонаказателната преписка 1 брой CD-диск с
видеоинформация да е бил приобщен към въззивното дело по надлежния ред. Действително
данните от този диск могат да представят информация относно факти и
обстоятелства, релевантни за делото. За да бъде ценена обаче тази информация в
производството пред първата съдебна инстанция е следвало въпросният запис, като
веществено доказателство, да бъде надлежно приобщен към делото. Това е следвало
да бъде извършено чрез предявяването на записа /чл. 284 от НПК/ от съда и
преглеждането му в присъствието на страните по делото /чл. 285 от НПК/. В
случая приобщаването на видеозаписа не е било извършено по посочения ред.
Данните по делото сочат точно обратното. Пред касационната инстанция наказаното
лице твърди, че не е знаело за този запис и не е запознато със съдържанието на
диска, разбрало е за него по повод делото по оспорване на ПАМ, наложена на
майка му, в качеството й на собственик на управляваното от него МПС, и желае да
види този запис, за да може адекватно да се защити срещу отправеното му
обвинение (л. 13 от делото). При това положение приобщаването на въпросния диск
към делото не се явява извършено по съответния процесуален ред, съответно
съдържащият се на него запис като доказателствено средство няма доказателствена
сила пред съда.
Непредявяването на видеозаписа по
съответния ред е процесуално нарушение, което в случая е съществено, тъй като е
довело до ограничаване правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Освен това допуснатото нарушение
лишава от доказателствена стойност във въззивното производство записа, съдържащ
се на диска, доколкото той не представлява „събрано редовно“ доказателство от
съда. Нарушението не може да бъде отстранено в касационното производство,
предвид визираната в чл. 220 от АПК забрана за нови фактически установявания и
въведената с чл. 219, ал. 1 от АПК недопустимост на веществени доказателства.
Допуснатото съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК е касационно основание за
отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да
извърши служебно цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление,
като събере по надлежния ред и анализира всички допустими и относими
доказателства, вкл. като
извърши оглед и
предявяване на коментираното веществено доказателство, установи в пълнота и по
несъмнен начин всички правнорелевантни факти и обстоятелства, и след като вземе
становище по възраженията, наведени от жалбоподателя за незаконосъобразност на
НП, да изведе извод за съставомерност или не на деянията, вменени на М.В.Б. с
Наказателно постановление № 20-1085-001218 от 30.04.2020 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260182 от
30.10.2020 г., постановено по АНД № 1328/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 20-1085-001218 от 30.04.2020 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.