№ 2341
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20251110204530 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от А. Т. М., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ул.“Антим I“ №*********, чрез адв.П. М. от САК, против
наказателно постановление №11-01-920/2023/07.02.2024 г., издадено от
Директор на АДФИ, с което на основание чл.254, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.261, ал.2 от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на
5000 лева, за нарушение на чл.112, ал.8 от ЗОП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна.
Навежда доводи, че не е налице основния елемент от обективна страна
на нарушение по чл.112, ал.8 от ЗОП, доколкото жалбоподателят е наказан с
НП №11-01-913/06.02.2024 г. и за друго нарушение - на чл.112, ал.6 от ЗОП,
което в случаяе недопустимо, тъй като се касае за едно и също нарушение.
Навежда доводи, че жалбоподателят не е субект на административно-
наказателна отговорност на основание чл.254, ал.2 от ЗОП, тъй се явява
оправомощено лице по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП, а възложител по
конкретната обществена поръчка за процесния период съгласно чл.5 от ЗОП и
1
по смисъла на приложената санкционна разпоредба, е министърът на
младежта и спорта. В тази връзка сочи, че в разпоредбата на чл.259 от ЗОП е
предвиден отделен ред за търсене на отговорност от оправомощените лица, а
след законодателните изменения през 2023 г. – за лицата с делегирани
правомощия.
Навежда доводи, че АНО е изложил формални изводи относно
приложението на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка твърди, че нарушението е
извършено за първи път, констатирано е близо три години, след извършването
му, от него не са настъпили вредни последици, предвид липсата на обжалване
на процедурата, поръчката е изпълнена и приета без забележка от
възложителя, а размера на наложеното наказание се явява прекалено висок и
несъответстващ на конкретната степен на обществена опасност на
нарушението.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.В.Д. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесното НП на изложените основания в жалбата. Не
претендира присъждане на разноски за настоящото производство, но
претендира направените пред АССГ.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО, чрез надлежно
упълномощения си процесуален представител – юрк.Т.Я., след приключване
на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП. Оспорва
релевираните възражения в жалбата. Сочи, че жалбоподателят е годен субект
на административнонаказателна отговорност, доколкото министърът е
делегирал своите правомощия на възложител на обществени поръчки и
последното не се променя от законодателната промяна на чл.259 от ЗОП.
Отчита като пропуск липсата на направена привръзка на санкционната
разпоредба и с чл.259 от ЗОП, но това не съставлява нарушение от кръга на
съществените, доколкото не е ограничило правото на защита на
жалбоподателя и не е препятствало възможността му да организира защитата
си.
Оспорва релевираното в жалбата възражение, че на жалбоподателят са
наложени две наказания за едно и също нарушение, доколкото нарушенията
по чл.112, ал.8 ичл.112, ал.6 от ЗОП са различни не само защото са уредени
като отделни нарушение, но и защото за всяко от тях е предвидено отделно
2
наказание в разпоредбата на чл.254, ал.2 от ЗОП и фактическото им описание
е различно.
Оспорва и релевираното възражение в жалбата, че вмененото
нарушение е с ниска степен на обществена опасност, доколкото то засяга
съществено обществените отношения, свързани с изразходване на публични
средства в случая в значителен размер. Визира и подадената жалба срещу
решението за определяне на изпълнител от отстранен участник, независимо от
отказа на КЗК за образуване на производство, като в тази връзка сочи, че
неупражняването на това право от останалите заинтересовани участници, не
обосновава, нито липсата на нарушение по чл.112, ал.8 от ЗОП, нито
маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Допълнително навежда доводи, че не се касае за инцидентен случай на
извършени от жалбоподателя нарушения на чл.112, ал.8 от ЗОП, доколкото
същият е санкциониран с влезли в законна сила НП, издадени от директора на
АДФИ и председателя на Сметната палата. Позовава се на постановени
съдебни решения на АССГ по идентични правни спорове по други
обществени поръчки.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за трите
съдебни инстанции - пред настоящата, при първото разглеждане на делото и
пред касационната. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН №11-01-920/10.08.2023 г. от Г. К. Г., заемащ длъжността:
главен финансов инспектор от „Първи“ отдел на дирекция „Инспекционна
дейност“ при АДФИ, в присъствието на двама свидетели – един при
установяване на нарушението и съставяне на акта и един при съставяне на
акта, против А. Т. М., за това, че на 22.12.2020 г., в гр.София, в Министерство
на младежта и спорта, заемащ длъжността: главен секретар на Министерство
на младежта и спорта и длъжностно лице по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП,
съгласно Заповед №РД-09-334/26.05.2017 г. на КрА. К. – министър на
младежта и спорта, след проведена процедура „публично състезание“ за
3
възлагане на обществена поръчка с предмет: “Инженеринг за изграждане на
физкултурен салон по типов проект към Професионална гимназия по
икономика, гр.Перник“, е сключил договор №23-00-113/22.12.2020 г. с
определения изпълнител ДЗЗД „Георесурс-Перник“, преди влизане в сила на
Решение №РД-16-192/14.12.2020 г. за определяне на изпълнител, с което за
изпълнител на обществената поръчка е определен класираният на първо място
участник – ДЗЗД „Георесурс-Перник“, с което е нарушил разпоредбата на
чл.112, ал.8 от ЗОП /в действащата й редакция към датата на нарушението/.
Въз основа на направените констатации в АУАН, Директор на АДФИ,
против А. Т. М., с което след като възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка и отхвърлил като неоснователни и неподкрепени с нови
доказателства релевираните от жалбоподателя писмени възражения по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН, след като съобразил обстоятелствата по чл.27, ал.1 и ал.2
от ЗАНН, приложимата санкционна разпоредба и размера на санкцията със
стойността на сключения договор, както и липсата на основание за
приложение на чл.28 от ЗАНН, издал процесното НП, с което на основание
чл.254, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.261, ал.2 от ЗОП, наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 5000 лева, за
нарушение на чл.112, ал.8 от ЗОП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да обжалва
процесното НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, но не по
изложените в нея съображения.
С решение по АНД №4558/2024 г. по описа на СРС, съдът е отменил
процесното НП и прекратил административнонаказателното производство, и с
оглед изхода на делото е осъдил АДФИ да заплати на жалбоподателя
направените разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
С решение по КАНД №12385/2024 г. по описа на АССГ е отменено
решението по АНД №4558/2024 г. по описа на СРС и делото е върнато за
4
разглеждане от друг състав на съда, с дадени указания при новото разглеждане
на делото, съдът да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по
случая, включително да извърши анализ на събраните доказателства, след
което да даде отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото НП и
съставомерността на вмененото на наказаното лице нарушение.
Съдът констатира, че в случая не са налице основания за разглеждане на
спора по същество, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за
наказателно преследване, считано от датата на извършване на вмененото
нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложима по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, относно
обстоятелствата, изключващи отговорността, деяния, за които се предвижда
наказание глоба, се погасяват с изтичането на относителната погасителна
давност от три години. И въпреки, че разпоредбата на чл.81, ал.2 от НК, във
вр. с чл.11 от ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва със всяко действие
на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което
е насочено преследването, то нормата на чл.81, ал.3 от НК посочва, че
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл.80 от НК, който е три години, т.е. абсолютната давност,
с изтичането на която се изключва административно-наказателното
преследване е четири години и половина от датата на извършване на
нарушението. В настоящия случай, вмененото на жалбоподателя с процесното
НП нарушение е извършено на 22.12.2020 г. Считано от тази дата на
22.06.2025 г. са изтекли четири години и половина, т.е. изтекла е абсолютната
давност за накателно преследване на дееца. Процесният санкционен акт се
явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен само на това основание,
без да се разглежда спора по същество, а административнонаказателното
производство по делото – прекратено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
разноски по реда на АПК има жалбоподателят. Същият е направил изрично
искане в този смисъл, чрез процесуалния си представител, като прилага
надлежни писмени доказателства за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство при първото разглеждане на
5
делото в размер на 800 лева, която претенция не се явява завишена спрямо
нормативно установения минимален размер в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, с оглед
материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, поради
което претендираната сума следва да бъде присъдена в полза на
жалбоподателя в претендирания размер.
Пред касационната инстанция са ангажирани доказателства за
осъществено безвъзмездно процесуално представителство от един адвокат на
основание чл.38, ал.2 от ЗА /за близък/ и списък на разноските за дължимо
възнаграждение на адвоката в размер на 800 лева. В случая и тази претенция
не се явява завишена спрямо нормативно установения минимален размер в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, с оглед материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото, поради което и така претендираната сума следва
да бъде присъдена в полза на жалбоподателя, а направеното възражение за
прекомерност от ответната страна по жалбата по изложените съображения, се
явява неоснователно.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.3, във вр. с ал.6, във вр. с чл.58д,
т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11-01-
920/2023/07.02.2024 г., издадено от Директор на АДФИ, с което на А. Т. М.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“Антим I“ №*********, против
наказателно постановление основание чл.254, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.261, ал.2 от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на
5000 лева, за нарушение на чл.112, ал.8 от ЗОП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по АНД
№4530/2025 г. по описа на СРС, НО, 110 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, АДФИ, със седалище
гр.София, да заплати на А. Т. М., ЕГН **********, с адрес гр.София,
ул.“Антим I“ №*********, сумата от 800 лева /осемстотин лева/,
6
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат по АНД №4558/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, АДФИ, със седалище
гр.София, да заплати на адв.В.Е.Д. от САК, ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №1*******
сумата от 800 лева /осемстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ и съдействие на
жалбоподателя по КАНД №12385/2024 г. по описа на АССГ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7