№ 2447
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110161558 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено
възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
328823/17.10.2024 г., от *********, ЕИК ******, ******** срещу В. Б. И. с
ЕГН:**********, с адрес: ********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна
квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
4226.20 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 11.06.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
654.15 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 23.05.2024 г.,
изчислена върху платена главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г.,
включваща и лихва за периода от 15.09.2022 г. до 14.05.2024 г., върху
главницата за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
1
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
48.85 лева главница за периода м.04.2021 г. до м.04.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 11.06.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 11.26 лева -
лихва за периода 14.06.2021 г. до 15.05.2024 г., изчислени върху главница
от 48.85 лева
за които суми има издадена Заповед № 19881/28.06.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 35514/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер ****, ID номер ****, инсталация № **********, за
топлоснабден имот *********.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание
чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е
потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е
предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество
и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна
енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
С допълнителна молба уточнява, че исковата претенция се състои от три
фактури: фактура **********, издадена на 31.07.2021 г. и обхваща периода от
м.05.2020 г. до м.04.2021 г., като къщата е на обща стойност 1644,84 лв.;
фактура **********, издадена на 31.07.2022 г. и обхваща периода от м.05.2021
г. до м.04.2022 г., като къщата е на обща стойност 1926,77 лв.; фактура
**********, издадена на 31.07.2023 г. и обхваща периода от м.05.2022 г. до
м.04.2023 г., като къщата е на обща стойност 2299,43 лв.
Посочва, че стойността на претендираната от тях фактура ********** за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. е намалена с изравнителна фактура на
1332.53 лв. За същата фактура са сторени две плащания на 05.01.2022 г. в
размер на 574 лв. и от 23.05.2022 г. в размер на 758,53 лв. Тези плащания са
сторени след изтичане на 45 - дневния срок предвиден в общите условия, т.е.
клиентът е изпаднал в забава. Доколкото законът предвижда, че с плащането
се погасява най - обременяващото задължение, то сумата от 1332.53 лв. е
2
послужила за погасяване на главницата, която е лихвоносно задължение, но не
е стигнала за погасяване на мораторната лихва от дата на изпадане в забава, а
именно 15.09.2021 г. до датата на погасяване на главницата - 23.05.2022 г. За
същият период е начислена мораторна лихва в размер на 42,92 лв., която не е
погасена към датата на образуване на заповедното производство.
Сочи, че стойността на мораторната лихва начислена върху фактура с №
**********, издадена на 31.07.2022 г. на обща стойност 1926,77 лв. е в размер
на 401,80 лв., а стойността на мораторната лихва начислена върху фактура с
№ **********, издадена на 31.07.2023 г. на обща стойност 2299,43 лв. е в
размер на 209,43 лв.
Посочва, че претендират законна лихва за забава от 11.06.2024 – дата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ********, IBAN: ******* BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез неговия адвокат, оспорва
исковата молба по основание и размер. Оспорва да се дължи такса за сградна
инсталация, тъй като няма общи части. Прави възражение за давност. Моли
съда да отхвърли исковите претенции. Възражението по чл.414 ГПК е
бланкетно. Не е попълнено. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адвокат в о.с.з.
Поддържа ОИМ. Твърди, че не следва да се начислява сградна инсталация,
тъй като сградата няма такава. Моли съда да приложи Правото на ЕС. Твърди,
че няма общи части. В устните състезания уточнява, че давността е настъпила
за месец май и юни 2021 година. Моли съда да отхвърли претенциите.
Претендира разноски.
Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не се
представлява.
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 52135/27.12.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 65-73 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
3
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № № 52135/27.12.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 65-73 от
делото).
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от н.а. от 31.01.2017 г., ответникът В. Б. И. е купила недвижим
имот, находящ се в ********* (л.18-20 от делото). Същият представлява
именно процесния имот. Видно от заявление - декларация, ответникът е
направил волеизявление към ищцовото дружество, че иска да й бъде открита
партида на процесния имот (л.23-24 от делото).
С оглед изложеното, съдът направи правен извод, че за процесния
период ответникът е съсобственик на процесния недвижим имот. Като такъв
се явява потребители на топлинна енергия за целия исков период. Ето защо
съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния
имот.
Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които са приложени и приобщени по делото, с
изключение на изброените по-долу.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
4
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 96-105
от делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно,
обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се
установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество
топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани
процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в
сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите
съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От
заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има
сградна инсталация. От заключението и от представения документ се
установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда,
където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово
разпределение. От заключението се установи, че ищцовото дружество е
доставяло процесното количество топлинна енергия, измерванията са били
правилни, уредите са измервали правилно. Установите се количеството и
цената на ТЕ. От заключението се установи, че уредите са метрологично
точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата
молба. Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета
предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По делото са допуснати и въпроси, зададени от ответника. От отговора
на тези въпроси, както и от защитата на заключението в о.с.з., експертът
установява, че от техническа гледна точка няма сградна инсталация – няма
общи части, но от нормативна има. Това е така, тъй като на АС има един общ
топломер, който за зимния сезон няма как да покаже разделени стойности за
БГВ и отопление. За да има ежемесечно отчитане, без сградна инсталация,
трябва да има минимум 2 общи топломера, а не един както е сега. При това
положение заключението и експертът установяват, че е необходимо да има
сградна инсталация и тази сума е правило начислена в сметките. С оглед
събраните по делото доказателства, съдът приема, че начислената сума за
сградна инсталация не представлява от техническа гледна точка общи части, а
служи като буфер за изравняване на сметките с оглед липсата на два отделни
общи топломера на АС. Затова и вещото лице установява, че няма общи части
и не са начислявани суми за общи части, а компонентата сградна инсталация
служи, за да се получат правилни сметки.
При това положение е неоснователно възражението на ответника, че не
е правилно начислена сума за сградна инсталация. Неоснователно е
5
възражението на ответника да се позовава на представената от него съдебно-
техническа експертиза, представена към ОИМ, но депозирана по друго дело
(л.64 от делото). На първо място, представената експертиза е по друго дело и
не е събрана от настоящия съд, поради което съдът няма как да я кредитира
това доказателство, доказателствено средство или да го приеме като способ за
събиране и оценка на доказателства. Второ, не е ясно за кой период, касае
цитираната допълнителна експертиза. Трето, липсва представено решение,
съгласно което е установено, че за процесния период не следва да се начислява
сградна инсталация и същото е незаконосъобразно. Не се твърдят
новооткрити или нововъзникнали факти и обстоятелства по чл.147 ГПК и
чл.266 ГПК. Такива не се представени, нито съдебни решения. Ето защо
възражението на ответника за сградната инсталация е неоснователно.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л. 92-95 от делото). Заключението на вещото лице установява размера
на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е доказаната
третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.
Между СТЕ и ССчЕ има разминаване между дължимата главница за
топлинна енергия. Видно от ССчЕ, това се дължи на възстановяване на суми,
нулиране на фактури, на намаление цената на енергия и на прихващане,
докато СТЕ отчита само показанията на уредите. При това положение, по
отношение на дължимите суми, съдът кредитира ССчЕ, а не СТЕ, защото
ССчЕ отчита плащанията, възстановявания, прихващания и други действия,
които намаляват дължимата сума.
В чл. 61, ал. 1 от действалата през исковия период Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г.
е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
6
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на ищеца – в качеството му на продавач на
топлинна енергия, се явяват установени по основание.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на ********* клиентите са длъжни да заплащат цена
за услугата "дялово разпределение", извършвана от лицето по чл. 139а от ЗЕ,
като стойността на тази услуга се формира по определения в общите условия
начин. Безспорно е установено, че в целия процесен период дяловото
разпределение е извършвано от третото лице - помагач. Ето защо искът за
сумата за дялово разпределение е основателен.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия и дялово
разпределение са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.33 ОУ от
ищеца, сумите се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Най-късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за
м.04.2023 г. Към момента на предявяване на заявлението/исковата молба и
приключване на съдебното дирене (чл.235, ал.3 ГПК), изискуемостта на чл.33
ОУ е настъпила. Ето защо вземането за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок
за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на
услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата
се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства
за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и
не дължи на ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за
дялово разпределение.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
7
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
С погасяване на главницата и съответната мораторна лихва се погасява,
на основание чл.119 ЗЗД.
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил съдебно-
счетоводна експертиза по давността (л.117-119 от делото).
От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на
дължимите суми за период три години назад от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 11.06.2024 г., които суми към 11.06.2021 г. са с настъпила
изискуемост по чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 11.06.2021 г.,
съобразно исковия период.
Най-ранната дата за което се претендира сума е м.05.2021 г. Фактурата е
издадена на 31.05.2021 г. (л.30 от делото). Следователно за тази сума
давността настъпва на 15.07.2021 г., т.е. след 11.06.2021 г. Само на това
основание възражението за давност не е основателно за главница за ТЕ и за
ДР.
Видно от заключението по ССчЕ по давността, вещото лице е
установило, че няма погасени суми по давност, тъй като изискуемостта им е
възникнала след 11.06.2021 г. Въпреки това съдът констатира служебно, че
има разминаване по ССчЕ и по давността за сумата за главница за ТЕ, като
тази по давността сумата е по-малка. С оглед факта, че съдът достигна до
извод за липса на настъпила давност, то съдът не кредитира заключението по
ССчЕ за давността в частта за размера на дължите суми, заради малките
разминавания на цифрите (десет стотинки). Затова съдът приема, че размерът
на дължимите суми са тези по ССчЕ. По същият начин е въпросът и за
давността на ДР. За него съдът отчита ССчЕ, а не тази по давността, тъй като
не отговаря на установеното, че главницата за ДР настъпва след 11.06.2021 г.
Следва да се отбележи, че исковата претенция включва и мораторни
лихви върху главница за ТЕ за период 15.09.2021 г. до 23.05.2024 г. за главница
за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., както и лихва за периода от
15.09.2022 г. до 14.05.2024 г. върху главница за периода м.05.2021 г. до
м.04.2023 г. Доколкото няма непогасена по давност главница за периода от
м.05.2021 г. до м. 04.2023 г., то няма и непогасена мораторна лихва върху тази
главница, на основание чл.119 ЗЗД. Но експертизата отчита погасената
главница от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., както лихвата върху нея, която е
погасена. При това положение ССчЕ по давността установява по-малко
дължими суми за мораторна лихва, поради погасяването им по давност, което
следва да се отчете от настоящия състав.
При съпоставка на заявена претенция, сумата по счетоводната
експертиза и по тази за давността, с изключение на частта за лихва върху
топлинна енергия, се получа следното:
Табл. 1
8
1234567
№искПериод поРазмерССчЕЕкспертиза поИзвод
искапо ИМ,(доказанадавността Три годишен
левачаст), левапериод, лева
от 11.6.2021
до 11.6.2024
1Главницаотм.05.20214226.204211.404211.40Искът е частично
за ТЕдоказан
дом.04.2023Не е настъпила
давност
2Мораторнаот15.9.2021654.15648.98606.06Искът е частично
лихва задоказан
15.9.2022
ТЕ
до23.5.2024Давността е
частично
14.5.2024
настъпила
3Главницаотм.04.202148.8548.8548.85Претендираната
за ДРсума е доказана по
размер
дом.04.2023Не е настъпила
давност
4Мораторнаот14.6.202111.26 0.000.00 Искът е частично
лихва задоказан
ДР
до15.5.2024Не е настъпила
давност
Общо4940.464909.234866.31
При съпоставка на данните от таблицата се получава следните изводи:
Искът за главница за топлинна енергия следва да се уважи за сумата от
4211.40 лева за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., като искът за горницата
от 4211.40 лева до пълния претендиран размер 4226.20 лева, а именно 14.80
лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Искът за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия следва да
се уважи за сумата от 606.06 лева за периода от 15.09.2022 г. до 14.05.2024 г.
върху главница от 4211.40 лева, като за горницата от 606.06 лева до 648.98
лева, а именно 42.92 лева, за периода от 15.09.2021 г. до 23.05.2024 г. върху
непогасена главница за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., следва да се
отхвърли като погасен по давност, на основание чл.111, б. „б“ ЗЗД, а за
горницата от 648.98 лева до пълния претендиран размер 654.15 лева, а именно
5.17 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Искът за главница за ДР е доказана по основание и размер. Следва да се
уважи напълно.
Искът за мораторна лихва върху ДР следва да се отхвърли напълно, като
неоснователен и недоказан.
Възражението на ответника, че давността е настъпила е частично
9
основателно. Недопустимо е, ответникът да прави уточнение на възражението
си за давност в хода на устните състезания. Първо защото следва да го
направи в ОИМ. Второ, същото го прави след приемане на експертизата, а
експертизата не установява нови факти и обстоятелства, които да се
настъпили след нейното изготвяне, а е въз основа на документите,
представени към ИМ. При това положение съдът приема, че това уточнение
не е направено и него зачита. Освен това ответникът уточнява, че давността е
изтекла за суми за м.05 и м.06 2021. За този период давност не е настъпила, с
оглед изложеното по-горе. Давността е настъпила върху част от мораторната
лихва за главница преди м.05.2021 г. Ето защо съдът приема, че възражението
за давност е частично основателно, тъй като не са погасени всички процесни
суми.
По разноските
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски,
пропорционално на уважена и отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК.
При съпоставка на доказана част, съответно отхвърлена, уважена се
получава следното:
ОБЩО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - Табл. 2
123
№Вид частРазмер, лева
1Претенция по ИМ4940.46
2Доказана част4909.23
3Недоказана част31.23
3Уважена част4866.31
4Погасена по давност42.92
5Неуважена част - недоказана част и погасена по давност част74.15
По заповедното производство
Разноски на заявител - Табл. 3
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Юрисконсултско възнаграждение-50
2държавна такса1098.81
10
3Общо148.81
4 Разноски по чл.78, ал.1 ГПК146.58
Разноските на заявител се смятат като общият размер разноски се
умножи по пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред 3),
разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред.1).
Ответникът не претендира разноски по заповедното. Следователно
такива не следва да му се присъждат.
Ето защо В. Б. И. с ЕГН:**********, с адрес: ******** следва да бъде
осъдена да заплати на *********, ЕИК ******, ******** сумата в размер на
146.58 лева (сто четиридесет и шест лева и петдесет и осем стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 35514/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
По исковото производство
Юрисконсултско възнаграждение и в законовия размер по чл.25 НЗПП.
Разноски на ищец- Табл. 5
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Държавна такса11219.24
2Юрисконсултско възнаграждение-100.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)761000.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)771000.00
5--0.00
6Съдебни удостоверения-0.00
7Особен представител-0.00
8 Общо 2319.24
9Пропорционално на уважената част-2284.43
10--0.00
11Разноски по чл.78, ал.1 ГПК2284.43
Ред 9 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 8 на
тази таблица) се умножи на пропорцията, получена от уважената част (Табл.2,
ред 3), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Ето защо В. Б. И. с ЕГН:**********, с адрес: ******** следва да бъде
осъдена да заплати на *********, ЕИК ******, ******** сумата в размер на
2284.43 лева (две хиляди двеста осемдесет и четири лева и четиридесет и три
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 61558/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Разноските за експертизата по давността са направени от ответника и
11
същите следва да са в негова тежест, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Съгласно списък по чл.80 ГПК ответникът претендира: 1000.00 лева
адвокатско възнаграждение, 300.00 лева депозит за експертиза по давността и
500.00 лева за СТЕ (л.114 от делото).
Ответникът е поискал СТЕ по повод доказване, че няма общи части.
Това възражение съдът не го прие за основателно. Следователно след като
цялото това възражение не е основателно, то този разход не следва да се
признае на ответника пропорционално на отхвърлената част, защото не е
причина за отхвърляне на иска.
Ищецът с ИМ е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът приема,
че възражението е неоснователно. С оглед цената на исковете, както и
сложността на иска за лихва върху главницата за ТЕ, съдът приема, че
възнаграждение в размер на 1000.00 лева е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото. Ето защо разноските, които следва да ес признаят
на ответника, пропорционално на отхвърлената част, на основание чл.78, ал.3
ГПК са в размер на 1300.00 лева (експертиза по давността и адвокатско
възнаграждение).
Възражението за давност е частично основателно, поради което следва
да се включи в ред 5 на Табл. 6 (за ответника), пропорционално на
отхвърлената част.
Разноски на ответник - Табл. 6
1234
№Вид разходЛистразмер
1Държавна такса00.00
2Адвокатско възнаграждение631000.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)00.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)00.00
5Експертиза по давността90300.00
6Съдебни удостоверения00.00
7000.00
8 Общо 1300.00
9Пропорционално на отхвърлена част-19.51
10--0.00
11Разноски по чл.78, ал.1 ГПК19.51
Ред 9 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 7 на
тази таблица) се умножи на пропорцията, получена от неуважената част
12
(Табл.2, ред 5), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Ред 11 се получава като се събере ред 9 и 10.
Ето защо *********, ЕИК ******, ******** следва да бъде осъдена да
заплати на В. Б. И. с ЕГН:**********, с адрес: ******** сумата в размер на
19.51 лева (дванадесет лева и петдесет и една стотинки), представляващи
разноски по гр. д. № 61558/2024 г. по гр. д. № 61558/2024 г. на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от *********, ЕИК
******, ******** срещу В. Б. И. с ЕГН:**********, с адрес: ********,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
правна квалификация, че В. Б. И. с ЕГН:********** дължи на *********,
ЕИК ****** сумите, както следва:
1. 4211.40 - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 11.06.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
4211.40 лева до пълния претендиран размер 4226.20 лева, а именно 14.80
лева, като неоснователен и недоказан;
2. 606.06 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до
14.05.2024 г. върху главница от 4211.40 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата от 606.06 лева до 648.98 лева, а именно 42.92
лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 23.05.2024 г. върху
непогасена главница за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., като
погасен по давност, на основание чл.111, б. „б“ ЗЗД, а за горницата от
648.98 лева до пълния претендиран размер 654.15 лева, а именно 5.17
лева, като неоснователен и недоказан;
3. 48.85 лева главница за периода м.04.2021 г. до м.04.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 11.06.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
за които суми има издадена Заповед № 19881/28.06.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 35514/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер ****, ID номер ****, инсталация № **********, за
топлоснабден имот *********.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
*********, ЕИК ******, ******** срещу В. Б. И. с ЕГН:**********, с адрес:
13
********, положителен установителен иск с правна квалификация чл.422
вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който да бъде признато за
установено, че В. Б. И. с ЕГН:********** дължи на *********, ЕИК ******
сумата в размер на 11.26 лева - лихва за периода 14.06.2021 г. до 15.05.2024 г.,
изчислени върху главница от 48.85 лева, за която сума има издадена Заповед
№ 19881/28.06.2024 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч. гр. д. № 35514/2024 по описа на СРС, за абонатен номер ****, ID номер
****, инсталация № **********, за топлоснабден имот *********.
ОСЪЖДА В. Б. И. с ЕГН:**********, с адрес: ******** да заплати на
*********, ЕИК ******, ******** сумата в размер на 146.58 лева (сто
четиридесет и шест лева и петдесет и осем стотинки), представляващи
разноски по ч. гр. д. № 35514/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА В. Б. И. с ЕГН:**********, с адрес: ******** да заплати на
*********, ЕИК ******, ******** сумата в размер на 2284.43 лева (две
хиляди двеста осемдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 61558/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА *********, ЕИК ******, ******** да заплати на В. Б. И. с
ЕГН:**********, с адрес: ******** сумата в размер на 19.51 лева
(дванадесет лева и петдесет и една стотинки), представляващи разноски по гр.
д. № 61558/2024 г. по гр. д. № 61558/2024 г. по описа на СРС, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
******* ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ******* на
страната на ищеца *********, ЕИК ******, *******, на основание чл.219
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14