№ 138
гр. Айтос, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на двадесет и осми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20232110100984 по описа за 2023 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба от „ДАГС – 2015“ ЕООД, с която срещу
„КМК БИЛД“ ЕООД е предявен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 19 934,75 лв. – цена по договор за доставка на строителни
материали, за която са издадени фактура № 28395/05.09.2018 г. за 2502,70 лв.;
фактура № 28428/10.09.2018 г. за 12 525 лв. и фактура № 28449/11.09.2018 г. за
4907,05 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 08.09.2023 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № 333 от
11.09.2023 г. по ч. гр. д. № 712/2023 г. на Районен съд – Айтос.
С Решение № 919 от 31.10.2024 г. по в. гр. д. № 1127/2024 г. на Окръжен
съд – Бургас е обезсилено постановеното по настоящото дело Решение № 99
от 29.04.2024 г. и делото е върнато за ново разглеждане за конституиране на
надлежен ищец и продължаване на съдопроизводствените действия по
предявения иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД.
С Разпореждане № 1110 от 06.11.2024 г. настоящият съд е оставил без
движение исковата молба и е изискал да бъде индивидуализирано ищцовото
дружество. Указанията на съда са изпълнени на 19.11.2024 г., в резултат на
което съдът е приел, че ищец е „ДАГС – 2015“ ЕООД, а не ЕТ „ДАГС –
ДОЙЧИН МИХАЙЛОВ“. На ответника е дадена възможност да подаде нов
отговор на исковата молба, което той е направил на 31.12.2024 г.
1
Ищецът „ДАГС – 2015“ ЕООД твърди, че ответникът му дължи 19 934,75
лв. – цена по договор за доставка на строителни материали. Издадени били
фактура № 28395/05.09.2018 г. за 2502,70 лв.; фактура № 28428/10.09.2018 г. за
12 525 лв.; фактура № 28449/11.09.2018 г. за 4907,05 лв. Ищецът се позовава и
на подадена от ответника справка – декларация за ДДС за м. септември 2018
г., протокол за приемане на декларации и дневници по ЗЗДС, дневник на
продажбите, оборотна ведомост. Сочи се, че ответникът не е заплатил
задълженията си.
Ответникът „КМК БИЛД“ ЕООД оспорва наличието на валидно
облигационно правоотношение между него и ищеца. Не били представени
доказателства, с които да се установи вземането на претендираното основание
и в претендирания размер. Изтъква се, че ищецът не е доказал изправността си
– че е извършил доставки на строителни материали. Според ответника
представените от ищеца фактури удостоверяват единствено изгодни за ищеца
факти и не доказват предоставени строителни материали, тъй като липсват
документи за приемане. Освен това фактурите не били подписани от
ответника. Ответникът прави възражение за погасяване на вземанията по
давност. Счита, че заповедта за изпълнение е била обезсилена и не може да
прекъсне давността.
Като се запозна с представените по делото доказателства и със
становищата на страните, съдът достигна до следните фактически и
правни изводи:
На 08.09.2023 г. „ДАГС – 2015“ ЕООД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „КМК БИЛД“ ЕООД за
процесните вземания.
В полза на „ДАГС – 2015“ ЕООД срещу „КМК БИЛД“ ЕООД“ е издадена
Заповед № 333 от 11.09.2023 г. по ч. гр. д. № 712/2023 г. на Районен съд –
Айтос.
На 03.11.2023 г. „КМК БИЛД“ ЕООД е подало възражение по чл. 414
ГПК, поради което съдът е дал указания на ищеца да предяви настоящия
установителен иск по чл. 422 ГПК.
По делото са представени фактури, издадени от ДАГС – 2015“ ЕООД за
доставени на „КМК БИЛД“ ЕООД строителни материали, както следва:
фактура № 28395/05.09.2018 г. за 2502,70 лв. с ДДС, с падеж 05.09.2018 г.;
фактура № 28428/10.09.2018 г. за 12 525 лв. с ДДС, с падеж 10.09.2018 г., и
фактура № 28449/11.09.2018 г. за 4907,05 лв. с ДДС, с падеж 11.09.2018 г.
Всички фактури са неподписани.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, която е
извършила проверка в счетоводството на двете страни. Установено е, че
процесните фактури са отразени в счетоводството и на двете страни. В
счетоводните регистри и на двете страни няма запис, отразяващ плащане по
процесните фактури. Ищецът е отразил процесните фактури в справката –
2
декларация и в дневника за продажби за съответния данъчен период, в който
са издадени. Ответникът е отразил процесните фактури в дневниците за
покупка за месец ноември 2018 г. Ответникът е ползвал данъчен кредит, като
е включил процесните фактури в дневника за покупките за месец ноември
2018 г.
Съдът намира заключението на вещото лице за компетентно и обективно
изготвено, поради което го кредитира изцяло.
Налице е трайна и непротиворечива практика, че Само по себе си,
отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество,
включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на
задължението и доказват неговото съществуване. Без значение е, че фактурата
е неподписана. Вж. в този смисъл Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 47/08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г.
на ВКС, II т. о., Решение № 45/28.03.2014 г. по т. д. № 1882/2013 г. на ВКС, I т.
о., и др.
Тоест, в случая следва да се приеме, че е доказано наличието на сключен
между страните договор за доставка на строителни материали на цена от общо
19 934,75 лв., която не е заплатена от ответното дружество.
Съдът намира за частично основателно възражението на ответника за
погасяване на вземанията по давност. Приложима е общата петгодишна
давност по чл. 110 ГПК, която тече от издаването на фактурите. Срокът по
първата фактура е започнал да тече на 05.09.2018 г. и е изтекъл на 05.09.2023
г., който ден е присъствен. Ето защо към момента на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 08.09.2023 г., вземането по тази фактура е погасено по
давност. Другите две фактури обаче не са погасени, защото са издадени
съответно на 10.09.2018 г. и 11.09.2018 г. С подаване на заявлението по чл. 410
ГПК давността се прекъсва и спира да тече на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД чл.
115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД.
Не е вярно посоченото от ответника, че заповедта за изпълнение е била
обезсилена. Не са налице основания за обезсилването й. В исковата молба е
допуснала техническа грешка – посочено е, че искът е осъдителен, но в
същото време ищецът се е позовал на указанията, дадени от заповедния съд. В
молбата от 13.12.2023 г., депозирана по заповедното дело, както и в молбата от
27.03.2024 г. по исковото дело изрично се уточнява, че искът е установителен.
Следва да се отбележи, че и в Решение № 919 от 31.10.2024 г. по в. гр. д. №
1127/2024 г. на Окръжен съд – Бургас са дадени указания на настоящата
инстанция да разгледа иска като такъв по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД. Ето
защо съдът намира, че е предявен установителен иск, който е продължение на
заповедното производство и поради това давността е прекъсната и спряна с
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Искът следва да се отхвърли за сумата от 2502,70 лв., защото това
вземане е погасено по давност, но да се уважи за остатъка до пълния
3
претендиран размер.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
е доказал разноски в размер на 398,70 лв. за държавна такса за заповедното
производство, 398,70 лв. за държавна такса за първа инстанция, 398,70 лв. за
държавна такса за втора инстанция, 300 лв. за възнаграждение на вещо лице и
1300 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, общо
2796,10 лв. Ответникът е доказал разноски в размер на 1700 лв. за адвокатско
възнаграждение за първа инстанция и 1700 лв. за адвокатско възнаграждение
за втора инстанция, общо 3400 лв. Предвид изхода на спора, на ищеца се
полагат съразмерно 2445,06, а на ответника – 426,85 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, че „КМК БИЛД“ ЕООД, с ЕИК *********, дължи на „ДАГС –
2015“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 17 432,05 лв. – цена по договор за
доставка на строителни материали, за която са издадени фактура №
28428/10.09.2018 г. за 12 525 лв. и фактура № 28449/11.09.2018 г. за 4907,05
лв., ведно със законната лихва върху главницата от 08.09.2023 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № 333 от
11.09.2023 г. по ч. гр. д. № 712/2023 г. на Районен съд – Айтос, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран
размер от 19 934,75 лв., която разлика представлява цената по договор за
доставка на строителни материали по фактура № 28395/05.09.2018 г., поради
погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „КМК БИЛД“ ЕООД, с ЕИК
*********, да заплати на „ДАГС – 2015“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от
2445,06 лв., представляваща деловодни разноски за настоящото дело, ч. гр. д.
№ 712/2023 г. на Районен съд – Айтос и в. гр. д. № 1127/2024 г. на Окръжен
съд – Бургас.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДАГС – 2015“ ЕООД, с ЕИК
*********, да заплати на „КМК БИЛД“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от
426,85 лв., представляваща деловодни разноски за настоящото дело и в. гр. д.
№ 1127/2024 г. на Окръжен съд – Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4
5